Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Ступи, с преспиване ли беше пижаменото парти?

Две в едно, роднините са на по 200 км от нас, не става, а и те през лятото имат планове и пътуват насам-натам. За хотел за животни съм против. Животните страдат , как да му обясня на животинчето къде сме и защо го оставяме там. За цени не съм се интересувала.
Гледала съм котки като дете и виждах как страдат по нас, когато ни няма, хем баба ми да ги е гледала през това време. Затова и хотел за животни е абсурд за мен особено със седмици. Казах на малкия, че като поотрасне и може сам понякога да разхожда кучето, бих се замислила да вземем. Ще видим.

Ася, много несъобразителна съседка си имаш!

Момченцето, което споменах, за малкото пъти, които го гледах, правеше веднъж изпълнения с размазване на масло по пода.... Един път нарочно се изпишка в коридора , а последният път се изака в душ кабината . И това не е всичко, само е най-фрапантното.
Уж се занимавахме мирно и кротко, и от раз се почваше такова поведение, че просто ми идеше да хвана пътя, това не беше нормално. Майката разказа, че това го прави и пред тях. Накрая тя почна да си носи бумаги да работи от къщи привечер, но и аз смятах да се отказвам от гледането на детето, че ме обхващаше тих ужас, когато се налагаше да го гледам.

Две в едно, супер, че малкият кара леко варицелата.

Казах на малкия, че като поотрасне и може сам понякога да разхожда кучето, бих се замислила да вземем. Ще видим.
[/quote]

ние така правехме преди. ходехме в Tierheim, оставяхме личната карта като залог и казвахме горе-долу какво куче искаме за разходка (кротко, диво, малко, голямо.... някои са агресивни и ги дават само на хора, минали обучение). последно бяхме с количката и бебето, ама после като видяхме, че го е страх и спряхме да ходим там.

оооо и аз познавам такива деца. една позната имаше близнаци.
едвам беше изгладувала парите да си купи ботуши, слага ги в коридора и след няколко минути вижда двамата как синхронно пикаят вътре 
много такива истории имаше с тях, ама порастнаха "нормални" де 

Това дете беше на 5 години тогава.
Вземам го веднъж от ДГ, близо до тях, и се почна едно пишкане , директно по стените на блокчетата. Направих внимателно забележка и стана по-лошо. Със самото влизане в тях се съблече голо и почна да гради барикади. И така- щуротии след щуротии в рамките на 2 часа. Тъкмо се спре, и пак се почне с друго. Когато мажеше маслото по пода, ръсеше и трохи отгоре . Опитах се да го спра, стана по-лошо, почна да се смее като невменяемо, сигурно 15-20 минути. Като не му обръщах внимание, същата работа. Направо в чудо се видях. Дзвер, та дрънка- да ме извинят майките тук.
Гледала съм и други деца, както и там, където живях за 1 година (в немското семейство), но не бях се сблъсквала с такова поведение.

Здравейте мами,
Пак много сте изписали.

Благодаря за мненията за виното. Ще си взема безалкохолно, не се бях сещала. Не знам как да обясня, но ми се пие...а не съм особено по пиенето. И на мен ми е странно този ми каприз.

ММ ще си дойде за уикенда и ще идва медицинска сестра да му слага инжекциите. Неделя пак ще се върне в болницата. Правят ми рехабилитацията всеки ден и затова остава там.

Тук съм виждала катерички кафеви като в БГ. Но и при нас проблема в градината са ми голите охлюви. Четох че може да се обиколи зеленчука с пясък или в началото да се покрие с отрязана бутилка да стане като мини оранжерийка.

Малее, аз такива деца не бих издържала. Направо ми се изправя косата. Аз съм толкова подредена, че бих откачила ако ми се въртят такива номера и не ме слуша. Досега Йоан не е изял един шамар, но ако ми се падне такова чудо, мисля че няма да мога да се сдържа...
За мен определено това е въпрос на възпитание, нищо че голяма част е и характер. Една баба която много обичам, ми е казвала: Като го родиш е парче тесто, после както си го умесиш. Има и малко от типа брашно, но месенето му е майката.

Зест, безаварийно каране. Тази Ирландия съм я запомнила със тесните платна и безтротоарните пътища.

Две в едно, аз по принцип повличам крак каквото и да правя. Дано да съм ти на късмет и да се похвалиш скоро и ти.

Аз не искам животно вкъщи. Миналата година взехме рибки на Йоан. От вторият ден, аз ги гледах. Като тръгнахме ваканция си беше проблем кой да ги храни. Дадохме ги на старите ни комшии които ги пуснаха при техните рибки и повече не ги взехме.
Има една котка която си се чувства като у дома си в нас. Пускаме я вкъщи почти всеки ден, дори и я кръстихме. Но си е котката на някой и тя си тръгва когато е на  кеф. Казва се Мазов....
Супер красив котарак е с много хубава осанка....устройва ме, че идва да и се радваме и после си тръгва..

Ступи, страхотно е това с пижаменото парти. Утре при нас е карнавала и училището ще прави шествие.

Да кажа за кучето, тъй като ние имаме и то е доста голямо. Аз имам кучето от предната ми връзка и вече е на 8 години. Много се радвам, че децата растат с животно. Наистина е много задължаващо, но не е невъзможно! Намерихме много добър дог ситер,който държи кучетата у тях. Нашето куче направо го обожава. Много обича да ходи там. Аз съм против хотелите също, но така наистина е чудесно. Също може да се вземе малка порода с която е лесно да се пътува дори и със самолет. Раздялата е нещо, което наистина ще е трудно, но кучетата ни учат на страшно много неща, най - важното от които е да живеем за мига.

Моята дъщеря също скърца със зъби като спи. Ужасно е, направо ме побиват тръпки. Трябва да се обадя на педиатърката да запиша час за нея за профилактика, но исках да мине грипният сезон, та ще я питам тогава за това скърцане.

Хаха Ася аз май не съм разбрала добре като съм те чела.Разбрах,че Тим ти е изял шоколада за рождения ти ден.
За протекторите за зъбите гледах много видове.Има такива които са много тънки като ципа и застават по формата на челюстта след няколко минути. Четох също,че децата често скърцат със зъби при смяната им.Оформяла им се захапката. За спорт не мисля,че има нужда от още.Той и лятото скърцаше със зъби ,а не се спира. Вчера карах 3км скутер с него на тоя студ,играхме баскетбол,на гимнастика ходи,тоест всеки ден има физически натоварвания иначе не го виждам да седне да пише или чете.Той е такъв тип като мен.Мога и с часове да седя и правя нещо,но трябва да съм си взела движението преди това. След училище е като на пружинка.
Ступи пижамените партита и тук са много популярни.Лекси имаха в деня преди коледната ваканция такова,а Андрей имат утре.Ще имат и парад пижама и любима книга.На 1 март тук празнуват РД на Д-Р Сус много популярен детски писател и от там и темата с книгите.Подариха им от училището книжки и на двамата. На дните по пижами обикновено го дават лежерно,имат и нещо за ядене обикновено.Миналата година имаха пуканки и кратко филмче.
Ася това дете е пожар,ама и аз си мисля,че на тези години за да го прави или му има нещо или е изпусната работата с възпитанието.
В Чикаго има циви и черни катерици.Тук съм виждала и кафяви освен сивите,но пък черни се съм засичала още. Кафявите наистина са доста по плахи,но сивите са просто рядко нахални същества.Преди да дойдем в Америка мислих,че катериците спят зимата като мечките и ,че гъските отлитат на юг за зимата,но явно толкова са мутирали,че нито катериците спят,нито гъските отлитат.
За куче моите отдавна бленуват,но не мога да си усложнявам живота и с това. Кучето е отговорност,работа и не е ефтино да го имаш.Освен ваксините им ако се разболее,тук сметките са до небесата за изследвания и лечение. Лекси иска коте повече,но аз със коте съвсем няма как да се съглася.Просто мисълта за косми навсякъде ме влудява. Купихме им риби,което беше мерак на баща им не толкова техен и естествено той си ги гледа.За рибите има автоматични хранилки,които ги хранаят в определено време когато ви няма за няколко дни до седмица. Като дете съм имала папагали,риби,зайци имахме с брат ми и костенурка.Честно казано никое не ми харесвше.Страдах със загубата на всяко много.Особено мъчно ми беше когато женската зайка роди малки и имаше едно по малко от останалите и го мачкаха,та с брат ми решихме да го храним с пипета с мляко.Не знам ние ли го уморихме или щеше да си умре и без нас,защото го мачкаше даже майка му,та не искам подобно нещо в къщи. Преди месец сменяхме аквариума с по-голям и една от робките беше изскочила от кофата без да  видим и беше умряла естесвено.Андрей такъв рев му удари.  Радват се на съседските кучета.Тези които имат ограда имат и кучета и моите ходят да си играят с тях или стопаните им дават да ги разхождат.Това за сега им стига. Баща ми и брат ми имат ново куче.Старото което го отгледаха от бебе след като аз заминах им умря преди няколко месеца и племенниците ми реваха цяла седмица.Брат ми и той и отишаъл и купил ново същото ,но бебе. В бг можеш да си го гледаш в двора,но тук е забранено да спи на вън и за мен е още един минус.

то не е случаен лафа: на обущарите децата ходят боси 
макар от известно време да имам съвсем друг поглед над нещата.
и да възпитанието, по-скоро отношението към децата играе огромна роля, но в днешното забързано ежедневие много родители нямат просто време и/или сили да обръщат толкова внимание на детето. от друга страна други обръщат толкова много внимание, че го задушават. балансът е труден, очаквания спрямо децата са супер високи. поне в Германия.

сега като ходя в училището, поне получвам поглед отвътре.
както мъжът ми казва: всички са пациенти 
просто Германия е много казармена, децата са постоянно под наблюдение, оценяване, сравняване, натиск да са най-добрите.
незнам Бибит как ги приема нещата, на мен подобен поглед ми е труден и все още оказвам съпротива и предоставям територии за свободно поведение.

иначе аз също не търпя цапащи деца и не защото съм супер подредена и перфекционистка, а защото ужасно мразя да чистя, но и мразя да съм в кочина.
ерго като изчистя искам да се пази!
малкият схваща, но при баща му положението е отдавна изпуснато и няма надежда вече 
вкъщи винаги е разхвърляно, пясък скърца, а аз нямам мотивация да чистя, защото е сизифова работа.

Честита ви Баба Марта! Да сте здрави, румени, засмени!

Съгласна съм с това изказване. Моите ги наблюдават от ДГ - как се развиват и тъй като имаше изоставане спрямо връстниците(моторика, социализиране, при малкия с говора, по-трудно проговори)- хайде на специални занимания, които да компенсират. Те са свързани и с други прегледи, където преценяват дали детето трябва да посещава такива занимания, навсякъде ти гъгнат за спорт, за плуване. На тези извънредни прегледи обаче забелязаха, че малкият евентуално ще има нужда от очила, при педиатъра го проверяха само с гледане на таблици и не хванаха проблема, когато беше на 4.
 Постоянно имам чувството, че нещо трябва да подобряваме в уменията им. От друга страна децата се развиват възможно най-всестранно и е в техен плюс, но все пак не мога да избягам от усещането, че сме под натиск.

Направо се чудя как се оправят работещите родители, специално майките, които работят повечко. Или просто не се втеляват толкова като мен.

Аквариумите действат много релаксиращо.
Аз нямам по приницп проблем с домашно животно, но имам проблем с грижата му, когато ни няма. Виж, това с догситъра ми звучи добре.
Малкият още тъгува за малкото кученце от РД- на всичкото отгоре било мъничко още, бебе, така че мога да си представя колко е било сладичко.

ММ е в отпуска тази седмица и ходи да взема децата от у-ще. Вчера, докато ги изчаквал да поритат топка, е засякъл един голям и тлъст плъх край училищната сграда , тоест потвърждение, че плъховете са факт.
Говорих днес с една майка от родителския актив да се подхване темата за плъховете пред директорката другата седмица, когато е планувано да се срещат. Майката не знаеше, че го има този проблем.


 Не знаех, че има и черни катерици.
Нашите катерички не спят, редовно ги засичаме в движение.

Момичета, здравейте!
Доста сте изписали. Стана ми интересно това, за скърцането на зъбите. Ние имахме такъв период. Малката скърцаше със зъби, като излизаха кътниците. От тогава не го е правила.
Моята девойка пък, не иска да играе навън. Вчера имахме разговор в градината. Не било проблем, но ако сме можели да говорим с нея и да ѝ обясним, че е добре да бъде с другите деца навън.
Говорих и с нея. Каза ми, че  ѝ е студено и другите деца много я бутат. Действително, децата си играят, пързалят се, търкалят се в снега. Случва се да я бутнат, но това е част от играта. Явно на нея ѝ е неприятно.
Не знам, как да подходя...
Надявам се да е някакъв период и да отмине без много драми.

Маманорие а вие излизате ли навън ? Иначе със сигурност е период и ще отмине, тя просто не се чувства още сигурна в градианта най вероятно.  При нас децата, които не обичат да излзиат навън обикновенно са деца от смеейства, които не излизат навън особено когато е студено и лошо време.
Моят пък не се прибира все иска да е навън и е рев и ужас като трябва да се приберем.

Много интересно колко различно виждане имаме всички за животние, за мен те са част от семейството и не мога да си представя да спят навън например или за цапането. В нашата къща се цапа и без никой да е там, от къде идва тоя прах не мога да си обясня.

Две в едно и аз съм като теб. Кучето си е част от семейството и не бих го оставила да спи навън само.

Излизаме, да. Преди да започне градина, излизахме почти всеки ден, с изключение когато е много ветровито и температурите са мнооого под нулата.
Все още си спи навън в количката следобед.
Преди малко баща ѝ я прибра от градина.
Днес е играла навън и е била много щастлива. Детска му работа. Ден с ден не си прилича...

Честита Баба Марта! Бели и червени, здрави  изасмени, всички да сте!
Ще се включа тези дни, много сте писали....
Имаме и коте, и куче. И двете спят отвън. Но не пречи да са си част от семейството. Вкарвали сме ги вътре, и след няколок минути искат навън.

Аз не мога да си представя да спят навън, особено за куче. Нашата котка влиза и излиза както иска, но спи вътре.
Кучетата са много социални животни и се чувстват добре в компанията на хора.
Сега като си говорим пак ми се приска много да имаме и куче. Догодина ако нямаме бебета, ще обсъдим основно пак възможността за куче.

Аз също не си представям да си оставя животното отвън. Имали сме куче, котка, хамстери, рибки като деца с брат ми. Имахме и гълъб, който намерихме, залят с някаква мазнина и го прибрахме. Оправихме го, изкара зимата в детската стая при мен горе на секцията, след това започнах да го пускам навън и той се връщаше сам всеки следобед, докато един ден просто не се прибра.
Когато дойдохме тук си взехме канарче, което пееше разкошно. Имаше си клетка, в която се прибираше само да спи и да яде. Беше си свободен и летеше навсякъде . Внимавахме само, когато отваряхме балконската врата. Къпеше се всеки ден на мивката, беше весело. Когато бях в седмия месец бременна с Моника, една сутрин го намерихме умрял, горкичкият ...беше ужасно тъжно. Голямата ни дъщеря още пази болезнени спомени, тя даже не ходи на училище 2-3 дена, плакахме много. Сега клетката му съм я оставила на балкона и понякога кацат гълъби, косери идват врабчета. Само заради тази болезнена раздяла не искам да взимаме животно, защото много преживяваме всички. Една шепичка птиче, мерили сме го на кантарче и беше само 22 грама, а как се привързва човек. Пазим си даже и перца от него.

Скоро в училище имаше една акция : за да изкарат стреса от себе си децата им заведоха кучета в училище и всеки гушка и изразява по свой начин обичта си към животните. Моята е била през цялото време върху един лабрадор, който също е показал любовта си към нея с облизване от горе до долу. И аз така го разбирам! Животните са толкова благодарни същества!

Чакаме да излязат от дупките си мормотите вече, че да ходим да им се радваме. Страхотни са, носим им моркови. И да , канадските гъски изобщо са загубили инстинкта си да отлитат на юг. Единствено се сещам за Монарх пеперудите, които отиват чак в Мексико и после се завръщат.

И на последно място, че стана дълго Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, весели, засмени всички!