Заглавие на новата тема 
- Публикувана: 10 фев. 2019, 19:03 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2019, 12:12 ч.
Февруари- месецът на любовта, ще покаже втората черта!
Joanna, според мен през ден е по-добре, но да почнете от 11ти ден примерно. Някъде четох, че на плувците им трябват около 24 часа да стигнат до местоназначението си и да чакат там.
За тестовете, по-спокойно ми е, когато ги почна по от рано. Така поне се подготвям горе долу за изхода от нещата. Ако 3 дена преди Ц. е категорично отрицателен тестът, си знам, че най-вероятно ще ми дойде. А и сега като ги имам тези китайските ми е трудно да се въздържа. Виж, като ги изхабя сега, другият месец няма да имам какво да тествам. 😄 Вече ме е срам да ходя до аптеките, че за последните месеци всички аптекарки в района ме научиха. Трябва по другите квартали да обикалям. 😄
За тестовете, по-спокойно ми е, когато ги почна по от рано. Така поне се подготвям горе долу за изхода от нещата. Ако 3 дена преди Ц. е категорично отрицателен тестът, си знам, че най-вероятно ще ми дойде. А и сега като ги имам тези китайските ми е трудно да се въздържа. Виж, като ги изхабя сега, другият месец няма да имам какво да тествам. 😄 Вече ме е срам да ходя до аптеките, че за последните месеци всички аптекарки в района ме научиха. Трябва по другите квартали да обикалям. 😄
Момичета, предварително се извинявам, поста ще е дълъг Бременните момичета и тези със слаби ангели може да не го четат 
Irusinova , миличка, не искам да те плаша и знам, че си много объркана. Ще ти разкажа за това, което аз знам за уреаплазма, не от интернет, а от живият живот и от лекари. При една моя приятелка, която се опитваше да забременее дълго и безуспешно я откриха - излекува я с три курса АБ. Два месеца след като я изчисти забременя. Друга пък забременя, след което в 6-ти месец започна да й се скъсява много бързо шийката на матката, имаше действителност шанс да се скъси опасно много и да изгуби бебето. Лежа от 6-ти до 9-ти месец на легло като никой лекар не можеше да даде логично обяснение защо се скъсява.. в 9-ти месец й взеха изследване за уреаплазма понеже се твърди, че тя може да причини това - беше положителен. Накрая роди в 9-ти месец, след което започна АБ , за да я излекува. С втората си бременност вече я нямаше и нямаше никакви проблеми по време на самата бременност. При моята загуба имаше съмнение за извънматочна, тогава ми обясниха, че може и да се дължи на наличия на уреаплазма, микоплазма или хламидия, защото те увреждат маточните тръби и ги срастват, при мен тогава беше “-“ изследването. Сестра ми има две премахнати тръби , защото бяха много срастнали и запушени - оказа се, че е имаша микоплазма най-вероятно в продължение на години. Нито една от всички тези момичета нямаха симптоми, че имат тези бактерии. От лекари знам, че те не се проявяват и няма как да знаеш, че са там докато не се изследваш специално. За мен твоят доктор не е некадърник и много правилно ти е казал да я лекуваш и, че няма място в човешкия организъм, още по-малко пък да е естествена част от флората на жената (ако беше така всички щяхме да я имаме ).Аз лично бих я лекувала, не бих вярвала толкова много на интернет и ако се опитвам да забременея , а не става , пък ми открият някакъв проблем- не бих го игнорирала, а бих направила всичко възможно да го отстраня. Това се лекува с антибиотик все пак..
FBID, да, аз! Моята загуба беше много , много ужасна! Разбрах, че съм бременна, отидох на лекар - всичко изглеждаше ОК. След седмица от мен изтече буквално река от кръв, хукнахме към спешен лекарски кабинет, където ми казаха, че това е спонтанен аборт, да отивам за кюретаж. Отидох в АГ болница, взеха ми ЧХГ- беше се покачило вместо логично да спадне. Оставиха ме да “задържам” въпреки, че в матката не се виждаше нищо. На следвщаия ден кървенето продължи и даже се засили, имах нечовешки болки въпреки всички хапове, с които ме тъпчеха. Тогава вече никой не можеше да разбере какво се случва, за щастие тогава дойде моят лекар да е жив и здрав!(и до ден днешен), който ми каза, че корема е пълен със свободна течност, нещо се случва и има два варианта: или да си ходя и , ако колабирам да ме върнат обратно или да ме отворят с лапароскопия за да видят какво се случва понеже имат съмнения за извънматочна. Оперираха ме, казаха ми, че е имало много кръв и общо взето не се знае дали е било извънматочна или спонтанен аборт. После вече ми направиха всички изследвания и ЦС и т.н. Обаче аз още от самото начало си знаех, че нещо не е наред - 6-то чувство. Аз бях не просто притеснена и объркана, а си знаех, че има нещо, което не е както трябва там. Не се радвах, забраних и на мъжа ми да се радва. Когато ме приеха ьа задържане казах на докторите: аз усещам, че нямам какво да задържам, не виждате ли каква кръв тече от мене?!? Та, така! Много ясно си усещах, че ще го изгубя още от самото начало..
Надявам се следващият път да не е така и съм си поставила за цел да съм позитивна и да не се притеснявам, точно защото знам, че с или без притенснеия каквото има да става, то ще стане
Бременните момичета и тези със слаби ангели може да не го четат Irusinova , миличка, не искам да те плаша и знам, че си много объркана. Ще ти разкажа за това, което аз знам за уреаплазма, не от интернет, а от живият живот и от лекари. При една моя приятелка, която се опитваше да забременее дълго и безуспешно я откриха - излекува я с три курса АБ. Два месеца след като я изчисти забременя. Друга пък забременя, след което в 6-ти месец започна да й се скъсява много бързо шийката на матката, имаше действителност шанс да се скъси опасно много и да изгуби бебето. Лежа от 6-ти до 9-ти месец на легло като никой лекар не можеше да даде логично обяснение защо се скъсява.. в 9-ти месец й взеха изследване за уреаплазма понеже се твърди, че тя може да причини това - беше положителен. Накрая роди в 9-ти месец, след което започна АБ , за да я излекува. С втората си бременност вече я нямаше и нямаше никакви проблеми по време на самата бременност. При моята загуба имаше съмнение за извънматочна, тогава ми обясниха, че може и да се дължи на наличия на уреаплазма, микоплазма или хламидия, защото те увреждат маточните тръби и ги срастват, при мен тогава беше “-“ изследването. Сестра ми има две премахнати тръби , защото бяха много срастнали и запушени - оказа се, че е имаша микоплазма най-вероятно в продължение на години. Нито една от всички тези момичета нямаха симптоми, че имат тези бактерии. От лекари знам, че те не се проявяват и няма как да знаеш, че са там докато не се изследваш специално. За мен твоят доктор не е некадърник и много правилно ти е казал да я лекуваш и, че няма място в човешкия организъм, още по-малко пък да е естествена част от флората на жената (ако беше така всички щяхме да я имаме
).Аз лично бих я лекувала, не бих вярвала толкова много на интернет и ако се опитвам да забременея , а не става , пък ми открият някакъв проблем- не бих го игнорирала, а бих направила всичко възможно да го отстраня. Това се лекува с антибиотик все пак.. FBID, да, аз! Моята загуба беше много , много ужасна! Разбрах, че съм бременна, отидох на лекар - всичко изглеждаше ОК. След седмица от мен изтече буквално река от кръв, хукнахме към спешен лекарски кабинет, където ми казаха, че това е спонтанен аборт, да отивам за кюретаж. Отидох в АГ болница, взеха ми ЧХГ- беше се покачило вместо логично да спадне. Оставиха ме да “задържам” въпреки, че в матката не се виждаше нищо. На следвщаия ден кървенето продължи и даже се засили, имах нечовешки болки въпреки всички хапове, с които ме тъпчеха. Тогава вече никой не можеше да разбере какво се случва, за щастие тогава дойде моят лекар да е жив и здрав!(и до ден днешен), който ми каза, че корема е пълен със свободна течност, нещо се случва и има два варианта: или да си ходя и , ако колабирам да ме върнат обратно или да ме отворят с лапароскопия за да видят какво се случва понеже имат съмнения за извънматочна. Оперираха ме, казаха ми, че е имало много кръв и общо взето не се знае дали е било извънматочна или спонтанен аборт. После вече ми направиха всички изследвания и ЦС и т.н. Обаче аз още от самото начало си знаех, че нещо не е наред - 6-то чувство. Аз бях не просто притеснена и объркана, а си знаех, че има нещо, което не е както трябва там. Не се радвах, забраних и на мъжа ми да се радва. Когато ме приеха ьа задържане казах на докторите: аз усещам, че нямам какво да задържам, не виждате ли каква кръв тече от мене?!? Та, така! Много ясно си усещах, че ще го изгубя още от самото начало..
Надявам се следващият път да не е така и съм си поставила за цел да съм позитивна и да не се притеснявам, точно защото знам, че с или без притенснеия каквото има да става, то ще стане
Sunshine9051 - Благодаря ти, че сподели всичко това с нас. Оценявам мнението ти и загрижеността ти, оценявам, че като повечето не подмина моят пост, а си отдели от времето да ми споделиш опит и знания.Благодаря! Ще премисля пак какво да правя, ще говоря с ММ и ще решим. А за това, което ти и FBID сте преживели .........много съжалявам, .....думите са излишни. Прегръщам ви!
FBID, Sunshine, относно страховете, според мен няма как да изчезнат особено след преживяна загуба... Аз преди моя мисед, дори не бях чувала за такова нещо, радвах си се, но не споделих на никого освен ММ. И добре че така направих...А относно усещането, притесних се, когато на УЗИ се видя че ембрионът изостава в 7 седмица и при следващия преглед всичко беше свършило... Тогава ме крепеше надеждара, че след три месеца пак ще се случи и всичко ще бъде наред... Но ето че минаха повече от две години, а не съм видяла пол. тест. А първия път стана на втория месец опити...Понякога си мисля, дали вече не съм повредена и НЕочакването кога ще стане, защото след определен период от време е трудно да очакваш да видиш две черти на теста... Знам, че ще успеем, но неизвестността КОГА и КАК е мъчителна... Прегръщам ви момичета!
FBID, мисля, че точно това най-много ни тежи, но нали знаеш, свещта свети най-силно, когато е най-тъмно... И нашата светлинка е там, не трябва да го забравяме, какъвто и път да трябва да извървим, ще го направим! Аз споделям малко с ММ, малко тук, а всичко останало тая в себе си... Не си сама нито в стеаховете, нито в болката, нито в съмненията си... И все пак светлинката си е там 
Момичета, моля ви, не се отчайвайте! Няма "повредени"! Всичко се случва с причина, но отчаянието не е решение. Медицината е напреднала, има кадърни, отговорни лекари, има добавки, лекарства. И най важното - ние сме силни, борим се, правим всичко възможно за появата на малкия човек! Трябва да имаме вяра!
Йоанка, да чакаме или не чакаме заедно. Дано да не дочакаме, въпреки, че аз съм песимистично настроена. Имам подозрения, че май този месец О ме пропусна. 
За честотата на сношенията, ние миналия месец за първи път от осем дена имаме седем контакта. Първата ми успешна бременност обаче стана при правене през ден. За втората неуспешна чесно казано нямам спомен.
За усещанията при първата бременност, казахме веднага на всичко живи около нас, още след първия преглед. Казахме си, че хубавите новини трябва да се казват, а не да се крият. Всичко мина успешно. Втория път също бях много спокойна, също си мислехме да кажем на всички, но си мислех, че трябва все пак да изчакаме с новината този път, за да се съобразим с голямото дете. Уви не стигнахме до дилемата кога да кажем след първия преглед или след третия месец, защото бременноста прекъсна веднага след прегледа като ми съобщиха, че развитието е спряло съвсем в началото и се наложи кюртаж. Никога не съм си и помисляла, че ще ми се случи нещо такова. Нямах негативни мисли. Сега, ако е рекъл Господ да забременея отново чесно казано не знам какви емоции и мисли ще имам.
Русинова, ако питаш мен започвайте лечението, колкото се може по-бързо, не губете време. Щом се оправя само с АБ...
FBID, и аз се чувствам по този начин, много ми е зле. Не сме казали на никой, ама никой, за опитите ни. Трупам всичко в себе си и естествено избухва, когато ми дойде Ц, дръпвам един голям 24 часов рев. Имам чувството, че една от причините да не се получава вече година е това мое напрежение. Но не мога да се абстрахирам.
Съжалявам за дългия пост и за негатива в него, но знам, че само тук мога да изрека(напиша) това, което истински чувствам и че само тук могат да ме разберат.
Прегръщам Ви!
За честотата на сношенията, ние миналия месец за първи път от осем дена имаме седем контакта. Първата ми успешна бременност обаче стана при правене през ден. За втората неуспешна чесно казано нямам спомен.За усещанията при първата бременност, казахме веднага на всичко живи около нас, още след първия преглед. Казахме си, че хубавите новини трябва да се казват, а не да се крият. Всичко мина успешно. Втория път също бях много спокойна, също си мислехме да кажем на всички, но си мислех, че трябва все пак да изчакаме с новината този път, за да се съобразим с голямото дете. Уви не стигнахме до дилемата кога да кажем след първия преглед или след третия месец, защото бременноста прекъсна веднага след прегледа като ми съобщиха, че развитието е спряло съвсем в началото и се наложи кюртаж. Никога не съм си и помисляла, че ще ми се случи нещо такова. Нямах негативни мисли. Сега, ако е рекъл Господ да забременея отново чесно казано не знам какви емоции и мисли ще имам.
Русинова, ако питаш мен започвайте лечението, колкото се може по-бързо, не губете време. Щом се оправя само с АБ...
FBID, и аз се чувствам по този начин, много ми е зле. Не сме казали на никой, ама никой, за опитите ни. Трупам всичко в себе си и естествено избухва, когато ми дойде Ц, дръпвам един голям 24 часов рев. Имам чувството, че една от причините да не се получава вече година е това мое напрежение. Но не мога да се абстрахирам.
Съжалявам за дългия пост и за негатива в него, но знам, че само тук мога да изрека(напиша) това, което истински чувствам и че само тук могат да ме разберат.
Прегръщам Ви!
Аз днес си включих стария телефон да си видя календарчето там, от предната ми Б. Правили сме на 7ми и 9ти ден, а след това чак на 18тия ден. Не сме правили нищичко точно във фертилните дни и е станало. А сега колко правим в тях и извън тях и няма резултат.... Но тогава не го правихме така целенасочено. Днес и попаднах на една статия, че голям процент от забременяването се случвал ако има сношение 2-3дни преди О, а не в деня. И за това май е хубаво през ден целия месец, че винаги да има чакащи плувци там... при мен обаче няма как да стане, понеже пътувам, така че когато стане 😊
Момичета, съжалявам за тези ужасни моменти, които сте преживели. Моля ви, не губете надежда, аз вярвам, че за всяка от нас има отредено бебче и то ще дойде в правилния момент. За съжаление, за някои, правилният момент не идва на втория опит, а след няколко години. Не мога да си представя какви са чувствата и емоциите на толкова време неуспешни опити. На нас сега ни е четвърти месец, но не са ни последователни месеци опитите. Всяка жена си има страхове в тези моменти, а и след като забременее. Затова сме се събрали тук, да си даваме кураж в трудни моменти, да си споделяме страховете и надеждите, да си изплакваме мъката и да си споделяме радостта в щастливите мигове. Моля ви да се замислите за всички онези момичета, които са минали през тази тема и вече гушкат своите мечти, и за нас ще дойде този момент рано или късно, сигурна съм за всяка от нас. Сигурна съм, защото виждам, че тук са се събрали жени, които имат достатъчно силно желание да получат бебе, а вярвам, че щом човек има толкова голямо желание за нещо, би направил всичко, каквото е необходимо, за да стигне до крайната цел. Ще стигнем, вярвайте! Прегръщам ви всички силно!
Здравейте, момичета. Не знам какво щях да правя без вас...Наистина нямам идея. Много ми е трудно тези дни, обхванала ме е някаква ужасна тъга...Не мога да се справя с нея, не мога да гледам бременни жени. Мисля че съм ужасна и за това Бог ме наказва да не успявам да имам бебе, но вече нямам сили да се усмихвам, да се радвам на живота. На какво да се радвам? На това, че нямам най-ценното в този живот ли? Започнах да приемам една добавка, от която се надявам нещата да се нормализират. Вече не искам да ходя по лекари, които да ми говорят глупости и да ми назначават изследвания и лекарства за стотици левове и накрая едно голямо НИЩО. Извинете ме, че не съм положително настроена , но имах нужда да споделя с вас. Благодаря...
Момичета, здравейте и от мен. Не съм писала от известно време, защото ми е много депресирано и отчаяно. Виждам, че не съм само аз- настанила се е голяма тъга в темичката ни. Не знам какво да кажа на момичетата, които са се сблъскали с този ужас. Мъката сигурно е непоносима и си пожелавам на себе си, а и на всички вас, никога (повече), да не преживявате подобни кошмари. Прегръщам ви силно!!
При мен няма ново. Подрани ми с 3 дни, беше много тежък първи ден с изключително силни болки и неразположение, дори ибупрофенът не ми помогна, а това ми е спасението в началото. В петък-другата седмица, съм на ЦС. Днес бях на скан за преброяване на антралните фоликули- всичко беше ок, размерите и броят също бяха нормални. За първи път от много дълго време изпитах успокоение и лека радост. Това е от мен, ако може да ме запишете в късметлийския списък- 1ви ден на М 20.02, предполагаема О на 8.03(каква дата само), не чакам (аз винаги си чакам), на 23.03.
Бих ви пожелала хубав уикенд, но виждам, че времето в БГ се е поразвалило. То не пречи де- вкъщи, гуш, спинкане, топъл шоколад, хапване, любов Тук времето е прекрасно и слънчево, въпреки че изпуснах половината ден. Мисля да заведа пухчето ми на разходка и довечера ще отидем с ММ на турски ресторант. Това е... малките неща
При мен няма ново. Подрани ми с 3 дни, беше много тежък първи ден с изключително силни болки и неразположение, дори ибупрофенът не ми помогна, а това ми е спасението в началото. В петък-другата седмица, съм на ЦС. Днес бях на скан за преброяване на антралните фоликули- всичко беше ок, размерите и броят също бяха нормални. За първи път от много дълго време изпитах успокоение и лека радост. Това е от мен, ако може да ме запишете в късметлийския списък- 1ви ден на М 20.02, предполагаема О на 8.03(каква дата само), не чакам (аз винаги си чакам), на 23.03.
Бих ви пожелала хубав уикенд, но виждам, че времето в БГ се е поразвалило. То не пречи де- вкъщи, гуш, спинкане, топъл шоколад, хапване, любов
Тук времето е прекрасно и слънчево, въпреки че изпуснах половината ден. Мисля да заведа пухчето ми на разходка и довечера ще отидем с ММ на турски ресторант. Това е... малките неща 
Здравейте и от мен Този месец ми беше страшно напрегнат , може би затова и не усетих овулация , дори да е имало . Не чакам на 27-ми , ще си изчакам датата , никакви тестове няма да правя .
P.S Момичета , някой по-горе беше писал , че прави тест за ову преди М . Те отчитат ли при бременност ?
Този месец ми беше страшно напрегнат , може би затова и не усетих овулация , дори да е имало . Не чакам на 27-ми , ще си изчакам датата , никакви тестове няма да правя . P.S Момичета , някой по-горе беше писал , че прави тест за ову преди М . Те отчитат ли при бременност ?