Искам бебе на 40,но съм страшно объркана

  • 6 834
  • 58
  •   1
Отговори
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Здравейте момичета!Не знам дали темата ми е точно за тук,затова предварително се извинявам!И в други теми съм споменавала за терзанията си.От повече от две години съм разделена с мъжът ми,по-късно се разведох официално.Имам момченце на 13 г,което е силно привързано към баща си и въпреки,че родителските права са присъдени на мен,детето стои при баща си почти постоянно.Той живее с новата си приятелка.Аз също срещнах мъж,разведен с дете,което е при майка си.Връзката ми с този мъж е най-хубавата ми досега,обичаме се много.Никога в брака си не съм искала второ дете,просто защото отдавна бях наясно ,че бившият ми вече мъж не е моят човек и рано или късно ще се разделим.
Сега обаче нещата се промениха,най-голямото ми желание е да имам дете от човека, който обичам.Той не го иска по-малко от мен.
Тук обаче започват терзанията ми.Вече съм на 40 и не знам колко е редно да раждам на такава възраст.Родителите ми изобщо няма да се зарадват на подобна новина,още повече майка ми във всеки удобен момент ми напомня колко съм стара.Освен това детето ми може да се отдръпне още повече от мен,въпреки,че се очаква баща му също да има друго дете.Всичко това  адски много ме тормози,страх ме е да започна опити за дете,защото най-вероятно си създам доста проблеми с близките.А времето си тече и трябва скоро да взема решение.
Моля ви,дайте съвет как да постъпя,късно ли е на 40 да се боря за мечтата да имам още едно дете?

# 1
  • Мнения: 19 693
Бори се! Първото детенце ще порастне и ще осъзнае по-добре нещата. Всички останали близки са си близки, но само ти и мъжът до теб сте важни. Вашият живот и вашето семейство. Дали ще се получи никой не знае, но ако не пробваш, мисля, че винаги ще съжаляваш.

# 2
  • Мнения: 29 689
Има само един отговор  - Направи това, което сърцето ти подсказва!

Не живееш за хората. Казваш - майка ми, близките, познатите....те не живеят твоя живот. Щом се обичате с човека, това е най-естественото нещо.

Детето ти ще свикне, дори може и да реагира неочаквано за теб и да се радва.

Не е ясно какво ще ти поднесе съдбата, просто не оставяй нещата така, че да съжаляваш след време.

# 3
  • Мнения: 9 486
Доста хора по една или друга причина стават родители на тези години, като гледам тенденцията възрастта масово се увеличава.
Ако имате желание и възможност за отглеждане на дете, не мисля, че мнението на околните трябва да ви е фактор.
Трябва да живеете така, че вие да сте в хармония със себе си, а не да отговаряте на нечии чужди критерии.

И не на последно място, раждането на дете е едно от най-прекрасните събития и щом това е осъзнат и желан избор, негативната нагласа на близките ти трябва да ти подскаже какво е цялостното им отношение към теб.
Хората, които истински те обичат и държат на теб, биха те подкрепили и се радвали, ако осъществиш желанието ти, без значение дали то съвпада с техните разбирания.

# 4
  • Мнения: 2 560
Последното нещо, което би ме вълнувяло, е мнението на близките.  Решението за дете не касае никого от тях, нито ми трябва позволение,  нито одобрение. Виж, момента с по- голямото дете е по- деликатен. Не знам дали би довело до отчуждаване между вас, но 13 години са си доста деликатна възраст-  началото на пубертета, който и без това си е проблематичен. Пробвайте с разговор, момчето вече е достатъчно голямо и може да си говорите откровено за нещата от живота. Може би и това е причината да прекарва повече време с баща си, говорят си по мъжки. Мъжете сякаш по- ясно виждат понякога, че момчето пораства и започва да става мъж, докато ние сме.. майки😊

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 493
Така като те чета, ако нещата действително са реални, не виждам по-естествено нещо от това да искате и да имате дете. Хубава работа- стара си била Mr. Green
Аз също съм на 40. Имам две деца, второто е на 5 години. Ами не се чувствам стара. Ако имах едно, нямаше нищо да ме спре на тази възраст да искам второ дете. Имам почти наборки с абитуриенти тази година. Сигурно се чувстват стари Laughing Усещането ми е, че колкото е по-малко детето ти, толкова по-млад се чувстваш. При мен поне е така. Най-добрата ми приятелка е на 40 и няма деца. Но не й минава през ум, че няма да има. Просто очаква да се появи човек до нея.
Та нещата с усещането са доста субективни. На твое място, изобщо не бих се колебала.

# 6
  • Мнения: 485
Вечер като се прибереш у дома и затвориш вратата зад себе си, не хората са с теб. Оставаш ти, мъжа ти, детето/децата. Така че, те са тези, с които трябва да се съобразяваш на първо място.

Тази година ставам на 40. Имам син, който ще навърши 7 и дъщеря, почти на 2. Не са ти много годините.

Ревност в сина ти /предполагам/ винаги ще има. Но след като прекарва основно при баща си, би трябвало да го приеме по-леко. Мислиш ли, че може да получиш съдействие от бившия си съпруг, в това отношение? Много е важно да не лъжеш детето. Бъди напълно откровена с него. По-добре да научи за плановете ви от теб, отколкото от други хора.

Успех!!!

# 7
  • Мнения: 723
Здравейте момичета!Не знам дали темата ми е точно за тук,затова предварително се извинявам!И в други теми съм споменавала за терзанията си.От повече от две години съм разделена с мъжът ми,по-късно се разведох официално.Имам момченце на 13 г,което е силно привързано към баща си и въпреки,че родителските права са присъдени на мен,детето стои при баща си почти постоянно.Той живее с новата си приятелка.Аз също срещнах мъж,разведен с дете,което е при майка си.Връзката ми с този мъж е най-хубавата ми досега,обичаме се много.Никога в брака си не съм искала второ дете,просто защото отдавна бях наясно ,че бившият ми вече мъж не е моят човек и рано или късно ще се разделим.
Сега обаче нещата се промениха,най-голямото ми желание е да имам дете от човека, който обичам.Той не го иска по-малко от мен.
Тук обаче започват терзанията ми.Вече съм на 40 и не знам колко е редно да раждам на такава възраст.Родителите ми изобщо няма да се зарадват на подобна новина,още повече майка ми във всеки удобен момент ми напомня колко съм стара.Освен това детето ми може да се отдръпне още повече от мен,въпреки,че се очаква баща му също да има друго дете.Всичко това  адски много ме тормози,страх ме е да започна опити за дете,защото най-вероятно си създам доста проблеми с близките.А времето си тече и трябва скоро да взема решение.
Моля ви,дайте съвет как да постъпя,късно ли е на 40 да се боря за мечтата да имам още едно дете?
Не си стара за бебе ,и аз съм на 40 и правим опити след една неуспешна бременост ,която преключи декември.По скоро не си готова след като другото ти дете е при баща си и предпочита него.Ако евентуално се разделите и с този бъдещето дете каде ще предпочете?

# 8
  • София
  • Мнения: 23 173
аз родих на 40.
много рядко някой коментира възрастта ми.
проблеми нямах никакви, нито през бременността, нито след раждането.

# 9
  • Мнения: X
Докато се чудиш какво да правиш, времето минава. Ако наистина го искаш, действай, няма какво да сондираш мнения! Второто си дете родих на 37 години и никого не съм питала дали да забременявам, освен мъжа ми!

# 10
  • Мнения: 574
Спри да се чудиш и мотаеш щом и двамата с мъжа ти го искате.
Не дължиш никакви обяснения на никого.
Между другото ако майка ми ме коментира по този начин, бих я отсвирила.

# 11
  • Мнения: 46 554
Преди 20-30 г. може да е било странно, но за днес си е съвсем нормално.
Защо да не е редно?

Ако искаш дете, раждай, на себе си отговори искаш или не и защо го искаш. Но ако е само защото другото е по-привързано към баща си... то и с това може да стане така...

А какво мислят родителите ти си е тяхна работа, важното е ти и мъжът до теб какво искате. Той желае ли дете?

П.П. Свекърва ми е родила третото си дете месец преди да навърши 41 г., другите 2 са били на 15 и 16 г., всички са с един баща. Съвсем нормално си се развива всичко в отношенията им.

# 12
  • Мнения: 29 689
В градината имаше дете, което майка му е родила на 45-6 г. Има 2 по-големи, обаче бебето станало и така.....няма да го връща я! Mr. Green Peace

# 13
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Момичета,много ви благодаря за подкрепата! Мъжът ми е най-добрият човек,когото познавам.Като баща е перфектен.Синът ми е привързан към баща си,защото явно го манипулира.Всички важни за детето неща ги върша аз,помощта в училище е мой ангажимент.
Отвреме навреме питам детето иска ли братчеили сестричка,а той ми отговаря,че ако се случи той няма какво дс направи.Проблемът е,че баща му ще го настрои още повече срещу мен.Аз се смятам за добър и интелигентен човек и ми е тъжно,че детето се настройва без причина срещу мен.

# 14
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Спри да се чудиш и мотаеш щом и двамата с мъжа ти го искате.
Не дължиш никакви обяснения на никого.
Между другото ако майка ми ме коментира по този начин, бих я отсвирила.

Не знам всъщност защо майка ми е толкова негативно настроена.Тя е лекар,на 63 г.е,мислех че ще е по-широкоскроена,но не.Много ми е болно от този факт.

# 15
  • Мнения: X
Според мен не е правилно това, че виниш само бившия си мъж за проблемите с детето ти. Звучиш все едно си загубила битката вече. Не бих си питала детето иска ли братче или сестриче, ами ако каже "не", какво ще правиш?

Последна редакция: ср, 06 фев 2019, 11:49 от Анонимен

# 16
  • Варна
  • Мнения: 25 283
И на мен така ми се струва. Не трябва ли да опиташ да възстановиш връзката със сина си? Как така "бащата го манипулира" и ти се примиряваш?
Иначе по въпроса - не смятам 40 за някаква преклонна възраст, приемам съвсем нормално 40-годишните майки.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 508
При положение, че и двамата го искате не виждам какво ще се съобразяваш с хорското мнение. Аз самата имам син на почти две години, а аз ще стана на 42. На мен отглеждането ми тежи, защото никой не ми помага, а мъжът ми често е в командировка. Единствено дете ми е и като жена на 42 се плаша за бъдещето му, какво ще му дам и имам ли сили. Това дали е редно да забременявам не съм го мислила, защото беше най-важното за мен. Сега съм ужасно уморена, изнервена и същевременно щастлива.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.

# 18
  • Мнения: 29 689
При положение, че и двамата го искате не виждам какво ще се съобразяваш с хорското мнение. Аз самата имам син на почти две години, а аз ще стана на 42. На мен отглеждането ми тежи, защото никой не ми помага, а мъжът ми често е в командировка. Единствено дете ми е и като жена на 42 се плаша за бъдещето му, какво ще му дам и имам ли сили. Това дали е редно да забременявам не съм го мислила, защото беше най-важното за мен. Сега съм ужасно уморена, изнервена и същевременно щастлива.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.

Това го изпитват всички майки на 2-годишни диванета, които нямат помощ от баби и дядовци. Точно това е "най-тежката" възраст - търчат, бутат, дърпат, не могат да се пазят, не можеш да му обясниш....след 3 г. нещата се нормализират горе-долу. Поне започваш да водиш двустранен разговор. Пак не слушат, но поне има обратна връзка.

Веси, според мен майка ти живее според разбиранията на "онези" времена, когато трябваше до 20 да се омъжиш, до 23-4 г. да родиш две деца и развод беше мръсна дума, а разведените хора заклеймени от обществото.
Кажи ѝ в прав текст, че животът си е твой и, ако иска да е част от него, ще се съобразява с твоите решения.

# 19
  • Мнения: 14 498
Хорското мнение няма значение в случая.

Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.

Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.

# 20
  • Мнения: 29 689
На 53 г. няма да е престаряла. А това кой кога ще си отиде от този свят не е в нашите ръце.

# 21
  • Мнения: X
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.

# 22
  • Мнения: 46 554
...а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива...
Няколко мои съученика останаха без родители не на 40, а още на 10-15 г. И бяха родени от майки и бащи на по 20+ г. Кой кога ще е жив не се решава от набора. Конкретно за бременност на 40, разбира се, ако реши да става майка на 80, годините са фактор.

# 23
  • Мнения: 29 689
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.

Повечето сме така....споко!

# 24
  • Мнения: 10 996
Имам доста приятелки, които на 40+ започват опити ин витро, така че сега това е тенденцията и не мисля, че някой ще се впечатли. На мен не ми се раждат деца, но жените които нямат, искат много.
Странно ми е как на 40 г. Ти пука кой какво ще каже. Добре знаеш, че сама ще си го гледаш, така че няма защо да се вълнуваш от хората.

# 25
  • София
  • Мнения: 7 997
Възрастта ти далеч не е преклонна, за да я разглеждаш като такъв препъни камък. Да не говорим, че обсъждаме появата на второ дете. Отдавна минаха годините, когато първото дете се появяваше около 21-22.
Ако реша, че искам второ дете и имам силите за това, изобщо няма да правя всенародни обсъждания, а ще действам. Нито синът ти е във възраст, когато да е способен да прецени иска или не иска брат/сестра, нито майка ти ще го гледа, че да ѝ даваш право на глас.

# 26
  • Мнения: 2 024
Хорското мнение няма значение в случая.

Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.

Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.

Баси откровението! Тая година, ако е рекъл Бог ШЕ ги запълня тия 53 лазарника, а сина ми налива 12-тия...
Ама да ви кажа, че още ме боготвори - нищо, че със сестра си ме базикат, че се сбабичосвам! ... Ха-ха, недни те, сбабичосвам се, ама на лудостите ми още не могат да намерят колая, та да им се дам!
А за протокола - бащата е поне една идея по-бледна фигура от мен, и те много добре го усещат!

Роднините - те си ме знаят, та и гък не смеят да ми кажат преко мнението ми за моя си живот!

Бъдете луди и щастливи в собствените си очи!

Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 27
  • Мнения: 7 383
Не си стара на 40. Ако си здрава едва ли ще имаш проблем да забременееш и родиш. Не разбирам обаче защо ти е това. Това е една прекрасна възраст, хубава с това, че децата са порастнали, кредитите изплатени, професионално сме утвърдени. Време да се наслаждаваме на живота, да посветим време на себе си, да пътуваме. При голяма любов двамата са си достатъчни. Ето защо някак не те разбирам.

# 28
  • Мнения: 10 996
Фрау супер откровено
 Това е и моето разбиране за живота.

# 29
  • Мнения: 9 486
Ами няма лошо в това, което описва Фрау, но хората сме различни и всеки си има различни разбирания за живота.

Ако един го удовлетворява да има само едно дете или въобще да няма и да се посвети на кариера, себеусъвършенстване, пътувания и т.н., друг пък предпочита да има дете.

След като и двамата с партньора й го искат, не виждам защо някой друг трябва да коментира решението им.
Това си е въпрос само на техен личен избор.

# 30
  • Мнения: 5 468
Наистина всяка жена сама преценява на даден етап кое я удовлетворява и кое не. Една иска на 40 да има поотраснали деца, кариера и време за себе си, а друга среща любовта и иска деца. И в двата случая не виждам нищо лошо.

Не разбирам, обаче, щом и двамата с мъжа ти го искате, защо ти е нужно одобрението на околните? Ти си независима и зряла жена на 40, която би трябвало сама да взима решенията в живота си и да не се влияе от мнението на роднините си. Това така важно решение за една жена, за мен, е абсурдно да зависи от други хора. Животът е много кратък за да живеем за другите. Аз лично не допускам никой от родата да ми се бърка в семейния живот, нито пък изобщо съм споделяла кога и колко деца искам. Тези неща са си единствено между мен и мъжа ми.

Относно детето ти, предполагам, че ще има трудности и известна доза ревност. Смятам, обаче, че това винаги го има в началото, когато се роди второ дете, без значение дали са от едни и същи родители. И все пак, синът ти е голям и можеш спокойно да му обясниш ситуацията.

# 31
  • Мнения: 18 703
Аз пък се чудя на теб - честно Simple Smile Аз самата на 39-40 с радост бях готова да забременея и да родя - и аз съм с втори брак. Обаче - ударих на камък. Много лоши хормони, с изчерпан яйчников резерв се оказах (с един яйчник и тръба съм на всичко отгоре и с аденомиоза) Никакъв шанс за бременност. И доста си преосмислих нещата, реших, че не ми е писано - приех го.

След 3 години се оказах най-неочаквано бременна и да ти кажа шокът, че ще раждам на 43 доста ме стресна, въпреки голямата ми радост! Слава Богу, живи и здрави сме с детето. Но да ти кажа - губиш ценно време. Сега си на 40, на 41-42, ще стане още по-трудно. Ти пак си мисли за мнението на другите хора, ако искаш. За мен това е загуба на време. Имаш втори шанс за семейство, не го изпускай от единия страх.

Синът ти е в много чувствителна възраст, но ще свикне с бебето и с промените.

# 32
  • София
  • Мнения: 13
Ако се почудиш още малко, да не започнеш да се питаш защо не си действала,  а си се чудила.
Всеки часовник върви напред, биологичният също!!!

# 33
  • Мнения: 3 040
Ац съм на 40 и имам бебе. Вярно, имахме проблеми и дълго чакахме, но изобщо не се терзай заради възрастта. Не знам как би реагирал сина ти, но не трябва да се отказваш. Опитай се да му обясниш.

# 34
  • Мнения: 652
Струва ми се, че прекалено се съобразяваш с мнението на хората около теб. Реши ти какво искаш, това е твоя живот и ти носиш отговорност за него. А относно момчето ти - не вини баща му, отново ти трябва да намериш пътя към него. Най-лесно е другите да са ни виновни.

# 35
  • Мнения: 13
Аз живея в Испания и тук жените масово раждат на 40 !

# 36
  • София
  • Мнения: 406
На 40 съм и съм бременна с второ дете. Живот и здраве като го раждам, ще съм на 41. Не виждам никакъв проблем с възрастта си като такава - чувствам се добре. С мъжа ми не питахме никого, не казахме на никого, докато не беше факт. Не друго - но това касае само двама ни, като решение, отговорност и последствия. Дъщеря ми е на 8, засега прие добре новината. Дете е, очаквам в някакъв момент да прояви ревност, но ще го преодолеем.
Вземи това решение, което считаш най-добро и желано за себе си - в крайна сметка това е преди всичко твоят живот.

# 37
  • плевен
  • Мнения: 1 249
На 40 съм и съм бременна с второ дете. Живот и здраве като го раждам, ще съм на 41. Не виждам никакъв проблем с възрастта си като такава - чувствам се добре. С мъжа ми не питахме никого, не казахме на никого, докато не беше факт. Не друго - но това касае само двама ни, като решение, отговорност и последствия. Дъщеря ми е на 8, засега прие добре новината. Дете е, очаквам в някакъв момент да прояви ревност, но ще го преодолеем.
Вземи това решение, което считаш най-добро и желано за себе си - в крайна сметка това е преди всичко твоят живот.
Елена,благородно ти завиждам!Пожелавам ти лека бременност и здраво бебче!Моят случай е объркан,защото имам дете от предишен брак и според майка ми няма за кога да почвам отначало.Знам,че животът си е мой,но през годините родителите ми са ми помагали много и мосля,че ще е голям удар за тях моя нова бременност.Не знам,много ми е объркано в главата,а времето си минава и аз нямам смелост да направя крачка напред.Всеки месец тайно  си мечтая да съм забременяла ей така случайно!😎

# 38
  • Мнения: 5 468
Всички трябва да имаме уважение към родителите си, но смятам че не е нормално на 40 години да взимаш решения спрямо мнението на родителите ти. А и не знам кой родител няма да е щастлив да има още едно внуче.

# 39
  • Мнения: 18 703
vesi@ - наистина е странно жена на 40 години да не си роди дете заради родителите си...? Според моята майка "едно дете ти стига, да ти вика "мамо" - нищо, че самата тя е родила две Wink Така че сама си противоречи. Ако я бях слушала, аз и втори брак нямаше да имам, защото "Маме, то ти се е видял вече късмета, не ти трябва повече да се занимаваш с мъже в тоя живот" Simple Smile Иначе майка ми 1 ден сама не е била, и досега си е с баща ми, така че в моята ситуация също не е била.

Съвети приемам само от жени, които са били в ситуацията, за която питам, иначе - не. Simple Smile

# 40
  • Мнения: 18 703
Явно много си зависима емоционално от родителите си... не го разбирам, понеже аз не съм. Те после много ми се радват на решенията и се хвалят с новия ми съпруг и бебе, нищо че отначало не са искали такова развитие Simple Smile

# 41
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Явно много си зависима емоционално от родителите си... не го разбирам, понеже аз не съм. Те после много ми се радват на решенията и се хвалят с новия ми съпруг и бебе, нищо че отначало не са искали такова развитие Simple Smile
Ох,силно се надявам и при мен да е така!

# 42
  • Мнения: 7 383
Ако не харесват мъжа ти, няма да е така при теб.

# 43
  • София
  • Мнения: 16 102
А защо ти е толкова важно мнението на майка ти? Зависиш ли финансово от нея, че толкова се страхуваш?
Възрастта е нормална за второ дете, имам познати  родили първото над 40 год. Защо е станало така - не съм питала, но е ясно. Баткото във всеки случай ще ревнува и ще се цупи, надявам се временно. Но там нещата са изтървани - за да  живее при бащата си имаш вина.
Просто спри да се съобразяваш с всички роднини и познати и действай както ти си решиш. Дори и сегашния не бива да ти е фактор за бебето. Няма сигурност дали заедно ще го гледате или ще избие на някъде.
Затова си помисли дали ти сама си готова за второ дете и действай само за себе си. Бабата ще клекне и ще го заобича, а ако не стане - само тя ще загуби.
Аз бях в подобна ситуация на същата възраст. Но детето ми си беше при мене/без баща е/, втория - нямаше деца. Искаше ми се бебе, да го дондуря и да му се радвам. Но Скъпия отсече - НЕ! Страх го било, ще ми давали хормони и можело да ми се увреди организма, да предизвика лоша болест. Искал здрава жена, пък заедно да гледаме внуци. Поразмислих и реших, че е прав. Сега на смени дондурим внуче в чужбина.

# 44
  • плевен
  • Мнения: 1 249
А защо ти е толкова важно мнението на майка ти? Зависиш ли финансово от нея, че толкова се страхуваш?
Възрастта е нормална за второ дете, имам познати  родили първото над 40 год. Защо е станало така - не съм питала, но е ясно. Баткото във всеки случай ще ревнува и ще се цупи, надявам се временно. Но там нещата са изтървани - за да  живее при бащата си имаш вина.
Просто спри да се съобразяваш с всички роднини и познати и действай както ти си решиш. Дори и сегашния не бива да ти е фактор за бебето. Няма сигурност дали заедно ще го гледате или ще избие на някъде.
Затова си помисли дали ти сама си готова за второ дете и действай само за себе си. Бабата ще клекне и ще го заобича, а ако не стане - само тя ще загуби.
Аз бях в подобна ситуация на същата възраст. Но детето ми си беше при мене/без баща е/, втория - нямаше деца. Искаше ми се бебе, да го дондуря и да му се радвам. Но Скъпия отсече - НЕ! Страх го било, ще ми давали хормони и можело да ми се увреди организма, да предизвика лоша болест. Искал здрава жена, пък заедно да гледаме внуци. Поразмислих и реших, че е прав. Сега на смени дондурим внуче в чужбина.
Родителите ми помагат финансово,защото искат,аз самата мога и сама да се справя.
Детето е при баща си първо,защото има чисто нова къща със самостоятелна стая(при мен не е така),второ-влязъл е в пубертета и му е най-добре никой да не го кара да учи и да прави каквото си иска(аз държа на ученето),и трето-баща му е страшен манипулатор и още от малък го настройва срещу мен(когато човек е прост и има хиляди комплекси явно действа по този начин)'

# 45
  • Мнения: 9 486
И ти си ок с това?

# 46
  • Мнения: 18 703
Никоя майка не е ОК с това. За съжаление голямо момче на 14-15 години, настроят ли го другите му роднини срещу майката, няма как насила да го накараш да седи при теб. Случи ми се същото след втория ми брак,  с голямото ми дете, с което за 14 години не бях имала никакви проблеми. Роднините на бащата и самия той започнаха голяма атака срещу големия ми син, не можело да живее с чужд мъж, аз съм била виновна, не трябвало да се женя повторно и подобни. Тази наглост се развиваше след като с бащата се разведохме заради негова връзка с друга жена. Толкова тежко го преживях, че половин година бях физически много болна. Надявам се Господ да им плати един ден за това, което причиниха на детето и на мен. Между другото накрая не бащата, а бабата и дядото гледат сина ми, уж иначе е при баща си. Но при нас вече минаха години, детето е пълнолетно и осъзна доста неща вече.

Синдромът на родителското отчуждение не е добре познат в България и дори психолозите не знаят буквално нищо. Темата е много тежка, но не е за тук.

# 47
  • Мнения: 9 486
Доколкото разбирам това манипулиране и настройване се случва от години, още докато дето е било малко, не е от сега.

# 48
  • Мнения: 18 703
За моя случай докато сме били заедно, не е имало проблеми от подобен характер. Може бабата и дядото да са казвали по нещо и да не е стигало до мен, разбира се. Всичко гадно дойде след развода, а най-вече след втория ми брак. За случая на авторката може да е друго.

При нас моите родители не гледат внуци и не участват в живота им реално. Другите баба и дядо бяха влюбени в големия си внук от бебе и все го търсеха и взимаха уикенди и ваканции - така се случи, че детето си беше близко с тях и им повярва лесно. Имам и две по-малки деца, с които нямаше подобни изцепки. Борбата беше за големия (наследник на рода и подобни - сещате се).

# 49
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Изобщо не съм ок,но се чувствам безсилна да се боря с ограничени и зли хора.Разбрах,че са такива още в началото на брака си,но си мислех,че заради детето трябва да стоя и да търпя.От днешна гледна точка смятам,че това е било най-грешното ми решение,още повече,че настроиха и детето срешу мен.А цялата грижа за него от раждането му съм поела аз.Баща му е пожарникар и в трите дни почивка след работа просто си лежеше,а аз понеже съм проста докторка с неограничено свободно време трябваше да поема всичко.Говоря и за финансовата част на нещата.Сега ми дава 150 лв издръжка,която ми стига да му платя уроците по български,английски и математиката за две седмици.Дрехите,нещата за училище и джобните,както и храна вкъщи(защото всеки ден е при мен,за да учим,а вечер ходи да спи в къщата на баща си),са от мен.Опитах се да говоря с бившия си мъж относно детето,но след като му звънях десет пъти ,а той не ми вдига,се отказсх.

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 14 629
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.
И аз. Ама не заради годините.
----
Като кажете "представи си да си на 53", все едно казвате на някой тийн "представи си да си на 35" - ми то преклонна възраст! Но предимно за онези, които не са я наближили.

# 51
  • Мнения: 2 024
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.
И аз. Ама не заради годините.
----
Като кажете "представи си да си на 53", все едно казвате на някой тийн "представи си да си на 35" - ми то преклонна възраст! Но предимно за онези, които не са я наближили.

Simple Smile
Според мен, тези, които поставят такива въпроси ("Представи си да си на 53") лично се страхуват от подобна възраст. И понеже който не вижда по-далече от носа си, обикновено не стига и по-далече от него..., т.е. на такива хора често съдбата им помага да не доживяват такива години. Ми, добре е, като се замислиш - що да живеят в страх?!  Wink

# 52
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Момичета,темата ми е старичка,но се включвам само да ви се похваля,че отношенията ми с детето минаха на друго ниво.Не знам причината,но синът ми от известно време постоянно ме търси и се държи добре.И нещото,което най-ме изненада е,че пожела да дойде с мен ,мъжът ми и дъщеря му на море.Дори е много щастлив и само говори за почивката.Децата са на еднаква възраст(ще бъдат седмокласници) и мисля,че добре ще се забавляват.Може би това ше е моментът да се сближим всички.Мислите ми са все позитивни.
Иначе станах преди две седмици на 41,от три месеца правим опити за бебе,но не става.Пусках си изследвания,които са перфектни,но....Много,много искам,но може би ми е писано да нямам друго дете.

# 53
  • Мнения: 18 703
Има време, успех от мен Simple Smile

# 54
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Благодаря ти!Уж си казвам„Няма да го мисля”,ама мислите ми все там.

# 55
  • София
  • Мнения: 16 102

Иначе станах преди две седмици на 41,от три месеца правим опити за бебе,но не става.Пусках си изследвания,които са перфектни,но....

Първо прати кандидат-бащата на изследване. Повечето мъже се дърпат, уж вече имали дете, можели си, отчитали се редовно.  Те може и да могат, но да е са ефективни.

# 56
  • Мнения: 18 703
Лекарите ще кажат,  аз ти казах моя случай - много искахме, но проблема се оказаха моите хормони заради възрастта. Отне ни 3 години и най-случайно забременях - и аз не знам как. Стискам палци и за вас Simple Smile

# 57
  • Мнения: 5 468
Веси, след 35 се препоръчва посещение при репродуктивен специалист след 6 месеца опити(т.е. не се чака много), като първо се започва със спермограма. Наистина мъжът ти може да пусне една за да не губите време.

# 58
  • Мнения: 18 703
Да, и не се шашкай, ако те стреснат лекарите с някакви неблагоприятни резултати. Но нямате много време за чакане, това е.

Общи условия

Активация на акаунт