Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

valmigo, честит имен ден 🤗🤗🤗

valmigo, всеки ден е празник мила. Бъди засмяна и щастлива.

Честит имен ден, valmigo! Благодаря ти за съвета, вероятно точно така ще направя.

marittaa, хич не го приемам лесно. Просто си повтарям, че съм длъжна да се боря и да не се отпускам, заради децата.

Ходих до Амоена и се сдобих със сутиен и временна протеза, от тези памучните с вата. Избрахме и другата протеза, страхотна е! Другата седмица ще ходя за още един сутиен, че нямаха, и ще взема и нея. Първоначално се чувствах като в менгеме със сутиена, но жената каза, че така трябвало. Истината е, че веднага ми се промени стойката и е много добре. Дано помогне и за серома, да не трябва да правя повече пункции.

Тинтири, между другото точно ,когато започнах да нося сутиен и временната протеза рязко намаля лимфната течност👍

Valmigo все пак честит имен ден, колкото и да не ти пука за това😊
Мерси за съветите и предложението за косата, но аз не съм в София (дори не съм в България, но моля ви не ме приемайте като чужденка. Като гледам преминаваме през абсолютно същия ад независимо къде се намираме) и немога да се възползвам. На мен касата ми плаща перуката и чувствам, че с естествена ще се чувствам максимално близо до нормалното. Дори ще мога да си правя и прически (имам дълга коса и винаги съм била дългокоса). Иначе преди да разбера, че касата поема такива неща мислех да пращам мама да ми търси по София нещо хубаво.

Тинтири, и аз с детето си давам кураж, но и заради него най-много плача.

Ах отивам в болницата. До скоро!

Честит имен ден на valmigo! И на всички Вас- честито, каквото и да празнувате днес- дали св. Валентин, дали Трифон Зарезан.....важното е празници да има и поводи за усмивки! Аз, лично ще празнувам, че се прибрах вкъщи и се изкъпах като бял човек....
marittaa, това че ти поемат перуката е чудесно, но аз бях писала и пак ще напиша, какво на мен ми казаха- по време на химиотерапията, част от химията излиза през кожата и  тъй като перуките са в почти непрекъснато съприкосновение с нея, тези от естествена коса много бързо се степвали и  ставали на нищо. Също така, като е по- дълга перуката, се закача по ципове, копчета и се проскубва по- бързо.....Та, затова аз лично заложих на къса и изкуствена, но прилична перука- за 128лв( тази сума ще ми бъде върната с протокола, като е готов), отделно си поръчах една от Алиекспрес- изглежда прилично и  цената беше повече от добре- легна ми около 27лв, като тя е по-дълга и смятам да я подстрижа като другата, че да имам за смяна, когато ги изпера, щото и това трябва да се прави, а после докато съхне, да имам вариант. Иначе вкъщи си ходя със шапки или с кърпа памучна, вързана като тюрбан или по негърски, на челото, че много ми убива иначе....Веждите ми значително оредяха, миглите още ги бива......ама да видим до кога...И въпреки, че съм нервна и от край време не мога да понасям бретони, сега нося, че да покрива и основата на перуката и да скрива липсите на мигли и вежди, като окапят нацяло.
Аз имам един деликатен въпрос:

Пии повече вода . 3л на ден. Мойте химии бяха лятото плодове всяакви ,а аз само като ги погледна или да ми замириша и ми се гадеше. Много ме тормозеха миризмите. И си карах на течна храна първите дни. Крем супи и много лимон и айрян. Сподели с онколога ти за проблема може би има нещо което е специално при химио да се взима.

Марита, според мен трябва да постъпиш така както е най- добре за теб и другите около теб.
Трудно е да приемеш ако не си боледувал, че това може да се случи. Още по- трудно, че престои да си съсипеш целия организъм за да можеш да живееш на по- ниско ниво, но няма как защото в избора ти влиза и детето и приятеля ти. Аз нищо не възприемах когато четях, трудно възприемах и думите на другите, че ще се оправя. Въобще при думата ”рак” подивявах.
За работата постъпи така как се чувстваш. От психическа гледна точка е по- добре за някои да са сред хора и то не толкова познати. Трябва обаче да прецениш силите си - физически, заразите, а и реакцията на различни хора ако научат.

За работата, аз в началото бях голям ентусиаст.....бях решила, че между химиите ще си обикалям по клиенти- с търговия се занимавам....ама района ми е из цяла България. Обаче, като почнах химията  и обърнах плочата. Първо, щото през повечето време съм като парцал- все ми се полягва, все съм уморена...все нещо ми има. А и си признавам направо съм станала асоциална. През повечето време не ми се говори хич. Предпочитам да си чета, да си гледам филми и да не се налага да се обяснявам......а бях супер приказлива. Ама, то и какво да ми се говори- като кажа на някой и като вземат да ме ожалват- снощи се чухме с кумата....не знаеше и аз така съвсем деликатно обясних, що не може да се видим и тя като ревна по телефона......а беше в автобуса и чак ми стана гадно, че я притесних.....Като падна косата и самочувствието падна с нея- да, вярно с перуката се показвам, ама  все обяснявам що съм се подстригала, че нали косата беше до кръста......та трябва да лъжа, че съм решила да почине малко....че ми е дотежала....... И имунитета като пада, пък да не взема да лепна нещо.....и засега пускам болнични и  реших, че комфорта и здравето ми са далеч  по-важни от кариерата. Шефовете, засега разбират....да видим до кога ще ми влизат в положение.

Al97, живот на по-ниско ниво , да, но в повечето случаи това е временно.
Дай Боже!  
И аз бях асоциална, а сега положението е по-добре, но успях да си редуцирам контактите и някак игнорирам много неща и хора, които преди биха ме разтърсили емоционално в отрицателен аспект. Не ми дреме вече и всичко ми е абсолютно осъзнато и по-лесно взимам решения. Сякаш съм се намерила изведнъж е имам отговори на всички житейски въпроси дето преди ме глождеха. Пък за колко предишни "драми" сега се чудя що съм хабила нерви...Ето ви една мъничка добра страна на картината!
Психоложката беше ми казала нещо, дето ще помня - Всеки човек е застрашен във всеки един момент да напусне тази земя. Повечето хора инстинктивно не мислят за тази опасност, иначе биха живели в страх. Хората с онкологична диагноза просто са прозрели тази истина, заради болестта и техния вид риск просто е ясен. Но тази истина важи за всички!  
И ми харесва да вярвам, че човек ще е на тази земя толкова, колкото дни са му отредени. Каквото и да се случва, писано ли му е да живее и медицината не може да го умори. Последното в кръга на шегата.😉 Такива подобни екзистенциални сентенции ме поуспокояват.

Аз казах вчера в работата, да знаят, че бая време няма да ме има. За сега проявяват разбиране. Много тъпо, защото съм в изпитателен срок, но сякаш спря да ми пука толкова. Каквото, такова. Имам възможност да поработвам от вкъщи и се надявам да мога да го правя от време на време, за да не се откъсвам съвсем, а и за разнообразие. Но нямам никаква идея ще мога ли да го правя, като почне химията. Ще видим.

Оххх благодаря ви момичета, за инфото, съветите и отговорите още веднъж. Ще взема естествена перука, защото неискам да изглеждам неестествено. Щом касата плаща дреме ми за цената. Доста скъпа цена поемат и ще се възползвам с надежда да пощадя психиката си поне от части.
Запек имам цял живот (всъщност това е единствената болест, която имах) и незнаех, че от терапийте се влошава. Предполагам ще ми дадат някакви отрови и за това.

Al97, дали пък не се познваме? И аз съм родом от Враца.

Иначе и аз бях "лошо момиче". Пия, пуша, трева пуша и всичко правя, а сега някак ми е ужасно да се възприема като инвалид. Днес разбрах, че и там трябва да се регистрирам. Доктора ми каза да си пия и пуша, но разбира се редуцирано. За тревата не съм питала, но автоматично мисля, че може. Само така успявам да спя честно казано. Не ме "бийте"

Днес минах на магнитен резонанс и томограф. Сега си стискам палци какво ще каже утре сутрин по телефона доктора ми за резултатите от днес и от повторното изселдване на биопсията ми. Дано няма нищо негативно. Ще поискам от него да ми прати болнични, колкото е решил, да ми прати подтвърждение, че съм инвалид, за да се запиша при тукашния ТЕЛК? Мисля, че това е аналога.И след това ще търся прословутата перука, че тук всичко става сравнително бавно и се надявам да я имам преди да ми опада косата. На 20-ти съм на маркиране. Ще ми забият някакви неща в тумора да му определят границите, за да го следят после дали намалява.

Гаджето ми стоя до томографа, а аз завряна в него си мислех: "Що за парадокс. В личен и смоционално-любовен план получвам всичко по време на тази страшна болест." Детето ми изведнъж от диво момче стана послушно, мъжът до мен започна да се грижи за мен като за малко дете, а до преди това аз бях борбената и действащата, атой беше започнал да ме приема като даденост. Ами доста объркани мисли имам и се извинявам, че ги излях в същия ред и тук:)

Наздраве момичета, аз пия вино и празнувам свети Валентин

Аз съм на бира
Цигарите ще откажа, но бирата няма да мога. Кажете, че може биричка по време на терапиите!

Аз съм "боса" по темата, но до колкото знам цигари и алкохол понижават имунитета, който по време на химио е така или иначе понижен. Незнам обаче още колко е понижен. Трябва и аз да разбера.

Марита, много си млада за да се познаваме.
Колкото и странно да звучи нещата вървят типично за повечето такива случаи. Когато нещата са най- добре нещо се избушва и то много сериозно. Останалите гледат умно, умно и се чудят какво да правят. Някои се държат неестествено добре, други поставят изисквания които мислят, че ще помогнат, трети те обжалват, четвърти изпадат в депресия, някои директно напускат.
Дано всички тук сме късметлии. Аз като гледам приятеля ми му казвам, че съм късметлия. Ще си умра с някой, а и има кой да се грижи за мен.
Вземи си перука с която се чувстваш добре.
Аз вече не пуша месец, но понякога много ми се пуши. Мисля, че е на психическа основа защото ми се пуши когато съм зле. Мисля, че защото си мисля, че ще ми помогне. Страхувам се защото ако почна да пуша няма да мога да спря. Е, ако не друго поне икономисах от цигари. С алкохола не съм имала проблем, а и от химиотерапията още повече не ми върви. Трева и каквито и наркотични средства не съм вземала и се надявам да не се наложи, че аз не мога да издържам на болка.
Относно марихуаната няма да говоря.
Дано вече съм приключила с всякакви зависимости. Ще стана голяма светица.
Честит празник на кой какво празнува!