аз лично, при положение, че няма животозастрашаващи ситуации и поведение не съм скачала срещу дребни "провинения"срещу егото ми. Не е пострадало твърде много.
А връзката баба и дядо с внуче дава на детето други екстри, които аз и баща му не можем. И това не отменя отговорността ни на родители. А пък оставяйки дете на свекърва, съм делегирала и пълните права да взема решения, докато мен ме няма. Естествена е ролята й на майка, така че това не противоречи по никой начин на моето собствено майчинство, а го подкрепя.
Не, не сме били винаги на едно мнение спрямо децата ми, няма и да бъдем. Но това за мен не е причина да ги лиша един от друг. За много баби и дядовци това е радост. За децата пък позволения и опитване дори на забранени нещица.
Далеч съм от мисълта, че каквото аз кажа, това винаги трябва да се случва - това за мен е пътят към обсебващата майка и свекърва. Неусетно за жената, но много осезаемо за тези, които трябва да изтърпяват подобен тип поведение.
, защото аз бих действала по един и същи начин с всеки) се запъне, че си знае всичко и не приема изобщо правилата на родителите, това е гаранция, че няма да стане на нейното. И всеки нормален родител не би се съобразил с нея, а с детето. Дори не със собственото си его, а именно с детето