Той има дете, а аз-не

Портокал, ти не осъзнаваш какво се опитах да ти кажа. Няма значение дали го правиш от добри чувства ако щеш и към двамата. Ти си никоя в случая да казваш той как си гледа детето. Сега може и страхотно да си го гледа, ама незнаеш как е било, докато е бил в брак с жена си. Аз лично познавам един такъв. Даже ми е доооста близък роднина. Пиене, карти, хойкане, три деца ги отгледа сама и търпя тая жена. Даже и побоища. Когато се стигна до родителски права изведнъж тоя стана по-кротък то агънце и се кротна и го игра послушен, докато се водеха едни дела. Искаше да и вземе децата, защото знаеше, че така ще продължава да я наранява. Слава богу не успя. Но свиделстваш за неща, за които реално нямаш поглед. Това, че сега си гледа детето, незнаеш дали е искрено или с користни цели. Затова те попитах, ти как би се почувствала. Само да предположим, че минеш през тормоз, подобен на гореописания. И после се появи някоя и седне да обяснява тоя колко страхотен баща е. Много е наивно от твоя страна и ти работа там нямаш. Още повече, щом се разбират двамата и имат нормална комуникация, за какво се буташ ти там. Не ми отговори на въпроса. Разказвал ли ти е с подробности за причините за раздялата им или въпроса се е затварял само до битови работи. Зададоха ти се още няколко неудобни въпроса, които ти удобно подмина. Усещам те, че си в защитна позиция, дори може би си готова да излъжеш за нещо, само за да го оправдаеш. Ако грешим, то тогава супер, все пак нямаш работа да свидетелстваш, но ако сме прави поне в част от нещата, то дори и тук да излъжеш и защитаваш, признай пред себе си и помисли какво гнило има.

Ако Портокал е никоя, тираджията какъв се явява? Никой. И защо детето трябва да замине при "никой" на 'нам колко хиляди километра от всичко познато и обичано? Дай ми една причина освен по-добрите (според теб) потенциални възможности?


Абсолютно съм съгласна с теб  - унизително и обидно е. Само че ситуацията на Портокал е много различна от това, което описваш.


Психологията не ти е силната страна. Сигурна съм, обаче, че имаш много други добродетели.

Тираджията е никой, но тя е майка. В повечето случай правата се дават на майката, а бащата се радва на 4 пъти месечни срещи с детето. Самият факт, че майката се е навила на вариант две седмици тук, две там, означава че жената не е войнствено настроена. Вкарала си е обаче таралеж в гащите.
От къде си сигурна, че ситуацията не е била такава. Светила си на Портокал на мъжа и бившата му ли?
Отностно моите силни страни, щом така си решила, радвам се за теб. Отивам веднага да си разплета чорапите.
Портокал, тираджията свидетелства ли в полза на майката?

Детето не е еднолична собственост на майката, за да се "навие" или не тя. Двамата са се договорили или съдът е разпоредил.

Май забравяш, че двамата родители имат еднакви права.


Не, той е в Америка. Само праща парите за адвокатите.

Ами ето господин никой си знае мястото. Хубаво е и Портокал да научи нейното къде е в тази ситуация.
Относно родителските права си права, но въпреки това почти винаги биват отсъдени  изцяло на майката. За да се стигне до режим 2/2 то е било заради добрата воля на майката

Явно Портокал има право да свидетелства в полза на таткото.

Този въпрос се отнася И за теб!
Ситуацията е била такава, каквато я описва Портокал- тя пуска темата, тя е свидетел и участник, и НЕ, темата НЕ Е за това, какви са били отношенията на мъжа с бившата!
Ти си правиш свободни съчинения без никаква база.

Тя темата и за много други неща не е, но биват обсъждани. Незнаем каква е ситуацията. По-лошо самата Портокал явно не знае. Аз само разказах друга ситуация, за да помогна на Портокал да помисли над някои неща. Никога не съм казала, че това се е случило, за да ме обвиняваш, че съм си доизмислила историята.

Щом майката няма против детето да стои толкова време при баща си, явно не се е напивал и не ги е биел, а напротив.

Зорлем сугестираш момичето. 

Спри се и прочети назад. Портокал пише, че баща и дете изглеждат щастливи заедно и като ги гледа й става още по-мъчно, че няма собствено дете. Не се изисква много житейски опит, за да признаеш, че малтретирано дете не изглежда щастливо с насилника си.

Бащата изобщо не е насилник! Малкия го обожава. Дори в доклад на социалните преди делото пише, че детето предпочита да прекарва повече време с баща си, защото много се забавлява

Добре, де, какво излиза в крайна сметка  - цялата шумотевица е, за да се попречи на майката да замине  при нейния в САЩ!
Тя е съгласна да остави детето за цяла година на бащата, срокът на визата й изтича наскоро, господинът протака, правейки се на мноого загрижен (за какво всъщност в тази ситуация!), а будалата Портокал му върти къщата, гледа му детето, свидетелства в негова полза и го чака той евентуално може би да благоволи да й направи дете след година-две-три...
Татко ще ми купи колело, ама друг път!

Е със сигурност много се забавлява. Те повечето бащи са забавници.

Иди обяснявай, че не това е родителството. Да не се окаже, че е бил пък в другата крайност. Той абдикиралият родител, на когото е по лесно само да забавлява и да любимецът, докато жената се опитва да възпитава. Ето ти битова причина за развод. Портокал съжалявам, че съм все навъпреки. Нямам нищо против теб, просто не даваш много подробности.  Пак ще те попитам. Той дал ли е подробности защо се е стигнало до раздяла или отгооватя еднзначно с едно изречение?

Тази история ми напомни за един мой познат преди няколко години и понеже намирам сходства, ще я споделя. Там детето , като навърши 10 , искаше да отиде да живее  при баща си, майката там го гонеше и се държеше зле. Майката не го пускаше доброволно заради високата издръжка, която получаваше. Оттук започват  сходствата. Бащата поведе битка за детето. До него стоеше една прекрасна жена, тип Портокал. И тя беше свдетел по делата , помагаше с уроци на детето , страхотен партньор и влюбена жена. Какво стана- ами спечели бащата делото. То това траеше около две години. И всичко уж беше супер. Видях го половин година след това , питах как са. И той се разрева. Защото жената до него си беше тръгнала. Точно така му беше казала- стоях до теб плез всичките ти битки, подкрепях те безусловно, но ти не ме забелязваше. И аз разбрах, че никога няма да съм ти приоритет. Та толкова ми стига на мен. Не че всички истории са еднакви. Но това е един доста характерен пример, а и познавам всички участници в него. затова постоянно квича Портокал да помисли. Премисли.  И измисли. Дано всичко да е наред при тях , де.