С какво ви дразнят свекървите - тема 106

Те твоите са близнаци, нали ?
 Ами едното внуче на колежката ми е бебе. Другото е малко по-голямо и цяло лято е при нея. Но тя живее със съпруга си, млади са и пътуват често. Хората имат не само желание, но и възможност..

Ами възможностите са важни.Сама съм.И други неща.Днес ходих по центъра ,че чакам роклята от Еконт  и споделих , както и дадох парите на една жена  да вземе пратката .Другите ме питаха ,щото тук сме познати и като се спреш се събираш веднага , та какви са тези пари за рокля на 4 годишно.Веднъж реших да е скъпо,всъщност за тукашните стандарти е .Но съм взела мнение ,щото за 5 лв ми е все тая де ще го хвърлят подаръка ако не харесват но  това не ми се щеше да  е изхвърлено.Пък и вече се фръцка малката.  Не всички имат възможности ,не всички имат еднакви разбирания , няма равенство.И при нас нещата постепенно се изгладиха, има още за лускане.Понякога после се питам дали правилно съм разбрала нещо или непротив.Случва се и напротив.Но поне не се караме.Идват когато имат време и желание, не наатискам никого.Обучили сте ме.

Боряна, от това което съм прочела в постовете ти се усеща нещо много важно. Това е любов. Остави другото. Има хора с много големи възможности, но с бедни души. И обратно.Жал ми е, наистина. Ще я хареса роклята, къде ще иде.

Ма ко, ще споделя с теб някои мисли, съвсем добронамерено, дано са ти полезни.

От постовете ти оставам с впечатлението, че си control freek - човек, който прави всичко възможно да контролира нещата. Да призная, и аз до известна степен съм такава, макар да си давам сметката, че не е правилно и това ми вреди.

Имам племенник. Детето расте леко пълничко; не е дебело, но е пълничко в сравнение с връстниците му. Склонна съм да приема, че това се дължи на наследственост, а не толкова на неправилно хранене (вредни храни). Взел е физиката на майка си, а тя е с някой друг килограм отгоре (това не я прави нехубава, или нещо подобно). Та майка му има безкрайно много правила и изисквания към храната, която му се дава. Забрана за това, забрана за онова. А детето е голямо вече, разбира.

Водих го с мен на почивка. Естествено, знам за "забраните" и се предполага, че трябва да се съобразявам с тях.

Още първия ден ми се дояде сладолед. Предложих му да отидем и да си вземем по един. Малкият ме погледна недоверчиво, леко уплашено, но призна, че и той иска сладолед (нещо, което по принцип му е забранено). (Нарушавам първа забрана). Отидохме до магазинчето и му казах да си избере. Взе най-големия сладолед, шоколадов. И аз взех такъв. Яде, яде, едвам изяде една трета и каза "не мога повече". Отговорих "добре, аз ще го доям". След това си дадох сметката, че очите му са гладни, а не коремчето му.

На почивката бяхме с мои приятели. Една вечер седнахме на ресторант. Всички поръчваме пица. Детето знае, че пиците са забранени. Но как пред другите дечица да му кажа "ти не може да ядеш пица, защото си дебел и майка ти ще се кара". Нищо не казах. Той си поръча голяма пица, най-богатата откъм асортимент (това отново ми показа, че очите му са гладни, а не коремчето). Наяде точно две парчета, в средата. След това кама "не мога повече". Моят отговор беше "добре, останалото ще го вземем за вкъщи" (не за да го яде по-късно, а за да не чувства вина, че е "изхарчил пари напразно"). Прибрах кутията. На другия ден му казах, че пицата не става за яднете след като е изстинала и по-добре да я дадем на кучето, което се подмотаваше около хотела.

Имаше и още такива случки: палачинки с шоколад - два броя иска, два броя взимам - изяде половината от едната Иска шоколадови бисквити (които не са му позволени), взимам шоколадови бисквити, но с уговорката, че хапваме по една или две бисквитки на ден. Иска плодови сокове - взимам, но обяснявам, че съдържат захар и не е полезно по повече от едно сокче на ден; през останалото време пиеше вода.

Междувременно, по време на цялата почивка говорих за храната - какво е полезно, какво - не и защо. И му обяснявах (сигурно в разрез с правилата на майка му, да ме прощава, не искам да уронвам авторитета й), че не е фатално, ако веднъж на седмица или две изяде една пица, или един сладолед; фатално е, ако това се случва всеки ден; обяснявах какви са последиците; защо трябва да се ядат плодове и зеленчуци, защо е за предпочитане вода, вместо сокове (четях му съдържанието на соковете, за да се увери, че не го лъжа) и т.н.

Далеч съм от мисълта, че майка му, със забраните си/правилата по отношение на храненето иска да му навреди. Но с доста голяма доза увереност мога да кажа, че тя не е наясно с човешката психика, и как без да иска, без да съзнава, му нанася много по-големи травми, отколкото едно пакетче чипс. Защото това дете ще порасне и то няма да може да бъде контролирано какво и колко да яде. Когато порасне, природата ще го кара да нарушава всички правила, наложени от родителите му, включително и по отношение на храната. А стресът, комплексите могат да бъдат много, много по-вредни от нея.

Та в този ред на мисли, опитай се да се погледнеш отстрани. Помисли защо желаеш да контролираш всичко около детето ти? Каква твоя потребност обслужва този контрол? Чувстваш ли се сигурна - в теб, в мъжа ти?

И бабите и дядовците са много важни за децата В общият случай те ги обичат безусловно, склонни са да разрешават неща, които мама и татко не дават, а свободата да експериментираш, да правиш това, което ти харесва, е в основата на израстването.

Защо мислиш че майката не говори за вредите, а само забранява.
Чудесно е,че си говорила, но имаш леко надменното отношение на външния човек,на който проблемът му изглежда лесно решим и си мисли, че всичко знае и може.

Happy, какво говори и прави майката за храната (и не само) няма да коментирам, все пак споделям опита си не за да уронвам авторитета й.

Не бих искала да звуча надменно, съжалявам, ако е прозвучало така. Но авторитарните родители могат, без да осъзнават, да докарат такива травми на децата си, та после цял живот да носят последствията от "правилата". Форумът е пълен с такива теми.

И пак да кажа: не упреквам никой, наясно съм, че няма лесни решения, просто предлагам друга гледна точка.

Не знам какво точно си прочела, но през цялото време пиша в множествено число, имайки предвид мен и мъжа ми, а ти коментираш в единствено. Ако исках само и единствено аз да държа всичко под контрол, нямаше да го правя, както и да се съобразявам с мнението му. Храната беше просто пример за намеса на трето лице, в темата-свекърва, в решенията на родители. И казах вече, че забраната може да е всякаква и да се стори на някого глупава, неправилна или безсмислена, но е длъжен да се съобрази. Това ми е мнението. И аз съм гледала други деца, освен моето, съобразявала съм се с мнението на родителите и нито ми е било проблем, нито съм смятала, че аз трябва да им променям стереотипите за отглеждането на детето им. Друг сподели същото в темата.
Специално на моето дете, съм следила повече какво яде, докато навърши 3 години. В момента няма забранена храна. Аз съм с алергия, дори към алергозан изобщо не си помислях дори да експериментирам да му дам нещо по-рано отколкото е казала педиатърката. Приема се, че контрола на алергените в храната трябва да е до към 2 годишна възраст, ние (по съвет на педиатъра) малко го удължихме заради мен. Беше навършил 2 години и за секунди изтървахме свекъра и му даде шоколадова бисквита, даже не шоколад. Реагира за час. Не беше тежка реакция, но реакция. Вече не прави такива и съм спокойна, не му е забранен шоколада, в къщи винаги има нещо сладко, може да вземе когато си поиска, но и до ден днешен пита дали може. А не му е отказвано от 3 годишна възраст, но той си пита.
Казах вече, че докато беше много малък предиатърката имаше думата относно оглеждането му освен нас, сега вече и той има право на мнение и си го упражнява. Не мога да кажа, че сега изобщо няма забранени неща, но отдавна се обсъждат и с него и се обяснява защо са забранени, не просто да заявиш на детето, че нещо не може и точка. Утре например пак отива на гости на баба си с преспиване. Не е толкова контролиран колкото се опитваш да го изкараш.
Но да, майка ми ако не беше разбрала от дума преди години, когато определях правилата за детето, забраната ѝ да контактува с него нямаше да е временна. Ако не се беше съобразила с нас и по-конкретно с мен, изобщо нямаше да има възможност да изгради каквато и да е връзка с детето, поради липсата на срещи. И поради неизградената връзка, пък той изобщо нямаше да има желание да ходи при нея като порасне. От доста време даже сами се уговарят, мен ме информират колкото да организирам воденето му от мен или мъжа ми. Даже вече вероятно си мислят, че и да ни информират няма нужда, защото все по-късно разбирам за такива уговорки и ще трябва да ги стягам, че съм ги изтървала

Забелязвам, че има голяма разлика в отношението според възрастта на детето.Съгласна ,че до три-четири години  се спазват указания на родител.Заради алергии и други  здравни проблеми.После детето може да  разкаже  по букви какво е яло, спало и  ....Та и режимът се променя.Няма нужда да се обиждаме и да е толкова сложно.С изключение нарочните  постъпки,  при липса на идиоти нещата могат да са нормални.

Възрастта на детето винаги е била от съществено значение, кажи речи за всичко. А често само родителите отчитат възрастта, бабите имайки някакъв стереотип, все едно важи за всички по всяко време.
На нашето дете алергиите не станаха здравословен проблем, защото ние сме го предотвратили. Ако трябваше да слушам баби, трябваше да му дам шоколад, мед, ягоди и каквито се сетиш алергени, само за да видя дали е алергично. Не му се даваха до определена възраст за да не провокирам дори вероятност за това. Ето, че направи алергия, дори на възраст на която е много по-рядко.
И ако покрай мен имаше баба, която не приема указания за детето, ама иначе има претенции да има контакт с детето и ако трябвало ще го вижда като самО може да отиде при нея, ами нямаше да ѝ се получи.
А храната е пример за такива ситуации, само защото обичайно е най-престъпваната забрана и най-показателния пример. Може да е всичко

Баба ми, майка ми, свекървата нямат алергии. За тях е глупост. Ама ние със синчето сме 1:1, имаме си. Разказах за меда. Добре, че беше външно. Ми не е ок да правиш на пук. Свеки чете в една книга кои храни провокират артрита. И забелязала, че и при нея така и не ги яде. Аз значи се съобразявам, не само заради нея, а и заради дъщеря ми, която също има артрит от години. Но защо трябваше да получи и тя заболяване, да разрови и да изпита на гърба си, та да почне да се съобразява? Такъв типаж си е, а и както казах- надменност на външния човек.
И това е само по отношение на храната, дадена като пример.
Ми важно е да се спазват указанията на човека,отглеждащ детето. За това колко е вредно детето да има различни правила при различните хора са писали психолозите, не ми е приоритет да го преписвам. И важи и за малки, и за големи деца.

Големите деца сами отказват  което не трябва.

Аз също имам разногласия със свекървата относно храненето на детето.И не само...
Точно за това никога не съм и оставяла детето да го гледа.Даже и за 1 час,докато свеки беше здрава.

И не само на нея,ами и на майка ми не бих оставила детето,ако знам,че ще има проблеми после.

И това не е точно така- много добре описаха по- нагоре реакцията на дете, на което са забранени цели групи храни и то не защото е алергично, а защото било пълно.
Това дете, в момента в който започне само да си купува нещата, без да е наблюдавано, ще почне да наваксва с всякакви боклуци
На днешно време е много по- лесно да забраниш това и онова генерално, защото и майките така не се изкушават да качват още килограми.
На пръсти се броят тези, които са записали на спорт 3 пъти в седмицата децата си, а през почивните дни карат заедно колела или ходят на плуване, например.
При тях не настава трагедия, ако бабата направи мекици, баница или изпържи филийки, или купи сладолед, вместо да им сервира разни банани и цитроси, брани преди половин година някъде си и надлежно боядисани, и парафинирани.

Но за да се случи това, не трябва никой да бойкотира родителите, когато учат детето какво не трябва. Защото не става нито с едно казване когато е на годинка примерно, нито за ден, два това научаване.
А моя пример показва, че бабите трябва да се съобразяват, дори детето да не е проявило още признаци за алергия, а има само вероятност да се случи. Голяма част от бабите ще си кажат щом не е проявило такива признаци до 2 години, значи няма алергия, какво се лигавят родителите? Но не отчитат факта, че не е проявило признаци, защото не е било провокирано с алерген, а те правят именно това. И ето ти последствия за детето, защото бабата е на мнение, че щом са ѝ оставили детето никой няма право да ѝ казва как да го гледа и тя определя правилата.

Иначе категоричните забрани към детето рядко вършат работа, напълно съгласна съм. Трябва да обясняваш на детето защо не може да яде или прави нещо, колкото и да е малко и трябва да го правиш дълго време, че да разбере, че вреди на самото него. Но не това е темата и не обсъждаме справяне с хранителен проблем на дете

Колкото и да обясняваш, ако не иде реч за алергия или друг здравословен проблем, който да изключва определена храна, въпреки разбирането, ще дойде момента, в който ще наруши режима. И ще бъде гузно, че го е направило, и ще почне тайно да си наваксва.
Забранения плод е най- сладък и това важи за всички.
Всъщност, точно това бистрим тук- бабите да спазят всички забрани и да дават храната от списъка.