Депакина го спрях преди доста време. Той беше от старите ми лекарства. Само първият път ми взе 40лв. От тогава ходя в кабинета му, в болницата.
- Публикувана: 10 фев. 2019, 08:26 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2019, 18:13 ч.
Паническо разстройство - 35
Пиех Депакин, Флуанксол, Ремирта и Клонарекс, по предписание на предишната ми психиатърка. До колкото знам, депакина ме е успокоявал. Оказа се обаче, след дискусия с Др. Неделчев, че тези лекарства не са ме лекували, а просто поъддържали. Психиатърката дори не ми обясняваше хода или продължителноста на лечението, а само "пий си хапчетата, 40лв"
Престани да го мислиш и да се съмняваш, защото това няма да ти помогне в хода на лечението. Опитай се да повярваш в него и най-вече опитай ти самата да помогнеш на лекарствата да подействат, като се успокоиш и започнеш да излизаш.
Днес беше прекрасен ден, който използвах отново за разходка с кучетата ми в Морската градина. Пих кафенце на прекрасно заведение на плажа и се усмихвах доволен на живота
Престани да го мислиш и да се съмняваш, защото това няма да ти помогне в хода на лечението. Опитай се да повярваш в него и най-вече опитай ти самата да помогнеш на лекарствата да подействат, като се успокоиш и започнеш да излизаш.
Днес беше прекрасен ден, който използвах отново за разходка с кучетата ми в Морската градина. Пих кафенце на прекрасно заведение на плажа и се усмихвах доволен на живота
Аз нямам проблем с излизането. Дори съм шопинг-манячка. Като ми се спомене за магазин и хуквам даже по домашни чехли. Моят проблем е с общуването с хора, независимо, че съм завършила психология и психотерапия и теорията ми е ясна-на практика като се сблъскам с чужди хора и колкото и да съм бъбрива и общителна, вътрешно се разкъсвам от тревожност. Също и проблемът с депресията и черните мисли. Сега пък от този дуласолан апетитът ми се утрои.....Оффффффф. Днес с доктора се разбрахме да се видим след 2 седмици в Шумен. В четвъртък "качвам" на 90 мг, пък ще видим.....На мен ми се струва, че моята социална фобия ще се оправи само с психотерапия, но едва ли някога ще мога да си я позволя.
Джеренцето ми липсва. Какво ли прави?!
Сетих се, че беше писал, че си получил ПА като си правил изолации. Аз също имам страх от височини. Любимият ми е пожарникар и в свободното си от работа време, прави изолации /освен това е и алпинист и парашутист/. Веднъж го видях как виси с люлката от 8 етаж и се скъсах от повръщане. Вкъщи той простира. Аз на 8 етаж и носа си не показвам....
Джеренцето ми липсва. Какво ли прави?!
Сетих се, че беше писал, че си получил ПА като си правил изолации. Аз също имам страх от височини. Любимият ми е пожарникар и в свободното си от работа време, прави изолации /освен това е и алпинист и парашутист/. Веднъж го видях как виси с люлката от 8 етаж и се скъсах от повръщане. Вкъщи той простира. Аз на 8 етаж и носа си не показвам....
Аз от притеснение получавам сърцебиене и повръщане, започвам да треперя и всичките ми мускули се стягат. Всякакви натрапчиви мисли се въртят в главата ми. Самонавивам се за разни неща. Не мисля позитивно. Нямам добър сън и сънувам кошмари. Ходих преди години на лекар и ми изписаха атаракс. Нямаше полза и не ми подейства добре. След това ходих при една невроложка която ми изписа валериан. На мен дори диазепам и лексотан не ми действат. Искам нещо просто да мога да се отпусна малко когата съм в криза. Но незнам каккво и как да постъпя
Съжалявам ако въпроса е глупав, но преди 3 седмици пих едни противогъбични хапчета, а знам че някои от тях си взаимодействат с бензо-тата. Днеска ме тресна яко паниката (а ми нямаше нищо две седмици), и мисля да взема един Диазепам, че не се издържа... Проблем ли е, макар че мина доста време ?
Аз от притеснение получавам сърцебиене и повръщане, започвам да треперя и всичките ми мускули се стягат. Всякакви натрапчиви мисли се въртят в главата ми. Самонавивам се за разни неща. Не мисля позитивно. Нямам добър сън и сънувам кошмари. Ходих преди години на лекар и ми изписаха атаракс. Нямаше полза и не ми подейства добре. След това ходих при една невроложка която ми изписа валериан. На мен дори диазепам и лексотан не ми действат. Искам нещо просто да мога да се отпусна малко когата съм в криза. Но незнам каккво и как да постъпя
И не съм на себе си, не ,че като го мисля мога да го предотвратя .
Ясно ми е ,че всички някой ден ще си отидем кой както му е писано .Днес си говорихме с една колежка и толкова леко гледа на нещата и много много не се замисля .
Гледам си децата и се треса от нерви и от ужас .
Има ли някой който се страхува от внезапен летален край и как се справя с този си страх и тази ПА в такива моменти?
Аз от притеснение получавам сърцебиене и повръщане, започвам да треперя и всичките ми мускули се стягат. Всякакви натрапчиви мисли се въртят в главата ми. Самонавивам се за разни неща. Не мисля позитивно. Нямам добър сън и сънувам кошмари. Ходих преди години на лекар и ми изписаха атаракс. Нямаше полза и не ми подейства добре. След това ходих при една невроложка която ми изписа валериан. На мен дори диазепам и лексотан не ми действат. Искам нещо просто да мога да се отпусна малко когата съм в криза. Но незнам каккво и как да постъпя
И не съм на себе си, не ,че като го мисля мога да го предотвратя .
Ясно ми е ,че всички някой ден ще си отидем кой както му е писано .Днес си говорихме с една колежка и толкова леко гледа на нещата и много много не се замисля .
Гледам си децата и се треса от нерви и от ужас .
Има ли някой който се страхува от внезапен летален край и как се справя с този си страх и тази ПА в такива моменти?
Страхувах се от това, докато имах ПА и хипохондрични кризи.
Как се справям ли? Ами психиатъра ми каза "защо се страхуваш, от единственото сигурно нещо на света"
Писна ми просто в един момент...честно да ти кажа, колкото и да го мисля, не мога да го измисля. Аз постоянно умирах от някакви ракове, поне по 5 пъти на ден от поне 5 различни вида. Сега малко ми е през оная работа ... писна ми на истина
Здравейте! Надявам се пиша в правилната тема, ако не - моля да ме насочите към по-подходяща. Бихте ли ми препоръчали психиатър в София (пък и евентуално психотерапевт)? Няма значение дали работи с нзок, или не. Главното ми "изискване" е да ме приема насериозно, тъй като съм на 21 и досега в родния си край в провинцията не съм имала успех с психиатри (дали защото бях малка, бяха познати на майка ми, известно време ме беше срам да кажа, че имам проблем...и аз не знам) Но вече не се издържа, та ми се ще някой наистина да помогне този път...
Здравейте! Надявам се пиша в правилната тема, ако не - моля да ме насочите към по-подходяща. Бихте ли ми препоръчали психиатър в София (пък и евентуално психотерапевт)? Няма значение дали работи с нзок, или не. Главното ми "изискване" е да ме приема насериозно, тъй като съм на 21 и досега в родния си край в провинцията не съм имала успех с психиатри (дали защото бях малка, бяха познати на майка ми, известно време ме беше срам да кажа, че имам проблем...и аз не знам) Но вече не се издържа, та ми се ще някой наистина да помогне този път...
Какво ти се случва?
Тия дни съм малко по-изнервена от обикновено. Пия валидол, но това изнервяне не ми дава спокойствие и не мога да се съсредоточа. А като не мога да си свърша работата навреме получавам и паник атаки. Много зле
Както стоях се разплаках пред колежките и започнах да трепиря и да се треса цялата ..
Тия дни съм малко по-изнервена от обикновено. Пия валидол, но това изнервяне не ми дава спокойствие и не мога да се съсредоточа. А като не мога да си свърша работата навреме получавам и паник атаки. Много зле
Както стоях се разплаках пред колежките и започнах да трепиря и да се треса цялата ..
Уф....
Препоръчани теми