Живеене заедно преди брака

Е, чак да не си говорят и да не знаят... Има си такива хора, увъртят, отлагат, колкото могат. Да, скъпа, искам, но по-нататък... На жената ако не й е затракал съвсем биологичният часовник, си продължава по-инерция и то минали 5-10 години. А и в такива дълготрайни връзки човек влага много, не е лесно с лека ръка да го захвърлиш.

Така е, Ели, а и на твърде много жени им е прекалено унизително да отварят първи темата - между 20 и 30 са романтични и си го представят на колене, готов и горящ да се обвърже.

Съгласна съм с Бианка, че в един момент жената трябва да претегли и евентуално да е готова на компромис. И с Ина, че е въпрос на вътрешно усещане и комфорт.

Но не мога за пореден път да не се възхитя на хладната прагматичност на Сирена - разбираме се, какво от това - и с друг ще се разбирам. Любови, романтики, истории - какво е това?

Романтика и любов се генерират от близостта, човек така е устроен. Ако се погледате малко в очите, малко секс и човек се влюбва.

Смисълът е, че разбирателството не е някакво постижение, ако се съберат съзнателни хора. То си е базово нещо. Ще кажеш, че жените са били все в някакви драматични и супер кофти връзки, та в първата с някакво разбиране стоят с години, щото второ такова няма да има.

Ми нормално е като се изчерпи връзката с един мъж и не върви, да търсиш нова, в която пак да ги има положителните неща.

Това си е така, ама аз чак наскоро го разбрах Както се разбираш с един мъж, така и с друг може да се разбираш, че и по-добре даже.

Няма проблем да си романтичен на 20 години, стига да не си от тези, които смятат, че на 30 вече си престарял.

Като станеш на 30 това ти минава.

Ето затова е хубаво да се учат момиченцата да не чакат задължително принца с белия кон, а да знаят че първо принцът може да е напълно неблагородно но пък лъскаво менте, а малко по-неугледния всъщност да се окаже истински благороден принц, второ че любовта може да бъде срещната повече от веднъж в живота и трето, че любовта всъщност не е точно пеперудите в стомаха ти като чуеш тропота на белия кон или като блеснат зъбите на принца. И други подобни приказки.

Много пъти съм писала - два пъти да мина по главната и ще си намеря мъж, с който ще може да си живеем добре. Не, няма да има главозамайване като първия път - сега като се сетя какво главозамайване е имало с първия ми мъж, чак се чудя на себе си. Ма то си е физиология и младост това, нормално е всички усещания да са по-силни.

Сега вече пеперудите ще са в пъти по-слаби, ама хипотетично пак мога да си намеря човек, с който да ми е много яко. И със сегашния мъж ми е много яко, гледаме си работата и така, не си задавам въпроси къде стоя по скалата на големите любови - дали е някъде между Тристан и Изолда и Ромео и Жулиета или малко над химията между Офред и Полковника:)

ОнДиНе, за случая на приятелката ти, която 10 години седяла, тръгвала си, той я уговарял да се върне с обещания за брак и деца и всичко пак почвало по старо му - грешката и е, че няколко пъти е повтаряла грешката си да се връща. Още след втората раздяла е могла да изиска конкретни стъпки като дата за сватбата и отпечатване на покани, например и да не се връща преди това да е изпълнено. Поведението и не е подканваше към промяна. Мъжът е разбрал, че ако обещае брак и деца тя се връща и си е плямпат колкото тя да се прибере. Тя самата не е изискала нищо конкретно. Затова не го е и получила.

Да се доверим на човек, който веднъж ни е излъгал е като да дадем куршум на човек, който веднъж не ни е уцелил.

Самото искане на брак и деца и изричането на това желание обезценява жената и вдига самочувствието на мъжа. Освен това той губи интерес да я сваля и глези, защото тя самата се предлага на тепсия и няма особени изисквания освен заветния подпис и малко бебеправене.

Приемала съм живот заедно само и единствено когато съм извличала някаква полза от това и цената, която е трябвало да платя социално, финансово и физически е била оправдана и компенсирана на други фронтове или същите.

Много е права Франсоаз, че без пръстена и конкретни стъпки е по-добре да не се пристъпва към живот заедно ако жената цели брак.

Да, повечето от нас сме живели заедно без подпис и сме се оженили, но за нас подписът не е бил особено желан или важен или пък мъжете са искали да се оженят за нас.

нелиг, не всяка жена може да преглътне неугледна външност. Аз не М га и понеже си зная лимита не съм се занимавала с мъже, които не са ми харесвали като външност. Честно да ти кажа ми е странно, че в 21 век, в Европа има жалващи се стари моми.

Да намеря някой, с който да живея добре и да искам да правя секс с него, за мен е доста трудно. Та, хич не вярвам, че ако остана сама, ще намеря такова нЯщо с едно минаване по главната.

И за мен.
Камо ли да го погледам малко в очите и да се влюбя. Хм. Хм хм.

Даже още ще добавя към предишния пост - направо невъзможно ми се вижда.

Евала на такива лесни на претенции жени.
Живота ми до сега си е доказателство, че съм "странен" характер, и се погаждам само с определен тип мъже

Невена, нямах предвид Квазимодо, просто нормална външност, а не задължително тип Ален Делон на младини. Т.е. че не задължително всичко което блести е злато - всъщност по-често си е чиста ламарина.

Когато мине 1 година и връзката стане сериозна,нормално е всеки да си каже какво мисли по въроса.Директно,без намеци и без да  притиска другия.

Например след 1 година мъжа започва да иска деца от жената.Но жената не желае да ражда без брак и взема противозачатъчни.Жената не го зарязва веднага,но и не отстъпва от принципите си.
Накрая той може да и предложи брак,защото знае,че за нея това е много важно и защото не иска да я загуби.
Ако жената е млада , докато той се офлянква,тя може да си намери някой друг,който няма нищо против брака.

Явно е индивидуално, щом има такива, които чакат и 5, и 10 г.
За мен максимумът за изясняване дали ще я бъде връзката и дали ще има развитие е 2 години.
Напред Елена описа как е било при тях, което ми се струва перфектен вариант - една година съвместен живот, годеж, след още една година - брак.