Нещастен

Никой не го кара да си спрат вижданията, но е недоустимо да я тръсне  за МЕСЕЦ на прясно родилата му жена, с която не се понасят. Да си се виждат без жена му. Решението за къщата - той го написа, както и че всеки ден им званяла /преди покупката/ да пита какво става, че жена му се опъвала и не искала.

Да. Месец гости е много. Компромисен вариант е да и каже да дойде за по-кратко. И да я настани в хотел.

Ами, фактите са:
С жена си имат планове да си купят къща, защото 6 години са живели при "мама му".
Която, междувременно се връща в България и "съвсем случайно" разбира, че до нейната къща се продава друга.
И съобщава на синчето, а то захапва идеята, игнорира несъгласието на жена си и плановете, и подпомагано от ежедневните обаждания на мама, която следи докъде е стигнал в подготовката, купува къщата.

И после жена му му е виновна, че му казАла мамин мунчо или как го беше казала тя, мамино синче ..нещо такова

А какъв ще дадеш точно ти, как мъжа трябва да е прислуга на жена си ли щото се напънала да роди, никой не ти е длъжен, ако твоя си го стъпкала до такава степен, че да те търпи, то не всеки ти е длъжен, а и не си последна инстанция, нямаш идея колко си нещастна в щастието си.

Ми напъни се ти да родиш, като си такъв отворко!

И с това изречение ми стана ясно всичко.

Ох, едно време на мъжете рефрена беше " Отиди ти в казармата, като си толкова отворена".
А, като излезеха оттам, се скъсваха да си спомнят разни весели и хубави неща.
Раждането не може да компенсира последващия мързел и неспособност да си организираш ежедневието.

Добре де, аз едно не мога да разбера - откъде идва това нещастие? От погрешни очаквания ли? Мъж на 32 години, вече имащ едно поотраснало дете, съпруга, с която има търкания, разходи по заеми... и второ дете. Ами не е ли очевадно и логично, че натоварването ще се увеличи?  Значи тръгваш по стръмната пътека към върха и ... нещастен съм. И като ти сочим какво можеш да промениш, за да облекчиш ситуацията, ти казваш, че нямало смисъл,  тя те е намразила, усилията не можело да са само от една страна, била инат и т.н. Доизкарайте го туй хоро, още година-две, да мине най-трудното покрай общото ви малко дете, пък после ще видите.

Именно. И ме опроверавахте, че това не е мухльо.

Каква е тази омраза към майките? Вие не сте ли майки, синове нямате ли? Каквито и да сте вие бихте ли искали децата ви да се отнасят така както съветвате мен?
Нали казвам, че няма да живеем никога повече под един покрив. Живяхме цели 4 години, което отчитам като голяма моя грешка и няма да повторя. Тук говорим за един месец гостуване, след като не сме се виждали почти година. И вие твърдите, че трябва да кажа- отивай на хотел и си плащай масрафа?
Ами сигурно сте прави, а аз съм сбъркан, щом всички сте на едно мнение. Определено ще помисля върху това.
Питахте ме защо не се разбират. Ами за пълни глупости, същественна причина няма. Мерене на инати и его, какво не могат да си поделят не знам.
За последно майка ми беше тук, когато се роди малкият и остана за 20 дена. Какво да ви кажа направо не ми се прибираше вкъщи, искри хвърчаха във въздуха дори когато мълчаха.
Ето една случка, за която се сещам. Една сутрин рано жена ми стана и започна бързо бързо да чисти и да проветрява, защото щяла да идва сестра вкъщи да прегледа бебето. Обаче майка ми не знае за това и тя станала рано, замесила тесто и започна да пържи мекици за закуска.
Жена ми отива в кухнята и й казва- защо не изчака да си отиде сестрата и тогава да почнеш да ги пържиш тия мекици, не виждаш ли че цялата къща замириса, а аз се опитвам да проветрявам.
Ами аз не виждам виновен в тази ситуация, все пак майка ми не знаеше, че ще идват на преглед вкъщи. А пък жена ми можеше да го каже с по мек тон.
Ами засегна се жената и даже се разплака.
И жена ми я разбирам тогава прясно родила се дразнеше за всичко. Не позволяваше на майка ми да и помага с нищо, всичко гледаше да върши тя, дори не и даваше да подържи бебето.
 В чудо се видях, честно не ги разбирам жените.

Cool_m, никаква омраза няма, майки сме, но и съпруги, и повечето минали по подобен път. А, като имаш семейство, там сте ти и жена ти. Майка ти остава настрани, просто тя самата трябва да го знае. В един период от живота ти е била всичко за теб, но в следващия вече не е. Защото, ако си остане такава, забрави да имаш семейство. Никой не те кара да я мразиш, просто тя трябва да си знае мястото и докъде може да се меси в живота ви. Дори и в случая с мекиците, нали затова имаме усти и езици, можем да говорим. Като не е знаела, да е попитала. В крайна сметка не е у тях си, а у вас. А това с разплакването.......моята свекърва кръвно вдигаше, ако не дай си боже, синът и застанеше на страната на баща си. Добри актриси са! И за протокола, двойна свекърва съм!

Авторе,определено имаш сбъркани представи за нещата.Как така ще правиш мекици самосиндикално в чужд дом?Някой попитал ли си?Това е абсолютно незачитане и неуважение.Оправи си представите за нещата,защото никоя нормална жена няма да те търпи и ще си бъдеш нещастен.Направи си консултация с психолог малко да ти намести чакрите!

Не е майка, а е свекърва!
Впрочем и моята майка е способна на 100 глупости за минута, така че не бих я изтърпяла месец у нас.
Мм беше докарал баща си у нас за месец, аз бях с проходило бебе. Епично беше! Даже и тема пусках тук!

Немаловажна подробност е, че детето не е било планувано, тя е искала да направи аборт, той я е навил да го роди.