Той има дете, а аз-не

Това е твое субективно мнение, при това, подплатено с неприязън към бащата, когото не познаваш.
По закон, той има същите права като майката, а че не му е сега времето за друго дете, ако иска да не изгуби първото, съм съгласна.

Субективно е, разбира се, но то касае мен само, не наливам акъл на новата жена как да постъпи, нито ме интересуват мотивите на биологичната майка.  Не е неприязън, съмнения само

Не е точно така. Ако той има семейство и още едно дете, съпруга, на която винаги да разчита, ще има предимство пред майката с нейния тираджия. Та не зная той дава ли си сметка, че едно дете с авторката може да му е актив в битките.
Но аз определено не насърчавам авторката да му играе сателит. Все ми се струва, че ролята и е обезценена в тази ситуация.
И не зная какво се е затръшкал за сто години дела. Детето на десет години ще бъде изслушано вече в съда. Дотогава не виждам как майката ще може да го изведе да живее с него  в Щатите.
Та нещо лъготи този господин. Хиперболизира по-скоро, да не ме нападнете сега

Портокал, само да ти кажа, че той яко те е метнал с това, че ще води "международни дела" за детето и затова ще му трябват много пари.

Компетентният съд е по местоживеенето на детето, т.е. в България.

Консултирай се с адвокат ако не вярваш.

Така е. Само че съдът може да се разпореди детето да излезе от България с майка си на "екскурзия" (ако бащата не дава съгласие доброволно). Замине ли веднъж детето, попада под юрисдикцията на щатското законодателство. А там ли е детето - забравяш да издадат нещо в полза на Булгаристан, ако ще детето да е под опеката на доказан педофил.

Консултирала съм се с адвокат, ако не вярваш.

Ако майката отвлече детето, съдът в САЩ ще е компетентен да се произнесе относно отвличането/задържането не детето в САЩ и съответно връщането му в България, но не и относно местоживеенето на детето, родителските права, режим на виждане, издръжка.

Та според теб, ако съдът в САЩ никога не се произнася в полза деца отвлечени от България да бъдат върнати, за какво ще си хвърля парите на вятъра бащата и то в продължение на 10 години?

Надали в главата му в момента е "защо аджеба да си давам парите". По-скоро ще се бори, което дълбоко оценявам.

т.е. бащата чака, майката да отвлече детето и се подготвя психически и финансово за 10 годишни дела в САЩ, които така или иначе ще загуби.

Дано по бързо се отвлекат, и да започват делата, та да се свърши с мотането на Портокалка.

Боже, нечисти му били намеренията, че не иска да си вижда детето веднъж на високосна. Някой път много се изумявам какво чета. Да си направил ново и да зареже старото все едно за яке говорим. Мъжът е боклук, задето забравя за детенцето си след развода, после пак е боклук, че 2 седмици в месеца се грижи за него и се бори да не го отмъкнат в Америка. Значи по презумпция мъжете са боклуци каквото и да правят. Все не им е чиста работата, та каквото ще да става

Иска ми се да го чакам известно време, но ми е адски трудно като ги гледам с малкия колко са щастливи заедно. Хем им се радвам, хем ми става тъжно, че не ми се случва и на мен...

Напълно те разбирам.  Изказвам лично мнение, но ми се струва, че този човек си заслужава да го изчакаш малко. Мисля, че когато е готов за ваше общо дете, ще бъде прекрасен баща и на двете си деца.

Уейв, и аз с такова усещане оставам от доста от мненията.
Мъжът се бори за детето - не му е чиста работата. Ако авторката беше написала, че си е зарязал детето, щеше да има - бягай от тоя мерзавец.
Портокал е на 30, мъжът е на 36 и ако трябва да вкарам доза оптимизъм - две години минават и заминават и понякога даже не ги усещаш. Портокал е на 32, мъжът й е на 38 - ами, една нелоша възраст да си имат дете. Даже хайде да ги сложим повече годините - Портокал е на 35, мъжът й е на 41 - ами, пак не е фатално. Да, фертилността спада с всяка годинка от календара, да, рисковете стават повече, разбира се, че е така.
Но според мен да тръгнеш да сменяш вече установена и стабилна връзка с общо домакинство, да "гониш дивото", точно в този конкретен случай ми се струва пълна глупост. Ако си на около 30 и си "на пазара" - кошмарно е, повярвайте ми, някакво фрийк шоу е. Не е казано, че трябва да стоиш насила с някой пълен дебил, само и само да не си сама, но не виждам да е споменато мъжът да е такъв. Пък какво толкова лошо има, че авторката свидетелства и подкрепя мъжа си - не са ли за това половинките? То да пиеш една бира и да те уважат в леглото - всеки може. Именно в трудностите се познава дали един човек е за теб.
А с вашите съвети за раздяла Портокал като нищо може да си откара и до 40 не само без дете, ами дори и без изглед за нормална връзка, особено с километрите изисквания, които някои втълпяват - да не бил разведен, да не бил с дете, да не бил с багаж, ако може да не бил обременен, да не бил с бенка на лявата ръка...

Защо ти е всъщност да се натоварваш с такова бреме?
Толкова ли няма свободни мъже на твоята възраст?

Дисертация мога да напиша за "свободните мъже" на 30. Не е розово положението...

Първото нещо, което се съветва всяка жена, на която и предстои да е самотна майка, е да вземе декларация от бащата, че може да напуска страната. Без значение какъв е таткото. Дали от самото начало, са се разделили или предстои раздяла. Винаги всички съветват жената да накара бащата да подпише декларация, че детето може да напуска България. В тази ситуация, майката не е имала този късмет. Изумява ме отново двойният аршин, с които се отсъжда. Как ги виждам аз нещата. Авторката сподели, че бившата иска една година детето да остане при бащата, докато тя види каква е ситуацията в Америка, докато се устрои и подготви подходящи условия за живот на това дете. Аз виждам една влюбена жена, която иска да бъде с любимият си и в момента се чуди как да направи така, че хем агнето да е цяло хем вълкът сит. Бившата е доста разумен човек. Ако не беше, щеше да грабне детето и да замине в неизвестното. Тук тази жена очевидно има страхове, относно детето и новата страна. Ако не и хареса, ще се върне, а ако и хареса, моли мъжът да и позволи детето да живее с нея там. Междувременно, тя му предоставя правата за една година. Съгласна съм, че подобни акробатики не биха били здравословни за никого, но е в пъти по-разумно решение от това да грабне детето и да замине без да знае къде отива. Авторката ми се струва, че се притеснява точно от този момент. Детето идва живее с тях цяла година, тати е доволен, а тя духа супата с нейно си дете. Затова се е заинатила точно ей сега да е това дете.
Относно бъдещето на децата в чужбина. Да имат много, ама много повече възможност от тези в Бг. Съжалявам.Може да не се хареса това на много съфорумки, но е факт. Само, който не е живял в чужбина, мрънка че Бг е с много добро образование и децата са си супер там. Децата в чужбина израстват с няколко езика. Минимума е три. До унито са поне с 4 доста често с 5. Същевременно идва едно дете от Бг с един гол български и английски. Евентуално трети език. Идва след едно никакво образование без практика и се бори за същата позиция с деца, които вече в биогафията си имат практики на няколко места. Не писано правило е, че американците трудно взимат на високи позиции без да си завършил американско уни. Същото е за Германия, същото е за Русия. И преди да ме залеете с примери как вашите познати с унито в Бг са станали директори в чужбина, искам да ви кажа, че това са единици. Процентът е наистина смешен на фона всички бг в чужбина. Друг момент е че си има дискриминация и като те видят с бг уни и се смеят с глас. Хората, които искат да постигат в чужбина, почти винаги записват уни в държавата, в която искат да се развиват. Тези, които са се върнали, обикновено се мрънкачи, бачкатори, които са се уморили да слугуват и затова Бг им се вижда цвете. Единици с хората постигнали много в чужбина и завърнали се, защото Бг предлага много блага. Глупости! Сори за дългият пост.