Пубертетът при момчетата - Тема № 4

Докато работех на компютър и аз исках да си купувам очила със защита. Консултирах се с Офталмолог и той ми каза ,че това е излишно даване на пари.
Когато стоиш пред компютъра ,таблета , лаптопа и т.н. дълго време  ,с очите мигаш по-малко , отколкото когато не си.
Очите ти поради тази причина изсъхват ,усеща се неприятно чувство на опъване и сухота.
Слагането на очила няма да помогне да мигаш по-често ,така че вариантите са два.
Или на всеки един час става за 10-15 мин. или се ползват капки изкуствени сълзи.
Ако никога не си водила детето на Офталмолог е хубаво да го заведеш.
Малкия ми син е със астигматизъм и с голям диоптър.
Очилата му са и със защита ,но защото вече носи очила.
Големият ми син не носи очила ,той няма проблем с очите.
И съответно не носи и очила за компютърна защита.

 На лазерната епилация аз не съм отишла, та камо ли него. Не съм особено сигурна колко е безопасна.

На мен въобще не би ми дошло на акъла 

В моя свят мъжките косми не са престъпление.

И в моя, но става все по - популярно мъжкото тотално обезкосмяване и светът ми съвсем се обърка...Приятелки ми станах мъжете и това е.... И моя пубер ще е приятелка на някоя...

при нас няма такова нещо. гел за коса, четка за прически, коректор за пъпките ... да

В доказаните салони за лазерна епилация не се съгласяват да третират подрастващи  - много е важно хормоналните промени да са приключили.

Младежът гледа в момента "Американски пай" и се смее с глас.

12 годишният за сега няма проблеми с ежедневната хигиена. Настоявам за по-често миене на косата, че сега се омязнява доста по-бързо.
Сравнително успешен първи срок (6 клас). Не е пълен отличник, но и полага старания, и си личи. Отмина големия стрес от 5 клас, сега е доста по- наясно със себе си и изискванията на учителите.
Приятели в училище има. И иначе има, ама предпочитат да си контактуват всеки от дома си.
Джобни - около 2лв. дневно. За всичко друго се дава допълнително. Спестовен е, всички подарени му пари отиват за по-голяма покупка, за която може да спестява и година - лаптоп, телевизор, стол, незмакакъв микрофон и 15-ти чифт незнамсикакви слушалки. Последно с парите от Нова година и Коледа пита дали можело да си поръча клавиатура. Казах му, че са си негови, сам да решава за какво да ги харчи, ама ако иска съвет- да се обърне към батко си. Резултатът- към 70лв. за клавиатура и голямо цъкане в офиса на куриерската фирма "Ех, де да имаше на мен кой да ми купи такава..." Обърнах се крайно развеселена, и абсолютно сериозно попитах куриера "Аз да ти приличам на човек, който ще даде 70лв. за геймърска клавиатура? Аз съм само получателят на пратката, ей- сега като се прибера, ще очаквам да ми бъде платена от собственика!" Тъй де!
Още се държи мило и обичливо, преди две седмици каза на масата нещо в стил "Ама и на мен какви лоши родители са ми се паднали!"-полушеговито, полусериозно. Седнах и мило започнах да изброявам, че от утре можем: баща му да пие до несвяст, аз да не се прибирам в къщи. Баща му да го бие, аз да спра да пера, гладя, готвя и прибирам.  За забава- денонощни скандали. Да стоим на тъмно и студено. Да няма ток. Да няма ТВ, да няма интернет. Пък може и ипотечните вноски да спрем да плащаме... И така... до към 30 броя. С всяко следващо очите на Варварина ставаха все по-големи и по-големи, започнаха да се пълнят със сълзи. Почти се разплака, втурна се да ни прегръща и да ни се извинява!
 Тъй де! Не искам да ми целува ръцете от благодарност на всеки кръгъл час, ама може поне малко да си мери приказките!
И последно, че пак ме хвана словесно разстройство: при нас грипна ваканция няма обявена. В областта има, в общината - йок! В петък беше толкова заледено, че големите едва се допързаляхме до работа със закъснение от по час - два. Моят от градинка на градинка се беше запътил към школото (на колата й беше нужен повече от час да се размрази), та добре, че го срещнал един учител, да го завърне, че денят е обявен за неучебен.

Аз също многократно съм давала пример за това как ако иска може да няма сготвено,да не му пера дрехите,да ходи със скъсани обувки и т.н.,но честно имам чувството,че не ме разбира.Седи слуша,преглъща,мига и до там.Надявам се все нещо да му отсява кратуната.
Сега,като си е у дома,поради грипната ,сякаш е по-спокоен.Бях му оставила лист със задачи,всичко решено,писал си домашното и по англ.език,че и домашна лимонада направил.В този ред на мисли,може би са уморени децата и имат нужда от по чести почивки,макар и кратки.Даже сподели,че си е харесал момиче,признал й е и чувстват им били споделени.Писали са си по вайбър и сега ме убеждава да го пусна да си избере малко нови дрешки,но сам няма  да го огрее,че няма реална представа за това кое е скъпо и кое не.Гледам,че има поизносени нещица,та към края на седмицата ще го зарадвам с новички парцалки,малко да му се вдигне самочувствието.Предпочитам да ми иска дрехи,а не игри и др. джаджи.

Има един поглед, леко прибелени очи, гледа в нищото, това запазено за мен, кигато му наливам акъл или се карам. Говори си, не ми пречиш. Нищо не влиза в главата. Но си говоря нон стоп.

Не  му намилам аз, или поне се старая.Като млъкна или му кажа на моичкия "Както прецениш" и почва да ми се мазни  
Очила за комп.-няма. Екранът е с добра защита. Геймърският комп,.клавиатура и слушалки си ги купува с пари, събрани за подаръци,както и айфон-а,конзолите и игрите за тях...Ние му купихме геймърски стол, пак по повод, за Коледа сякаш беше. Всъщност той рядко иска нещо...все аз му предлагам-смартуоч ,смартгривни-има няколко...Скоро ще ми е рожденик  , нищо не е поискал...ще си събере пари.

Леле какви чувствителни деца имате. На моето като почна да му говоря така и той веднага ме контрира с: "А аз мога да спра да уча, мога да нося само двойки, мога да почна да пуша, мога да ви крада парите..." Изобщо непрекъснато ме репликира и последната дума трябва да е неговата. Но това е само у дома. В училище дори да го дразнят или обвиняват несправедливо им мълчи. И като се прибере го боляла глава, защото се бил сдържал да отговори. Питам го защо? Да не ставали скандали. Изобщо "с чужди благ - вкъщи - враг"

Моят е на почти 13, но е все още кротък. Дразни ме, че тотално се е отделил от нас, не излиза никъде с нас. Все кибичи в стаята си и зяпа телефон или играе на компа.
Аз все му приказвам как не искам да се държи лошо в бъдеще, как ми е най-спокойно с него като сме двамата. Но то на фона на 5годишния звяр, всеки е спокоен и мил.

И моят е същият. От детската градина навън е най-кроткият и най-добричкият. Всички бесове си изкарва вкъщи. От една страна, както майка ми казва "по-добре да те ядоса вкъщи, отколкото да се червиш по родителски срещи", ама от друга - нека се пробва да се прави на "отворен" навън, да видим дали някой ще го търпи, както аз.
Като му говоря, че мога да спра да готвя, чистя и т.н. не се трогва особено

В момента прилича на зелка в главата, защото му харесвало да е с дълга коса, като не знам си кой футболист. Заявих му, че като стане пълнолетен, може и да се татуира като футболистите, но засега предпочитам да изглежда прилично. Нямам нищо против  дългата коса, но да е поддържана. Трябва да го замъкна на фризьор тези дни.

И аз се чудя що никой не пише..а то нова тема
Значиииииии...
Днес почивам. Ще поизчистя, рекох си.
Влизам в хралупата на килеша..Потрес, сестро ...Все е билО, ама и кал да видя по паркета от бутонките..не бях.
Седмо. Звъни ми класната му преди час-дръпнал на някакво момче долницата анцунг пред всички Пратила го при директора, а сега след часовете и при психолог ще го праща
И ся в задачата се пита. Аз как да реагирам. Наскоро имаха родителска- дисциплината тотал щета, за целия клас. Говорих с младежа вкъщи. Уж се разбрахме. С добро. Днес това. Бил моля ви се и със слушалки в часа на класната.
Чудя се как да процедирам не за друго, ами мисля, че наказания някак си вече не вървят. Просто защото видимо той се развива много по- бързо от другите. Поне така ми се струва. В сравнение с другите момчетии в класа им, моя изглежда на 15. И не говоря за килограми и височина. Другите имат вид на дечковци. Което ми навява мисли, че хормоните са му двойно спрямо другите.
За стаята-ясно, ще чисти като се върне, та пушек ще се вдига.
Ама дисциплината...не знам ..Не за друго, ами знам, че сега покрай това насилие в училищата, много се преекспонират нещата . Идва ми малко като от мухата-слон. Не казвам, че е правилно, напротив. Постъпката му е кофти и доста унижаваща спрямо другото момче.
Но като си спомня какви "творби" сме творили ние като ученици...
Дълго стана, да ме извините.