Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.

Промяната след раждането

31 637
855
1

# 690 9 март 2019, 21:08 ч.

София
Мнения: 12 374

Сирен, можете да се съберете няколко души и докато хлапетата играят, вие да си лафите. Дали ще е за поезията на Том Гън, True Detective или как се отглеждат лалета, вече вие си решавате. Ето, вчера бяхме с приятелско семейство на ресторант, децата тичаха навън, куч спа под масата, а ние, четирима възрастни, покрихме всякакви теми, и по-сериозни, и съвсем лежерни. Изкарахме чудесно, без драми.

С някои двойки излизаме и извън града и винаги изкарваме приятно. Дребосъците, понеже имаме и тодлърс сред нас, не скапват настроението, просто се залисват с по-големите деца.

Виждане с хора, лаф, хапване & бира, чат-пат клуб и на концерт: аз лично си почивам с тия съвсем обикновени дейности.

# 691 9 март 2019, 21:11 ч.

Мнения: 2 050

Дано да не чете някоя колебаеща се да стане майка 🤣
Не са чак толкова страшни децата, особено след 3години. Винаги и навсякъде е с мен и ми е приятно. По салони, на зумба, вечери през лятото навън. Даже ми е забавно. С две идея си нямам как ще е, с три навярно няма да разбера.

# 692 9 март 2019, 21:12 ч.

Мнения: 30 802

Знам, защото вече веднъж съм го правила и знам какво следва. Все пак минавам наново оттам, откъдето съм минала и теренът ми е познат. Не забравяй, че веднъж съм се потапяла в майчинство и съм излизала от другата страна.

Таис, хубаво да тичат навън, но това става над 4г. възраст поне, при това ако е безопасно. С по-малки деца излизането на ресторант е приключение и е безотговорно да оставя тригодишното да тича без пряк надзор. Не ми казвай, че приятелите ти са били с дечица под 2г. Щото не забравяй, че и аз съм излизала "на среща с приятели", при което приятелите си лафят, а аз съм тотално изолирана, защото не мога да си оставя детето и то ме води на някакви тъпи люлки. Както казах, любимата ми фраза е "защо не опиташ", а отговорът ми е "вече е пробвано и не работи".

Има още вода да изтече, докато мога да седна и да лафя спокойно, без да съм на тръни кога ще ме вдигнат или някой ще се залее със сок от глава до пети.

# 693 9 март 2019, 21:13 ч.

Мнения: 859

Таис, не можеш да се мериш със Сирената! Какви просташки занимания - бира, колеги - ужас! Поне един Коельо няма ли за интелект?
Сирена, твоите под две ли станаха вече - страхотни деца - не порастват - дори напротив. Да не говорим, че третото дете никога никъде не е споменавано - то при теб ли живее изобщо или програмистът не ще да го издържа? Да не наруши бюджета..
Абе тези деца нямат ли някакви специални чаши, с които да не се заливат? Или имат някаква недоразвита моторика - какво е това заливане със сок и все от глава до пети? Цял ден сок ли пият? Давай им вода - така няма да се цапат, водата изсъхва и няма да ти провалят излизането.

# 694 9 март 2019, 21:16 ч.

Мнения: 30 802

Е виж сега, като казах, че миналото лято изкарах в една квартална кръчма с по-голямото момиче, докато тя си играе на площадката (и да, оставях другите на таткото)- тогава пък ме обвиниха как смея да седна в пицария, вместо да бдя над детето. Ама тя все пак имаше достатъчно акъл. С най-малкото да седна няма да е физически възможно, и ще е тотално безотговорно. А в едно семейство нещата се движат по най-малкото.

Чела съм разкази на многодетни семейства, общо взето и при тях има два момента на "става по-лесно" - когато най-голямото стане на 10 и когато най-малкото стане на 5. Смея да твърдя, че това е един добър ориентир и наистина нещата клонят към по-лесно. Но все още някои неща са си невъзможни.

Най-големият не ми създава преки проблеми - не се залива, не си пада върху лицето и допринася, вместо да създава трудности. Няма какво да се оплаквам. При него проблемите са други и решаването им ми е доста по-лесно. Но докато стигне до тоя етап, и с него съм минала през трудните години, и зад него съм ходила наведена, докато другите си пият кафето.

Таис, ти лично оставяла ли си двегодишното с нулев надзор, докато пиеш бири и си лафиш? Бих те нарекла смела майка.

# 695 9 март 2019, 21:22 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: fmino в сб, 09 мар 2019, 21:13

Абе тези деца нямат ли някакви специални чаши, с които да не се заливат?

Разбира се, че имат недоразвита моторика - все пак са деца под 5г. Постепенно подобряват нещата, но все пак са деца, невинаги внимават и се случват инциденти, особено ако са превъзбудени. Като отидем на заведение, им дават високи стъклени чаши. Учиш го да не се присяга, но невинаги помнят и лесно ги бутат.

Пък и нали съм майка-маниачка и чета няк'ви Монтесорита...там на децата се дават само истински "опасни" чаши, за да се научат на последствията, ако не внимават. И всъщност това е доста важно - да им се дават истинските предмети и постепенно да се приучат. Но майката трябва да е подготвена, че няма да е перфектно и ще има фалове.

Не че не съм виждала деца на 5г. още да пият от биберон, но това вече е крайност.

Аз питам Таис за нещо специфично. Моите са на почти 10, 4 и половина и 3 и три месеца. Не могат да се оставят без надзор всичките. Големият само. Малката донякъде - да има визуален контакт и да внимавам да не се отдалечи. Не мога да отблея в сладки приказки.

# 696 9 март 2019, 21:26 ч.

Мнения: 5 142

Твоето средно дете е с много плаваща възраст. Няма ли да стане на 5 през април както си писала преди?

# 697 9 март 2019, 21:30 ч.

Мнения: 30 802

Не, рожденният й ден е през лятото, на Св. Кирик и Юлита. Между 4 и 5 е. По-близо до 5, отколкото до 4, макар че в някои аспекти още мисля за нея като за 4-годишна, субективно е. През април е рожденният ден на големия, роден е точно като по описанието на Булгаков, на същата дата. Когато се роди, се падна Велики Вторник обаче. На малката ми е най-лесно да й запомня рождения ден. Като порасне, ще е голям купон на тоя ден.

(...как беше по новата схема - на около 56 месеца е) - възрастта е субективно нещо, особено ако броя емоционалните изблици и умението за самоконтрол. Все още е да кажем 85% владееща се, но все още има потенциала да направи сцена и да ме поизмори. Докато при големия това приключи на около 5 и половина и настана нова фаза с емоционална стабилност.

Последна редакция: сб, 09 мар 2019, 21:37 от The Siren of Titan

# 698 9 март 2019, 21:37 ч.

София
Мнения: 12 374

Таис, ти лично оставяла ли си двегодишното с нулев надзор, докато пиеш бири и си лафиш? Бих те нарекла смела майка.
Не, разбира се, но в периода 2-3 години имах чувството, че живеем в Заимов и Борисовата. Пиех кафе, чат-пат бира с приятелки, като естествено съм гледала и дребната какво прави. Или бяхме в някое заведение като Бел Вю в Заимов, или просто се разполагахме на някоя пейка и децата щъкаха наоколо. Никога не ми е било чак такава драма да стана за нещо, ако детето има нужда от мен - нито кафето/бирата ще избяга, нито ризотото ще се стопи, нито мацката ще се фръцне.

Имам чувството, че искаш всичко да е перфектно и понеже светът, хеле пък с деца, не функционира гладко, зачеркваш всичко като неработещо. Ето, давам ти пример за работещо - става и с повече деца, нали и тук няколко пъти казах, че най-добрата ми приятелка е също с 3 броя. С моето ставаха 4, пълен купон си правехме Simple Smile

# 699 9 март 2019, 21:38 ч.

France
Мнения: 16 249

Сирен, искрено ти пожелавам да стигнеш по-бързо до "лесния" момент. И да влезе лъч слънце в твоето ежедневие.

# 700 9 март 2019, 21:40 ч.

Мнения: 30 802

Да, разбира се, аз съм дева все пак. Не че съм мрънкало, а съм по-скоро тип перфекционист. Аз лъч слънце и дребни кефове имам, както казах, ако покажа "хубавата страна", направо ще ме оплюете като непоносима ССФ. Но си признавам, че някои неща не са както трябва и точно тия дребни дефекти дразнят. Ей на, днес си седнахме на заведение с детска площадка, правих домашна пица и домашно Рафаело, бе пълната съботна програма. Но на заведението бяхме...с препасан колан и с един подвит крак, дето се вика - готови да бягаме всеки момент. Просто не може да се отпуснеш.

Иначе разбира се, че с първото дете съм правила същите неща. Но вече като се повтори едно и също за трети път, просто гледаш да мине и си търся най-вече комфорта, подходът е друг. А и съм по-дърта и наистина ако едно нещо няма да кефи максимално, просто не го правя, нямам същото търпение за компромисни варианти. Искам си кафето горещо, бирата-студена, разговорите- без прекъсвания.

# 701 9 март 2019, 21:49 ч.

Мнения: 503

Цитат на: The Siren of Titan в сб, 09 мар 2019, 21:22

Цитат на: fmino в сб, 09 мар 2019, 21:13

Абе тези деца нямат ли някакви специални чаши, с които да не се заливат?

Пък и нали съм майка-маниачка и чета няк'ви Монтесорита...там на децата се дават само истински "опасни" чаши, за да се научат на последствията, ако не внимават. И всъщност това е доста важно - да им се дават истинските предмети и постепенно да се приучат. Но майката трябва да е подготвена, че няма да е перфектно и ще има фалове.

Е моето е по-малко от твоето най-малко, пие си винаги от стъклени чаши, до тук нямам счупена, оставя си я на масата като приключи, случва се понякога да разлее, но не да се олее от глава до пети, такова нещо не съм виждала на 3 /той е под 3/.

# 702 9 март 2019, 21:55 ч.

Мнения: 30 802

Пак ти казвам, зависи от темперамента на детето, а и все пак е само едно и няма кой да го подплаши, да забрави за чаша и всичко и да се олее. Ами какво да кажа, случва се, примерно идва затичана към масата, прави някакво експанзивно движение, докато обяснява нещо и разлива сериозно. На децата трябва да им се напомня да позабавят темпото и да внимават.

Или примерно да гледам едното дете, а другото да реши, че може да ходи или тича с чаша с някаква напитка. Еми буквално от глава до пети се е случвало заливането.

Да, не е чааак такава драма, в смисъл, че като е на обикновена разходка, с обикновени дрешки - сменяш и толкова. Но ако имаш планове да си изкараш добре, или си на по-хубаво заведение...ами неприятно си е да се случи инцидент. Вече е по-рядко, но все още трябва да внимавам и да им напомням, че са на ресторант.

# 703 9 март 2019, 22:02 ч.

Мнения: 5 142

Моята дъщеря е с 3 месеца по-малка. С нея вече определено ми просветна. Тя се облича сама, прави си сама сандвичи, има си домакински задачи и си ги изпълнява: прибира, чисти пода, сгъва пране и т.н. В Монтесори училището са я научили да реже с истински нож и ножица даже: аз нямам смелост за такива неща. Разбира от дума, има си режим, спи по цяла нощ. Ходя с нея на пазар, на лекар (за мен), абе навсякъде. Вкъщи сяда и си чете и пише думи за по 40 минути понякога, не се усеща даже, че има дете. Прави си всичко за рисуване с водни бои, рисува, после си чисти. За 10 минути и е готова, сама се облича и обува. Въобще, доживях го този момент и чак не мога да повярвам.
Обаче с това бебе и цялото цедене, кърмене и наакани пелени, миене на задник, спане сутрин, следобед и привечер, неспане през нощта и т.н. .... Точно от 4 часа насам се опитваме да излезем и да идем на безплатен ден в музея на изкуствата. Скоро, до половин час, ще успеем Simple Smile

. Там ще се срещнем с приятелка, с която се запознах покрай работата ми, с нейните 4 деца и мъжа и. Нямам очаквания за нещо задълбочено, просто разнообразие и лафче.

# 704 9 март 2019, 22:10 ч.

Мнения: 30 802

Да де, за подобно просветване говоря. Нещата вече са доста по-различни и по-предсказуеми от една възраст нагоре.

Например вече свикна с идеята, че флумастерите се затварят и връщат на мястото, а не се хвърлят на пода, като капачката се хвърли на другия край на стаята. Но ми трябваха около хиляда и осемстотин повторения на инструкцията и някъде 15 похабени комплекта флумастери - все пак аз съм мама, не учителка и при мен ако щеш нарочно не изпълнява.

Тригодишното обаче е още далеч от идеята, че трябва да следи къде си хвърля партакешите. Имам още доста повторения, докато просто порасне и й просветне.

Препоръчани теми

Невъзможните хора в живота ни

Проблем с майка ми

Семейни отношения и готвене

Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Причина:

Причина: