Любители на Котки - Тема 130

Ние по подобен начин преди няколко години издирвахме панически котката на брат ми. Беше ни я оставил за няколко дни докато той е в чужбина. Котката беше в ужас от непознатата обстановка и хора и стоеше само под леглото. Излизаше на прибежки да яде/пие вода и ходи до тоалетна като всичко това се случваше в стаята. В един момент установихме, че котката не е под леглото, но не е и никъде другаде из апартамента. Имахме опит с предишния ни кот ( който по това време вече беше починал), че той обичаше да се крие във вградения гардероб в коридора, затова проверихме там, но я нямаше. Навсякъде търсихме, но я нямаше. Баща ми хукна да я търси по стълбите - 12 етажа са това, 2-3 пъти ги обходи нагоре-надолу. Никъде я няма. Вече си представяхме как съобщаваме на брат ми, че сме изгубили четириногото му другарче. Аз ревяща почти с глас решавам да надникна за n-ти път във вградения гардероб и  откривам котчицата скрита между одеалата, свила се на топка и спи сладко-сладко. Там е тъмно, а тя е сива и не сме я зябелязали при предишните проверки. Повече не приехме да ни я води. Ходеше някой от нас да я храни в квартирата му, която беше на бая път от нас, но поне си спестихме стреса от ново подобно търсене.

Отстрани е смешно, но е пълен кошмар, направо изтръпваш, за вината да не говорим, неописуемо е...
Мъжът ми два пъти съм го виждала да реве, единият като почина Топче и вторият когато уж изчезна Ушатото, той нямаше да може да живее с тази вина, ние носим пълната отговорност за тях, те имат само нас...

Ах Ивекс, извинявай ако е прозвучало несърдечно. Преживявала съм същото и с немската ми овчарка и котетата.
Немецът ми особено ме е докарвал почти до инфаркт поне няколко пъти, а да не говоря когато почина. Беше на 16 години и половин година не можах да се съвзема от тази загуба
Знам какъв стрес е, просто ми стана смешно докато четях
Извинявай

Не, глупости, не визирах теб.
Наистина отстрани е смешно и аз здравата се посмях на перипетиите на pandachina, но наистина само те си знаят какво са преживели.
Лоша новина..... Ушатото спи вече втори час, което е много лошо за нас, защото концерта ще започне рано-рано, вчера пак така направи, събуди се чак за вечеря и през нощта всички се забавлявахме. Използвах хубавото слънчево време да му изпера легълцето, че го беше окипезил, почти изсъхна, интересното е, че котката си го търси, като видя, че го няма нададе вой, повъртя се малко и си легна на одеялцето.


Епона, прочетох темата, извинявай, че се обръщам тук към теб, но не желая да пиша там. Първо да ви е честит рожденика, да е много здрав и палав, следя "кучешката" тема и съм го виждала, страхотен е! Второ: Не се връзвай на глупости, в България малко хора могат да те разберат за съжаление, тук всеки гледа да осмива и да се подиграва, не си гледат живота, а следят чуждия, благодарна съм, че поне децата ми няма да израснат в такава обстановка, с цялото ми уважение към всички списващи, никого не целя да обидя, лично мнение.

Нала дойде най-сетне. Пораснала е малко на дължина, иначе пак е тъничка. Гледат се с Рафаела като гръмнати

Котьо, дай снимки.

Споделям как съм търсила изгубени котки, веднъж своята, и един път чужда, и ги намерих. На някой може да е полезно, да не дава Господ, ама се случва.
Моят първи котак, на годинка, го занесох при родителите на вилата, защото отивах в командировка за седмица. Три дни бях там с него, но тъй като не беше излизал още никога навън, беше много предпазлив, и стигна само до верандата в процеса на опознаване на новата обстановка. На втория ден след заминаването ми изчезнал. Както ми обясниха, баща ми бил в градината, уж го наблюдавал, котака до оградата, и вероятно се е измъкнал навън. Там нещо го е стреснало, я кола, я куче, хукнал е, и сигурно е някъде далеч. Родителите ми бяха много разстроени, убили са се да го търсят, всички в махалата знаят, обявили са и награда, и никакъв го няма.
Ревах цяла нощ, после започнах да разсъждавам, какво би направила една котка, ако изведнъж се окаже в непозната и опасна, според нея, обстановката. Ами би се скрила в най-близкото място, което и се види по-сигурно, като мине непосредствената опасност. Но е в стрес и не се обажда, като я викат. Вечер най-вероятно излиза, за да търси нещо за ядене.
Излязох вечерта след 10 часа, като вече всичко е тихо, с любимата му храна, рибка, и започнах да го викам. През едно площадче, на около 100-метра, имаше строеж на вила. Гледам, някаква сянчица изскочи и се шмугна под една кола. Викам го, и получих много тихо мяукане, в отговор, но го чух. За това е важно да е късно, и да няма други шумове, да чуе и да не се страхува да излезе.
Измъкнах храната, сложих я наблизо до мен, и клекнах. Като подуши, явно прегладнял, забрави страха и дойде. Тогава го сграбчих за кожата на врата, и хайде вкъщи. Беше станал само кокали и козина, явно нищо не беше ял седмица. Не му дадох много, за да не му стане нещо на стомаха, постепенно започнах да му увеличавам дажбата. Тази нощ спа на леглото при мен и цяла нощ неистово мърка от кеф, че си е вкъщи.
Така намерих котака и на една приятелка, която отсъства за дълго, и го беше дала на хора, но той беше скочил от четвъртия етаж на едно дърво и беше избягал. Отидохме двете около блока вечерта късно, пак така, с храна, и беше около контейнерите с боклук, явно там се е опитвал да се прехрани. Позна й гласа, и начина по който го вика да се храни, и се приближи.
Дано да не се случва, но понякога са толкова бързи, като се измъкват, може да не ги види човек, а като не са свикнали навън, и ги е страх, инстинктът обикновено ги кара да се скрият. Това се отнася може би повече за котки, които по-предпазливи, не са излизали навън и обстановката ги плаши.

Непременно, щом децата успеят да направят снимки ще пусна.
Няма такова тропане и гонене. possessed, добре те разбирам . Ръмжане, скачане, събаряне, скокове, разпилян бентонит.  Малкото налита на игра, Рафаела се муси, ядат си от купичките, пият си от водата, акат в чуждата тоалетна.  Уверявам всички, които имат само една котка, че с две е далеч по-весело

Висша форма на утвърждаване:  "акат в чуждата тоалетна". 

Вчера Нала се изака - и не за пръв път - в тоалетната на Рафаела.

Глас и от мен за Piper, Ари не яде друга мокра храна, само Piper и предпочита тази с пиле.

Хаха, две котки! Като знам с един дивак какво е... Няма да издържа
Майки е супер любопитен. Чуди се как да се измъкне на стълбите вече. Днес ще опъна мрежата на балкона. Обича слънчице, като всяка котка.
При всяка възможност краде от масата. Онзи ден си взе пилешко крилце и го гоних, че да не се задави. Ръмжа, гадината
Ей го:

Подсетихте ме за една история на приятелка с тези скрити котета
Тя има чисто бял, глух персиец. Бяха на квартира с брат й преди няколко години. Подготвят се да я напуснат. Багажи се прибират, кашони навсякъде и в един момент се усеща, че кот го няма. Не може и да му извика, защото е глух. Не знае дали е в апартамента или се е шмугнал през вратата докато изнасят кашони. Търсили го няколко часа - вътре, навън ... Накрая господинът се показал от някакви малко кашонче. Приятелкатя го видяла няколко пъти ама решила, че е една космата декоративна възглавница, защото не се виждали нито уши, нито глава, нито лапи ...
Изхвърли възглавницата в крайна сметка. А господинът до ден днешен редовно се крие из апартамента и не знаят къде е с часове

Аз като бях по- малка и малко по- глупава преди сегашното коте, имах друго, което беше адски голям пъзльо, но много обичаше да седи по 10-15  мин на стълбищната площадка на нашия етаж. Важно е да подчертая, че баба ми живее в апартамента долепен до нашия. Един ден съм сама в нас и решавам да отида до магазина за вафла, който е буквално на няма и минута от входа. Докато излизам в същото време котака реши, че иска да излезе на стълбите и аз с всичкия си акъл си викам що па не, а и ще се върна за не повече от 5 мин., няма какво да се случи, още повече, че сме на седмия етаж и шанса пъзльото за това време да слезе до долу е нулев. Та излязох си аз, той си се разхожда плахо на стълбите и с бърза крачка съм се запътила към магазина. Връщам се и ще го прибирам и него. Ми няма го. Божее. Варианта да е излзъл от входа, все още го излкючвам, но ме хваща страх, да не е слязъл в мазата. Веднага започнах да обхождам подробно всеки един етаж от 8мия до 1вия, като през цялото време се псувам на ум, е няма го. Препотена и разплакана си викам, да вляза вкъщи да взема ключовете за мазата, че да го търся там. С треперещи ръце отключвам вратата за вкъщи и какво да видя, пъзльо седи в коридора и ме гледа с най- малоумният и недоумяващ поглед. Оказа се, че баба го е чула от нейния апартамент, че мяука и го е пуснала вкъщи. Да ама аз какво преживях не е истина.

Може и да не е удачна идеята ми, но... Има едни много малки уредчета, наричани "Ехо", поставят се на връзката с ключове. Когато не можеш да ги откриеш свирваш и уредчето започва да писука.
https://www.emag.bg/kljuchodyrzhatel-s-alarma-za-namirane-na-klj … der/pd/DB74Z4BBM/