Здравейте, пускам темата, защото съм от другата страна на барикадата и се опитвам да разбера къде бъркам в отношението си. Имам доведена дъщеря на 16 до която по никакъв начин не мога да стигна и причината не е от класическите, не съм причина за развода на родителите и, разведени са отдавна, а с баща и сме сравнително от скоро и никой не я настройва срещу мен, с майка и се познаваме и сме в добри отношения. Сестра и е няколко години по-голяма и много се разбираме, говорили сме си защо малката се държи така и нейните думи са "Тя просто мрази всяка приятелка на татко (баща и е имал сериозни връзки и преди мен), не и обръщай внимание, такава си е." Приятелят ми реагира по същия начин, но за мен цялата ситуация не е нормална. И аз имам син, който е горе-долу колкото голямата дъщеря на приятелят ми, всички деца живеят в един град в чужбина, но много често си идват при нас и общо взето ситуацията вкъщи е, големите се забавляват с гаджетата си, а малката се сърди на мен или на баща си за нещо. По-често на мене. Майка и също има връзка, но доведеният баща се приема нормално. Вие как преодоляхте "Мразя новата жена на татко", какво направи тя, за да я приемете?
- Публикувана: 22 фев. 2019, 21:48 ч.
- Последно мнение: 30 март 2019, 23:03 ч.
Мащехите-защо ги мразехте и как свикнахте
Послушай всички, които са ти казали, че тя си е "такава".
Дръж се любезно- хладно и парирай всичките ѝ опити за конфликт.
Като види, че не ѝ се връзваш, а и като порасне още малко, ще се кротне.
Дръж се любезно- хладно и парирай всичките ѝ опити за конфликт.
Като види, че не ѝ се връзваш, а и като порасне още малко, ще се кротне.
Съпрузите на родителите ми са прекрасни хора и ги обичам като биологични родители. Също мога да кажа, че са страхотни баба и дядо на хлапето ми. Не знам каква е тайната, нито къде се крие ключът за палатката, може би в това, че съм израснала с тях и съм била съвсем дете, когато родителите ми са се развели и намерили новите си партньори в живота, разбира се и отношението. Никой не ми позволявал да си развявам коня и да се държа неприемливо. От тяхна страна всички са ми били и са пълноценни родители.
Детето вероятно е по-чувствително. Моята дъщеря казва за втората жена на баща си "много е мила и добра, но не я харесвам". Нито е видяла лошо отношение, нито е настройвано срещу нея, просто така го усеща. Предполагам,че ще свикне, няма как, след като баща и живее с втората, но постепенно.
На 16 години е много възможно и просто да я тресе здраво пубертетът и да мрази не само теб, ами и половината свят. Възможно е и да изпитва ревност и да смята, че някой ще й отнеме таткото, щом мрази всички приятелки на баща си. По принцип подобно мислене би трябвало да се "израсте", аз лично лесно преодолях мислите, че някой ще ми "открадне" таткото и след това бързо се сприятелих с втората му съпруга. Но трябва да отбележа, че и аз не съм я посрещнала с отворени обятия и подскоци от радост. С времето обаче се сприятелихме стабилно. Моят съвет е да не насилваш нещата, да не я пришпорваш и да дадеш време и пространство. Ако и с времето не става - запазвате възпитани хладни отношения и толкова, не си длъжна в крайна сметка.
С моята мащеха се разбираме.Тя е германка.
Не съм я мразила.В началото малко ревнувах,защото баща ми много я обгрижваше.
Тогава тя ме заведе на една 10 дневна екскурзия.Дърпах се,но накрая се съгласих и отидохме само двете.Опознахме се по-добре.
Не сме имали конфликти.
Тя се държи любезно,излизаме заедно на кафе,на пазар
Но и тя не се е опитвала да замества майка ми и не е казала лоша дума за нея.
Много държи да поддържаме връзка с малката ми сестра и не ни е делила.
Не съм я мразила.В началото малко ревнувах,защото баща ми много я обгрижваше.
Тогава тя ме заведе на една 10 дневна екскурзия.Дърпах се,но накрая се съгласих и отидохме само двете.Опознахме се по-добре.
Не сме имали конфликти.
Тя се държи любезно,излизаме заедно на кафе,на пазар
Но и тя не се е опитвала да замества майка ми и не е казала лоша дума за нея.
Много държи да поддържаме връзка с малката ми сестра и не ни е делила.
Въпреки, че вече съм на почти 26, така и не можах да харесам приятелката на баща ми, а са заедно от над 10 години вече. Тя е доста особена и никога не можах да се отпусна пред нея. Дори все още като им ходя на гости, се чувствам повече от некомфортно. Баща ми е доста добър човек, а тя владее целият му живот, включително и това дали, кога и колко пари ще ми даде той (говоря преди да започна работа). Няма да забравя как веднъж докато бях в тях на вечеря, споделих на баща ми, че дъм ди харесала една игра за плейстейшъна и баща ми веднага ми каза, че когато искам ще отидем да ми я купи и тя веднага се намеси и каза с най- нагъл тон "Ха, ако си я заслужи, тогава".. Стана ми странно от къде на къде тя ще казва, дали той ще ми я купува, при положение, че тя не работи.. Има и още много други неща, но чак нямам желанието да ги разкажа. Слава богу вече дъм далеч и от двамата и не хабя такива нерви. А за твоята ситуация, според мен това се дължи на факта, че е на 16 й яко я тресат хормоните, но ще отмине и ще се разбирате.
И пък на никой не му хрумна, че това дете може да е нещастно?
Докато родители си редят живота.
Докато родители си редят живота.
Може, но има една подробност- това "дете" харесва половинката на майка си, а ревнува от половинката на баща си и прави фасони и на него, и на нея......
Да, вероятно има ревност. Едно от момичетата по-нагоре беше писало, че в началото се е дразнело, защото баща и прекалено обгрижвал новата си жена, предполагам че и при нас може да се получава нещо такова. Странно е, но точно това не ми беше хрумвало. Другите две деца приеха много лесно връзката ни и... А че детето е нещастно, нещастно е, затова се опитвам да разбера къде е причината. Пубертета си е факт, но едва ли обяснява всичко.