Според мен не е правилно това, че виниш само бившия си мъж за проблемите с детето ти. Звучиш все едно си загубила битката вече. Не бих си питала детето иска ли братче или сестриче, ами ако каже "не", какво ще правиш?
- Публикувана: 6 фев. 2019, 10:31 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2019, 11:31 ч.
Искам бебе на 40,но съм страшно объркана
При положение, че и двамата го искате не виждам какво ще се съобразяваш с хорското мнение. Аз самата имам син на почти две години, а аз ще стана на 42. На мен отглеждането ми тежи, защото никой не ми помага, а мъжът ми често е в командировка. Единствено дете ми е и като жена на 42 се плаша за бъдещето му, какво ще му дам и имам ли сили. Това дали е редно да забременявам не съм го мислила, защото беше най-важното за мен. Сега съм ужасно уморена, изнервена и същевременно щастлива.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.
При положение, че и двамата го искате не виждам какво ще се съобразяваш с хорското мнение. Аз самата имам син на почти две години, а аз ще стана на 42. На мен отглеждането ми тежи, защото никой не ми помага, а мъжът ми често е в командировка. Единствено дете ми е и като жена на 42 се плаша за бъдещето му, какво ще му дам и имам ли сили. Това дали е редно да забременявам не съм го мислила, защото беше най-важното за мен. Сега съм ужасно уморена, изнервена и същевременно щастлива.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.
Знаеш какво те чака, минала си през този път.
Това го изпитват всички майки на 2-годишни диванета, които нямат помощ от баби и дядовци. Точно това е "най-тежката" възраст - търчат, бутат, дърпат, не могат да се пазят, не можеш да му обясниш....след 3 г. нещата се нормализират горе-долу. Поне започваш да водиш двустранен разговор. Пак не слушат, но поне има обратна връзка.
Веси, според мен майка ти живее според разбиранията на "онези" времена, когато трябваше до 20 да се омъжиш, до 23-4 г. да родиш две деца и развод беше мръсна дума, а разведените хора заклеймени от обществото.
Кажи ѝ в прав текст, че животът си е твой и, ако иска да е част от него, ще се съобразява с твоите решения.
Хорското мнение няма значение в случая.
Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.
Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.
Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.
Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.
...а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива...
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.
Повечето сме така....споко!
Имам доста приятелки, които на 40+ започват опити ин витро, така че сега това е тенденцията и не мисля, че някой ще се впечатли. На мен не ми се раждат деца, но жените които нямат, искат много.
Странно ми е как на 40 г. Ти пука кой какво ще каже. Добре знаеш, че сама ще си го гледаш, така че няма защо да се вълнуваш от хората.
Странно ми е как на 40 г. Ти пука кой какво ще каже. Добре знаеш, че сама ще си го гледаш, така че няма защо да се вълнуваш от хората.
Възрастта ти далеч не е преклонна, за да я разглеждаш като такъв препъни камък. Да не говорим, че обсъждаме появата на второ дете. Отдавна минаха годините, когато първото дете се появяваше около 21-22.
Ако реша, че искам второ дете и имам силите за това, изобщо няма да правя всенародни обсъждания, а ще действам. Нито синът ти е във възраст, когато да е способен да прецени иска или не иска брат/сестра, нито майка ти ще го гледа, че да ѝ даваш право на глас.
Ако реша, че искам второ дете и имам силите за това, изобщо няма да правя всенародни обсъждания, а ще действам. Нито синът ти е във възраст, когато да е способен да прецени иска или не иска брат/сестра, нито майка ти ще го гледа, че да ѝ даваш право на глас.
Хорското мнение няма значение в случая.
Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.
Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.
Ти се запитай, след като имаш дете на 13 години, представяш ли си да си на 53г. с дете на 13 г. ? И помисли над това, че си на 40, родителите ти на 65 (примерно), а когато твоето дете стане на 40 ти може и да не си жива.
Щом нямаш проблем с това, решавай и действай.
Баси откровението! Тая година, ако е рекъл Бог ШЕ ги запълня тия 53 лазарника, а сина ми налива 12-тия...
Ама да ви кажа, че още ме боготвори - нищо, че със сестра си ме базикат, че се сбабичосвам! ... Ха-ха, недни те, сбабичосвам се, ама на лудостите ми още не могат да намерят колая, та да им се дам!
А за протокола - бащата е поне една идея по-бледна фигура от мен, и те много добре го усещат!
Роднините - те си ме знаят, та и гък не смеят да ми кажат преко мнението ми за моя си живот!
Бъдете луди и щастливи в собствените си очи!
Не си стара на 40. Ако си здрава едва ли ще имаш проблем да забременееш и родиш. Не разбирам обаче защо ти е това. Това е една прекрасна възраст, хубава с това, че децата са порастнали, кредитите изплатени, професионално сме утвърдени. Време да се наслаждаваме на живота, да посветим време на себе си, да пътуваме. При голяма любов двамата са си достатъчни. Ето защо някак не те разбирам.
Ами няма лошо в това, което описва Фрау, но хората сме различни и всеки си има различни разбирания за живота.
Ако един го удовлетворява да има само едно дете или въобще да няма и да се посвети на кариера, себеусъвършенстване, пътувания и т.н., друг пък предпочита да има дете.
След като и двамата с партньора й го искат, не виждам защо някой друг трябва да коментира решението им.
Това си е въпрос само на техен личен избор.
Ако един го удовлетворява да има само едно дете или въобще да няма и да се посвети на кариера, себеусъвършенстване, пътувания и т.н., друг пък предпочита да има дете.
След като и двамата с партньора й го искат, не виждам защо някой друг трябва да коментира решението им.
Това си е въпрос само на техен личен избор.