МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

Аз до вчера не се бях сблъсквала с негативизъм по въпроса с третото дете. Докато в случаен разговор на тема таксите в детската градина не стана въпрос че за третото е безплатно, на което майката с която разговарях супер сериозно и с един много обиден поне за мен тон заяви че то само циганите имали по три деца. Тя реално не знае че чакаме трето защото не ми личи много още и предполагам, че не би го изтърсила ако знаеше, но не мен ми стана тъпо. А мъжко ми разказва, че на когото кажел че чакаме трето все го поздравяват за героизма и смелостта. А за протокола в моето семейство всички се радват, може би защото новината че съм бременна дойде малко след като сестрата на баба ми почина, а всички внуци и родителите ни бяхме много близки с нея и тя ни беше като майка на всички, тъй като тя нямаше деца.
Предполагам че тепърва ми предстои да се сблъсквам с хорските размисли по въпроса.

Аз пък сигурно съм изключение, но никога не съм се сблъсквала с негативно отношение заради броя на децата. Може би, защото са с голяма разлика или гледам лошо, знам ли, но досега само добри думи съм чула. Даже малко ми е неудобно, като ми кажат майка героиня.

И аз не съм. Срещала съм по-скоро учудване. От по-близките ми приятели и обкръжение само хубави неща чух. Има време, де.

Това с майката-героиня и за мен е малко неудобно. Особено след дни като днешния, в който го ударих на такъв мързел, че не е истина. Нищичко не съм пипнала цял ден. Не, че няма какво да се прави, ама... Бебето спи и яде, а аз си чета с редовни курсове до хладилника. Даже девойките ще ги прибере баба им от училище и ще ги нахрани. Страшно геройство съм заформила, няма що. След малко ще се вдигна да пусна една пералня, че ми стана неудобно от мене си. Е, таткото като тръгне по командировки след седмица-две ще имам повечко задачи.

И аз се чувствам неловко, когато започват да ми говорят за герой. Не се чувствам такъв по никакъв начин. Не се гледа лесно дете, но в сравнение какво е било да кажем за нашите родители е много по-леко. Перални, сушилни, миялни, всичко има сега. Майка ми е изварявала пелени преди 30 години...

Да попитам колко време преди да се запонат опитите за бебе е хубаво да съм спряла противозачатъчните?

Честита баба Марта на всички!
И аз имам такива дни, Джилиан. И ние сме хора, защо да не помързелуваме един-два пъти в месеца. В тази връзка се сетих какво си говореха моите момичета тази сутрин по пътя за градината. Зърнахме от далече леля Ани, чието трето дете е в групата на голямата щерка, а леля Ани работи към групата на малката щерка. И така голямата щерка я видя първа:
-Виж, леля Ани! - каза каката.
-Не, тя е майката на Лора. - заяви убедено малката.
-Не, - поправи я кака й, - Когато е в бялата престилка се казва леля Ани, а когато е с черното яке се казва майката на Лора!
)))))))))))))))

И аз да се включа по въпроса за негативното отношение- само и единствено от нашите го получих и все още го получавам. Те са против 4то дете основно защото имам три цезарови и ги е страх ,че нещо ужасно ще ми се случи и ще останат без дъщеря ,а следователно и без внуци,защото смятат, че Крис няма да ги води в България да се виждат. Това ,което мен ме ядосва е ,че аз съм на 4500 км от тях и ние си се оправяме сами, ходим на работа, гледаме си децата, а те се разправят с мен по Скайп. Не е като да ги карам  да стоят тука и да ни гледат или да се грижат за децата,че да кажат,че са им много. Иначе много ги обичат, но на мен ми е болно от отношението. Всички, които ни познават са супер щастливи за нас иначе. То не остана много вече ,така или иначе, ще видим какво ще стане.

Разбираемо е, че се притесняват, но чак да са против..Майка ми също я усещах, че се притеснява за мен - звънеше ми всеки ден в дните преди термин, което е необичайно ( тя е доста спокойна, пък е тя самата е родила 3 деца). Като мине всичко ще са по-спокойни, предполагам

Да, и ще свикнат с мисълта

Ох, това за леля Ани много ме разсмя По улиците на нас ни се радват, но някои от близките ми приятелки реагираха доста глупаво на новината за трето. Простих им, но за съжаление те си продължават с изцепките, и сега, след раждането. Не ги разбирам, но да се оправят, аз съм мега щастлива. С първото бях много уплашена, с второто - вече каката ревнуваше зверски, та първите месеци само на нея й обръщах внимание, и чак сега се наслаждавам на майчинството, на онези по бебешки лигави моменти Иначе, сме пълна лудница, търча като финикиец по цял ден, не съм спала повече от четири часа от три месеца, крещя доста
Да са ни живи и здрави децата, момичета, пък всеки да си говори каквото иска

Ех, Jillian, благородно ти завиждам за мързеливия ден! И аз обичам да има такава, но рядко ми се отдава.
При нас може би защото са все мъже, ящни и понякога е наистина геройство да ги изхраня, особено откакто се върнах на работа. Някои майки не искат да си го причиняват.

Аз бях болна, тръшна ме грип, беше ужасно. Тъкмо се закрепих, сега пък съм със синузит, средният е болен и той от снощи. В колата му сложих маска, за да стигнем до вилата. Дано след дългия уикенд всички сме здрави вече!

Важно е да има и по един мързелив ден от време на време. Аз си организирам такива когато мъжо е наряд и мога да не наготвя и да не правя кой знае какво цял ден, с дребните все се намира какво да хапнем от хладилника. Сега с нетърпение чакам юли месец когато ще изляза болничен преди раждането. Представям си го много хубаво как ще заведа децата на градина и цял ден ще се излежавам. Така или иначе в близките години друга такава почивка не ми се очертава

Момичета , по въпроса за мързеливостта да ви споделя какво правя напоследък. Тъй като работя през деня, а мъжът ми вечер се срещаме само късно вечер или през уикенда за по-дълго. Записала съм децата на всякакви курсове след училище във всички дни от седвмицата с изключение на Четвъртък.
Така в Понеделник пишем домашна след училище и после ги водя на нещо като детски клуб ,където изразходват супер много енергия и се прибират уморени ,но щастливи. Това е денят в който каквото и да им дам за вечеря ще го изядадат без много претенции.
Във Вторник са на хор след училище, аз тогава ходя на пазар след работа и вечерта си правим пица. Това е денят в който пишем колкото се може повече домашни.
В Сряда свършвам по-рано работа и пак на шопинг, за каквото е останало. Довършваме домашните и после, единият батко е на хор ,а другият на клуб за големи. Аз и Нини готвим.
В Четвъртък всеки се шматка из къщи,че домашните са предедени и аз съм по-свободна.
В Петък се прибираме и един час почивка, после Нини на гимнастика, а ние с батковците в парка,ако е хубаво времето или някъде по магазините. Тя свършва в 6, Крис в 6,15, минаваме да го вземем от работа и марш в къщи. Печена риба и картофи , десерт и всеки е умрял за сън.
Събота и Неделя са ни дните за ходене насам натам, традиционни обяди, палачинки за закуска и разни други. Направила съм си план за целия месец, кога какво ще ядем и си накупих примерно 4 пилета- по едно всяка Неделя, 8 кутии с риба- по 2 всеки Петък ...и така сега вместо да ходя на шопинг по-често, изкарвам нещата от фризера сутринта, а след работа се прибирам и лягам за час да поспя, докато се приберат децата. Засега работи идеално този план, харча по-малко и ми е много по-спокойно.

Лелееее, аз се мислех за плановИк обаче спрямо твоята програма, направо съм суперхаотична

Честит празник, мили дами! Бъдете щастливи, ценени и обичани жени, съпруги и майки! Всеки ден.