Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 фев. 2019, 10:31 ч.

Искам бебе на 40,но съм страшно объркана

  • 2 344
  • 44
  •   1
Отговори
  • плевен
  • Мнения: 895
Здравейте момичета!Не знам дали темата ми е точно за тук,затова предварително се извинявам!И в други теми съм споменавала за терзанията си.От повече от две години съм разделена с мъжът ми,по-късно се разведох официално.Имам момченце на 13 г,което е силно привързано към баща си и въпреки,че родителските права са присъдени на мен,детето стои при баща си почти постоянно.Той живее с новата си приятелка.Аз също срещнах мъж,разведен с дете,което е при майка си.Връзката ми с този мъж е най-хубавата ми досега,обичаме се много.Никога в брака си не съм искала второ дете,просто защото отдавна бях наясно ,че бившият ми вече мъж не е моят човек и рано или късно ще се разделим.
Сега обаче нещата се промениха,най-голямото ми желание е да имам дете от човека, който обичам.Той не го иска по-малко от мен.
Тук обаче започват терзанията ми.Вече съм на 40 и не знам колко е редно да раждам на такава възраст.Родителите ми изобщо няма да се зарадват на подобна новина,още повече майка ми във всеки удобен момент ми напомня колко съм стара.Освен това детето ми може да се отдръпне още повече от мен,въпреки,че се очаква баща му също да има друго дете.Всичко това  адски много ме тормози,страх ме е да започна опити за дете,защото най-вероятно си създам доста проблеми с близките.А времето си тече и трябва скоро да взема решение.
Моля ви,дайте съвет как да постъпя,късно ли е на 40 да се боря за мечтата да имам още едно дете?

# 1
  • Мнения: 16 972
Бори се! Първото детенце ще порастне и ще осъзнае по-добре нещата. Всички останали близки са си близки, но само ти и мъжът до теб сте важни. Вашият живот и вашето семейство. Дали ще се получи никой не знае, но ако не пробваш, мисля, че винаги ще съжаляваш.

# 2
  • Мнения: 11 389
Има само един отговор  - Направи това, което сърцето ти подсказва!

Не живееш за хората. Казваш - майка ми, близките, познатите....те не живеят твоя живот. Щом се обичате с човека, това е най-естественото нещо.

Детето ти ще свикне, дори може и да реагира неочаквано за теб и да се радва.

Не е ясно какво ще ти поднесе съдбата, просто не оставяй нещата така, че да съжаляваш след време.

# 3
  • Мнения: 1 142
Доста хора по една или друга причина стават родители на тези години, като гледам тенденцията възрастта масово се увеличава.
Ако имате желание и възможност за отглеждане на дете, не мисля, че мнението на околните трябва да ви е фактор.
Трябва да живеете така, че вие да сте в хармония със себе си, а не да отговаряте на нечии чужди критерии.

И не на последно място, раждането на дете е едно от най-прекрасните събития и щом това е осъзнат и желан избор, негативната нагласа на близките ти трябва да ти подскаже какво е цялостното им отношение към теб.
Хората, които истински те обичат и държат на теб, биха те подкрепили и се радвали, ако осъществиш желанието ти, без значение дали то съвпада с техните разбирания.

# 4
  • Мнения: 818
Последното нещо, което би ме вълнувяло, е мнението на близките.  Решението за дете не касае никого от тях, нито ми трябва позволение,  нито одобрение. Виж, момента с по- голямото дете е по- деликатен. Не знам дали би довело до отчуждаване между вас, но 13 години са си доста деликатна възраст-  началото на пубертета, който и без това си е проблематичен. Пробвайте с разговор, момчето вече е достатъчно голямо и може да си говорите откровено за нещата от живота. Може би и това е причината да прекарва повече време с баща си, говорят си по мъжки. Мъжете сякаш по- ясно виждат понякога, че момчето пораства и започва да става мъж, докато ние сме.. майки😊

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 3 395
Така като те чета, ако нещата действително са реални, не виждам по-естествено нещо от това да искате и да имате дете. Хубава работа- стара си била Mr. Green
Аз също съм на 40. Имам две деца, второто е на 5 години. Ами не се чувствам стара. Ако имах едно, нямаше нищо да ме спре на тази възраст да искам второ дете. Имам почти наборки с абитуриенти тази година. Сигурно се чувстват стари Laughing Усещането ми е, че колкото е по-малко детето ти, толкова по-млад се чувстваш. При мен поне е така. Най-добрата ми приятелка е на 40 и няма деца. Но не й минава през ум, че няма да има. Просто очаква да се появи човек до нея.
Та нещата с усещането са доста субективни. На твое място, изобщо не бих се колебала.

# 6
  • Мнения: 295
Вечер като се прибереш у дома и затвориш вратата зад себе си, не хората са с теб. Оставаш ти, мъжа ти, детето/децата. Така че, те са тези, с които трябва да се съобразяваш на първо място.

Тази година ставам на 40. Имам син, който ще навърши 7 и дъщеря, почти на 2. Не са ти много годините.

Ревност в сина ти /предполагам/ винаги ще има. Но след като прекарва основно при баща си, би трябвало да го приеме по-леко. Мислиш ли, че може да получиш съдействие от бившия си съпруг, в това отношение? Много е важно да не лъжеш детето. Бъди напълно откровена с него. По-добре да научи за плановете ви от теб, отколкото от други хора.

Успех!!!

# 7
  • Мнения: 157
Здравейте момичета!Не знам дали темата ми е точно за тук,затова предварително се извинявам!И в други теми съм споменавала за терзанията си.От повече от две години съм разделена с мъжът ми,по-късно се разведох официално.Имам момченце на 13 г,което е силно привързано към баща си и въпреки,че родителските права са присъдени на мен,детето стои при баща си почти постоянно.Той живее с новата си приятелка.Аз също срещнах мъж,разведен с дете,което е при майка си.Връзката ми с този мъж е най-хубавата ми досега,обичаме се много.Никога в брака си не съм искала второ дете,просто защото отдавна бях наясно ,че бившият ми вече мъж не е моят човек и рано или късно ще се разделим.
Сега обаче нещата се промениха,най-голямото ми желание е да имам дете от човека, който обичам.Той не го иска по-малко от мен.
Тук обаче започват терзанията ми.Вече съм на 40 и не знам колко е редно да раждам на такава възраст.Родителите ми изобщо няма да се зарадват на подобна новина,още повече майка ми във всеки удобен момент ми напомня колко съм стара.Освен това детето ми може да се отдръпне още повече от мен,въпреки,че се очаква баща му също да има друго дете.Всичко това  адски много ме тормози,страх ме е да започна опити за дете,защото най-вероятно си създам доста проблеми с близките.А времето си тече и трябва скоро да взема решение.
Моля ви,дайте съвет как да постъпя,късно ли е на 40 да се боря за мечтата да имам още едно дете?
Не си стара за бебе ,и аз съм на 40 и правим опити след една неуспешна бременост ,която преключи декември.По скоро не си готова след като другото ти дете е при баща си и предпочита него.Ако евентуално се разделите и с този бъдещето дете каде ще предпочете?

# 8
  • Мнения: 21 443
аз родих на 40.
много рядко някой коментира възрастта ми.
проблеми нямах никакви, нито през бременността, нито след раждането.

# 9
  • Макондо
  • Мнения: 11 005
Докато се чудиш какво да правиш, времето минава. Ако наистина го искаш, действай, няма какво да сондираш мнения! Второто си дете родих на 37 години и никого не съм питала дали да забременявам, освен мъжа ми!

# 10
  • София
  • Мнения: 81
Спри да се чудиш и мотаеш щом и двамата с мъжа ти го искате.
Не дължиш никакви обяснения на никого.
Между другото ако майка ми ме коментира по този начин, бих я отсвирила.

# 11
  • Мнения: 37 824
Преди 20-30 г. може да е било странно, но за днес си е съвсем нормално.
Защо да не е редно?

Ако искаш дете, раждай, на себе си отговори искаш или не и защо го искаш. Но ако е само защото другото е по-привързано към баща си... то и с това може да стане така...

А какво мислят родителите ти си е тяхна работа, важното е ти и мъжът до теб какво искате. Той желае ли дете?

П.П. Свекърва ми е родила третото си дете месец преди да навърши 41 г., другите 2 са били на 15 и 16 г., всички са с един баща. Съвсем нормално си се развива всичко в отношенията им.

# 12
  • Мнения: 11 389
В градината имаше дете, което майка му е родила на 45-6 г. Има 2 по-големи, обаче бебето станало и така.....няма да го връща я! Mr. Green Peace

# 13
  • плевен
  • Мнения: 895
Момичета,много ви благодаря за подкрепата! Мъжът ми е най-добрият човек,когото познавам.Като баща е перфектен.Синът ми е привързан към баща си,защото явно го манипулира.Всички важни за детето неща ги върша аз,помощта в училище е мой ангажимент.
Отвреме навреме питам детето иска ли братчеили сестричка,а той ми отговаря,че ако се случи той няма какво дс направи.Проблемът е,че баща му ще го настрои още повече срещу мен.Аз се смятам за добър и интелигентен човек и ми е тъжно,че детето се настройва без причина срещу мен.

# 14
  • плевен
  • Мнения: 895
Спри да се чудиш и мотаеш щом и двамата с мъжа ти го искате.
Не дължиш никакви обяснения на никого.
Между другото ако майка ми ме коментира по този начин, бих я отсвирила.

Не знам всъщност защо майка ми е толкова негативно настроена.Тя е лекар,на 63 г.е,мислех че ще е по-широкоскроена,но не.Много ми е болно от този факт.

Общи условия

Активация на акаунт