Промяната след раждането

  • 31 510
  • 855
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 30 802
Интересното е, че доста хора изказват уважение примерно за бачкане по 10 часа, легионерското бягане на Витоша в калта, активно пътуване (ах, това пътуване, тази изконна човешка добродетел), но за майчинство, което е също интензивно, изискващо способности, трудно и маратонско - хейт и "то това е нормално".

Ми да, колко по-яко е да правил Пауър Пойнт презентации и да си "мацка"...

За този парадокс говоря. Мацка срещу майчунгел.

Понякога имам усещането, че хората като срещнат майка, все едно срещат поп - лоша поличба някак. Щото говори за не-лъскавата страна на живота.

# 121
  • Мнения: X
Съгласна съм с последния пост на absurT. И аз си признавам, че изпитвам, че някакво чувство на възхищение към многодетните майки. Всъщнос към всички с повече деца от мен. Айде, чак възхищение, силно казано, но наистина уважение. И моля не започвайте сравненията с циганките. Разбира се, че имам предвид майки, които си гледат децата.
Вече като знам какво е бременност, раждане и гледане на дете, шапка свалям, на тези, които се навиват на повече от едно! Ето, на мен не ми стиска и искаренно се чудя как другите го правят...
И да, уважавам повече тези, които имат дете, било едно или две, отколкто тези, които са решили до края на живота си да гледат само собствения си задник. Това си е личен избор, разбира се, но когато избереш да се скатаваш, не виждам защо това трябва да буди възхищение у околните.

# 122
  • София
  • Мнения: 24 839
То тогава има жени от едно определено малцинство, които трябва да са много уважавани. Всеки човек трябва да прави това, което е добре за него. Да чувства смисъла в живота си. Хора всякакви - определят като смислени различни неща.

Твърде елементарно и силно невярно!
Говорим за капацитет да отгледаш, възпиташ и дадеш старт на стойностен човек!
А, това иска много безкористност, безусловна обич и поставянето на собствените интереси на заден план за доста време.

И да, всеки определя какво е смислено за него, затова и всеки има право да уважава или не някого, заради избора му на "смисленост" в живота. Peace

# 123
  • Мнения: 3 449
Твърде елементарно и силно невярно!
Говорим за капацитет да отгледаш, възпиташ и дадеш старт на стойностен човек!
А, това иска много безкористност, безусловна обич и поставянето на собствените интереси на заден план за доста време.

И да, всеки определя какво е смислено за него, затова и всеки има право да уважава или не някого, заради избора му на "смисленост" в живота. Peace

Все още не разбирам, защо трябва да уважавам повече жена с две деца, от тази с едно или без никакво. Представи си, че една жена може да има заболяване, което е наследствено и да не иска да го предаде на детето си. Може причината за само 1 дете да е финансова, не всички са с провайдъри и програмисти.
Ако един човек е стойностен бих го уважавала заради това. Най вече за действията си към другите. Ако ще и 5 деца да има, ако е някоя лигла или не знам какво си, хич няма да я уважавам.
Не всички майки са толкова жертвоготовни и отдадени на децата си. Другото е че дали един човек ще стане стойностен не зависи 100% от родителите - често определяща може да бъде и средата след една определена възраст.

# 124
  • София
  • Мнения: 12 374
Наистина не те разбирам, Сирен. За мен е просто fact of life - нито тривиално, нито героично. Все едно да ме уважава някой повече защото съм омъжена, или по-малко защото съм била разведена. Нещата от живота са това, много важно дали някой има 1, 2 или 5 деца, или изобщо няма. Имам приятелки, които съзнателно са решили да нямат деца - това означава ли, че трябва да ги уважавам по-малко от онези, които са родили? Да бе.

И защо да не ги уважаваш повече, особено ако ги сравниш със себе си, признавайки си, че нямаш капацитет за отглеждане на повече от едно дете, независимо от помощта на всички около теб?
Човек се уважава заради сбора от качества, а когато в дадена област е доста над моите възможности, аз му се възхищавам дори, че го може, за разлика от масовите нагласи на хора непостигнали същото- "А, бе, много важно, кво се дуе!"
Капацитет имам, желание - не. Уважавам всички жени около мен еднакво, без значение дали имат или нямат деца. Не деля приятелките си на такива, които имат едно, две или повече деца, и такива, които са избрали да нямат никакви. Как гледаш на това ти и Сирен, не ме вълнува.

# 125
  • Мнения: X
Лигла с 5 деца не мога да си представя Joy То самото изречение е безумно.
Обясни се вече защо. Който както го разбира. Аз уважавам хората заради много неща и техни личностни качества. Ако можеш да уважаваш някой заради професионални постижения или благородни каузи, така може да го уважаваш и за постижения в личен план.

# 126
  • Мнения: 30 802
To желанието е част от капацитета:) щом нямаш желание - значи не си за тази работа и нямаш капацитет. Няма го движещият мерак.

Аз не говоря за майката като личност, а за майчинството като една от необходимите роли. Има си роли в обществото, някои не са приятни.

Има хора, които са прекрасни като личности и безполезни като роли. И обратно - лигли, задници, темерути, ама вършат някаква важна задача, дето друг трудно ще я свърши.

Вече за 100% хедонистичен градски живот и "готин човек" не се дължи чааак такова отношение, ако ще да е посетил всички задължителни дестинации.

А мразенето на майчинството е токсично и е дефект на личността.

# 127
  • София
  • Мнения: 24 839
Твърде елементарно и силно невярно!
Говорим за капацитет да отгледаш, възпиташ и дадеш старт на стойностен човек!
А, това иска много безкористност, безусловна обич и поставянето на собствените интереси на заден план за доста време.

И да, всеки определя какво е смислено за него, затова и всеки има право да уважава или не някого, заради избора му на "смисленост" в живота. Peace

Все още не разбирам, защо трябва да уважавам повече жена с две деца, от тази с едно или без никакво. Представи си, че една жена може да има заболяване, което е наследствено и да не иска да го предаде на детето си. Може причината за само 1 дете да е финансова, не всички са с провайдъри и програмисти.
Ако един човек е стойностен бих го уважавала заради това. Най вече за действията си към другите. Ако ще и 5 деца да има, ако е някоя лигла или не знам какво си, хич няма да я уважавам.
Не всички майки са толкова жертвоготовни и отдадени на децата си. Другото е че дали един човек ще стане стойностен не зависи 100% от родителите - често определяща може да бъде и средата след една определена възраст.

Ако Руски паметник не беше там, където е, трамваите нямаше да го заобикалят! Simple Smile

Написах ти аргументите, които за мен са причина да уважавам някого, който в набора си от качества и резултати има И такива, които аз нямам.
Съжалявам, че не го разбираш, но няма как по- просто да го обясня.
Всичките "ако" са друг разказ- изключения, които не обсъждаме.

Таис, ти написа че си знаеш капацитета и затова си останала с едно дете.
Написа също, че човек трябва да си признае пред себе си и да не се надскача.
Намери си поста и си го прочети.
А, тук е форум и се забавляваме, така че въобще не очаквам някого силно да го интересува мнението на другия извън темата.
Защото, щом отговаряш и даваш мнение, значи те интересува за момента и за темата, нали? Peace

# 128
  • София
  • Мнения: 12 374
Жив човек, който да мрази майчинството, около мен няма. Има жени, които не искат да стават майки.
Твърде много издраматизирваш, Сирен. Имам чувството, че си очаквала всички да са уау, че си родила три деца - а те не са, или поне не всички, от където идва и недоволството ти. Както писах, най-добрата ми приятелка е също с 3 деца, а братовчедка ми - с 4, но за разлика от теб, те са просто хепи и не сочат хората с по-малко или без деца като неадекватни или достойни за по-малко уважение. С други думи, държат се съвсем различно от теб и не очакват обществото да застине в нямо възхищение пред подвига им. Затова и когато сме заедно, винаги има смях и веселие, а не бройкане на деца.

На мен лично ми е приятно да съм родител, с мъжа ми се грижим адекватно и с любов за дъщеря ни и толкоз. Както казах: нещата от живота. От медали нямаме нужда.

# 129
  • Мнения: 30 802
За жив не знам, ама примерно в Туитър е вървежна чупка да хейтиш "размножаването".

И да, от сегашната ми гледна точка някои хора без деца са тотален WTF. Животът им е основно микс от хедонизъм и остроумие. Пилене на гуми на едно място. Трябва да си много саморефлектиран и вгледан в пъпа си, и може да си единствения във вселената солипсист, който вижда смисъл от такова съществуване.

Впрочем за да има общество, а не територия + сбирщина от хора, се искат семейства. Иначе става или сбирщина, или чудовищен бюрократичен режим с бездушни правила. По-големи семейства по възможност, със субфертилност не се гради общество, а се разгражда. Така че - ми ще се потупвам по рамото, какво да кажа. Поне се опитвам да запазя някакви останки от цивилизация.

Все пак ако повече жени направят моя избор, нещата след 20 години ще изглеждат по съвсем друг начин, отколкото ако се бяха вбили да правят презентации и да се фръцкат. И това си е безспорен факт.

# 130
  • Мнения: 19 486
Не съм съгласна,че нямаш ли желание то нямаш и капацитет. Това си е личен избор. Желанието не се свързва с това дали имаш капацитет или не. Колко пък капацитет трябва да имаш за още 1 дете? Масово хората са с по две деца. Да не е геройство това. Хайде сега...пък и за повече не го смятам геройство. Евала им правя и е много хубаво 3 деца,но това е просто желание. Имал си желание-имаш три деца. Чудесно. И толкова.
Аз желание за второ на този етап нямам. Ще се справя без съмнение,но не искам поради ред причини.

Последна редакция: вт, 26 фев 2019, 12:47 от Мис Каролин Бингли

# 131
  • Мнения: 30 802
Масовото семейство в БГ според статистиката е с 1 дете.

И да, желанието е част от капацитета. Енергия, движещ мерак - част от цялостните данни дали може да направиш едно нещо. Иначе става "исках, ама нямах желание". Което е все едно да не можеш, защото резултатът е същият.

# 132
  • Мнения: 19 486
Ок,за теб е част разбрахме. За мен не е. Не можеш да ме убедиш. И аз теб. Така,че дори няма нужда от обяснения. Желанието е водещо за повечето неща  в живота.

# 133
  • Мнения: 30 802
Странно е, че се самоцензурираш и не се гордееш. А би трябвало. Това е част от цялостното самоуважение. Не си направила нещо срамно все пак...нито тривиално. За гордост си е. Не искам да те убеждавам, но би било приятно, ако се самоубедиш. Защото жените само губят от тривиализирането на майчинството, съчетано с номинално, дежурно героизиране.

# 134
  • София
  • Мнения: 12 374
Така че - ми ще се потупвам по рамото, какво да кажа. Поне се опитвам да запазя някакви останки от цивилизация.
Потупай се, кой те спира. Проблемът е, че ти искаш всички да те потупат и тропаш с краче, че не става.

Не съм родила дете, за да ''спасявам цивилизацията''. Ако цивилизацията се състои от индивиди като теб, добре образовани и наглед уж интелигентни, но не можещи да прозрат, че тяхната истина не е всевалидна, тоест от емоционални фундаменталисти, мерси съм за такава цивилизация.

Преливаме от пусто в празно, става скучно. Завършвам този безсмислен спор с цитат от една любима книга. Ако трябваше да те опиша като литературен герой, щеше да си Хорхе Simple Smile

''Дяволът не е властелин на материята, дяволът — това е арогантността на духа, вяра без усмивка, истината, която никога не бива обзета от съмнение.''

Общи условия

Активация на акаунт