Промяната след раждането

  • 31 618
  • 855
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 10 860
Не мога да си представя как е възможно нещо в живота ми преди детето да ме е вълнувало. Сега всички онези периоди ми се струват толкова далечни и безсмислени.
Не мога да повярвам, че човек може да живее толкова безрадостно и безинтересно, че да отпише най-хубавите години от живота си (младостта) като безсмислени.

Kalina.,
ясно става от поста, че не съм имала предвид теб, а цитирани от авторката на темата случаи, както и клети проклети женици, каквито всички ние познаваме.

А аз не мога да повярвам, че и в тази тема се намери някой да се заяжда и злобее.  Просто с детето ми се чувствам най-добре, то ми дава пълен смисъл в живота. За мен най-хубавите години в живота ми са именно тези с детето. А какъв живот и какви сътресения в него съм имала преди появата на детето ми не знаеш и не си ти човека, който ще каже дали в моя живот това са били най-хубавите години.

# 76
  • Мнения: X
Не мога да си представя как е възможно нещо в живота ми преди детето да ме е вълнувало. Сега всички онези периоди ми се струват толкова далечни и безсмислени.
Не мога да повярвам, че човек може да живее толкова безрадостно и безинтересно, че да отпише най-хубавите години от живота си (младостта) като безсмислени.

Kalina.,
ясно става от поста, че не съм имала предвид теб, а цитирани от авторката на темата случаи, както и клети проклети женици, каквито всички ние познаваме.

Аз също не мога да си представя подобно нещо като описаното в поста на pandachina. И особено това, че нямало приятно прекарване без детето? Не си ли обичатате работата, не обичате ли да излизате по заведения или културни събития, на кафе с приятелка, на фризьор, да изгледате един филм, да прочетете книга, да се видите насаме с мъжът си? Как да няма приятно прекарване без детето?
А да не говоря колко нездравословно и натоварващо е това за самото дете. Утре ще порасне, ще има приятели, своя среда, в която майка му няма да е на първо място, а след време ще си хване пътя и какво ще прави тогава майката? Нищо в живота й няма да им смисъл и на нищо няма да се радва освен да чака телефонни обаждания и срещи с детето? Жалко ако е така.
И как може да се чудиш на хора, които само чакали да оставят някъде 2 годишно и да излизат? Най - естественото нещо на света е когато си 24/7 с детето както е периода на майчинството, да искаш да го оставиш някъде и да отидеш на заведение, на кино, на театър или по магазините, дори, изобщо навсякъде където не се ходи с 2 годишно?!?
И това, че след 2 часа детето ти липсва? Ето това имам предвид под "захаросани представи". Как може дори най - обичания човек от мен да ми липсва след като не съм го виждала 2 часа?!? Не 2 дни, все пак? Все едно и мъжът ми да ми липсва след раздяла от 2 часа? Меко казано е странно и дори опасно такова пристрастяване и вторачване в детето.

# 77
  • Мнения: 5 468
А ти не можеш ли да приемеш, че "захаросаните представи" на някои, всъщност са нормалните им чувства? Много негативна енергия лъха от постовете ти, което не ми се струва "ок" за такава тема. А относно 2те часа без детето, което явно беше отправено към мен, наистина така се чувствам, имайки предвид, че детето все още си го гледам и не ходи на ясла. Сигурно, като тръгне на градина, ще свикна да не е с мен през деня.

# 78
  • Мнения: X
А ти не можеш ли да приемеш, че "захаросаните представи" на някои, всъщност са нормалните им чувства? Много негативна енергия лъха от постовете ти, което не ми се струва "ок" за такава тема. А относно 2те часа без детето, което явно беше отправено към мен, наистина така се чувствам, имайки предвид, че детето все още си го гледам и не ходи на ясла. Сигурно, като тръгне на градина, ще свикна да не е с мен през деня.

Негативна енергия? Къде я видя? И какво значи, че на теб не ти се струва ок? Да не мислиш, че трябва да ти искам разрешение за да пиша в дадена тема? Ти преди няколко страници определи хората, които си изказват собственото мнение и чувства като невъзпитани, сега пък мен като негативна.
Яно стана, че не умееш да приемаш чуждото мнение.
Написала съм, че ми е странно който и да е, да ти липсва след 2 часа, не че не ти вярвам, просто не го разбирам. Какъв е проблема? Или всички трябва да са като теб?

# 79
  • София
  • Мнения: 10 860
Скрит текст:
Не мога да си представя как е възможно нещо в живота ми преди детето да ме е вълнувало. Сега всички онези периоди ми се струват толкова далечни и безсмислени.
Не мога да повярвам, че човек може да живее толкова безрадостно и безинтересно, че да отпише най-хубавите години от живота си (младостта) като безсмислени.

Скрит текст:
Kalina.,
ясно става от поста, че не съм имала предвид теб, а цитирани от авторката на темата случаи, както и клети проклети женици, каквито всички ние познаваме.

Аз също не мога да си представя подобно нещо като описаното в поста на pandachina. И особено това, че нямало приятно прекарване без детето? Не си ли обичатате работата, не обичате ли да излизате по заведения или културни събития, на кафе с приятелка, на фризьор, да изгледате един филм, да прочетете книга, да се видите насаме с мъжът си? Как да няма приятно прекарване без детето?
А да не говоря колко нездравословно и натоварващо е това за самото дете. Утре ще порасне, ще има приятели, своя среда, в която майка му няма да е на първо място, а след време ще си хване пътя и какво ще прави тогава майката? Нищо в живота й няма да им смисъл и на нищо няма да се радва освен да чака телефонни обаждания и срещи с детето? Жалко ако е така.
И как може да се чудиш на хора, които само чакали да оставят някъде 2 годишно и да излизат? Най - естественото нещо на света е когато си 24/7 с детето както е периода на майчинството, да искаш да го оставиш някъде и да отидеш на заведение, на кино, на театър или по магазините, дори, изобщо навсякъде където не се ходи с 2 годишно?!?
Скрит текст:
И това, че след 2 часа детето ти липсва? Ето това имам предвид под "захаросани представи". Как може дори най - обичания човек от мен да ми липсва след като не съм го виждала 2 часа?!? Не 2 дни, все пак? Все едно и мъжът ми да ми липсва след раздяла от 2 часа? Меко казано е странно и дори опасно такова пристрастяване и вторачване в детето.

Ами ей така. Не ми е приятно без детето. Завържете ме за стълб и ме замеряйте с камъни.
И моето дете е било на 2 години, но не съм мечтала да се измъкна всеки миг.Естествено, че понякога ми е идвало в повече, но не и в такава степен, че постоянно да ми се ще да съм другаде.
Да, излизам с приятелки, ходя на кафе  и т.н, приятно ми е с тях, но най-добре се чувствам с детето си и ми е странно, че има майки, които не разбират това.
Харесвам си работата, но ако имаше начин да не работя, щях да го предпочета. Не съм кариерист и предпочитам дома и детето си пред работата.
Никога не съм си падала по шумния живот. На купони не ходех. Отидох няколко пъти и не ми харесваше. ( Ето ви нов повод да ме замерите с камъни). А излизанията с приятели  ги имам и сега, макар и по-рядко за по-кратко, затова няма как да ми липсват. Книги никога не съм спирала да чета, само вече е по-рядко, така че и те не ми липсват от предишния живот. Изобщо повечето неща си ги има и в сегашния ми живот, но вече са с друга честота на вършене и начинът ми на светоусещане е променен.
А какво натоварващо има за детето, че майка му обича да е с него? Ако смяташ, че съм залепена за дъщеря си 24/7, грешиш. Тя си има своето пространство и когато тя пожелае, играем, говорим и т.н. През останалото време си имам достатъчно занимания вкъщи, че да не вися залепена до детето ми. Не бери грижа за това.

# 80
  • Мнения: X
pandachina, какви камъни, какви убийства? Объркала си се. Simple Smile
След като споменаваш кафе с приятелки и четене на книги, значи все пак имаш и други приятни неща освен времето с детето...
Просто от написаното излезе, че нищо друго няма смисъл за теб и не те радва, освен детето, което съгласи се, не звучи много нормално? Поне за мен. Детето е ЧАСТ от живота, да много съществена, ама не е целият живот, в никакъв случай.
Иначе наистина е нездравословно и за майката и за детето, все пак то пораства и ще си хване пътя и не е редно да се чувства залепено за полата на майка си...

# 81
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 174
Не че не е приятно да прекараш 2 часа с навън с приятелки ,докато детето е на училище .Обаче все си поглеждаш часовника да не закъснееш да го вземеш.
Просто не е същото,като да нямаш ангажименти и да не ти пука...
На почивка без детето не сме ходили.Даже да имаше на кого да го ставим,пак щяхме да мислим как е ,да се обаждаме всеки ден....

# 82
  • Мнения: 5 468
Скрит текст:
А ти не можеш ли да приемеш, че "захаросаните представи" на някои, всъщност са нормалните им чувства? Много негативна енергия лъха от постовете ти, което не ми се струва "ок" за такава тема. А относно 2те часа без детето, което явно беше отправено към мен, наистина така се чувствам, имайки предвид, че детето все още си го гледам и не ходи на ясла. Сигурно, като тръгне на градина, ще свикна да не е с мен през деня.

Негативна енергия? Къде я видя? И какво значи, че на теб не ти се струва ок? Да не мислиш, че трябва да ти искам разрешение за да пиша в дадена тема? Ти преди няколко страници определи хората, които си изказват собственото мнение и чувства като невъзпитани, сега пък мен като негативна.
Яно стана, че не умееш да приемаш чуждото мнение.
Написала съм, че ми е странно който и да е, да ти липсва след 2 часа, не че не ти вярвам, просто не го разбирам. Какъв е проблема? Или всички трябва да са като теб?


Преди няколко страници визирах непоисканото негативно мнение, което някои хора дават. Това нарекох невъзпитано поведение, а не това, при което след като бъде попитан, човек си изказва мнението. Двете са съвсем различни неща.

# 83
  • Мнения: 13 470
Мисля, че темата има сериозен потенциал да завие в любимото на СCФ "коя е по-по-най-майка".

# 84
  • София
  • Мнения: 44 941
Както винаги! Аз съм по-по-най обичаща, отговорна и грижовнаа!😫
В интерес на истината, най-трудно е да запазим баланса между отговорността и обичта към децата и отговорността и обичта към себе си.

# 85
  • София
  • Мнения: 10 860
Калина, така съм напълно съгласна с теб. Simple Smile Ако от първия ми пост в темата е излезнало, че само и единствено с детето си изкарвам времето, държа да поясня още веднъж, че не е така. Естествено, че би било нездравословно и за детето, и за мен.
И съм много съгласна с казаното от Free Agent
В интерес на истината, най-трудно е да запазим баланса между отговорността и обичта към децата и отговорността и обичта към себе си.
Изключително сложен е този баланс. За себе си мисля, че никога няма да съм напълно сигурна дали съм го запазила, но се старая.
И това е още една промяна, настъпила след раждането на детето (за да се върна към темата). Научих се да балансирам с нещата в живота си, започвайки именно от това да намеря време и за себе си покрай грижите за бебето в първите му дни и месеци  живот. След това постепенно свикнах и ми ставаше все по-лесно с баланса. А в живота ми преди детето никога не е било нужно да балансирам с нещо. Решавах само за себе си. Гледах само себе си. Най-много да ми се наложи да намеря време за среща с гаджето в по-натоварен служебно период. Велики проблеми! Затова и по-напред писах, че не виждам как съм намирала смисъл в предишния си живот, изпълнен предимно с аз и какво искам аз. Разбира се, че съм имала забавления и преживявания, които тогава съм намирала за смислени, просто сега ми е променен мирогледа предвид променения начин на живот и тези неща са второстепенни на този етап.

# 86
  • European Union
  • Мнения: 1 993
Не че не е приятно да прекараш 2 часа с навън с приятелки ,докато детето е на училище .Обаче все си поглеждаш часовника да не закъснееш да го вземеш.
Просто не е същото,като да нямаш ангажименти и да не ти пука...
Аз пък не си спомням да съм живяла без ангажименти. Като се върна още до ранно детство - училище, график, дискотека, вечерен час, напрежение. После гимназия, студентство и пак графици. Цяла нощ на купон и в 7,15 на училище. Не си спомням чак такъв живот в безвремие. Даже имаше периоди с повече напрежение - две гаджета едновременно, как да балансирам, как да подходя. Доста години поработих преди да се омъжа. Ами парите все не ми стигаха. По цяла нощ не се прибирам, после гаджето си отива да спи, а аз на работа. И все недоспала ходех.
Всеки период от живота си има своя чар, важното е да се премине през всеки, не да се прескачат етапи или да тъпчеш на едно място.

# 87
  • София
  • Мнения: 44 941
Ооо, аз от 19 до 29 бях почти напълно свободна. Махнах се от нашите. Ходех на работа, като ми е кеф не ходех, плащах си глобата и пак си правех каквото си искам! Носех се през живота ей така. Но също така научих доста и от този период. За мен имаше смисъл.

# 88
  • Мнения: 47 352
Аз пък не разбирам какво толкова се дразните на приказки от типа "спи сега, че после..." ми споделят си хората как е било при тях. Какво лошо има? Или да ви излъжат, че им е било много гот и са спали по 12 часа като всъщност са спали по 2? И от какъв зор да го правят? За да чуете това, което искате? Няма логика...
Не. Те казват какво ще прави бъдещото, чуждо дете. А няма как да знаят. Това дразни.

# 89
  • Мнения: 19 486
Точно така, това именно драни и аз това визирах. Такива многознайки хич не са ми приятни.
А с кеф си ходя без детето, с кеф го оставям за 2 часа, после пак й се радвам. Но аз пък смятам, че една жена не може да бъде щастлива само с ролята си на майка или поне аз не съм такава жена. Това не значи, че не приемам, че някоя друга жена може да се чувства напълно ок с това и може да е щастлива така.
Нямам ли време за мене си, за хобита и интереси, не правя ли и нещо друго -пиши ме в депресията, и луднала много, много бързо. Да, детето много си го обичам, коя майка не си обича детето? Обаче ако ми кажете, че в ежедневието -паммперси, ядене, спане, игри, тръшкане, разходки, и всичко наново има нещо особено интересно, еми-сори, ама не...

Общи условия

Активация на акаунт