Подготовка за малкия човек - тема 5

  • 52 101
  • 747
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 425
При нас дойдоха на изписването само нашите родители. След това дойдоха и вкъщи ,което беше напълно излишно. Аз със влизането вкъщи отидох във спалнята, понеже на детето му беше време са яде и плачеше истерично. И като новоизлюпена майка с недостатъчно кърма ми отне доста време да го нахраня, да го сменя и да го приспа. Така и не отидох при родителите ни, мъжът ми отиде само 2 пъти да ги види и това е. И той беше притеснен и искаше да ми помогне. А аз и едвам се движех все още- след секцио. Добре ,че майка ми им обръщаше внимание оттатък.
Ние не им търсехме някаква помощ ,защото само шеше да изнервим ситуацията - толкова хора да се мотаят и да ти дават съвети какво да правите.

# 646
  • Мнения: 1 071
Направо им се чудя на всякакви роднини близки или не как се бутат да ходят вкъщи на изписване.
Какво толкова ще стане, ако отложат малко посещенията и дадат време на родителите и бебето да се адаптират.
Хляб и зрелища, това му дай на българина.

# 647
  • Мнения: 1 406
На изписването дойдоха две мои приятелки с букет. Но понеже таткото закъсня с час -два,😂😂😂, не останаха до края. Свекървите и майка ми също присъстваха. Имаха желанието да се натъпчем всички във вана - баби, дядовци и в внуци..но добре че от болницата се оказах с повечко багаж и не остана място за възрастната част от родата. Те се прибраха с такси. Дойдоха у дома. Аз след секцио, с помпа в ръка, с бутилка мляко в другата, в третата памперси и мокри кърпи, в четвъртата и петата ръка  по едно бебе...опа май много станаха ръцете, ама кат видиш зор порастват и повече. Та родителите ни с мм седнаха на късен обяд ( мен кучета ме яли, даже не помня хапнах ли нещо). А аз започнах да постилам чаршафи в кошарите и да глася креватчетата ( никой не се беше сетил да го направи, при все че бях подготвила всичко и го бях надписала....та в този ден откачих - деца ли да обгрижвам, къща ли да оправям, гости ли да посрещам?!?! За капак децата квичат от глад, аз постилам чаршафи и си подреждам леглото да се опитам да кърмя и после да дохранвам, а свекито цъфна в стаята и взе да "дарува" и да ми трупа разни неща по току що оправеното легло и да нарежда. Наложи се да я скастря и нетактично да я "изгоня" от стаята за да си оправя бебетата. Часът беше вече 16, а тя настояваше да опъвала найлони в стаята, кофи и легени с вода  да носела да изкъпем бебетата?!?! Погледнах я в очите и нагло я излъгах, че децата днес са къпани и повече няма да ги мокря. Пожелах им лека вечер и тряснах вратата на спалнята, оставяйки мъж ми да ги изпраща и да чисти след тях. Аз си гушнах децата. След час си ги изкъпах в банята, на мивката и съвместният ни живот с двете ни деца започна. На 40 ден ходих сама с двете деца в църквата (ММ беше на работа). Един познат ме видя на паркинга и ми помогна с кошниците да ги замъкна до църквата. Прочетоха ни молитвата и по живо по здраво се прибрахме. Беше - 10 градуса, сняг. Чувствах се супер. Ник'ви погачи, ник'ви сбирки. Дълго време не давах никой да ми се влачи у дома. Ако искат да видят бебетата - навън в парка. Не ми пукаше колко под нулата беше. Децата ми още на 10-я ден ги изкарах навън на -10.
Живот и здраве, ако имаме трето, който ще идва на изписването - в болницата, почерпка там с кутия бонбони.  В къщи - никой не ща. Излишна тупордия и суматоха - нямам нужда, благодаря. Само аз и ММ. Ако мм ще черпи някой, да го черпи докато сме в болницата. С каквото иска.
Накратко този ден за мен беше супер натоварващ и изтощителен, че и негативни емоции бол.

# 648
  • София
  • Мнения: 9 539
И ние излизаме от рано при всякаква температура, ходя с него и да пазарувам в Кауфланд и Лидъл през 2-3 дни и ни сме имали проблеми, но реших да направим погача и познайте - 3 дни по-късно се разболях аз, на следващия ден мъжът ми и след още два дни бебето Disappointed Relieved . Добре, че беше инхалаторът, да ни спести влизането в болница - с бебе на под два месеца.
Та събиранията вкъщи - най-добре като поотрастнат малко човечетата.

# 649
  • Мнения: 299
На изписването бяха дошли свекървата (живеем заедно), сестра ми и моите родители (те живеят в чужбина). Майка ми беше приготвила всичко вкъщи. Прибрахме се от родилното и докато аз се оправях с буболечката те са сложили масата. Хапнахме набързо и който откъде е. Нямаше нужда да обяснявам, че съм уморена или че искам да съм си при детето.

# 650
  • Г. О.
  • Мнения: 1 991
Благодаря ви за отговорите, беше ми много интересен споделеният опит на всяка от вас. Много скоро, живот и здраве, ще имаме бебче. Ние сме голямо семейство и всички ще дойдат на изписването, съответно после у дома. Мъжът ми ще накупи това-онова за почерпка, евентуално бабите може да спретнат питка и домашни сладки. Колкото и роднини да дойдат, ще искат да го вземат, да го пипнат...струва ми се опасно, новороденото няма имунитет и ме дострашава да не си докараме беля на главата. Това е единствената причина още да го мисля.
   Приятен ден ви желая. Винаги сте се отзовавали на всеки мой въпрос и затова отново искам да ви благодаря. Всички в тази тема сте чудесни:)

# 651
  • Мнения: 18 403
Ооо, честно да ти кажа, всеки ще го целува, ще го пипа. При толкова малко бебе, а и не само, това ме влудява. Хората въобще не се съобразяват, че ще си сложи пръстите в устата, или може да се обрине от мръсни ръце.
Аз бях забранила да целуват сина ми. Звучи ужасно, но така го предпазих доста дълго време.
Толкова се притеснихме с таткото като не спираше да реве и се чудехме кагво да правим, до.и само родителите ми действаха напрягащо. Свекървата искаше да нахлува, да дава съвети каак да го успокоявам и да ми виси и тя на гърдите докато кърмя.
Моят съвет е да не си причинявате голяма тълпа.

# 652
  • Мнения: 425
Благодаря ви за отговорите, беше ми много интересен споделеният опит на всяка от вас. Много скоро, живот и здраве, ще имаме бебче. Ние сме голямо семейство и всички ще дойдат на изписването, съответно после у дома. Мъжът ми ще накупи това-онова за почерпка, евентуално бабите може да спретнат питка и домашни сладки. Колкото и роднини да дойдат, ще искат да го вземат, да го пипнат...струва ми се опасно, новороденото няма имунитет и ме дострашава да не си докараме беля на главата. Това е единствената причина още да го мисля.
   Приятен ден ви желая. Винаги сте се отзовавали на всеки мой въпрос и затова отново искам да ви благодаря. Всички в тази тема сте чудесни:)

Ное поне до 40-тия ден карахме родителите ми като идват да го видят да се преобличат с чисти дрехи, да не ни вкарват бацили от навън. Също така само те са идвали вкъщи- никой друг.
Също така наистина никой няма да се сети първо да си измие ръцете- трябва да им кажеш.
Това ще си е първия дем след еаждането на саме с бебето. До преди това ще са се грижели за него в болницата. Ще ти е ошашавено. Не си мисли че ще се прибереш и спокойно ще си седниш на маса да си хапнеш.

# 653
  • Мнения: 3 455
Никого не съм събирала, писала съм и в други теми, тези традиции ме подлудяват и изобщо не се съобразявам. Исках само да се прибера, да си легна в моето легло, да си намеря удобна позиция за кърмене. Мъжът ми дойде да ни прибере от болницата, бяхме казали, че не желаем никой да идва. Следобедът минаха свекърите за 10 минути буквално да видят бебето. Моите родители живеят в друг град, майка ми го видя на 1 месец, като дойде за няколко дни на гости, баща ми го видя на 5 месеца, когато го закарахме. Нито питки съм правила, нищо. Акъл най-вероятно всеки ще се бута да ти дава, май е неизбежно това. Най-искреният ми съвет е да направиш това, което чувстваш и би те държало максимално спокойна. Не живееш нито за родата, нито за хората. Нищо, ама нищо задължително няма - всичко правиш, както ти го разбираш. Ако харесваш различните традиции, винаги ще има някоя баба, която да ти каже как е прието да се прави.

# 654
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 163
Според мен най-добрият вариант е - който желае идва в болницата - снимки, али бали за 10мин и после вкъщи - само вие с бебе. Хем вълкът - сит, хем агнето - цяло.
Независимо колко е кротко и добро бебето, всичко е ново и не знаеш къде се намираш. Та колкото по-малко публика-толкова по-добре.

# 655
  • Мнения: 6 622
Е как ще целуват малко бебе 😲
Моето бебе е два месеца и половина и даже на таткото не давам да я целува. Майка ми само веднъж я държа. Иначе я пипаме само аз, ММ и каката.

# 656
  • София
  • Мнения: 9 539
Е как няма да даваш на таткото Stuck Out Tongue Winking Eye . Все едно той да не дава на теб да целуваш бебето Blush .

# 657
  • Варна
  • Мнения: 1 688
На изписването дойдоха най-близките роднини, вкъщи опит за хапване имаше, те носиха всичко, че не живеят в същия град, бяха с маски, не вземаха детето на ръце, аз бях при детето в другата стая, когато чуха, че и педиатърката ще идва, тръгнаха веднага. На мен ми беше много замаяно и нервно, беше голяма суматоха, бързото тръгване беше добра идея. Simple Smile

# 658
  • Мнения: 4 660
Здр
Бебето ми е на 1 годинка. Най-смислената покупка се оказа дъждобран за количката. Днес е ветровито ,но пак излязохме на разходка малката така хубаво си поспа.

# 659
  • Мнения: 299
При нас не е имало драми. Още в родилното само моята майка гушна бебчето за минутка, докато се оправях, защото моят мъж се боеше да я хване (да не я счупи 😂). Прибрахме се вкъщи. Аз накърмих бебка, докато те слагаха масата и я оставих в кошарата. Никой повече не е влизал и не я е пипал, нито пък целувал. Трябва да се внимава с малките душички, но и да не се вманиачава 😉 Няма как, а и не е много хубаво да се отглеждат в стерилна среда. Нищо лично към никого, просто си изказвам мнение Hands V

Общи условия

Активация на акаунт