Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2019, 11:04 ч.

Дядо, отказал се от живота

  • 5 030
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 497
Привет, момичета!

Историята накратко - главно съм отгледана от моите баба и дядо. Такава е била ситуацията, че бащата си е заминал, когато съм била на 3, мама по това време е била на 23 учила е за мед. сестра, работила е ,за да свързваме двата края , та аз главно съм била при дядо и баба. Дядо е бил пенсионер, та е поел грижата за водене на училище/готвене и тн. Та може да си представите какво чувствам към тези хора.
Те двамата са най-голямата любов, която някога съм виждала. Докрая дядо повтаряше, че баба му е най-добрата приятелка, че е голямата му любов в живота, гледаше я с едно умиление постоянно. Абе, обичаха се - чисто и безрезервно в продължение на 48 години..Той винаги е бил особняк и малко самотник. В смисъл, че нямаше много приятели, нямаше други роднини и твърдеше, че единствено баба си му трябва. За съжаление, баба почина 2012ста година, след 4 операции, месеци по болници, точно когато си я прибрахме вкъщи направи белодробна тромбоемболия и не можахме да я спасим.
Е, от тогава дядо ми е решил, ама буквално е решил, че не желае да живее. Леля ми е при него, та не му позволява да се залежи, ноо..той отказва всякакви други намеси. Паднаха му зъбите, едвам яде - не желае да отиде да си направи протеза, появиха му се пердета на очите - едвам вижда, не иска да ходи да се оперира. Близо 7 години се опитваме и аз , и майка ми, и леля ми да го накараме да се погрижи за себе си и не. Все едно стена срещаме всеки път. Нямало смис от протеза - щял да умира, нямало смис от операция на очите - ще умирал. Е, не умира , всъщност с изключение на гореспоменатите проблеми, си е в добро общо здравословно състояние.
Не иска много гости..обаждам му се да отида - не приемал сега гостуващи. Само по поводи ни събира и толкоз. Когато сме там обаче си личи, че му е приятно - говори все едно за последно, смее се, весели се.
Пробвахме с добро . На мама и леля директно им казва да го оставят да си отиде, затова те ме помолиха аз да се пробвам да пробия, защото мен май по ме щади от такива изказвания. Молих го да отида с него на ортодонт  - щял да си помисли. Молих го да го заведа в болница да му оперират очите, знам колко обича да чете и страда, че не може да го прави - щял да помисли и да реши, пуска ме по пързалката общо взето.
Спря да звъни на мен и майката. Скарах се с него за това и му обясних, че искам да се чуваме , да се виждаме, че го обичам и тн - да,да, нямало проблем, ще звънкал, ще приемал гости..познайте сами дали това се случва.. не. Не звъни и като звънна да отида на гости - не искал сега, да съм звъннала след седмица и пак се повтаря ситуацията.
Въпросът ми е - някой случайно да има опит с такава ситуация? Как да успея да се преборя с този инат и да му помогна? Истината е, че дори и да иска да умира - ами не му е дошъл въобще моментът. Искам да му помогна - не ми дава. Леля и мама ме притискат да "направя нещо" , аз бия на стена като говоря с него и си се въртя в някакъв кръг..таа..приемам предложения/съвети/мнения..

# 1
  • Мнения: 6 126
Ще ми е интересно и полезно да чуя отговори...

# 2
  • Мнения: 534
Мъчно ми стана за твоя дядо. Според мен, след смъртта  на баба ти е изпаднал в нещо като депресия. И разговор с психиатър и дори някакви леки медикаменти мисля, че биха свършили работа. Успех!  Hug

# 3
  • Мнения: 497
water_nymph, той смята психолозите и психиатрите за шарлатани..Не им вярвал, та.. Не мога да го накарам да отиде на лекар, камо ли на психолог. И мен ми е мъчно. Той често повтаря как не е бил такъв планът и той трябвало да си отиде преди баба, ама животът обикновено не действа по нашия план. А той не е стар..42ри набор, ей сега Ноември навърши 76 години.

# 4
  • Мнения: 534
Поговорете вие с лекар, за да ви даде съвет какво да направите. Все ще има някакво решение. Ходете да го виждате без предупреждение. Едва ли ще ви върне от вратата..

# 5
  • Мнения: 497
Не връща, но се цупи. Показва си деликатно, че не му харесва да идва някой така, несъгласувано. Подмята "а ти що не се обади, че ще идваш..? " Той е особняк, бивш военен (затова и толкова рано се е пенсионирал). Ни се води, ни се кара... Реагира зле на остра намеса и ако някой е по-настъпателен. На майка и леля им отговаря с "я, не ми казвайте какво да правя и как да живея, аз съм ви направил и отгледал"

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 11:55 от FlameV

# 6
  • Мнения: 17 014
Не иска гости – а когато вие го каните, идва ли?
Използвайте всякакви поводи да го измъкнете от къщи, канете го по-често. Може да му тежи посрещането на гости и затова да не ви иска.

# 7
  • Мнения: 497
Не иска гости – а когато вие го каните, идва ли?
Използвайте всякакви поводи да го измъкнете от къщи, канете го по-често. Може да му тежи посрещането на гости и затова да не ви иска.

О, не. Тотално отказва да идва на гости. Нито у нас, нито у майка. Стар бил, далеч му било, не желаел да ходи на гости..

# 8
  • София
  • Мнения: 1 946
Охххх, много мъчно ми стана за тоя човечец. Опитайте се да го ангажирате с дейности - да се чувства полезен. Играйте с него, че не можете без неговата помощ и разчитате на него. Авторке, на колко си години, деца имаш ли?

# 9
  • Мнения: 10 603
Ами разбито му е сърцето на човека...
Майка ми така отказа да живее и последва баща ми само след броени месеци...

Някое малко детенце няма ли да му сгрее душицата?

# 10
  • Мнения: 497
28 навършвам скоро..с правнуци още не съм го зарадвала. Играх го това, колкото и кофти да ми бе да го направя. Казах му, че имам нужда от него - той ме посече с "абе я стига глупости. Голям човек си, ще се оправиш".
Разбито му е сърцето, да. Той си го каза, че загуби света си. И той така иска да си ходи при баба, ама не му е време още явно. Много ми е, тъжно, мисля го, чудя се какво да правя..

# 11
  • Мнения: 459
Освен да го накарате да се чувства полезен друго не ми идва на ум. Аз така успях да измъкна един човек от дупката, но беше беше доста по-млад от дядото. Примерно мърмори, че нещо у тях си не е наред, способен е да го оправи, но от депресията нищо не му се правеше. Стоварих му един ден материали -  беше голяма разправия… Поседяха месец два, поцупи се, но след това почна да действа… Сега, 5г след това, жилището му всичко е под конец и все си намира какво да прави по него. Отделно му се върна желанието и за много други неща.
Като цяло към момента се счита за щастлив човек.
Открийте какво дядо ви би правил с удоволствие, така че да го увлича, да не му тежи и да се чувства полезен. Малко дете покрай него също може да помогне.

# 12
  • Мнения: 459
Може да е смешно, но например щом е бил бивш военен му вземете някакъв макет на кораб за сглобяване, има доста сложни и стават много красиви, увлечете го с нещо, вие най-добре можете да измислите с какво.
Когато човек открие страстта си към едно едничко нещо, си я връща и към доста други

# 13
  • Мнения: 497
Мислих за пъзели също, но той трудно вижда, заради пердетата на очите, които отказва да оперира.. Леля ми го занимава там с неща из апартамента
- дава му задачки, за да не се залежава. Мрънка, пуфти, ама ги върши, но до там
- по инерция

# 14
  • Мнения: 459
Да, много лошо, че не вижда добре, възможните неща доста се стесняват... А ако му вземеш животинка, коте например? Някой за който ще се грижи.
В това си състояние сигурно и на това ще каже не и ще му тежи, но ти можеш да му кажеш че е временно, само докато му намериш друг дом. Виж как ще потръгнат нещата

Общи условия

Активация на акаунт