Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

Лейди, ще ти бъда благодарна за книгата, даже ще се пробвам и аз да я изровя от някъде и линк да дам ако не ме изпревариш.

А във връзка с това, което изплюх:

Корекция правя веднага, нужен е още един фактор - да усещаш Света около себе си. Някои хора просто си вегетират, не се замислят за нищо, не плануват нищо, не размишляват върху нищо - пълни Дебили с главно Д, истински Тъпунгери и Бичета. При тях нищо не се отключва сякаш, колкото и в тежки ситуации и атмосфера да вкараш. По сензитивните обаче... по-друг канал сякаш прокарват и отвеждат стреса, канал, по който вече болести развиват.

Хубаво ми стана, че стана дума за нея...Много, много интелигентно, фино и слънчево същество. Радвам се ,че я познавах лично и ми липсва...Книгата я видях преди време в кабинета на проф Хаджиева, когато си слагах ваксината.

Намерих я https://www.elbook.eu/images/book17.pdf
Отделно съм си я запазила в компютъра, въпреки, че я имам и в хартиен вариант. Запазете я, прескочете статистическите анализи, че те са за спецалистите и другото са само психологическите фактори за болестта, както и факторите за борбата с нея. Мисля, че може да се използва за самопомощ. Чудесно научно изследване е това!
Ако намеря още нещо подходящо, ще постна пак.

Точно така мисля и аз и дори в раковата си ситуация намирам плюсовете и имам изгоди, които преди диагнозата нямах. Първите дни си мислех, че не съм издържала на стреса и съм се чалнала щом намирам ползи  по такъв извратен начин в тоеа ужасно положение, ама после философията ми за живота, която така или иначе имам малко по-особена, а и приятеля ми е "чалнат" на духовно ниво и допринася за това взе връх и започнах да си давам ясна сметка, че просто в момента минавам на друго ниво и мисля даже то е по-горно. Демек еволюирам. Мисля, че такива изпитания ни се пращат (не съм класически религиозна, но вярвам, че има ред във вселената) да ни научат, развият, корегират. Който "схване" минава на горно ниво, който не схване.....незнам.

Нямам конфликт с майка ми. Поне не и толкова голям, че да отдавам рака си на това. Собствената ми глава създаде стреса, който ме завъртя и това ми донесе рак, както и бомбата от хормони, които вземах без почивка почти три години. Иначе и аз съм дете на малко "разбрицано" семейство и на моменти страдам от това, но честно казано приемам нещата, както са и виждам ползите дори от разбрицаното ми семейство. Винаги има и плюсове и минуси. И в най-добрата, и в най-лошата ситуация. Глефайте плюсовете и игнорирайте минусите😁 Или поне не се концентрирайте върху тях. Ума може да се тренира!

Залодекс убива секса? Нье харашо🙄 Не му знам аналога тук, но ще го имам и аз, защото тумора ми е хормоно позитивен. Ще дискутирам темата с доктора ми за варианти. Държа на секса си....не повече от на живота си, но само малко по-малко🤣

Исках още нещо да кажа, но нали пусти тел....трудно ми е да връщам назад и забравих. После ще се сетя.

Ааа да! И мен ме питаха за семейното ми положение в болницата. Определено психиката играе важна роля за здравето и не само при рака! От главата идва всичко, вярвам в това твърдо!

Снощи нищо. Лежах до 23.00 ч.в спешното. Взеха ми кръв, сложиха ми физ.разтвор, хапче против сърбеж, умрях от глад и за сън. Кръвта ми бъка от левкоцити. Значи инжекцията ми е подействала и съм готова за другата химия. Тя е на 6-ти. Чувствам се възстановена видимо още от вчера. Само тоя обрив дето ми развали ходенето на концерт на Пинк Флойд😬😬😬

Намерих листовката на Золадекс (или както се казва. Все тая) на немски. Значи и тук е същия меди. Ууужас за мен🤣 Ще стана баба с пъпки? Но като чета защо го слагат мисля да не го отказвам. Пфуууу🙄

Марита, както винаги, разсмя ме. Браво за разсъжденията ти. И аз мисля по подобен начив, ама ми трябваше повече време да достигна до тези мисли, а ти си "там" още в началото на лечението, за което поздравления големи!  Не знам дали е изпитание, ама каквото и да е - да си гледа работата!

На мен пък нищо ми нямаше от Золадекса, ама то и полза никаква нямаше от него де.

Аз изобщо не се оплаквам от хормоналната терапия, освен неприятното поставяне на Золадекса. Мензисът ми беше толкова обилен, че имах постоянно анемия, влачех се като парцал, а бях кълбо от нерви, на 35 лицето ми беше в пъпки като на тийн и т.н. Сега съм супер, справям се с килограмите, нямам пъпки и анемия, не ми се спи постоянно, а и както вече казах либидото с правилния човек си е на 6

1г бях на хормонална терапия и Золадекс си боцках и освен че ми беше винаги топло(а винаги ми е било студено. Живея в най топлия край а бях много зиморничава) друго дискомфорт не съм усетила. Желанието за секс намаля но аз го отавам на стеса покрай болеста.Имаше период когато получавах добри новини и пак си върнах мераците . А после повторното появяване пак ме спече а вече съм без хормони. Така че едва ли е от хормоните.

Както казах аз си бях малко чалната и преди рака. Иначе определено трябва да се разкара от телата ни, няма две мнения по въпроса.

Сега усещам, че следващото ми предизвикателство ще е как да продължа да живея по нормалния си начин. Вчера установих, че вече неискам компанията на второстепенните хора в живота ми. Това са разни познати, с които сме били по купони, на маси и тем подобни. Сега всички взеха да се изреждат да ми предлагат помощ и внимание, което не ми трябва, защото имам от най-близките си, а и нужда само от най-близките имам (и такива като мен. В случая вие), но пък неискам и да "отрязвам" хора, които явно нямат лоши намерения, а и са все още приятели на гаджето ми. Трябва да балансирам някак между себе си и практичното. Някак неискам да се откъсвам от "нормалността" въпреки, че не ми е нужна в момента и даже ме гнети. Мда....имам доста да обсъждам с бъдещата си психоложка.

{marittaa} успокой се най-после Твоят рак не е страшен. Нямаш (най-вероятно) и разсейки в лимфните възли. Няма да умреш скоро. Този рак се лекува успешно. Само няколко месеца химио, после операция, лъче и готово. Дори няма и мастектомия да ти правят предполагам (ако нямаш една торбичка излишни пари и не настояваш много, разбира се). Пак ще си хубава и силна, ще можеш да правиш секс, ще си жизнеспособна и работоспособна много скоро. Не ти трябва психотерапевт. Вземи си някакви приятни забавни книги и филми, занимавай се с някакво хоби като си свободна, не мисли за рака. Не е страшно, не е опасно. Стига чете в интернет, не си пълни главата с дивотии, вържи една красива кърпа на главата, излезте и се забавлявайте с мъжа ти. Имаш хора около теб, които те обичат, това е най-важното. Един мижав рак на гърдата няма да те умори. Прегръщам те и ти пожелавам успех, сила и здрав разум. И не реви и не се панирай, ножът е дървен
Аз да докладвам за ТЕЛК-а  както и предположих въобще не се притесниха, че не съм ходила на всичките прегледи, които ми бяха предписали. Ходих само в онкологията, онколожката ми беше написала на едно листче някакви неразбираеми йероглифи, дори не ги и прочетох. После и на ендо и имах и един лист с много изследвания. Старата диагноза от операцията - погледна я докторът и ме попита защо му я нося нея, той я бил имал. Казах му че нямам друга. Пита ме има ли нещо ново, на колко години съм, какво образование, и ме прати навън да чакам. След 10 минути и две игри судоку ми донесоха заветното решение с 50%, за три години......... да не би да се гътна дотогава може би или пак ще правят промени............. подписах и ми казаха след един месец заверка на И. Макариополски. Мнооого съм щастлива хора хаха да живее БГ соц система. С НОИ обаче борбата ще е люта, защото са ми дали най-минималната пенсия, а не би трябвало да е така.
Та така дами и Митко (къде пак се покри???) бъдете позитивни, изтърпете терапиите - бързо ще свършат, не четете медицинска литература и се забавлявайте!

Аз не мисля, че е изпитание тъй като от това което ми се случи нямаше какво да науча и никога не исках да научавам, че съществува.
В живота съм достигнала до извода, че каквото ти е ”писано” няма начин да го избегнеш. Също така разбрах, че родовете от които произхождам няма начин да съществуват и това не зависи от мен.
Поне със сигурност престана да ме боли така душата. Мисля, че се примирих със Съдбата.

Фри, предполагам си права. Така казва и доктора ми, но само на 90% гаранция😜 Броят ме лечимо болна като ги гледам, но аз не съм повърхностен човек, а и се интересувам от медицина. Работя дори в мед.бранш и смятах да уча за повдигане на нивото. Мечтата ми е акушерството, но....да видим😁 Брат ми сега ще влиза да учи за доктор (хирург). Дядо ми (много любим и повече баща, отколкото дядо) умря от рак на простатата, баща ми има рак на простатата (негов син) и живее с подръжка. Сега и аз. Може да се каже, че съм сигурна, че е генетично. Ще кажа като се или не се подтвърди. Ако е генетично проблема ми става доживотен дори и да махнат това от мен сега и ще поискам пълна и двустранна мастектомия. Те ще ми го препоръчат (питах ги) и аз в никакъв случай няма да се разпиша под доброволния ми отказ. Пари нямам, но касата ще поеме щом е по мед.причини, а не козметични. Мисля даже реконструкцията се поема. Поне така казаха девойките от тукашната формация. Ще се осведомя разбира се, но съм обмислила и вариант Б. Ако касата не поеме, но имам мед.показатели със сигурност ще има разсрочено плащане и възможност да получиш желаното въпреки всичко. Тук почти навсякъде действат на този принцип. За това хората са потънали до носовете в заеми и лизинги😁 Обмислям какво да правя с яйчниците си в такъв случай, заради всеизвестния ми вече секс проблем 🤣. Ако по някаква случайност не е генетично няма да ампутирам излишно. Взела съм тези решения. Повърхностна няма обаче как да бъда и да не взема под внимание фактите. Но ти направи деня ми хубав с изказването си. Напълно разбрах какво искаш да ми кажеш🤗🤗🤗 Мерси и да ти се връща с всичко хубаво!

Психолог....ми тук ходят гледам и за любовни проблеми на психолог. Това си е все едно да си имаш джи пи. Що пък да натоварвам околните си до откат като мога да го тръсна на някой друг? Ще се ползвам от всичките им услуги. Знаеш ли колко ми струва вноската по здравната каса месечно? Ако те интересува ще кажа. Ползвам до дупка, каквото мога в замяна. Още повече до сега само съм "наливала" в гушите им и бях здрава. Тук също е капитализъм. По-зле са от България. Тия тука са елегантни кожодери....ама това е друга тема, която май леко започва да не ми дреме от нея. Искам да си гледам душаъа само....и чат-пат тялото🤣😋

П. С. А влезнах само да ви кажа един цитат от "Свръхестествено", който гледам в момента и много ми напомни на хави в стил предишния ми пост, ама се отказвам😋

Чета ви от няколко дни и съпреживявам това, което споделяте. Всеки си е имал и си има  своя ад.
И съм съгласна с вас (че проблемът идва следствие преживявания) и не съм...
Моята "теория" за онкоинвазията се изчерпва с една дума - Чернобил.


Надеждата ми е, че живите организми са успявали да се адаптират към всякакви условия винаги, ще успеят и този път, въпрос на време е... после пък нещо друго ще ги мори... и така.
Медицината също напредва с бързи темпове и се справя все по-често успешно.
Радвайте се на живота, на всяка минута; радвайте се на дребничките неща- слънчице, цветенце... усмивка, прегръдка.
Да ни пази Господ!

Фри, за пенсията трябва да провериш нещата. Аз първоначално (2010 г.) подадох заявление с всички УП-та, но на регистратурата ми ги върнаха, защото не им трябвали. Отпуснаха ми минимална пенсия. Но година по-късно една мацка от форума ми каза, че не трябва да е така. Та наново подадох заявление с всички УП-та и държах да ги приемат. Резултатът беше в пъти по-добър и то в моя полза. И на всичкото отгоре сега подавам почти всяка година заявление за преизчисление.

AnyHr, аз бях предпоследна година в ВХТИ - Бургас когато стана аварията в Чернобил. Моята съквартиранка роди на следващата година дете с Даун. Винаги съм си задавала въпроса какво ни донесе химията, Чернобил, войната в бивша Югославия, сегашното замърсяване на въздуха и храната която консумираме. Жалко за нас и бъдещето поколение!