Определени неща ги приемам насериозно и се вглъбявам понякога, но от друга страна - за други не съм така. Дори имам склонността да се самоиронизирам. Много пъти са ме наричали 'душата на компанията'. Но много зависи с какви хора съм.
Толкова заядливи коментари тук, още по - лошото, коментират без да прочетат достатъчно. При такова положение разбиране няма.
На мен не ми звучиш като душата на компанията. Иначе личното ми мнение е, че дори реакцията на "приятелката" да е била неподходяща за момента, коментарът на твоето гадже, че "Тая не става." е далеч по-просташки и обиден. Ако съм на неговия приятел и чуя как вие двамцата отсичате, че жена му "Не става" хич няма да ви водя в Амстердам, а директно ще ви пусна по течението.
Защото едната ситуация е неадекватна реакция, но без лоши чувства.
Другата е обидна и злобна.
И според мен с другата жена, която се бъзика макар и дебелашки може да се развият по-нормални отношения, защото поне не е супер обидчива и дребнава, и около нея няма нужда да се ходи на пръсти.
Много е гадно да си приятел на хора, които не схващат от шега и бъзик, и се засягат от всичко, нямат топките да ти кажат какво мислят в лицето и после като им пишеш (защото нямаш представа, че са възмутени и шокирани, и скандализирани) се вайкат "Ама тая защо ми пише?"
Въобще в случая другата жена ми е по-симпатична нищо, че и аз не й схващам чувството за хумор. Поне има някакво и е достатъчно душа-човек, за да иска да задълбочи контакт с теб и да се сприятелите, въпреки че реагираш високомерно.
Нормално е с едни хора да ни се получава контакт, а с други не.
Обаче, ако постоянно търсиш кусури у другите, няма начин да не намериш.
Всички си имат минуси и в дадени ситуации могат да реагират неадекватно спрямо твоя мироглед, това не ги прави некачествени като хора.