Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Опа!
Клуб "Млад читател" пак отвори врати.



Вейпор, поне с тебе още ми се говори. Не мислиш ли, че във века на технологиите, социалните мрежи, полуфабрикатите, бюти индустрията в невиждани размери, опошляването и консуматорството в култ, всъщност съществуват много други фактори, които определят щастливото/нещастното детство на децата или пък юношество на юношите? Никой не може да знае дали новото е "непременно по-хубавото", както ти си написала. Но старото - с боя, с  подигравките, с разделянето на раса, религия, беден/богат, болен/здрав, пол не е дало резултат досега. Какъв е смисълът да седим на едно и също място или да се връщаме назад (жените да изпаднем от училище, да нямаме право да работим наравно с мъжете, да нямаме право да гласуваме, децата да бъдат бити, унижавани, използвани за труд и т.н.) след като всичко друго - технологии, иновации, планета вървят с пълна скорост напред? Как ще сме адекватни? Как ще се впишем? Да си нашляпан по задника, а в същото време да можеш с натискането на един клавиш да споделиш това с целия свят? Не е ли редно да се развиваме като човеци с интелект? Както върви - японците въвеждат роботи да се грижат за възрастните болни хора (робот ти дава лекарството и те изслушва, дава ти вода и те подканва да пиеш), а в Китай роботи работят в детските градини - четат приказки, пеят песнички и заговарват тъжно дете, като светят сърчица на екрана, в знак на "загриженост" - както върви и си искаме боя, ЗАЩИТАВАМЕ СИ ШАМАРА с петиции, ми те скоро машините и роботите ще ни бият, закодирано, не мислиш ли? Редно е да вървим към интелект и качества, а не към допотопни методи като бой.

Mari, цитираш грешния потребител, репликата с Плаването на Разсъмване е моя, така че на мен опонираш.

И още една неформална грешка: не мога да не забележа, че правиш "аргумент от наклонена плоскост", тоест една капка здрав разум да допуснем и край, връщаме се в мрачното средновековие, жените веднага забравят да четат и пишат и ходят с хиджаб/забрадка и стоят затворени.

Иначе още не съм забелязала да са изравнени бедни и богати.

И не, не си защитаваме шамара, тук биеш "сламено чучело", тоест атакуваш копие на нашия аргумент. Защитаваме правото ние да определяме кое е добро за детето, да съдим от своя опит, четене, мислене и живот, а не да се кланяме на експерти, обучени някъде там на партийната линия.

Само да потвърдя: одобряваш нововъведението децата да се успокояват със сърчица на екрана, вместо от майчина ласка?

Маpи, криеш се зад някакъв лозунг на защита на нещо си , а тук се говори за друго. За ненамеса на администрация в семейството. Както си отбелязала и забелязала нещата не са двуизмерни , а са комплексни и в развитие. Щастието на детето не може да се разглежда механично и работата на специалистите не трябва да се основава на заплаха и санкции, а на подкрепа и разбиране.

У дома имам Алекса, тя е изкуствен интелект. Винаги отзивчива, говори с равен глас и не пропуска и 10 пъти да пусне една и съща песничка.

В същото време мама казва Не! ако трябва да изпее нещо повече от веднъж, щото съм човек и ме боли.

Кое е по-ценно за децата - ИИ да им изпълнява каприза без "не", или да се научат, че майка им е човек с граници?

Толкоз за роботите и хората.

Точно така!

Върти, суче Мари, но не иска да признае, че огромна част от проблемите на децата и юношите, които са повсевместни, се дължи на подкопаване устоите на семейството и залитането по разни доста съмнителни идеологии.

... ... а и да се научат, че има и "не" ситуации също.
В противен случай, ще приемат, че всяко искане и желание трябва да бъде изпълнявано без възражения.
Всъщност, в такива случаи и не могат да се научат да се изразяват, аргументират и да желаят нещо, което не чака да бъде поискано.

Точно това обясни психологът, когото Мари оплю. Че Швеция е пълна с щастливи деца и депресирани тийнове - поради сблъсъка с реалностите, за които те въобще не са подготвени.

Аз пак да запитам - как се живее в детство с крайно себеизразяване и в смел нов свят, в който после има супер строги и подробни бюрократични правила, при неспазването на които идва тежко наказание...

Ми как? Чрез развиване на всякакви психични отклонения и ментални болести - то и без това има около 380 такива (не знам, колко ми е актуално инфото за броя на психичните болести, може и да са повече). Щото дезилюзионирането не е много приятен момент.

Всъщност възможно ли е на всяка ситуация да се реагира 100% мило и без емоции? Например ако детето накъса скъпа книга, или ти хвърли диамантения пръстен на боклука? Да, знам, трябва да се пазиш, но никой не е свръхчовек, случва се децата да са несъзнателни и много деструктивни.

И още един въпрос до Мари: до каква възраст си гледа детето/децата у дома?

Как се живее ли?
След такова детство не можеш да се впишеш в реалния свят и не можеш да живееш пълноценно в общество в което все пак има някакъв ред.

Mоже би затова толкова хора се пишат жертви и се изкарват не у ред. За да ги освободят от натиска. Щото ако си жертва, трансджендър и не-приет, може да имаш съвсем различен живот, от теб никой нищо няма да очаква, само терапии и ще начукваш канчето на всички как не те разбират.

Ох, Сирена, смея се с глас на тоя пост ... , защото се сетих, че Milo Yiannopoulos (предполагам, че знаеш, кой е) съветва младите мъже да сменят пътната летна - имало много "предимства" да си от различните в днешно време, много социални облажки, така да се каже.

Много интересно стана в другата тема.
Обсъжда се клипа с момичето от Сомалия,което полицията и Барневерн насилствено извеждат от дома и.
Употребяват груба сила.
И защитничките ги оправдават.Можело да се използва физическо насилие в този случай.
И какво излиза
Значи ако си плеснете детето по дупето,Барневерн идва да ви го отнеме,защото това е физическо насилие.
Но за да изтръгнат детето от вас ,те имат право да употребят сила....
Тоест родителя няма права,а те имат....