Агресивните деца със СОП

Това тук няма как да се случи да бие някое дете останалите от класа. Не се и случва, не се посява среда в която да може да се случва нещо подобно...

Браво на вас. А ние обсъждаме живота ни в нашата среда, в която това не само се случва, но и сме оставени всеки да спасява детето си както може.

А тук се случва. Писах за ДГ за детето със СОП, което много искаше да си общува с моето и го удряше постоянно. Ходеше по него и дърпаше, удряше, блъскаше и т.н. И учителките не забелязваха това, докато моето не се защити. А онова дете правеше тези неща, защото не можеше да говори, а искаше да общува. Но другите деца не са възрастни и сами не могат да направят така, че и проблемното дете да е приобщено.



milenaka, блаогодя, ще го разгледам. То към сигнал отива работата вече.

Неговоренето няма нищо общо с това да си агресивен, това е мит. Да вървиш и да биеш някой не е желание за общуване с него, не знам откъде ги определяте тези неща. То ако иска да общува ще подаде играчка, ще хване за ръчичка, ще погали, ще посочи.....малките деца особено имат повече активни игри, да се гонят и тн, бутат колички заедно, да се обажда не му е особено нужно. Желанието да бие нон стоп някой е поради вътрешен гняв, който детето не може да акумулира, то самото не знае обичайно защо е и от какво е породен, обичайно нисък серотонин, това няма връзка с това говори ли, заеква ли, има ли тикове, глухо ли е и тн.  Смисъл среща се и при деца без никакви други проблеми освен това....гнева. Дават се антидепресанти на запад при това положение и на деца. Това не е изобщо задължително да е СОП, колкото децата с депресия ще попаднат в СОП или тези с невроза. А такива са адски много деца.

Ами това специално удряше. Не знам как е в чужбина и често казано не ме интересува, защото живея в България.

Сеса, стискам палци да се оправите с проблема. Ако не стане, може да искате преместване на детето, но е добре преди това да имате черно на бяло сигнали, жалби, даже медицински, ако трябва.
Много е лошо деца да бъдат принуждавани да отговарят с агресия. Не позволявайте да се стига до там.

Здравейте, аз съм майка на дете със СОП. Изразява се с хиперактивност и дислексия. Изключително добър е, когато види, че някой е паднал отива да му помогне, ако види, че бият някое дете пак отива да помогне. Изключително старателен е в училище. Съгласна съм, че системата не работи, учителите не знаят как да се държат с такива деца. Хиляди пъти съм обяснявала на ресурсен, психолог, логопед и на класната, че ако се чувства несигурен трябва някой да го окуражи, да го успокои, защото ще изпадне в депресия и ще откаже да работи. Но се случва точно обратното, започва да му се крещи, да го обиждат пред всички деца, той започва да пищи и иска да избяга. В предучилищната всичко вървеше добре, до като не се появи дете, което постоянно вървеше след него и му се подиграваше. Той не споделя, но започна да отказва да ходи на училище, да става изключително нервен дори в къщи. Питах госпожите какво се случва, казваха не знаем, всичко си е като преди просто на него нещо му стана. Напуснах работа и започнах да го забирам аз. При оставането да поиграят в двора на училището след часовете, забелязах агресията на това дете към моето, и тъй като това дете беше от висшето общество, всички го следваха.Говорих отново с госпожата, после с директора и тъй като майката на това дете не обърна никакво внимание с това се заеха учителите в училище. Така успяхме да изкараме последните два месеца спокойно. Моят въпрос към майките, които осъждат децата със СОП е: колко пъти те седнаха и разговаряха с техните деца за тези деца? Как да се държат с тях, че не трябва да ги обиждат, да им се подиграват, а да им помагат? Колко пъти?

Кой осъжда децата със СОП?
Темата е за агресивните деца със СОП.

Вие сте взели мерки за вашето дете. Нещата са се оправили за сега.
Но какво се прави, ако родителите не желят да помогнат в ситуацията?

Това питам и аз. Трябва ли само майките на деца със СОП да помагат в тази ситуация? Очевидно е, че проблемите идват и от страна на учителите, които не са обучени и от другите деца, с които никой не разговаря, нито в къщи, нито в училище, че ще срещат различни хора и трябва да знаят как да реагират в такава ситуация, без обиди, нападки и подигравки, защото се чувстват по-силни умствено и физически.

Аз предложих да се реагира общо казано с документи (жалби, епикризи и подобни), ако преди това нормалната комуникация не е помогнала. Задължение на всеки родител е да защити своето дете със законни средства. И да, ако твоето дете нарани физически моето дете, аз имам пълното право и задължението да реагирам. Същото се отнася и за теб.

П.П. Другите родите не отговорят за твоето дете. Те отговорят за техните. Както и ти не отговаряш за чуждите деца, а за твоето.

Аз например съм говорила с моята дъщеря. Обяснявам й, че агресивното дете в групата има някои проблеми, че той ще ги израсте, че ако не може да играе нормално с него по-добре да си намира занимания с други деца и съм натъртвала множество пъти, че на това дете и на едно друго от групата, което заеква, НЕ трябва да се подиграват и присмиват, защото това е грозно, защото това детенце има проблем, който не е пожелало и с времето ще се справи с него. Разбира ме детето и явно има резултат - последните две години не се е оплаквала да е удрял нея, а преди имаше такива случаи. Толкова от мен. За другото дете друго не виждам какво мога да направя, все пак не съм му родител.

Не, но това вече се писа в темата, че интеграцията на деца със СОП е само на хартия. Просто ги приемат в училище, дава им се ресурсен и логопед и толкова. Никой не отчита какви са точно нуждите на тези деца. Учителите в клас са учители на всички деца и няма как само на 1-2 деца да обръщат внимание. Ресурсният влиза по няколко пъти в седмицата за малко при детето, психолога и логопеда също.
Родителите на останалите деца могат да помогнат като наблюдават поведението им и вземат мерки, но пак трябва да са уведомени какво става в училище. Но все пак останалите в класа са деца и няма как да разсъждават като големи хора, особено ако в училище нищо не правят по въпроса.

Моето дете общува с такива деца от градината. Говорим постоянно, слагам забрани, обяснявам и т.н. но все пак е дете. Действа първосигнално - ще се засмее, ще се защити, ще определи поведението на детето със СОП като неприемливо и ще попита - ама защо така? Аз се опитвам да обяснявам защо, но не мога да кажа - онова дете е със забавено развитие или се развива не по нормите, защото само това ще му остане в главата и при следващ конфликт ще го използва с/у детето.  
Няма как да се изисква от деца да се държат като големи хора. За това спрямо вида СОП в училище трябва да има адекватни мерки за помощ на това дете.

Вчера пак е имало при нас общ търкал.   Въпреки забраните от моя страна детето да се намесва, да се дразни и т.н. пак е участвал в боя. По неговите думи той е защитавал друго дете, което е потърпевшо от тормоз от агресивното дете. След това някой друг се намесил, станал бой и всички се хвърлили в мелето. Даже си мисля, че се наговарят за това, ама... Казах на учителката да го има предвид, но явно докато някой не пострада по-сериозно мерки няма да има.

milenaka е права, няма как да отговарям за чужди деца и да им оправям поведението. Ето в чужбина се дават успокоителни на агресивни деца, но тук това не е прието.

Всъщност, повечето пишещи в тази тема се питаме трябва ли родителите на децата със СОП и тези на децата в норма да бъдат оставени да се спасяват кой както може, докато системата се прави, че интегрира? Защото, реално погледнато, се получава точно това- всеки да се спасява кой както може.

Съгласна съм, че всеки отговаря за неговото си дете. Но повярвайте ми аз се сблъсквам постоянно с родители, които смятат, че тяхното дете е право, не ги интересува как се е стигнало до дадената ситуация и едва ли не аз трябва да си затворя детето в къщи и да не го показвам. На всяка родителска среща се говори, че трябва да се работи в екип. Няма да ви казвам колко нерви, безсънни нощи и рев съм изревала, за да моля всички да говорят с децата си, учителите да не крещят и т.н., но това не всеки може да го направи. Доволна съм, че вече дава резултат и детето ми има все повече приятелчета в училище и съм благодарна на родителите и учителите за това. Но се чудя защо трябва да е толкова трудно?