Стени с гипсокартон

За външна изолация с вата е проблем, почти няма читави майстори, а си има специфика. По тази причина аз се отказах от външна с вата. Ако не се сложи хубаво, ще имате проблем с влага и мухъл. За това по-добре ститиопор , но добре да е 10см. Трябва да се напънете, разликата е огромна с 10см външна.

Имаме вата вътрешно на конструкция на всички външни стени, без 1 и разликата е огромна, честно - и звуково и студово. Правилото е вътрешната изолация е да е по-малка от външната. На стените имаме по 2-3см. вата. Никакъв мухъл. Имаме специални найлони - паро непропоскливи и паропропускливи, слагат се при изолация с вата. Поинтересувайте се.

Ние сме с ламперии над конструкцията - много ми харесват, разгледайте като вариант. Тапети и латекс на вътрешните стени. С 2 деца в къща няма място за латекс .
 

Дааа, тук е весело, може да чуе човек полезни съвети. Стиропорът- хигроскопичен? Жив да не бях...

EPS-ът (стиропорът) е с отворена структура, т.е. няма преграда към въздуха между топчетата вътре в него, съответно влага влиза, замръзва, размразява се.  XPS-ът (фибран) е със затворена структура, вътре в него влага не влиза, не замръзва, не се размразява.  При стиропора влагата си преминава през него (заради отворената структура) от стената навън и от навън към стената. При фибрана влагата не може да премине от стената към околния въздух, съответно или остава в стената, или се отлага като конденз по стената.
Материалът на стените - тухла/бетон, трябва да се вземе предвид при изолацията. Тухлите са паро- и влаго-пропускливи, съответно, ако ги "запечаташ" с фибран (непропусклив), влагата от вътре навън ще си остане по стените (къде точно зависи от изчисления и дебелината на изолацията). Бетонът е практически паро- и водо-непропусклив.
Това го четох преди доста години, като проучвах каква външна изолация да направя на тухлено жилище. Затова сложих каменна вата (5 см.). Пак беше трудно да намеря майстори, но пък поне жилището не е на висок етаж, ако беше на висок етаж, нямаше да стане. Стиропорът, от непрекъснатото преминаване на влага навътре-навън, както и от УВ лъчите (слънцето, особено ако е стена, огрявана дълго от слънцето), се "свива" - големите топчета стават малки топчета, в един момент между стената и мрежата на топлоизолацията има над 90% въздух и малко останали свили се топчета. При ватата това го няма. Стиропорът го ядат мишки, но мишките не ядат вата, при къща с двор това има значение.

mandarinka,много хубаво си обяснила частта с клетъчните структури и си напълно права.
Но,последното твърдение за представянето на стиропора във времето и свиващите топчета ми е силно любопитно,защото не съм го срещала никъде.За цикли на замръзване и размразяване съм учила,и затова,че недишащият XPS след време съдържа много повече влага от ЕPS,ефект дължащ се на структурата му,но това с тоталната промяна на състава на стиропора -не.Доста независими изследвания и опити съм чела,на заровени парчета за 30г,на свалени от сгради след 20г,аз самата съм виждала 15годишен стиропор,свален от сграда и този ефект е липсвал.Изследвани са също U и R стойностите на стиропора след време и няма разлика.Това,че е сравнително евтин ,но и замърсяващ природата продукт, води до много спекулации,относно представянето му,естествено целеви.А,и някак не мога да си го представя,след като повечето топчета намалят значително размера си как ще останат свързани едно за друго и кое ще държи тежката мазилка,за да не се отпори с образувалите се кухини  в  стиропора,защото 90%ще е въздух?
Съгласна съм,че  каменната вата превъзхожда стиропора,но не и в показателя дълговечност,а в дишащ ефект,шумоизолация и негоримост.

Нелина, чела съм го това за стиропора, а съм го и виждала на практика. Върху фасадата на една къща в баш центъра на София, ул. Цар Асен 12 (виж си я на Гугъл). Една от първите с топлоизолирани фасади. Примерно 10-ина години по-късно започнаха ново топлоизолиране. Между стената на сградата и мрежата с мазилката - дупка, с шепа (образно казано) изръсени сбръчкани топчета. Мрежата с мазилката се държеше като кора, но под нея - почти нищо. Сегашният изглед в Гугъл е след втората топлоизолация. В къщата има и адвокатска кантора, затова предполагам, че са имали възможност да сменят изцяло и отново топлоизолацията.

Можеш да направиш опит с парче излишен стиропор - остави го на слънце или през зимата навън и гледай какво ще остане от него. Свива се и се рони. Не съм правила такъв опит, но може да се сложи и парче стиропор във фризера и да го замразиш/размразиш няколко пъти и да се види ефектът. Като циклите на замразяване/размразяване в един зимен сезон са доста.

При фибрана, поради това, че влагата не преминава през него, тя се акумулира по стената/вътрешната страна на фибрана. При стиропора, влагата минава напред-назад в самата изолация.

Не е по темата/запитването на потребителката, ама да добавя, че има значение и цветът на мазилката. Грубо казано - по-светлите цветове са по-добре. С тъмен цвят има топлопоглъщане, което води до пукнатини. Иначе технически цветът бил отразен в някакъв коефициент к- в някаква формула от топлотехниката. На прост език - онези варели върху покривите, които изпълняваха ролята на соц. соларна система за затопляне на вода, бяха черни, мат, за да поглъщат повече топлина. Ако искаш светлоотразяване - метал, полиран.

Мандаринка,хубаво е че си го видяла на живо,но ако стиропорът е този,който се ползваше в БГ преди 15г,мога да кажа само едно-той не ставаше за нищо.Такъв в чужбина никога не се е ползвал. Нашенският се ронеше и неизгорял и замръзнал,а като го натиснеш с пръст потъваше.
Има и  друг фактор-тънката мазилка в БГ.Почти никой не я изпълнява по стандарт.
Опита със слънцето е правен
Преди 2г,когато стартирахме изолацията на къщата ни,трябваше да се изолира западна стена,но се шпаклова и измаза 3 месеца по-късно.Слънцето я пече стиропора директно в летния период.Резултатът е,че пожълтява горния слой,но вътре структурата остава непроменена(правили сме отвор за мълниезащита) Пожълтялото просто се минава с ренде,но при направена  мазилка,ефектът с пожълтяването,изобщо не съществува.
Това с фризера ще го направя ,въпреки,че през стиропора минават само пари и никога не е в състояние на накисване с вода,защото парите зимата преминават отвътре навън,а вътрешната мазилка е много по-паронепропусклива от външната,тоест количеството преминаващи пари не е никак голямо.Ако минаваше свободно вода и пари,нямаше да се налага да проветряваме вкъщи ,нали така?
Но не искам да съм предубедена ,за всички курсове,които съм изкарала по работа с въпросните материали,както и работата на ММ,затова ще направя опита с фризера(въпреки,че всички сме ползвали стиропорени тарелки с месо във фризера),при все,че всички изследвания след такива тестове са ,че ЕPS не променя структурата и качествата си,а XPS-да.
Извинявам се за офтопика.

Нелина, и аз, и ти (по спомени си интериорен дизайнер или нещо подобно арт) не сме професионалисти. Само споделяме четено и видяно.

За стиропор на слънце - не само пожълтява (това можем да го сметнем само за естетически минус), но и се свива като размери.

Не знам какво имаш предвид, като казваш, че вътрешната мазилка е по паронепропусклива, нито за коя вътрешна мазилка говориш. За мен вътрешната мазилка е хоросан (варов разтвор) или гипс, и двете са паропропускливи.

За външна мазилка на моето жилище с вата аз избрах силикатна мазилка (на престижна марка), именно защото е паропропусклива. Пак казвам, става дума за тухлени стени и вата, които са паропропускливи. Да "запечатам" влагата отвътре навън във външната изолация или в самата стена за мен не беше опция, затова силиконовите мазилки ги отвърлих категорично. Да, проветряваме, но това не "издухва" 100% влагата.

Мандаринка,правилно си спомняш едното ми образование,но ММ се занимава от 20г изолации в чужбина и аз като част от бизнеса му ,в един момент,се наложи да изкарам няколко курса и квалификации за работа с материалите,техните особености и специфики и методи на полагане.
В Англия се поставяха 20см изолации,а дюбелите с вкопаваха с фрези,още когато никой не бе използвал изолации в БГ.Затова ММ е имал преки наблюдения над EPS с годините,защото са се правили пристройки и част от изолацията се е сваляла след години.
 В БГ все още е пълно със сгради(всички около нас)с ЕPS, на които в студено време може да видиш и дюбелите и очертанията на стиропора ,когато замръзне .Често се договаря обща цена на м2 и изпълнителите пестят от най-скъпото-мазилките.Това ,никога няма да бъде пуснато в експлоатация в Англия.Да не кажа,че на високо бюджетни мултимилионни сгради в UK,отново с EPS,са взимали проби от работата с мини сондички,за да се види колко мм и сантиметра е всеки слой и ако нещо не отговаря на стандарта,се разваля и стартира отново.
 Затова ти казвам,че лично с ММ сме гледали стиропора в БГ(и графитения-голям смях) преди много години и бяхме потресени от качеството му,сякаш нямаше спойващо вещество.Но,от няколко години,смея да твърдя ,че ЕPS на добрите марки е с много добро качество.
 А,паропроспукливостта на стената отвътре навън е правило.Не коментирам конкретна вътрешна мазилка(въпреки,че варовата е доста по-паропропусклива от гипсовата),а стената като цяла структура по слоеве и движението на парите.Това е правило при изграждането на всяка стена,важи дори и за мембраните за дограма,които се полагат от двете  и страни.

Чудесен избор си направила за външна мазилка!
Силиконовата мазилка също пропуска пари,но тяхното количество зависи от спецификациите на конкретната  марка мазилка.

Грунд и силикатна мазилка Weber ползвах. По онова време това беше доста неизвестна за повечето майстори марка. И тогава на сайта им имаше разграничение на видовете мазилки - силикатни, силиконови и не помня още какви други. И там беше написано, че силиконовите не пропускат влага (ерго са по-устойчиви), а силикатните пропускат. Сега имат още видове мазилки.
Вече 10 години поне нямам проблем с външната мазилка като здравина - вярно, че се е пооцапала малко от ФПЧ, но принципно на по-достъпни места, ако я полееш с вода, се отмива прахолякът. Но пък тогава остава по-светло петно, там, където е мито, а на останалата недостъпна част си е по-зацапано.
Та идеята ми беше, че топлоизолацията и външната мазилка са изключително трудоемки и финансо-емки дейности (скеле, майстори) и е добре да ги направя с такива материали, които да не изискват ремонт в следващите поне 10-15 години. Май съм направила добър избор. Да, ватата е само 5 см., но пак си върши работата, те зидовете за 50 см. тухла. Ако бях тръгнала на 10 см. (по-добър вариант, разбира се), нямаше да се справя финансово. А майсторите - направо не искам да си спомням. Започнаха в средата на лятото, приключиха през вечерта на първия сняг, на лампи. Направо ми идеше да лисна вода на изпроводяк. Включително следях да редят плоскостите шахматно, да не лепят на кръст при ъглите на дограмата, по колко дюбели слагат и къде... ужас беше.

Само да кажа нещо за външната топлоизолация с вата - изискват се прави стени (в смисъл без бабуни и вдлъбнатини, ако има - да са минимални) и здрава основа, т.е. оригиналната мазилка да не е изронена. Едната стена, която топлоизолирах, беше калкан на плътни единични тухли с големи разлики в равнините (едни тухлички стърчат, други са навътре). Там ми обясниха, че няма как ватата да "легне" здраво върху толкова неравна повърхност, ватата не понася по-дебели слоеве лепилна смес, а и разходът на лепило ще е огромен. И ми предложиха вариант, който ме устройваше и го приех. Направиха пояси от фибран през определено разстояние, за изравняване на равнините за лепене на ватата. Респективно, ватата не е залепена плътно по стената, има дупки (въздух) там, където няма фибран. Не е перфектното решение, но беше работещо решение. Върши работа, особено като се има предвид, че този калкан е северен и зноен, на метър и половина-два от друга сграда. Тази стена обаче е осезаемо по-студена от останалите, но това е положението.