МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 429
  • 744
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 5 476
Как имаш сили за толкова готвене? Работиш ли? Аз предпочитам офиса, пред печката

Не, не работя, но и не готвя по цял ден Wink Образно написах по 3 пъти на ден Wink

# 211
  • Мнения: 1 439
Оф,като е горещо съвсем не ми се готви.Баткото манджи тотално отказва вече да яде и той ми е най-труден откъм храна,нали знаете,ако има как всеки ден пици,дюнери да хапва.А него специално като първо дете съм го гледала стриктно-без сладко,здравословни храни,без пуканки , салами и т.н.Е да ама,с времето сам си промени вкусовете и навиците.С малките сега последните седмици малко се поотпуснах,не готвя толкова,ядем салати, омлети, плодове и т.н.
Снощи правих една манджа-лук,печен пипер и патладжан,тиквички и пресни домати,на котлона изпържено и после на фурна.Сипвам в чиния и омесвам със сирене,леле.. не можах да се вредя,дребните само ме обикаляха,топя им  хляб и ядат🙂.А баткото не яде тиквички, патладжан,пипер,абе...трагедия.

# 212
  • Мнения: 9
Да ви кажа, вече от няколко месеца започнах да гледам малко и себе си. Батко то е на 10г, а втория е на 5г. Лятото започнах да ги карам сами да си приготвят закуската (не всеки ден, само когато е мазане на филийки), почистват и подреждат, леглата оправят и др. лесни задачи. Не мога да се оплача, децата се стараят, ММ също помага, но само с готвене вечер ако не съм успяла да приготвя нещо или пък капризничат, че не им се яде каквото съм направила.... Понякога се чувствам лоша майка, защото са три момчета и разбира се караниците между тях са през 5 мин, стига се и до бой... Малкия е на 2г и се научи уж на игра, но си ги удря стабилно. Аз естествено испадам в истерия докато ги разтърва и после конско, но след 30 мин пак сме в същото положение. Вие имате ли подобни ситуации и как постъпвате? Вече нямам нерви за адекватни реакции. Нямаме баба при която да ги изпратя и по 24 ч съм с тях.

# 213
  • Мнения: 5 476
Момчетата си разменят по някоя обида, но до бой никога не се е стигало. Като цяло много се разбират, имат общи интереси и въпреки, че големият става на 15 и е в една доста трудна възраст, е доста отговорен към малките за годините си. Средния обаче много дразни сестра си, тя от своя страна пищи и реве и там настава лудницата. Баба им отказва да ги взема двамата ( той на 10, тя на 5 години) Wink

Иначе за мен няма момче, няма момиче, аз не съм домашна прислужница и затова на всеки разпределям задачи, в т.ч. и ММ се включва.  Така имам време и за себе си, да си почина, да почета някоя книжка или просто да се видим с приятелки.

# 214
  • Мнения: 11 248
и нашите ходят по две от три. Тримата са много трудни заедно.
Като са двама от трима, са чудесни

# 215
  • Мнения: 1 439
Баткото, въпреки че е 9 г. по-голям от единствената ми девойка,страшно много я дразни.Ама и тя малко прекалява,само като я погледне той и започва да се сърди и да вика(е,не всеки път).Сега каката се държи така с малкия-две години им е разликата.Взема му абсолютно всичко,с което той реши да си играе.Но има и моменти,редки все още,в които се заиграват,оня ден например му реса тя косата,и тогава направо ми разтапят сърцето.Иначе съм убедена,че ако големия беше момиче,щеше да има повече отношение към малките и повече щеше да се грижи за тях.Но той сега е и в пубертета и е на абсолютно друга планета 🙂.

# 216
  • София
  • Мнения: 6 135
Чак сега разбрах за тази тема. Записвам се, ще се върна да чета когато мога. Каката е на 9,първия син на 2г (след 3месеца на 3), син номер две на 2 месеца.

# 217
  • Мнения: 748
И моите често се карат, спорят, бият се. Като са трима е доста трудно. Навън се понасят, стават по-сговорчиви, но влезем ли вкъщи веднага почват конфликтите. Дразнят се един други и все за абсурдни неща, за дреболии.
Нашите баби не смеят да ги вземат трите наведнъж. Случвало се е да ги оставяме трите на едната баба през деня, за да вадим мед на село. Ми, на втория ден искаше да се отказва. Принудихме се да взимаме най-голямото с нас, че да я облекчим малко, но все пак да ни върви и работата. Пък иначе много се изхвърля, когато се оплачем като ни дотежи. Тя щяла да ги оправи набързо, ако й ги дадем...
Напоследък и на мен ми натежава, че не ми е чисто и подредено вкъщи. Искам, но не ми е по силите и нервите да търча по цял ден след тях, за да чистя и подреждам. От време на време те се амбицират да ме зарадват с това. Подреждат си стаята и после ме викат да се похвалят с резултата. Не се задържа дълго така подредено.

# 218
  • Бургас
  • Мнения: 4 109
И аз се присъединявам в темата, прясно родила близнаците, с което децата вкъщи стават -3. Предстои ми захранване на бебетата и тъй като са 2 едновременно това ми е най-големият зор в момента. За щастие каката за сега понася бебетата, но е рано още да се радвам,

# 219
  • Мнения: 170
Моите 4 девойки са хем разхвърляни,хем се карат помежду си.Вече претръпнах и го приемам като нормално.Иначе се хабят много нерви излишно.Още се дразня като накарам някоя нещо да прибере или оправи и винаги следва:"Защо точно аз?"Все трябва да водя разследване кой коя играчка е хвърлил,чии са мръсните чорапи насред детската или кой не си е измил чинията.Все да не се мине някоя да свърши нещо в повече.
а
Аз имам въпрос-с какво ги забавлявате в колата докато пътувате по-дълго?Много се карат,викат,все на някой му се яде,на друг спи,на трети му е лошо,а четвърти иска тоалетна.Тръгнем ли за някъде-подивявам.И все се заричам,че никъде няма да ги водя

# 220
  • Мнения: 1 606
Оххх, Лора... Пътуването е ад. Освен изброеното от теб, постоянно чувам: - Кога ще стигнем? След малко ли ще стигнем? Стигнахме ли вече? Още колко докато стигнем? Наистина ли стигаме? Стигнахме ли?
Това все от едно и също дете. 😂

# 221
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Пътуването или е на близки разстояния ( час), или тръгваме като ще спят, или малко цъкат..и така някак минава времето Persevere

# 222
  • Мнения: 748
Ние не пътуваме много надалече. Ходим по селата ни, които са на по 5, 20 и 30км от града. 1-2 пъти в годината посещаваме морето в Балчик или Кранево за по няколко часа. До Балчик са 50км, до Кранево малко повече. Най-дългия ни преход и до селото на моите родители, в съседна област. За 2ч. и половина го минаваме пътя. Говорим си, караме ги да зяпат през прозорците като видим животни, при влизане във всяко село ги подканваме да гледат къщите и да се харесват, назоваваме имената на населените места, през които минаваме. Гледаме насажденията в нивите покрай пътя. Коментираме цъфтящите растения. Като им омръзне всичко това, пеем песни, играем на думички, измисляме думи, започващи с определена буква или с последната буква от последната измислена дума. Пият вода, хапват солети, естествено, спираме за пикаене.

# 223
  • София
  • Мнения: 1 395
Играем на да и не - някой намисля нещо и може да отговаря на въпроси само с "да" и "не". Играем на "види ми се види ми се". Намисляме си цветове и всеки брои колите в насрещното платно от своя цвят. Играем на "аз съм умен като 6тата кола" "аз съм хубав като 3тата" и други подобни. Ако ми се мълчи, започвам да изпитвам на таблицата за умножение 😂

# 224
  • София
  • Мнения: 6 655
Гледам да пътувам много рано сутрин, за да си доспиват в колата. Иначе на всеки 30 сек има въпроси от сорта- колко остава? стигнахме ли? колко км остават? а това колко време е?, и така всеки поотделно, няма значение, че току- що съм отговорила на другия. Иначе играем на думи (всеки казва дума с последната буква на думата, казана от предния), една игра с цифри, на която на определено число трябва да кажеш "бум", при последното пътуване опитахме и на градове, но още географските им знания не са достатъчни. Таблицата също преговаряме понякога.

Лора, и у нас непрекъснато има спорове по въпроса кой трябва да свърши нещо и чие е оставеното на неподходящо място. Сакън да не се прецакат да свършат нещо излишно. На морето си направиха график ( с каравана сме)- един мие съдове, втори изхвърля боклука, третият- мете, после се завъртат, но пак намират за какво да се карат.

Общи условия

Активация на акаунт