Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 фев. 2019, 00:46 ч.

Живеене заедно преди брака

  • 17 174
  • 762
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 10 265
Лично за мен по-неприятни от т.нар. егоисти са хората, които се оставят да ги водят за носа - без значение от пола. Еми сори, ама ако си чак толкова загубен, че някой да те използва, значи го заслужаваш и има нещо сбъркано в самия теб. Човек, който се обича и самоуважава, няма да виси 10 години при някого, който раздава извинения на килограм. Жалко, че доста жени го правят - и изживяват живота си супер мега неудовлетворени, а в същото време ги е шубе (или ги мързи) да се застъпят за самите себе си.

Възпитавайте си децата да се обичат, а не само да са готови да обичат жертвоготовно някой господин или госпожица.

# 31
  • Мнения: 25 186
Винаги съм се чудела не им ли доскучава на тия жени нищо да не се случва...

# 32
  • Мнения: 1 859
Аз съм на кантар малко.
Гаджелъкът е много хубаво нещо, но за да се навия и за брак, трябва съвместно съжителство. Може и да е с гостуване по една седмица без пренасяне на багаж - толкова дълго гостуване пак си е съжителство за мен, виждат се кофти страните и на двамата - за който има очи, разбира се. Обикновено обаче и двамата са толкова заслепени от взаимността, че не обръщат внимание на негативите.
Поживейте заедно, за да се опознаете. Ако не се чувстваш добре с него и прецениш, че това не е твоят човек, се разделете културно, без мелодрами.
Обикновено жената като заживее с гаджето, вече се самоприема за 'взета', 'омъжена', изберете си дума. Бракувала се е и действа като такава. Докато за мъжа доста рядко е така. Виждала съм доста и съм била в двойки, в които жената гради, силно склонна е да се лиши от нещо за себе си в името на общото, а мъжът - той си има хобита, живот, доходи и разходи, идеята за градежа му е доста чужда и странна без същински брак.

Ако мъжа наистина иска дете, той узрява за идеята горе долу по същото време като жената.
Това е вярно. Но да, ако изобщо иска. Много наистина не искат и все отлагат ли, отлагат, вместо да си признаят, че семейството не е за тях.

# 33
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 142
Аз смятам,че е полезно.Хубаво е да се види как ще се напаснете,за да се разбере дали имате бъдеще и занапред като семейство.А и бракът не е нищо повече от поставянето на подпис и той не прави семейството поне според мен.

# 34
  • MI
  • Мнения: 9 526
Обичайно много по-неприятен ми е осъзнато постъпващият нередно/неморално/егоистично, отколкото този, който позволява да го използват. Дори да му липсва интелигентност, това не е оправдание за постъпките на другия. Иначе стигаме пак до това, че жертвите по принцип са си сами виновни, независимо за какво става въпрос. Иначе и аз не разбирам как може да стоиш с някого 10 години, да виждаш че те мотае и да не си тръгнеш и то много преди това. Но това съм си аз, хората са различни.

# 35
  • Мнения: 5 877
Защото не ти се иска да си тръгнеш, защото човекът много добре може да те манипулира как всичко ви е наред, а ти си виновна, че искаш нещо повече. И в един момент почваш да му вярваш, все пак човек вярва на тези, които обича и е трудно да видиш всичко отстрани.

# 36
  • Мнения: 6 118
Заживяването заедно не трябва да е спонтанен акт, или продиктуван от емоционални, икономически или чисто еспериментални причини. Ако фърчиш като пеперуда от цвят на цвят, все с идеята, че този, ей го, е Мъжът на живота ти, олекваш. Във всички случаи трябва да се отчита факторът време - през възрастта , началото на връзката, намеренията. Живеенето на семейни начала като самоцел ощетява жените.

# 37
  • Мнения: 25 186
Пак ще повторя, мисля, че в студентските години е ощетяващо да живееш на семейни начала. Изпускаш клубове, дискусии, ей така да четеш, да си сама вече и да определяш какво ще правиш, без да ти се мотае някой, дори да те кефи. Но някои жени нямат сигурно такива потребности.

# 38
  • София
  • Мнения: 18 669
В днешно време кой се жени за някой, преди да е поживял с него и да го опознае?!
С мъжа ми никога не сме живеели отделно. От ден първи сме заедно, под един покрив. Амо то щото бяхме съквартиранти.  Mr. Green

# 39
  • Мнения: 5 877
Е, съквартиранти е друг старт Simple Smile

Аз мислех да се женя след 30, обаче човек предполага, Господ разполага, случи се по-рано.

# 40
  • София
  • Мнения: 18 669
Аз пък възнамерявах да имам само един брак, но не било писано.  Laughing Извинете за лирическото отклонение.

# 41
  • София
  • Мнения: 16 533
Едно време, хората се сгодяваха като втори етап на сериозност в отношенията и в намеренията.

Отсяването на "кандидатите" ставаше в първия- гаджелъка, когато юнакът е подложен на чакане под дъжда и изпращане посред нощите. Излизане в компания, в която не се чувства в свои води, купони, театри и кина, и т. н., което дава представа за характера му, инициативността, уважение и такт, и т. н.

Хем летят пеперуди, хем жената може да прецени дали получава като отношение и нагласа, каквото  изисква, при това- без излишни приказки и договаряници- напълно спонтанно.
Вторият етап е проверката " на място", но за жената пак е в плюс да не си пренася целия багаж, а да си осигури само едно чекмедже.
Точно защото психиката ни е различна от мъжката- те нямат проблем да си останат с настройката- чекмедже и спорадично оставане за по дни, дори когато целия багаж е пренесен и мацето е запасало престилката, че и върви с четката за тоалетна в ръка и сваля дъската, вместо при посещението си да направи лек намек за чистотата.

Разбира се, че последния етап е пренасянето на целия багаж, но винаги е по- добре да бъдеш няколко години "изследовател и дресьор" от позицията на гаджето, което не ти е в кърпа вързано вкъщи.
За последната стъпка вече и двамата са наясно какво искат в битов, емоционален и брачен план, поради което и заживяват заедно, но с определена крайна дата за подпис.

За мен, този ред защитаваше интересите на жената, давайки ѝ възможност да пресява мъжете, без да се вкарва в клопката на 10 годишните безплодни съжителства.

ПП. Преди време имаше интервю с Тервел Пулев и жената с него- бременна с второто им дете. И стана дума за брак, и жената си каза, че много ѝ се иска, а говедото ехидно заяви нещо от сорта: "Може, ама не е наложително"..........

# 42
  • Beyond the stars
  • Мнения: 5 390
Бракът никога не е бил важен, за мен все още е подпис върху лист хартия и хубаво събиране с приятели, но не определя наличието на семейство и усещането за общност и споделяне.
Живяхме на семейни начела 9 години, оженихме се на 10та, винаги мъжът ми е бил желаещия за сватби, мен не ме радваше идеята. И преди и след никога не съм била и няма да бъда слугиня, та в тази връзка считам, че усещането за слугиня не зависи от живеенето заедно и брака, то си е до светлоусещане на човека и дали би го позволил.
Живеенето заедно за мен е задължително - кафенца, барове, екскурзии и почивки.. със сигурност не показват същността на един човек.

# 43
  • Мнения: 469

Ако мъжа наистина иска дете, той узрява за идеята горе долу по същото време като жената.
Това е вярно. Но да, ако изобщо иска. Много наистина не искат и все отлагат ли, отлагат, вместо да си признаят, че семейството не е за тях.
А за мен най зле е когато мъжа се съгласи на дете, защото жената настоява, но всъщност не го иска.
Ясно, че един от проблемите във връзката е, ако жената се раздава максимално, а мъжа запази свои хобита и др. Но тогава не е ли решение и жената да развие определена степен на егоизъм и също да си има хобита и занимавки.  Виждаш, че другия не се раздава, спираш и ти да го правиш. Така и по лесно ще видиш манипулатора и лъжеца, който ти губи времето.

# 44
  • Мнения: 5 877
Докато си с бебе, особено ако е родено по-рано или има някакъв друг проблем, само ти е до хобита, да ти кажа. Това преди раждането какви хобита си имал и после как ще си, никой не може да ти каже.

Общи условия

Активация на акаунт