Според мен жените, които не искат да ходят на работа и си търсят 'провайдър', просто са с гадна работа. Не могат да си намерят такава, каквато харесват. И на принципа 'гроздето е кисело'. До такъв извод стигнах аз, четейки тук.
Хм, сигурно и аз, ако дълги години /според описаното тук - 4, 7, от този порядък/ работя нещо, което не смятам за смислено, но пък обичам децата и искам да имам примерно 3, или 2, или защо не 4, разбира се, че бих започнала да си търся мъж, който иска много деца и може да издържа голямо семейство, а пък аз да си стоя вкъщи. Всъщност даже не е необходимо семейството да е голямо, същото може и с едно дете.
Имам щастието от ранна работна възраст да попадна на готина работа /що-горе нали, не съм перфекционист в това отношение/ и .. абе доволна съм от жребия си, ако може така да се каже. Къде късмет, къде образование и целенасочено търсене на харесвано от мен. Харесват ми повече и други професии вече, но са по-ниско платени и с две деца направо не мога да си позволя да ги работя. Да си избирам мъж по критерий пари, за да мога да работя нещо, което /даже не съм сигурна дали, евентуално/ би ми харесало повече от това, което правя в момента, ми се струва абсурден житейски избор. Рискът ми се струва прекалено голям, всички яйца да сложа в една кошница /да се поставя в такава сериозна зависимост от друг човек/.
Хм, сигурно и аз, ако дълги години /според описаното тук - 4, 7, от този порядък/ работя нещо, което не смятам за смислено, но пък обичам децата и искам да имам примерно 3, или 2, или защо не 4, разбира се, че бих започнала да си търся мъж, който иска много деца и може да издържа голямо семейство, а пък аз да си стоя вкъщи. Всъщност даже не е необходимо семейството да е голямо, същото може и с едно дете.
Имам щастието от ранна работна възраст да попадна на готина работа /що-горе нали, не съм перфекционист в това отношение/ и .. абе доволна съм от жребия си, ако може така да се каже. Къде късмет, къде образование и целенасочено търсене на харесвано от мен. Харесват ми повече и други професии вече, но са по-ниско платени и с две деца направо не мога да си позволя да ги работя. Да си избирам мъж по критерий пари, за да мога да работя нещо, което /даже не съм сигурна дали, евентуално/ би ми харесало повече от това, което правя в момента, ми се струва абсурден житейски избор. Рискът ми се струва прекалено голям, всички яйца да сложа в една кошница /да се поставя в такава сериозна зависимост от друг човек/.
