Промяната след раждането

За личния живот?
Най-напред се наложи да сменя работата ,която обичах.
Сега работя от вкъщи.Свикнах и съм доволна.Защото имам достатъчно време за всичко.
Мога да излизам с приятелки когато реша,мъжа ми няма нищо против да гледа детето.Но не съм безгрижна като преди.Все мисля за детето.
Пътувания,семейни почивки,екскурзии-винаги се съобразяваме дали мястото е подходящо за детето.Защото дъщеря ни е с астма.
Поради тази причина едно ,,приятелско,, семейство прекрати отношенията си с нас,защото не искали да им се пречкат деца.
Тяхното живее при баба си.
Съобразяваме се също и с училището.

Обаче ,когато детето ми нарисува специална картина и написа отдолу,,Мамо,обичам те,,Еми чувството не може да се опише с думи...

Струва ми се, че когато имаш дете, оценяваш моментите само за себе си много повече. Поне при мен е така. Но като минат 2-3 часа без малката, започва да ми липсва и бързам да се прибера. Затова и много не разбирам родителите, които искат да пътуват без децата си. На нас дори не ни е хрумвало, че искаме да ходим някъде без дъщеря ни. Ходим си с нея на почивки и ни е много добре. А време за себе си намирам-отвреме навреме разходка по магазините или кафе с приятелки, всеки месец ходя на фризьор, маникюр и козметик, и като цяло не се чувствам ощетена. Но както каза мис Каролин, таткото е много важен. Моят ми помага много и така мога да си свършва нещо и за себе си, и не се чувствам ограничена само до грижите за детето.

Точно това дразни. Никой не знае какво дете ще се падне на даден човек, та да му дава акъл и да го плаши с убеденост, на която може да се завиди. А и не е само до късмет, ако не става дума за нещо сериозно, в доста от случаите с правилен подход може да се премине през нещото доста лесно. Както страничен наблюдател доста родители сами си правят трудното.

Определено се старая като говоря с мои познати, които нямат деца, да представям нещата позитивно (да не ги стряскам). Мен никой не ме е плашил с нищо, напротив, хората ме навиваха да имам дете, че бях доста закъсняла според някои (не и според мен самата).

Да, права си. Ако някоя жена пита по добре си спестете лошите спомени и наблегнете на добрите моменти. Като си по млад всичко ти е до колене и не се плашиш толкова. По късно вече почваш да премисляш всичко и като има една жена да те наплаши и... То не стига, че всяка втора мисъл е "дали ще съм добра майка, дали няма да го осакатя психически, в какво време живеем", но като кажеш и че живота ти е свършил и съвсем довършваш кандидат майката.

Да бе, хайде моля, наистина ли ще откаже някоя жена да роди заради  на другите мнението?

Е защо дали ще си добра майка? Ще бъдеш, разбира се!

Моето дете е голямо (ама не голямо на 3 години ) и да, по-лесно е със смислен човек, отколкото с ревящо безсловесно бебе, дето млъква само като му натъпчеш гърда в устата 24 пъти в денонощието, обаче всяка възраст си има свои грижи. Пубертета също го мислиш, ама сега къде е, с кого е, грижи ли се за безопасността си, ще издържи ли изпитите за гимназия...

Моите бременност, раждане и бебе бяха трудни 3 в 1 (не всички са еднакви, не се нахъсвай излишно) и няма да се лъжем, първите 3-4 години изобщо не ми бяха фън. Безсъние, никакво лично време, постоянни битовизми.
От друга страна, родих на 32 години осъзнато и след като си бях "поживяла" и покариерствала предостойно, та нямах и нямам кой знае какви липси да запълвам - напротив, като се обърна назад се кефя, че имам и тия спомени, и тоя опит, ама на сегашната възраст предпочитам да се наспя, нежели да седя на бар до 3-4 сутринта. Ако родиш на 22, може би е друго и ти остава усещането, че нещо си пропуснал, та трябва да се наваксва.

Две основни разлики забелязвам: преди да родя, не знаех какво е страх, бях безразсъдно смела до степен липса на инстинкт за самосъхранение. След това станах ужасно шубе, за най-нелогични и ненужни неща. Дори спрях да шофирам напълно, въпреки че бях опитен шофьор (не се сещам много по-опасни неща в ежедневието в страна без война ).
Втората, пътувах много преди това и въпреки че детето сме го замъкнали по кораби и самолети отпреди да навърши година, няма какво да се лъжем, че е същото. До 6 години някъде пътуваше тегаво. И дори и на 15 да е, пак трябва да се съобразяваш с него и неговите нужди в планирането си, не е като да тръгнеш импровизирано нанякъде от днес за утре.

Останалото си е нормално и влиза в релси лека-полека, не е да свършва живота с раждането. Въпреки това хората с повече от 2 деца тотално не ги разбирам. Явно са някакви супергерои или тотални непукисти, а вероятно и двете.

Аз пък не разбирам какво толкова се дразните на приказки от типа "спи сега, че после..." ми споделят си хората как е било при тях. Какво лошо има? Или да ви излъжат, че им е било много гот и са спали по 12 часа като всъщност са спали по 2? И от какъв зор да го правят? За да чуете това, което искате? Няма логика.

Аз пък не се старая да представям нещата изкуствено позитивно когато ме питат. Не съм по захорасоните приказки и си казвам обективно кое - как, като спестявам все пак някои подробности за да не занимавам хората с детайли от нашия живот, защото техния може да е съвсем различен, все пак. Това, че на мен ми е трудно няма гаранция и че на комшийката ще е, но и не виждам смисъл да я лъжа, че ми е много хубаво.

Иначе и аз избягвам да се оплаквам много - много, защото няма смисъл, а и човек, който не е бил в тази ситуация няма как да го разбере, най - много да започна да получавам непоискани акъли.
Но и няма как като ме питат да кажа, че всичко е розово. За мен не е розово, сори. И съм искренна.

Не е въпросът в приказките, а в тона и отношението. "Не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле", това изразяват подобни коментари.
Иначе и аз предпочитам да не се представят нещата лъжливо-захаросано, даже ми е противно. Малко по-реалистична преценка, с плюсовете и минусите, но възпитано изказана. Това ми се струва най-разумно.

Е, че аз не им пожелавам да им е зле?!? Просто съм обективна как е при мен.
Ако ме питат "трудно ли е?" На мен след като ми е трудно да излъжа, че е лесно и е повече от прекрасно ли? Т.е. флаш трябва да има?
Първо никога не си позволявам да давам непоискани съвети за приятели и познати как да си гледат децата.
Второ не си позволявам и да се опалквам, даже избягвам да говоря за детето, НО когато ме питат как да отговоря?

Променя се смисъла. Променя се мисленето. Приоритетите се променят. Не мога да си представя как е възможно нещо в живота ми преди детето да ме е вълнувало. Сега всички онези периоди ми се струват толкова далечни и безсмислени. Сякаш не съм го живяла аз онзи живот. Сякаш се родих наново с дъщеря ми.
Някои преди мен написаха, че ако имаш на кого да разчиташ за помощ с детето, не е много по-различно. При мен не е така, въпреки че имам на кого да разчитам денонощно в помощ с детето. Живея с моите родители и те много ми помагат с гледане на детето когато съм на работа, но аз просто не мога да си представя да оставя детето те да ми го гледат докато аз се развявам по заведения, почивки и т.н. Всеки  свободен миг изкарвам с дъщера ми. Много рядко ми липсват онези дълги събирания с приятелки от преди да родя. Не разбирам снаха ми и брат ми, които само гледат на кого да оставят почти 2-годишната си прекрасна дъщеричка, за да отидат да си изкарват някъде приятно без детето. Просто за мен приятно изкарване без детето  няма.
Друга промяна, която се случи с мен е, че се научих да обичам истински, пълноценно. Научих се да ценя малките неща и да нямам нужда от много материални придобивки, за да се почувствам щастлива. Разбрах и какво е да ти спре дъха от страх когато детето ти е болно, лежи отпуснато в ръцете ти и никой лекар не го поглежда, защото е празник и им се празнува. В онзи миг от крехка и притеснителна, неопитна млада майка се превърнах в борбена и силна жена,  готова да прегазва всеки по пътя си, за да помогне на рожбата си. В живота си преди това никога не съм била такава.

Според някои психолози, има едно нещо, което се нарича Его. Егото много обича да си придава важност.А каква по-голяма важност от проблемите? Колкото проблемът е по-голям, толкова по-голяма важност.Гледане на дете = голям проблем. Значи - "виж ти сега, нямаш никакви проблеми, ама като родиш какво те чакааа. А пък аз, вече съм го преживял и това ме прави по-важен от теб!"
Ей това е то цялата схема!
Просто не се връзвай!
Да, целият ти живот ще се промени. Но също така, той просто ще се нареди по ДРУГ начин. Не по-лош, просто друг.

Не мога да повярвам, че човек може да живее толкова безрадостно и безинтересно, че да отпише най-хубавите години от живота си (младостта) като безсмислени.

Kalina.,
ясно става от поста, че не съм имала предвид теб, а цитирани от авторката на темата случаи, както и клети проклети женици, каквито всички ние познаваме.

Те не само женици. Имах колега мъж, който от пристигането си в офиса ни почваше с оплаквания. Голямото дете как не яло, малкото как не спало. Аз тогава деца нямах, но хич и не съм обръщала внимание, нито съм се плашила толкова. Две породени имаме, сами в чужбина (е след второто имаме помощница, но скоро мисля да я пускам, че много мразя да има някой нон-стоп вкъщи). Лесно не е, но слушам в пъти повече оплаквания от хора, които гледат едно дете с баби, стринки и т.н. Включително онзи ден една майка обяви детето за неспящо, защото само два пъти по половин-един час спи през деня, а вечер от 20 до 8. Ми аз съм една многострадална Геновева значи, моето спи от 21 до 7, като се буди да суче амнайсе пъти, пък през деня понякога минава и само с една дрямка час и това е. Модел Та в този смисъл са важни и очакванията, щото бебетата си искат гледане и никога не съм си представяла, че по цял ден ще сменям панделки, пък то ще седи като кукла в розова рокля.