Нещо не намерих подобна тема - все ми излиза 'приятелство между мъж и жена'.
От 1 година живея в родния град на годеника ми и нямам много познати тук, но на мен не ми е проблем. Лесно се сприятелявам, но и много подбирам. Не съм 'надута', просто действам, както го чувствам. А и съм така - от първия момент си проличава с кого какви отношения ще имам, подчертавам - до момента не съм грешила в преценките си.
Ценя няколко приятелства с жени, но се виждаме рядко с тях, повече се чуваме по телефона, тъй като живеят в различни градове. Със семейството на една такава моя близка приятелка, но живееща в друг град, станахме приятелски двойки, но все пак разстоянието си казва думата. Но мисля, че така е за добро.
Тук, моя човек си има приятелства от детството, които поддържа до днес
/да уточня, всички сме под 30год. възраст/. Преди това няколко години не си е бил тук, защото бяхме студенти.
Останаха му около двама по - близки обвързани, но единия с неговата е в чужбина, а и тя с моя са имали флирт преди време, така че не бих станала близка така или иначе с нея.
Останаха няколко потенциални двойки в нашия град. Едната двойка много я харесваме и двамата, но момчето не иска да сме близки. Бил е близък с моя преди време, но сега не желае това приятелство да продължи. Иначе с мацката взаимно си допадаме. Но няма шанс тук заради мъжете.
Близки сме един вид само с неговия най - близък приятел и неговата. Проблемът тук е, че наскоро моят реши да й се похвали, че съм бременна. Тя изобщо не се зарадва, по погледа й личеше, и по реакцията. Вместо да каже поне 1 дума от учтивост като 'честито', почна да дърпа нейния 'ее, кога ще имаме и ние' и взе да го укорява защо той не искал. Беше грозно, и неуважително спрямо мен. Почувствах се много неприятно, и тази ми падна в очите /мнението ми за нея се потвърди за пореден път всъщност/. Дори да е готова за дете, и да ми е завидяла за това, не го приемам.
Ето, аз направих аборт по медицински показания в напреднал месец съвсем скоро, но не завиждам на мои приятелки и познати, че си имат малки ангелчета - напротив, радвам се. И как няма?!
Не държа да получим приятелска двойка, с която да си паснем и то тук и сега, веднага - провокирана съм доста от моя човек, тъй като той много държи да сме заобиколени от познати и пр. Тежи му, че не каним често хора на гости. Според мен, всичко с времето си - такива неща не стават по поръчка. А и в такива времена живеем, може би.
Ние искаме да спестяваме за неща, нужни на едно бъдещо семейство. А тези двамата дават пари само за екскурзии. Това ме кара да си мисля, че приоритетите ни са различни. Поканени сме на рожден ден на момчето в чужбина, но аз не желая да се чудя от къде да събирам пари, за да отида за няколко дни, така че мисля да откажа.
Иначе, тази желае да е близка с мен. Аз даже последния път и на съобщенията й не отговорих, защото така го чувствам. Също се държа добре с нея, но спазвам дистанция. Просто не смятам, че
ще има приятелство между мен и нея. Нейният, който е 'дупе и гащи' с моя, толкова ме уважава, нямам против него. Но с нея няма да стана близка. Дори да съм учтива с нея и пр. Повърхностните отношения не ми понасят. Добър приятел съм, но не мога с всеки да бъда, и с времето става все по - трудно - но пак ще кажа, не се и насилвам.
Надявам се, да получа някакви съвети, примери и препоръки от вас.
От 1 година живея в родния град на годеника ми и нямам много познати тук, но на мен не ми е проблем. Лесно се сприятелявам, но и много подбирам. Не съм 'надута', просто действам, както го чувствам. А и съм така - от първия момент си проличава с кого какви отношения ще имам, подчертавам - до момента не съм грешила в преценките си.
Ценя няколко приятелства с жени, но се виждаме рядко с тях, повече се чуваме по телефона, тъй като живеят в различни градове. Със семейството на една такава моя близка приятелка, но живееща в друг град, станахме приятелски двойки, но все пак разстоянието си казва думата. Но мисля, че така е за добро.
Тук, моя човек си има приятелства от детството, които поддържа до днес
/да уточня, всички сме под 30год. възраст/. Преди това няколко години не си е бил тук, защото бяхме студенти.
Останаха му около двама по - близки обвързани, но единия с неговата е в чужбина, а и тя с моя са имали флирт преди време, така че не бих станала близка така или иначе с нея.
Останаха няколко потенциални двойки в нашия град. Едната двойка много я харесваме и двамата, но момчето не иска да сме близки. Бил е близък с моя преди време, но сега не желае това приятелство да продължи. Иначе с мацката взаимно си допадаме. Но няма шанс тук заради мъжете.
Близки сме един вид само с неговия най - близък приятел и неговата. Проблемът тук е, че наскоро моят реши да й се похвали, че съм бременна. Тя изобщо не се зарадва, по погледа й личеше, и по реакцията. Вместо да каже поне 1 дума от учтивост като 'честито', почна да дърпа нейния 'ее, кога ще имаме и ние' и взе да го укорява защо той не искал. Беше грозно, и неуважително спрямо мен. Почувствах се много неприятно, и тази ми падна в очите /мнението ми за нея се потвърди за пореден път всъщност/. Дори да е готова за дете, и да ми е завидяла за това, не го приемам.
Ето, аз направих аборт по медицински показания в напреднал месец съвсем скоро, но не завиждам на мои приятелки и познати, че си имат малки ангелчета - напротив, радвам се. И как няма?!
Не държа да получим приятелска двойка, с която да си паснем и то тук и сега, веднага - провокирана съм доста от моя човек, тъй като той много държи да сме заобиколени от познати и пр. Тежи му, че не каним често хора на гости. Според мен, всичко с времето си - такива неща не стават по поръчка. А и в такива времена живеем, може би.
Ние искаме да спестяваме за неща, нужни на едно бъдещо семейство. А тези двамата дават пари само за екскурзии. Това ме кара да си мисля, че приоритетите ни са различни. Поканени сме на рожден ден на момчето в чужбина, но аз не желая да се чудя от къде да събирам пари, за да отида за няколко дни, така че мисля да откажа.
Иначе, тази желае да е близка с мен. Аз даже последния път и на съобщенията й не отговорих, защото така го чувствам. Също се държа добре с нея, но спазвам дистанция. Просто не смятам, че
ще има приятелство между мен и нея. Нейният, който е 'дупе и гащи' с моя, толкова ме уважава, нямам против него. Но с нея няма да стана близка. Дори да съм учтива с нея и пр. Повърхностните отношения не ми понасят. Добър приятел съм, но не мога с всеки да бъда, и с времето става все по - трудно - но пак ще кажа, не се и насилвам.
Надявам се, да получа някакви съвети, примери и препоръки от вас.
То май не останаха свободни двойки, с които да общувате. Да не сте в някакво село? Преместете се в по-голям град, където има повече двойки, евентуално да се сприятелите с някого. Викаш много си контактна, но нямаш никакви контакти... 
