С мартенички да се украсим, здрави МАЙСКИ рожби да родим!

И аз напоследък изпитвам страхотно неразположение, сякаш кръвното ми пада и ми прималява, започва да ми се гади, особено ако поседя по-дълго права. Все още работя, за щастие от вкъщи и не ми се налага да сменям два транспорта до офиса. 8ми март ми е последния ден, от 9ти съм в  болничен.
От 2-3ти месец още съм все пресъхнла, навсякъде ходя с шише вода, нощно време като ставам до тоалетна имам чувството, че устата ми се е прибрала навътре от сухота, но гледам само да я мокря, че да щадим бъбреците малко.
За болките в таза помагат леки раздвижващи упражнения, лично мен ме облекчават (за бременни) и възглавница межжду крата през нощта.
А последните нощи и аз усещам, че като легна настрани се подпирам на корема и даже се случва бебето да протестира. Слагам си допълнителна възглавница на гърба и се старая да натискам тялото назад, не напред...абе 7ми беше хубав месец, поне за мен. Ритането стана по-нежно, но пък въртенето доста неприятно се усеща и лошото е, че все по дупе се върти. Сега с наближаването на 8ми нещата започват да стават по-неприятни, ама и това ще мине и после ще гушкаме красиви рожби.

Shakri, и аз точно снощи разсъждавах по въпроса за спането на страни. Аз все още успявам да спя на всяка страна без да ми става лошо, НО в последните дни все като легна настрани, особено на дясно, явно наистина и аз си лягам на вече големия корем и съществото от вътре започва едно диво блъскане докато не ме накара да се обърна или по гръб, или на ляво. И това е много досадно. Защото и на мен ми започнаха болките вече лека полека - таз, кръст, пръст и лявото ухо. И като можеш само в една поза да спиш още по-зле.
DianaG, за съжаление при мен не отмина това прималяване като стоя права с предната бременност до последно. Ако вървя, няма проблеми, но ако просто си стоя мога да припадна. Водата ми помагаше да го избегна.
Иначе и при мен е много болезнено като се върти бебето, направо ми прилошава и ми се повдига. Явно натиска някакви точки и органи и винаги започва да ми се повдига и да ми причернява като се върти.
Curlie, и аз имам такава болка, но при мен е от прищипан нерв. В началото си помислих, че е бъбрек и се шашнах. Но след няколко часа си изкристализира чист прищипан нерв.
Момичета, работя си от вкъщи. С предния работих до последния си ден. Постоянно обикалях производството, офиса, не знам си какво си. От една страна ме поддържаше много активна и ми минаваше времето така. Но от друга страна всяка вчер бях като труп и още повече ми се увеливаха болките в ставите заради натоварването през деня. Сега като сравня и виждам, че заради работата на дивана , съм в много по-добра форма и чак сега започнаха болежките.
Дитмейдче, аз се бях зарекла да не минавам 10 кг. С предната качих 13 кг и ми останаха 3 за сваляне. Ама....... как да не ги мина, като сега съм +6 и ми предстоят точно 3-те месеца с най-критично качване. А аз от 2 седмици съм започнала яко да се тъпча и не виждам на хоризонта да се задава затишие. (Обикновено след бурен период на ядене рязко губя апетит и нещата сами се наваксват). Направо съм в шаш и в шах, и в не знам какво още. И си ям като за световно. Хич не е от това, че съм бременна. Аз съм си такава просто, лакомо човече. Цял живот съм в приличен размер само заради зверския ми самоконтрол. Но в момента нямам нерви да се контролирам. Доста други дини нося под мишница и не остава енергия да се дисциплинирам. Май ще си ходя шиши и после ще му мисля.
И с тези мисли отивам на обяд с две приятелки в Хепи. И от сега съм разкъсана между салата и бургер. Или пък суши? Офффф. Дано до десерт да не опрат нещата.

Аз напоследък нещо не мога да спя, а така добре си спях преди... като заклана, лягам, гася и до 3 минути съм труп та чак до сутринта. Сега лесно заспивам, но се будя, все не мога място да си намеря, ококоря ги едни в 2-3-4 и няма заспиване повече, въртя се, пишкам 14 пъти, ядосвам се, гледам мъжа ми как си спи спокойно и искам да му забия вилица в окото. Сутрин съм недоспала и крива, и по принцип нещо съм крива напоследък, нервна, избухлива, всичко ме дразни, нетърпелива съм, дразня се... Отделно се чувствам като кит и съм точно толкова тромава, като ходя се задъхвам, по стълби се задъхвам, от време на време даже спирам да си почина, като някаква крава съм станала и това също много ме дразни и изнервя. Честно ви казвам, че не си го представях точно така да е бременеенето 

Зимното яке ми теснее много и имам чувството, че въздух не ми достига (или заради него, или защото съм крава). Но няма за кога да купувам някаква палатка, имам пролетни по-свободни, дано изкарам с тях. Нищо не искам да си купувам докато съм 100 кила. Сърдита съм на себе си и на всички. А имам апетит да ям... едва се сдържам... Мрън!!!

От днес съм в 27г.с. и утре съм на преглед. Пусках изследвания, че нали миналия месец нещо чернодробните бяха завишени в Цибалаб - вече второ изследване пускам в Токуда и всичко е в норма. Зачеркнах Цибалаб вече... Надявам се да си спестя ново ходене при гастроентеролог при това положение, така ми е нервно и зло, че само още прегледи ми остава да правя и да седя по чакалните... Захарта ми е 5 и подозирам, че ще искат да правя обременяване... Иначе са ми малко повишени левкоцитите и гранулоцитите, СУЕ-то (35 при норма до 20) и CRP-то (9 при норма до 5). Четох на няколко места, че май било нормално, ама знам ли? Иначе не се чувствам болна, само недоволна. Някои с такива завишени показатели? Урината е чиста като сълза. Дали няма да ми набримчат някой антибиотик ей така заради това СУЕ и CRP?

Това със списъка е добра идея Нека мамите ,които са минали вече по този път да кажат какво и по колко да вземем .
Аз примерно до сега съм купила 3 бодита с дълъг ръкав ,един комплект пижама от три части : боди ,лигавник и цялото боди тип пижама. Тези дни вече мисля да ходя да пазаря ама 🤔 Списък нямам 🤦♀

Само да ви споделя шока от днешно мое преживяване. След като бях в магазина с две годишно за ръка, стърчащ корем и само едно прясно мляко на фона на пълните колички и никой не ме пусна да мина ( вече даже не ме впечатлява това толкова), излизаме от магазина и тръгваме да пресичаме улицата. Да ама малкия нещо ме забаламоса и качвайки се на тротоара стъпих на квадратен канал с решетка. За нещастие едната пръчка на решетката я нямаше и моя крак пропадна до коляното, съответно в цялата си тромава прелест се сгромолясах на земята, плюс че малкото и пльосна и то по лице на улицата. Естествено на мен ми трябваха около 5 минути пуфтене докато се измъкна от тая дупка и за това време нииииито един човек не ми помогна. Нито на мен, нито на детето. Чак не ми се вярваше. Ма какво да се прави, е поне не счупих някой крак, че кой знае колко щях да си лежа в дупката там.

Ужас !!! Аз тука нямам такива проблеми с предимството ,в смисъл все се намира някой по хитър уж ама предимно е Ок.
Внимавай ,че то и улиците са едни! Опазил те бог .

ditmade, много неприятна ситуация. Важното е, че сте добре всички.

За мен това е първа бременност, още никой никога не ми е отстъпил ред/дал предимство. Такива сме. Няма да определям точно какви.

Дитмейдче, много съжалявам! И мен така ме възмущават такива ситуации, ама за жалост хората в днешно време стават все по-големи егоисти и нищо не ги трогва. Даже и не очаквам вече някой да ми обърне внимание, ако се наложи. Добре, че пак всичко се е разминало.

https://bremennost.bg/nai-neobhodimoto-za-novorodeno-bebe.html
Аз намерих този списък и бързам да споделя : ))
А до : на Данито майка му - за Хепи окей, ама не сушиии ( нали знаеш,че суровата риба е опасна за плода)

Ditmade добре,че не сте се наранили,а за хората вече се отчайвам.Вчера като бях на преглед и една нахална бабичка се опитваше да пререди поне 3 бременни в 9-ти месец,една от която ми изглеждаше за раждане,че се превиваше по дивана,застана до мен,почна да ми кашля и диша в лицето идваше ми да я плясна,на по 70 години,ама никакво възпитание.Е на края едно момче я пререди,че не беше българин и изобщо не разбра къде се намира,направо влезна,тая баба като се разпени,че бил невъзпитан,пък тя била с час.На края тръгна да влиза и вика на лекарката"ами аз може ли да влезна,понеже съм за малко и само да ви попитам нещо".Половин час лъга пред кабинета и нахалства.Та явно трябва да се научим и ние да сме нахални,че някой опита ли се да ме пререди в девети месец и да съм с болки ще трябва да го вдигна във въздуха.

Че то сушито може и да не е с риба. Суровата риба носи риск от токсоплазмоза, но аз лично смятам, че в заведение, това е малко вероятно. Все пак си е добре да се внимава де съгласна съм.

Аз май съм споделяла, че с миналата бременност са ми правили място и отстъпвали ред. А сега даже в неделя една жена ме предреди. Вика- ааа и вие ли затова? Отговарям- ми всички сме Се наредили затова. Явно за 9 г. народът е изпростял.
Ще се опитам да кача виц по темата.

Вицът е груб, но показателен. Аз толкова съм решила, че никой с нищо не ми е длъжен и че народът е оскотял и изпростял, че онзи ден се озадачих на обратното. Влизаме с баткото в болницата за него. Има едно свободно място и го слагам там. Аз заставам до него и си чакам. Един дядо бута една жена и жената става и ме вика да седна. Аз стоя и гледам в една точка, а жената вече настоява на висок глас, че мен вика. Чак тогава се светнах, че аз съм се източила отпред с корема и хората затова ме викат. Отказах на жената, която видимо не беше добре и си я оставих да си седи. В същото време пред съседната стая, където има детска консултация имаше двама седнали здрави и прави татковци... Нито те се сетиха, нито жените им ги накараха да се мръднат.
Едно време на това ни учиха в училище и у дома, сега явно го пропускат през първите 7 години.
А за ставане в автобуса - с предната бременност, зима, сняг, аз на тонове. ММ не ми даде да шофирам, аз се страхувам на такси и отивам с автобус. Качвам се и всички започват да гледат през прозореца. Заставам си права и автобуса тръгва. Идва кондукторката да ме таксува и като се развика на шофьора да спира автобуса и човека спря. Всички се чудят какво става, а кондукторката им каза, че автобуса няма да тръгне, докато някой не стане за да седне бременната жена. Аз си умрях от срам, а другите щяха да си счупят краката да стават

Абсолютно съм съгласна, че никой не ми е длъжен да ми става и да ме пуска на опашката, то е въпрос на възпитание по-скоро. Мен лично ме шокира, че когато потънах в дупката и бебето падна до мен, никой не ми помогна да стана, което вече е тъжно.

Дитмейдче,съжалявам много за ситуацията.Българина е тотално оскотял и озлобен!Мн жалко! Жалко за потенциала.
И тук не ми дават предимство на опашки и тн,но тук всяка жена бута количка с поне 2 деца вътре и отделно около нея се въртят поне още 2-3 по-големи.Не очаквам да ми правят път.Но ако паднеш на улицата,всички се спират и стоят с теб докато се уверят,че си ок.