Имаме приятелска двойка, но не харесвам жената

От темата, по-скоро от коментарите към нея аз разбрах следното - ако не харесвам всяко нещо, което мърда, и има два крака, значи не ставам. Ами не е така.
В живота има хора, които са ни приятни, има и такива, които не са ни приятни и не ни пасват.
Просто е. Не е сложно за разбиране...

Ох, не че ще разбереш, ама айде ... На 22 без образование и загубила три години за кауза пердута си всичко друго, но не и щастлива. Или ако си, то след 10 години като ти дойде акъла /а дано!/ няма да си. Няма бивш наркоман, алкохолик и боклук! И точно в пика на младостта, вместо да летиш, си паднала на дъното превърната в ревнива истеричка с остаряли ценности, вкопчена в .. е, ясно е какво. Та чак и бебе ... Но колкото и грозно да прозвучи - Господ си знае работата! Какъв съвет търсиш не знам?! Коренна промяна на мирогледа и живота ще ти свърши работа. А не дребнавости като казуса ти. Млада си и глупава, тръгнала по грешен път. Освен ако не си от малцинствата или затънтената провинция, не мога да приема подобни неща да се пишат от съвременни момичета.

Само да кажа, че не знаеш какво ми е образованието. Може би тъкмо завършвам и ще почвам работа скоро по специалността си..
Съжалявам, но дали пътя ми е грешен и какви са ми ценностите.. Знаеш.
Дала съм му шанс, ако сгафи, ще си тръгна.
Щастието е вътрешно чувство..
Все пак, благодаря.

"Дори да е готова за дете, и да ми е завидяла за това, не го приемам. "

Ама откъде накъде ти не приемаш някой да прояви човешка реакция, особено след като жената не те е обидила пряко??

С мъжа ми се взехме на по-голяма възраст, та затова вече имахме отделни приятелски кръгове. В тая връзка съпругите на неговите приятели са ми добри познати, с никоя не съм приятелка и не се чуваме по женски, винаги във връзка със семейно събиране общуваме. Приятно е, взаимно се уважаваме, но има някаква дистанция.
Трудно ми е от една възраст нататък да се сприятелявам, може би затова.
Подобно е с взаимоотношенията между мъжа ми и съпрузите на приятелките ми, май всъщност повечето не ги познава дори.
На мен не ми тежи и се чувствам добре така. Но няма ситуация откровено да не харесвам човек и да го търпя в дома си. Това не допускам.
Щом не харесваш тази жена, мъж ти да си се вижда с приятеля си по мъжки, ти няма нужда с нея да се събираш и толкоз.

Не е задължително да харесваш всичките жени на приятелите на мъжа си.И не си длъжна да се сближаваш с тях.
Да идват на гости е нормално,но не прекалено често.
Добре е да се държиш възпитано ,но малко дистанцирано.
Те сами ще разберат.
С мъжа си трябва да проведеш един разговор и да му обясниш,че не желаеш да ти натрапва хора,които не харесваш и че дома ви не е хан.

Няма нужда от толкова грозни и хапливи коментари.Жената е изгубила бебето си и то в напреднала седмица.Как нито една не изказа съжаление, а всички се нахвърлихте отгоре и. И да попитам на вас всички хора ли са ви приятни или по-скоро действате на принципа: не понасям човека, ама мога да имам полза по-нататък така,че ще го играя лицемерно.Даже имаше и коментар Господ си знаел работата(защото загубила детето)
Иначе как можело ТЯ да коментира еди-кой си злобна била,нямало да си намери приятели така.
Потресена съм,даже силно отвратена от коментарите.Чак се хванали да и гледат стари публикации.Не стига,че и казахте,че заслужавала да си загуби детето,че е злобна и необщителна,но намерихте и за нужно да отбележите,че приятелят и бил наркоман...
И не на последно място как можела да го нарича годеник, като още нямали дата и пръстен-щото вие нали всичко знаете, знаете и това дали има или няма.
Авторке,разбирам те напълно.В много от нещата,които си написала мисля като теб.Никак не държа да съм приятелка с всеки,не мога и да съм лицемерна и никаква бъдеща облага не би ме накарала да съм.От моя гледна точка мислиш абсолютно нормално.
Това,че повечето гледат да те стъпчат и да се покажат колко са "над нещата", показва тяхното лице, не твоето.
Бъди каквато си, не отговаряй, на който не те кефи и това е.
Никой не го заслужава.Пожелавам ти да се сдобиете със здраво и красиво бебе!

Нямаш нужда от конкретен съвет, имаш нужда да общуваш с всякакви хора и да наблюдаваш, анализираш и да се научиш да правиш правилни преценки. Ще пораснеш, ще разбереш, че проблемите ти с хората всъщност са единствено в твоята глава. От комуникацията с различни хора можеш много да се обогатиш и да опознаеш себе си. В конкретния случай се опитай да разбереш какво точно не ти харесва в тази жена... така ще разбереш нещо за теб самата... само така ще разрешиш този вътрешен конфликт.

I am and I will be, ами... темата не е "Не се чувствам добре, защото загубих детето си". Темата е "Имаме приятелска двойка, но не харесвам жената". От първия пост станаха ясни някои терзания на авторката, някакви хора се опитаха да й отговорят, но получиха само нелицеприятен троснат тон и нулево желание за диалог.
В крайна сметка стигаме до "Всичко ми е наред, аз съм душата на компанията, имам много приятели и хич не ми пука за хорското мнение". Защо се пускат теми в този случай - не знаем. Задънена улица...

А задължително ли трябва да я харесва?

Не, не е задължително! Но не и защото е разочарована от липсата на бурно възхищение от новина.

Може да е усетила неискреност и недобронамереност отсреща.
Вие/ние не сме били там и няма как да го усетим това
Тя е била.

Неискреност щеше да има ако жената беше реагирала по някакъв начин. А тя веднага дърпа към себе си и своето семейство или там как беше нейния.
А това не е проява на недобронамереност, а малко недостатъчно възпитание. Но най-много да си кажеш , че никога ли не е чувала какво се казва в такива случаи и дотам.

Sunshine_Reggea - Каквото почукало, такова се обадило! Или, както предпочитам - 'нулево желание за диалог'.
Имаше и буквално обиди в коментарите - ми, сори!
 То се вижда от къде намирисва злоба. Упоритите на никой не са приятни, ама да не навлизам в обяснения, че пак ще ме цитирате и криворазбрано /предпочитам да се затвори темата вече, че се коментират вече годежния ми пръстен, миналото на годеника ми, дата за сватбеното.. /. А съм иначе много разбран човек.
Кажи ми го същото нещо, но малко по - 'топло' - така дори и да не съм съгласна, ще вникна в казаното и ще ти отговоря, и то по - 'меко'.

Мариянка, на никого не съм казвала нищо. Можеш да прочетеш и да видиш, че даже не желаех, но моя реши да се похвали.
Като не ви се чете темата, не е задължително да коментирате, защото настава объркване за вас, за четящите.

SaRaNia, благодаря и на теб.
Времето, когато общувах с всякакви хора и правех всичко това, което ме съветваш, мина при мен. В един момент имах толкова много познати... Почти винаги те придобиваха нещо от мен /нематериално/, само ми смучеха от заряда, изтощаваха ме. Никакво обогатяване не усетих, а винаги към това се стремя, към взаимното.

Ама защо да имам чак вътрешен конфликт? Ама да, то по аналогия хората са свикнали да ходят на лекар, когато са с влошено здраве, а не просто на профилактичен преглед.

Тъй като се познавам добре, няма какво да се чудя какво не ми харесва в нея. То си е УСЕЩАНЕ. Не съм казала, че е 'лош човек', тъй като във всеки бих могла да намеря нещо хубаво.
Знам, че ако бях дала шанс на приятелството, щях да съжалявам. Беше почнала да ми влиза в личното пространство, един път вече ме злепостави умишлено пред момчетата ни - беше ми достатъчно.
Пак ще кажа не знам за кой път - единствено исках да чуя Мнения, аз Решението си съм го взела отдавна.

Добре, вярвам, че е така.
Е, и?
Когато някой не ти е симпатичен, естествено отбягваш контакт с него. Ако от време на време се вижда с тази дама покрай приятеля си, може да я изтърпи за 2 часа. Ако пък съвсем не може, нека мъжете си се виждат без приятелките си. И пак може контактът да е цивилизован макар и хладен.
Това са ми някакси много странни дилеми за възраст над 16. Последно около 8-9 клас се тормозех за това какви са ми приятелките, как реагирали на еди какво си, какво казали, дали ми пишат и тн. Не би ми хрумнало да пусна тема по въпроса, защото отговорът е някак очевиден.

Ако реалният въпрос на темата е: Как да си намерим социален кръг от хора, които са съвместими и с двамата? То отговорът ми е друг: Огледайте се наоколо за хора (не знам защо трябва да са двойки, какво им е на отделните индивиди, те може и да се обвържат в един момент и да стане двойка) със сходни интереси били те професионални или свързани с някакво хоби. Компания се сформира бавно, защото трябва всички да харесват останалите поне до определено равнище, но ако се остави да стане естествено, се наблюдава процес на самоорганизация.