Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 фев. 2019, 15:24 ч.

Овладявяне на ревност

  • 4 716
  • 80
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 324
Бианка, радвам се за теб, че ти е странно за болестната ревност. Но за човек, изпитал я лично на гърба си е гнусно, кошмарно и е повреден за цял живот.
Много съм съгласна с това.
Години наред виждах нечовешките сцени на ревност  от баща ми към майка ми. Подкрепени с побойща и ужасяващи неща за едно дете...Поводите - абсолютно безпочвени. Някой я гледал в автобуса (киното, театъра,...). Не ѝ позволяваше да работи на места, където има мъже. Парфюми, грим и бижута също бяха табу. Караше я да ме води с нея на работа всеки ден...Ако закъснее с 5 минути и е била до магазина, примерно...по-добре да не продължавам. Следеше я, причакваше я и следваха шамари заради абсурдни ситуации. Помня как веднъж по средата на предствавлението в цирка, си тръгнахме внезапно, а той я риташе по стълбите, отново, защото някакъв мъж я бил загледал. А тя беше бременна с брат ми. След 11годишенбрак, майка ми намери сили да си тръгне, въпреки, че го обичаше. Мисля, че и той я обичаше, но ревността му опустоши връзката им. Както и да е...
...Много се тревожех, че ще попадна на такъв мъж. Всичко, на което бях свидетел в детството си, беше оставило сериозен отпечатък в съзнанието ми. Години трябваше да минат, за да се освободя от тези страхове. Слава на Бога, ММ се оказа достатъчно широко скроен. Не ми е давал поводи (въпреки негови колежки, които са се държали доста фриволно с него), нито пък аз на него.  Някак си, взаимно сме се оперирали от това чувство.  Но в началото на връзката ни, аз се плашех от сянката си. Дали не закъснявам, дали съм облечена подходящо, дали това или онова...т.е. всичко, което можеше да бъде повод за ревност, аз го бях "пренесла" със себе си в моите отношения с мъжа.

# 76
  • Мнения: 1 847
Тигги М. съжалявам, че си преживяла това като дете.
А поста ти ме върна към кошмара. Като изключим побоя, който пък беше добре компенсиран с вменяваме на вина, обиди, психически тормоз...Все по-рядко се обръщам назад, не искам. Радвам се,  че почти успявам. Не съм щастлива в момента, не съм нещастна, но съм спокойна. Това спокойствие, облекчение от всичко,което си описала, не го заменям с нищо. И да, на моменти се усещам как все още правя някои неща със страх по навик, оглеждайки се. Като се усетя, че не е нужно вече..абе тъжна работа.

# 77
  • Мнения: 1 507
К'во стана? Овладя ли авторката тая ми ти пуста ревност или да? 🙃

# 78
  • Мнения: 29
К'во стана? Овладя ли авторката тая ми ти пуста ревност или да? 🙃

Справям се за сега. Grinning

# 79
  • Мнения: 3 826
На мен това ми говори че му/си нямате доверие напълно. И проблема е отвътре навън , не от вън навътре. Разбираш ли ко искам да ти кажа. Доопознайте се....иначе....драмата е гарантирана.
Теб ревнуват ли те , както ти ревнуваш ?

От минала връзка ми е останало нещо като "травма" относно доверието в една връзка. Знам,че не трябва да се сравняват хора,още по-малко връзки,но просто на бившия ми приятел му имах наистина огромно доверие и накрая той ми "заби" нож в гърба и от тогава не мога да се доверя напълно на никого и в сегашната ми връзка понякога си мисля:ами ако стане така,както стана в миналата,ако и той сега ми забие нож,както предния..
Знам,че не трябва да мисля така,но...
Старая се да мисля повече положително над нещата.
Да,ревнува ме в рамките на нормалното,но не си го показва,както съм аз.
р

Е и?
Кво ако пак стане така?
Ще се обесиш?Ще се удавиш?Или ще се метнеш под влака?
Нищо от това няма да направиш,животът ще си продължи така или иначе,тъй,че къв е смисъла да скапваш настоящето с мисли за миналото?

# 80
  • Мнения: 924
Разбирам ти предубежденията, но в крайна сметка наистина гаранция няма за нищо. Не си късай нервите за неща, които могат да се случат, могат и да не се. Поне аз това си го повтарям, когато и аз изпадна в такива съмнения.

Общи условия

Активация на акаунт