Моите и двете обожаваха да трошат хляб!
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
Моята е същата като ураган. Има повече удара по главата отколкото аз за целия си живот. Пада,става, откакто пролази и разбра,че може да се движи по някакъв начин още оттогава не се спира и за 5 минути. Жизнена до немай къде... цялата е в синки по краката. Ръси хляб по пода, взима и яде, катери се по секциите,книгите се редат по 100 пъти на ден. И такива работи...
Няма високо, ниско - секции, маси, столове - моето малко се катери навсякъде, доста е подвижно и пъргаво. И колкото и да е уж сръчна, все някъде пада и следва рев и синина. Вкъщи съм винаги нащрек, никога напълно спокойна. Ето ти още една промяна 
Също много обича да не си яде храната, а да я размазва навсякъде И други такива
Също много обича да не си яде храната, а да я размазва навсякъде И други такива Хаха, навлезе в ужасните 2 и сега чакам поне година оплакващи се коментари. Друго си е да си във вихъра, не да караш по спомени как беше на 2 годинки, или да си с още 10-месечно и да се чудиш какви са тия майки, дето искат почивка от детето:)
Аз преди да родя деца си живеех с илюзията, че децата ценят, като направиш нещо хубаво за тях. А всъщност в повечето случаи са изтъкани от инат и негативност, като всеки опит за нещо хубаво всъщност скапва положението още повече. Просто щото не са ангели небесни, а магарета. И затова не се престаравам с опитите да им сътворявам чудеса и забавления.
И другата илюзия беше, че като стана майка, при това многодетна, ще съм...абе една идейка уважавана, и се сипе хейт и неразбиране отвсякъде, вкл. и от родната ми майка.
И другата илюзия беше, че като стана майка, при това многодетна, ще съм...абе една идейка уважавана, и се сипе хейт и неразбиране отвсякъде, вкл. и от родната ми майка.
Ей това никога не съм го очаквала и разбирала. Искам, ако някой ме уважава, да го прави заради самата мен, а не защото съм се размножила и съм вече Майка. За щастие, около мен близки и приятели не са си променили отношението след раждането. Най-добрата ми приятелка е с 3 деца - еми не я уважавам и обичам повече заради този факт.
Ей това никога не съм го очаквала и разбирала. Искам, ако някой ме уважава, да го прави заради самата мен, а не защото съм се размножила и съм вече Майка. За щастие, около мен близки и приятели не са си променили отношението след раждането. Най-добрата ми приятелка е с 3 деца - еми не я уважавам и обичам повече заради този факт.
Да де, това съм вече аз, част от идентичността ми- сама знаеш, че няма нищо тривиално в размножаването. И че си иска и усилията, и вътрешната трансформация. Така че е странно как околните хем го тривиализират, хем героизират и накрая резултатът е критика и хейт.
Въобще кое е "самата мен" и как да изредактирам майчинството от себе си, след като то е част от идентичността ми? Но за съжаление не е модна в момента идентичност...
Въобще кое е "самата мен" и как да изредактирам майчинството от себе си, след като то е част от идентичността ми? Но за съжаление не е модна в момента идентичност...
Наистина не те разбирам, Сирен. За мен е просто fact of life - нито тривиално, нито героично. Все едно да ме уважава някой повече защото съм омъжена, или по-малко защото съм била разведена. Нещата от живота са това, много важно дали някой има 1, 2 или 5 деца, или изобщо няма. Имам приятелки, които съзнателно са решили да нямат деца - това означава ли, че трябва да ги уважавам по-малко от онези, които са родили? Да бе.
Много зависи какво дете ще ти се падне и ти какъв човек си. За мен първата година майчинство беше най-трудната в живота ми, истински кошмар... бебето ревеше денонощно, спеше по час-два, не се занимаваше сам и минута, докато не пропълзя. 6 месеца нон стоп игра с нервите ми, защото на изтощен организъм силният бебешки плач действа брутално... Поне случих на помагащ мъж, че дори майка мо беше вдигнала ръце, че не може да се оправи с това бебе. Няма да обяснявам за моя рев и психика. Но няма никаква връзка с неходене по дискотеки, абсурдно ми е за това да се тръшка човек )
След 3 е ренесанс- яде всичко, спи, говори, мъкнем го по екскурзии, ако няма ядене- сандвич и мляко, все едно. Пак изтощава, че говори нон стоп доста високо и е с характер, но е песен в сравнение с бебешкия период.
)След 3 е ренесанс- яде всичко, спи, говори, мъкнем го по екскурзии, ако няма ядене- сандвич и мляко, все едно. Пак изтощава, че говори нон стоп доста високо и е с характер, но е песен в сравнение с бебешкия период.
Родих на 24 , чакам второ мъниче в момента (2 години по-късно) . Като млад човек ,искам да ти кажа ,че не помня живота си преди детето ми. Това е най - смисленият етап от живота и най-смисленото му продължение. Най - хубавото, най-отговорното, най-милото . Според мен всичко се променя в положителна насока,а недоспивания , умора- това са временни явления и не се помнят.обичта, комуникацията,веселбата у дома, прегръдките, това да учиш и градиш личността на едно малко създание,което е твоето дете ,не може по никакъв начин да се сравни с лежерното ежедневие преди раждането и ограниченото мислене “аз и моето развитие, аз и моите излизания с” приятели” ,аз и аз и аз.....” Прекрасно е :* !
Скрит текст:
Хаха, навлезе в ужасните 2 и сега чакам поне година оплакващи се коментари. Друго си е да си във вихъра, не да караш по спомени как беше на 2 годинки, или да си с още 10-месечно и да се чудиш какви са тия майки, дето искат почивка от детето:)
Аз преди да родя деца си живеех с илюзията,
че децата ценят, като направиш нещо хубаво за тях. А всъщност в повечето случаи са изтъкани от инат и негативност,Няма високо, ниско - секции, маси, столове - моето малко се катери навсякъде, доста е подвижно и пъргаво. И колкото и да е уж сръчна, все някъде пада и следва рев и синина. Вкъщи съм винаги нащрек, никога напълно спокойна. Ето ти още една промяна Също много обича да не си яде храната, а да я размазва навсякъде И други такива
Също много обича да не си яде храната, а да я размазва навсякъде И други такива Хаха, навлезе в ужасните 2 и сега чакам поне година оплакващи се коментари. Друго си е да си във вихъра, не да караш по спомени как беше на 2 годинки, или да си с още 10-месечно и да се чудиш какви са тия майки, дето искат почивка от детето:)
Аз преди да родя деца си живеех с илюзията,
Скрит текст:
като всеки опит за нещо хубаво всъщност скапва положението още повече. Просто щото не са ангели небесни, а магарета. И затова не се престаравам с опитите да им сътворявам чудеса и забавления.
И другата илюзия беше, че като стана майка, при това многодетна, ще съм...абе една идейка уважавана, и се сипе хейт и неразбиране отвсякъде, вкл. и от родната ми майка.
И другата илюзия беше, че като стана майка, при това многодетна, ще съм...абе една идейка уважавана, и се сипе хейт и неразбиране отвсякъде, вкл. и от родната ми майка.
Ако си добър с тях, и те са добри с теб.Ако подхождаш като към малки зверчета, които трябва да "пребориш", получаваш отпор и инат.
Те се учат от възрастните на комуникация и са като бумеранг.
Ами не е точно така. Децата не са бял лист и чисто огледало - някои получават хубави неща и пак има отпор. Имат си някакви дадености, не е ясно какви, и са криво огледало. Може да си добър с тях, но просто да не си пасвате като характери и да саботират връзката. И това е напълно нормално. Имам три деца и не с всички се разбирам еднакво хармонично - и не очаквам.
Аз например не се разбирам с майка си, въпреки че по своите критерии тя е давала най-доброто. Да, ама - различен темперамент, нейното "най-добро" честичко ме дразни до мозъка на костите и е контра на моите желания и силни страни.
А при едно от децата ми има по-добри резултати, когато не давам най-доброто, малко се отдръпна и не се втелясвам толкова, а понякога се държа и леко неприятно - колкото да сложа граници. Като види, че има отпор, си хармонизира отношението към живота и всъщност е по-щастлива и по-сговорчива.
Едно от децата ми е много отзивчиво и оценява това, което правя, радва се. Другото на същото би се мусило, ей така нарочно. Защото все пак не попиват само от мен.
Аз например не се разбирам с майка си, въпреки че по своите критерии тя е давала най-доброто. Да, ама - различен темперамент, нейното "най-добро" честичко ме дразни до мозъка на костите и е контра на моите желания и силни страни.
А при едно от децата ми има по-добри резултати, когато не давам най-доброто, малко се отдръпна и не се втелясвам толкова, а понякога се държа и леко неприятно - колкото да сложа граници. Като види, че има отпор, си хармонизира отношението към живота и всъщност е по-щастлива и по-сговорчива.
Едно от децата ми е много отзивчиво и оценява това, което правя, радва се. Другото на същото би се мусило, ей така нарочно. Защото все пак не попиват само от мен.
Съгласна съм със Сирената. Научават се да са мили и позитивни на към 8-9-10. Преди това се бях видяла в чудо! И с двамата. Даже бях измислила една игра - те казват нещо отрицателно, аз отвръщам с положително.
Преди да родя, си мислех, че дечицата само се усмихват или най-много да се разсърдят с причина. Каква илюзия!
Някои дни просто се будят с дупето нагоре.
Преди да родя, си мислех, че дечицата само се усмихват или най-много да се разсърдят с причина. Каква илюзия!
Някои дни просто се будят с дупето нагоре.
Наистина не те разбирам, Сирен. За мен е просто fact of life - нито тривиално, нито героично. Все едно да ме уважава някой повече защото съм омъжена, или по-малко защото съм била разведена. Нещата от живота са това, много важно дали някой има 1, 2 или 5 деца, или изобщо няма. Имам приятелки, които съзнателно са решили да нямат деца - това означава ли, че трябва да ги уважавам по-малко от онези, които са родили? Да бе.
И защо да не ги уважаваш повече, особено ако ги сравниш със себе си, признавайки си, че нямаш капацитет за отглеждане на повече от едно дете, независимо от помощта на всички около теб?
Човек се уважава заради сбора от качества, а когато в дадена област е доста над моите възможности, аз му се възхищавам дори, че го може, за разлика от масовите нагласи на хора непостигнали същото- "А, бе, много важно, кво се дуе!"