СЕДМИ КЛАС. С розмарин и бЕло - за просветно дело

У нас да ви кажа само аз се вълнувам от 7 клас...
Сега обаче моля да ме посъветвате.
Желанията са ни 50 на 50 за две училища, които съответно имат атрактивни и не толкова интересни за нас специалности.
Как да подредим желанията?
Ако започнем да изреждаме желаните от нас специалности, въпреки, че може и да нямаме бал за тях, ще стане като мозайка, ту едното училище ту другото и накрая може да се окаже, че там за където стига бала е подредено желание от 8 място нататък..
Или да се започне с едното училище и след като му се изредят всички специалности, да се премине към другото..

Единственото правило е да подреждате от най-желаната паралелка към най-малко желаната. Без значение дали са в едно или в сто училища. Важното е желанията да са достатъчно на брой. Системата има грижата да класира детето в онази паралелка, за която му стига балът.

Аз мисля, че трябва да се подреждат по паралели, които желаете. Не е задължително всички паралелки. Например училище с езици - английски, испански, Ако искате английския език - пишете само него, после следващо училище само с английските паралелки. Иначе може да попаднете в испанска паралелка. Това при условие, че детето държи на английския език, а не на училището без значение паралелката.

                                                                              Миналата година срещнах на летището в Нюрнберг студент, завършил тази гимназия. Обясни ми, че е държал изпит в университета по немски, покрил е Ц1, без да ходи на допълнителни курсове. Ето пример за това, че нещата се случват и в “ не толкова елитните у-ща”

В такъв случай например, ако ни стига бала за специалност, която сме писали на 3 място ( а не ни стига бала за първите две желания) и при същата се окаже, че повече от 30 деца на които също им стига бала за нея, но са я писали на 1, 2-ро желание, това означава, че няма да се класираме за нея, местата се запълват, така ли е?

Мисля, че зависи с какъв бал сте спрямо останалите. 30-те ще са тези с най-висок бал, а не тези писали я на 1-во или 3-то желание (ако не са класирани на първите две). Да ме поправят ако бъркам.

Не, няма да ви изпреварят. Ако вашият бал е по-висок от техния, класирате се вие, независимо, че на вас това ви е трето желание, а на тях примерно първо или второ. Ако сте с равен бал, следва сравняване по други показатели. Ако и тогава всичко е равно, приемат всички деца, които са засегнати от равенството.
И изобщо. Дете с по-нисък бал не може да изпревари дете с по-висок бал само защото е писало дадена паралелка на по-предно място.

И аз познавам дете от училището по туризъм(Варна), но май варненското училище го водят най-добро от професионалните, докато за София мисля , че не е така. Всъщност не знам тук за София какви са отзивите. Ако някой знае да каже.

Софийската гимназия по туризъм май не е с много висок рейтинг.
И като цяло професионалните гимназии ми се струва,че не са това,което бяха.Дали греша?
По-лошото е,че не знам къде съм скрила миналогодишния справочник.Знам че инфото го има и в нета,но обичам да си разгръщам страниците аз.

Обаче не е съвсем така. В елитните университети се иска много повече от това да покажеш една диплома - иска се портофолио, гледат се допълнителните занимания, характеристики на кандидата,  следват интервюта. Целта е да се потвърди, че кандидатът има потенциал и мотивация, а последните две мнооого трудно вървят ръка за ръка с училищата от трета, пета и н-та дивизия. Освен конкурентната среда в елитните гимназии, там има струпвания и на качествени преподаватели и обикновено високи изисквания към учениците, което пък води и до по-качествено усвояване на материала. Истината е, че името на училището е важно - ако не беше така, всички щяха да се тълпят в Бузема и да си карат open courses по интернет и накрая да претендират, че са компетентни по ядрена физика напр. Така, че нека децата се борят за най-доброто, но не забравяйте, че зорът не е само в 7 клас. Той е трябвало да почне от 1 и да продължи до 12-ти, за да покаже устойчиво отношение и натрупани знания. Помните ли как лятото много от вас се чудеха какво толкова ще учат през годината децата в 7 клас? Моят отговор на преминал през това е, че ученето не е по-различно от 6 или 5 клас, но много деца или проспиват шестте години в училище, или изискванията са ниски и се самозалъгват от резултатите. Ето това последното никога няма да ви се случи в елитно училище.

Някой по-нагоре беше повдигнал дискусия за 1 ЕГ Варна. Мога да говоря от първо лице на родител, имащ осмокласник там - учителите му са прекрасни, изискващи професионалисти, които вдигат летвата достатъчно високо - а синът ми знае какво е това, защото в предишното си училище е бил ученик на годината, бил е активен участник в множество състезания и олимпиади. Самият той изкара бал, който го нареждаше в статистиката в първите 2% от резултатите за областта и въпреки, че очакваше една лежерна година, още от първите дни осъзна, че изискванията сега изискват всекидневно учене - но пък се и отплащат в интелектуална светлина. Налага му се да пише реферати и есета по всичко - литература, музика, философия и английски. Учителката им по БЕЛ е прекрасен преподавател, разчупва шаблона с литературните анализи, всяка седмица имат обемни домашни. Но сигурно е вярно и друго - на който не му се учи, с фуния не могат да му налеят акъл в главата.

Така че вярвайте в децата си, окуражавайте ги и ги мотивирайте да се борят за най-доброто. Бъдещето ще принадлежи на образованите, а най-страшното е ако допуснете липсата на мотивация за развитие.

Не съм съгласна, но първо съм с телефон, а второ- не обичам самоцелните спорове. Само, за да изведат махалото от крайност, ще цитирам едно произведение на Адлер( немски психолог, неоюнгианец, работещ по. проблемите на възрастовата психология) "Амбицията като невроза". Мотивация може да има в сферата на интерес. Извън нея е невротична амбиция- доказване, че индивид е перфектен във всичко. В зряла възраст така формираните хора са с лабилна самооценка и самочувствието им зависи от оценката на околните, в частност- от позиционирането в обществото. При неудачи подобен индивид изпада в тежка фрустрация, а психиатрите работят с понятието"синдром на отличника". Дефиницията за интелигентност е максимум познание при минимум информация ( усилия за придобиването й). В този смисъл ( защото сме в рамките на нашето микрообщество) в лицето на Санака младша не може да се припознае индивид със синдром на отличника, въпреки отличните й постижения. Тя учи малко, успява в училище и води пълноценен живот извън него. Такова е разбирането ми за успяло дете. Другият типаж, заровен в томове учебна литература, посветен САМО на учебните занимания, е в риск. Да не кастрираме ( като психологически термин- П. Дако) децата си, а давайки им добър старт, да им помогнем да се изградят като пълноценни личности, без комплекси- залог за бъдещ смислен и безтравмен живот. Постът ми е само провокиран от писанието на Манжелка, без да правя някакви оценки за нейното дете ( при описанието му я няма конкретиката, давана от Санака, чието детенце посочих). Не искам и да предизвиквам спор, защото сме зрели хора. Просто се изкуших да дам друг ракурс, много различен от предходния.

Шарлот, моят син е далече от синдрома на отличника, въпреки че е отличник, тъкмо защото учи защото му е интересно, а не заради оценките, които така или иначе се получават естествено след това. Не учи по цял ден, както може би намекваш, има си приятели, с които геймва, обича да чете и да си се занимава с негови си неща, но е домошар и за разлика от повечето момичета на тази възраст, не намира че основната му цел в живота на този етап е да си намери гадже, с което да мерят улиците по половин ден. Накратко, съгласна съм, че синдромът на отличника показва компекси, наличие на информация, но липса на знания и категорично бягам като дявол от тамян от такива хора. Обаче, не съм съгласна, че добро образование може да се получи навсякъде (предполагам неслучайно дъщеря ти е в частно училище), още по-малко пък да се получи без каквито и да е усилия. Университетите в чужбина не случайно при прием мерят потенциал и желание за учене, а не знания - това се опитвам да кажа. Освен това от 20 г трудов стаж на ръководна позиция, включвайки и подбор на персонал, смело мога да заявя, че в България има огромен дефицит на кадри при тъй голямото наличие на дипломи. И не на последно място, сега е времето децата да изграждат обща култура, ама тя също не се постига с чатене, геймване или хайгарене по моловете. А иначе, НВОто в 7 клас не е трудно, особено пък по математика, където всеки средностатистически четвъртокласник, занимаващ се със състезателна математика може да се справи с моделирането на по-голямата част от задачите. Да, част от знанията като теореми  ще липсват като понятие, но инструментариумът го има - затова недоумявам, защо деца в 7 клас могат да се затрудняват на задачи като първи модул или пък не могат да правят преразкази. Ако бяха чели книги предишните шест години, нещата в седми клас биха били различни. Въпреки всичко, мисля че децата винаги имат шанс да започнат промяната. И светогледа за личностно развитие не свършва в 7 клас - аз не бих наела служител ако знам, че не проявява грам инициатива, не иска да се развива и планира да прекара 8те часа в офиса само за да си вземе заплатата. А и само след 20 г хора без аналитично мислене и отлично образование ще останат извън пазара на труда, защото все повече дейности ще се автоматизират, но мисленето и анализите ще останат приоритет. Нека всеки си прави изводите сам за себе си.

Манжелка, не исках да приемаш нито една моя дума адресирано. Вярвам, че детето ти е прекрасно! Вярвам, че то ще жъне плодовете от труда си, а когато дойде времето, ще изживее пълноценно всички трепети на възрастта. Желая му го от сърце и пак декларирам- само взех повод от твоя пост да изкажа мнение, различно, но също не на база на теоретични постановки, а на богат емпиричен опит. Все си мисля, че най- важно е децата да са здрави и щастливи, а пътят към щастието не е с безусловен вход училищните врати.

Ние планираме две почивки преди НВО-то: пролетната ваканция всички в Ирландия и 19-21 май ще ходи на екскурзия в Гърция със съучениците. С баща й смятаме, че трябва да има отдушници. При натрупване на умора зацикля и КПД-то пада. Гледаме го години в тренировките и сега ще го приложим и върху ученето.

Sanaka, благодаря за споделенето за Испанската. Тя още в пети клас каза, че иска там и все още държи на това училище.

Колкото до белото и червеното, аз тази година я карам като в онзи стар виц за Мечо Пух, не пия, а чета... Чета основно ирландски, руски и финландски класици. Обаче нещо много начетена взех да ставам...

Ами не мога съвсем да се съглася, защото в 4 клас на моя син, той беше единствения, който се занимаваше със състезателна математика, та средностатистическите такива са все над средното, а в 7 клас математическа паралелка сега им бяха пуснали в клас пробно НВО от ПЧМГ и резултатите бяха между 87т. и 33т. Изглежда не е чак толкова лесно дори и за по - напреднали с математиката. Почти всички от този клас са се занимавали и се занимават понастоящем със състезателна математика. Основната причина беше, че не им е стигнало времето. А синът ми чете непрекъснато и с удоволствие, но преразказ не прави добре. Както вече споменах, винаги е прекалено сбит.