Живеене заедно преди брака

Така като ви чета имам чувството, че на по млади години 25-30 мъжете търсят жена за забавление. Т.е. да им е приятно с нея, за излизат, да пътуват и да се разбират, но не и жена за брак и деца. Поради тази причина те отлагат във времето тези решения. Съответно жената, която е с очаквания за семейство остава излъгана и годините са минали. След 30-35 мъжете вече търсят майка на децата им. Това е причината да се оженят и забременят първата срещната. Тук действително грешката е на жената.

Nevena е права, но пропуска българския феномен, при който неженените мъже живеят с майка си Мама готви, пере, пазарува, синчето си лежи след работа и защо да се занимава да се жени...

Кари и Тузарят  не са измислили топлата вода, на който му се занимава, да гледа Брак по италиански със София Лорен и Мастрояни. Хем е забавен, хем точно по темата.

За мен е чиста загуба на време да се чака дърпащ се - няма никаква гаранция че ще размисли и че това ще се случи достатъчно навреме. Любов, любов, но човек понякога и с главата си трябва да мисли. Шансове се дават до едно положение, но разбира се за целта от самото начало трябва да се говори кой кога и как вижда нещата.

Не вярвам в такива неща. Или е някакво временно състояние (иска секс, както бившият ми съпруг се е обаждал по телефона 'да правим деца', след като сме вече разделени (?!?!?)). Или се е усетил какво губи (интереси, не любов) и 'кандисва' за 'брак и деца'.
И най-важното условие в горния казус - дали вече има друга звезда на хоризонта.
Но като се замисля, дори и да нямах вариант - пак не бих се върнала на зад.

Не се кара никого, не се убеждава, не се "побутва в правилната посока". Нещата или стават, или не стават. Т.е. или и двамата са на една вълна (или поне гледат в една посока), или всеки си хваща пътя, и търси друг партньор.

Защото мама не му отваря краката, с мама не може да се изфука пред колегите, приятелите, не може да подържа разговори на теми, които не вълнуват нейното поколение итн.

Феноменът не е само български, а характерен за три четвърти от населението на планетата, даже Франция. Тук много мъже се изнасят чак като купят жилище, за което родителите са направили първата вноска. Другото е да се изнесат в празно жилище на родителите си. Свекъра и свекървата платиха вноска за едностаен на ММ, обзаведоха му го и си тръгнаха. Като се върнали след 6 месеца ММ си живеел още в техния апартамент, та му изнесли багажа и свекърва ми ходела да му пазарува и готви и да го глади и пере. Това в събота и неделя, докато той миткаше по Лондон с мене за да не му пречи през седмицата. През седмицата, след работа ходеше да яде у свекърва ми, която остана тук докато той не се премести в Лондон да не би нещо да му стане. Той искаше да се оженим и да имаме деца, може би защото беше на 30г. Ако го бях срещнала на 23-25 сигурно нямаше да иска.

Живот у родители намалява силно разходите и позволява влагане в образование, кариера, хоби, пътувания, външен вид, спорт, излизания, даже връзка с жена и освобождава време. Понеже се увеличава свободното време човек има много повече избор и ако не иска силно деца не вижда смисъл от обвързване.

Другото е 24 часовия, перманентен цикъл на работа и живот в големите градове и намалените часове работна седмица. При 35 часова работна седмица във Франция и 32ч в Холандия много хора могат да изработват по три 12 часови смени седмично и да имат 4 свободни дни седмично в блок - достатъчно за да учат, пътуват или просто дремят на компютъра. Живеейки при мама им е наготвено и опрано, няма нежелан шум, конфликти, нужда да се грижи за нечии, чужди потребности.

Забелязах, че в държави, в които има свободно съжителство без брак, и раждането на извънбрачни деца не е наказуемо от закона, браковете се сключват трудно и мъжете се дърпат. Това касае повечето държави от развития свят, изключая Япония, Гърция, Израел и още няколко държави. Феноменът започва да се разпространява и към Турция и арабски държави, където доскоро е бил немислим.

Ина,
Да, но колко е редно да се чака? Година, пет?
Да приемем, че имаме връзка, която върви отлично (любов, разбирателство, вярност, взаимност), но той не предлага брак. Жената го обича много. Намеква примерно, но той нищо. Ако седне да говори с него по въпроса - излиза, че го притиска и му поставя условия, ултиматум, тика го в правилната посока, както казваш. А Така - всички казахме, никоя не иска да се жени. Просто да го зареже също не бива - никога няма да знае дали не е била на път наистина да й предложи, а и има риск да не намери по-подходящ за себе си и сърцето си. И ей така си минават годинките.

Аз май го писах, ама....
Ако една жена държи на всяка цена на брак и пръстен, да се съгласява на живот заедно само След предложение, т.е., като сгодена.Не че е гаранция, и годежи се развалят, но все пак е повече от "Абе, искаш ли да живеем заедно?".

Ей така в разбирателство и уж голяма любов живях 4 години. Бях написала , че се разделихме много бързо и се обвързах със съпруга ми. След време разбрах, че бившия е имал и друга занимавка. С нея са и до ден днешен. Здрави да са, просто при нас се получи голямото разминаване.

Като за начало жената следва да си каже, че дори сегашната връзка да е хубава, това не е нещо уау - по принцип такива трябва да са всички връзки. Така че "разбираме се" е слаб аргумент - и с друг може да се разбираш. Всички изброени качества не са джакпот от тотото, те са базови изисквания.

И тук вече идва редът на неоправдано високото самочувствие, хитрият селски поглед и който каквито данни има, плюс вярата, че възможности винаги има, при това доста.

OnDiNe_ , ама не знам защо само едно и също се повтаря.. Пак казвам, че тя (ако не е заблудена, сляпа патка) ще е с ясна представа за връзката си и дали той ще иска нещо такова или не, няма да трупа напразни надежди. Нещо с тея предложения на мен ми идва в повече, какво остава за мъжете..

За мен най-правилно е жената, която иска брак, да си даде някакъв срок - 6 месеца ли, 2 години ли, но не повече от 3-4 години. Колко - по нейна преценка. Не стане ли - да си прецени ще живее ли щастливо без брак или ще се разделя.

OnDiNe_, всеки сам си преценява. Във всяка връзка се правят компромиси. Редно е човек да е наясно със себе си до къде може да отстъпи, и къде да тегли чертата. Мислиш ли, че не съм претегляла "Обичаме се много" срещо "Не получавам каквото искам"? Но ако за мен е нормално да си дам срок от година (например) да видя на къде духа вятъра, за друга може да е нормално да чака 3 години. Или въобще да не чака, директно да си тръгне. Това е граница, вътрешно решение, което е индивидуално.

И аз не си представям как ще живея с някой 5 години, ще стана на 30+ и още няма да знам, този човек какво мисли за брака и децата. И как, ако го зарежа ще съм си пропуснала шанса - той къде ще спи тоя шанс, ако знае причината, поради която е пропуснат. Все едно хората в едно съжителство не си говорят изобщо - тя седи, дреме и чака, после го зарязва и си пропуска шанса с него, защото той седи и дреме и нищо не прави, пък иначе е можело да направи нещо си. Човек, ако иска да предложи брак и го зарежат, защото не го е направил, би следвало да се напъне и да купи един пръстен.

И нищо не иска от него. Няколко познати мъже, дори самостоятелни, около 40-те, са избрали жени, с 10-12 години по-възрастни, с деца, ако ще и да нямат никога свои. Много по-комфортно за тялото и душата, пред вечно недоволната съпруга, която на всичко отгоре и ще го развява из бг мама как я дразнел 😄
Жените трудно правят такъв избор, и предпочитат цял живот да натискат някого за брак и собствени деца, дори неосъзнавайки безизходността си