Дали е време за раздяла или връзката може да се поправи ?

И за да е кратко и ясно, и да се види, го слагам в отделен пост:

Въпросният индивид решил днес, че ще ме отблокира, ще ми звъни(номерът му е блокиран, и не се свързва с мен), и ще ми пише, че днес ще дойдел да ме приберял от работа
(нали нямам кола от около половин месец, и баща ми ме кара и прибира)
Е, какъв човек трябва да си?! Не ми е нормално така да си играеш с някой!
Значи, аз 2 дни да не ям, да не спя, да плача, да не мога да се съсредоточа в нищо.. и тъкмо да го преглътна, в голяма степен - благодарение на вас --  и хоп-ето ме и мен
Иди си, ела си..
Ааа :/

Айде сега като дойде му кажи че тая няма да я бъде. Днеска така, утре иначе. В зависимост от настроението му. Значи според него си изтърпява наказанието и е време великия господин да ти прости. Да го видиш колко е великодушен.

Аз по-скоро реших, че явно е проумял, че ако изчака седмица-две-три или там колкото, шансовете да се съберем ще са никакви, та е решил да действа по-скоро

П.П. Предвид, че оня ден вметна нещо за пръстен, да ви кажа честно, минава ми през главата дали пък не е решил и наистина да е купил и да се сервира с него?

Ами ако направиш грешката да се съберете отново, това няма да е последният път в който, цитирам:

"Значи, аз 2 дни да не ям, да не спя, да плача, да не мога да се съсредоточа в нищо.. "

Тея проблеми сега са нищо в сраравнение с това което те чака за вбъдеще с този човек. Казвал съм го и на други жени, лошите мъжете показват всичко най-лошо от себе си към жената, чак когато я почувстват като тяхна собственост и това е когато са обвързани вече с брак, децата също са фактор.

Тогава тази патологична ревност може да се превърне в страшен тормоз. Момиче дано вникнеш в думите ми, защото няма по-тъжно за мен от гледката на страдаща жена. За мен вие жените като цветята (говоря като цяло), и гледката на увехнало цвете ее много тъжна. Това с тормоза и насилието направо ме побърква...

Това не го написах, за да защитя въпросния В, а по принцип. Ако проследиш добре разговора, ще видиш, че мое изречение беше изкарано от контекста и започнахме да говорим по принцип, а аз казах, че изместваме темата. Моят опит (имам много ревнив мъж) е друг и не искам да те обърквам с него. Просто - ако тогава бях потърсила съвет тук, никога нямаше да се омъжа за него, а всъщност нещата са различни.

Относно В, както вече няколко пъти написах - той знае, че не ти е интересен. Той знае, че не може да закове вниманието ти само върху себе си и това го прави несигурен и ревнив до болезнена степен. Дори не му е толкова до мъжете - за вниманието ти става дума. Така предполагам. За секса също не мога да кажа - може би собствената му недисурност му се отразява и на либидото. Нормално е когато куца ментално, да куца всякак. А може и да си има друг проблем.
Под чертата - всичко куца. Нищо чудно да иска да те върже с пръстен - при мен не е било един мъж да чувства, че ме губи и да не ми изскочи с пръстен като спасителен пояс. Особено след кратка раздяла. Знаеш, че ще направиш голяма грешка. В първия пост ти написах какъв живот те чака.

Аз какво казах на предната страница?
Кажи му да не си прави труда.
Ако все пак искаш да му кажеш, че приключвате на живо - вижте се, кажи му го и приключвай.
Нищо няма да се промени ако му дадеш шанс.

Нищо не е проумял. Или ако е проумял нещо, то е, че ще изтърве питомното и после ще трябва да търси друга, която пак ще изисква усилия да я ограничава, моделира и тормози. Човек не се променя, още повече на тия години. Не се полъгвай по пръстена - такава примка ще ти надене с него, че няма да се отървеш лесно и бързо. Не е нормално това поведение с това ровене по телефона (откъде накъде?!) и тръшкане, че му отговорили 2 минути по-късно. Приключвай и си уреждай живота с по-нормален мъж. Прекалената ревност не е признак на любов, а патологичната пък - съвсем. Това е мания за контрол, най-често присъща на неуверени или в другата крайност мъже, която нерядко избива в сериозен психически тормоз, а накрая и във физическо насилие и откъсване дори от близките.

Не, аз не искам да се събираме повече. Имало е и хубави моменти, но тъй като ги няма отдавна...мисля, че ми стига.

Не знам дали имам силите да говорим на живо. Най-вече, защото когато съм ядосана не мога да се въздържам и да говоря спокойно, а викам. А тъй като още имам чувства, може да ме ядоса с 2-3 думи..


OnDiNe_ ,  и е така, и не е така. Сега вече може би не ми е толкова интересен, като сме все двамата  у тях, но преди примерно година, не съм мислела така. Напротив, това, че е по-голям и по-опитен..за мен са били сума ти истории, които съм слушала с интерес. Както казах и преди - говорили сме с часове и винаги е имало какво да си кажем. Общувала съм с хора, но не защото той не ми е бил интересен. Аз също се бях зашила като дъвка за него и съм прекарвала всяка свободна минута с него.
Не знам дали има човек, който да може, и друг, който да е съгласен, цялото внимание, 100 % да е само в един човек. Не ми се е случвало
Още мъничко  оффтопик - щастлива ли си с твоя ревнив мъж, или има моменти да те задушава? Съжаляваш ли, че си избрала него за съпруг?

Stallion001 - '' За мен вие жените като цветята (говоря като цяло), и гледката на увехнало цвете ее много тъжна. ''
Мисля си нещо подобно..като се видя, най-вече на снимка, виждам, че лицето ми е изпито, а не лъчезарно.. Не конкретно от тези 2-3 дни


La Sombra ,  благодаря ти. '' Или ако е проумял нещо, то е, че ще изтърве питомното и после ще трябва да търси друга, която пак ще изисква усилия да я ограничава, моделира''  Май така излиза.. и е решил, че с пръстен ще ме върже. Да му е спокойно (не че съм сигурна, че го е направил)

Ако щеш вярвай ама сега като му обясниш, че не искаш да си с него ще се изкара най-голямата жертва. Ще се опита да излезе бял и добър и колко те обича, а ти как не искаш да разбереш. Нищо чудно и сълзи и пръстени да има. Важно е да не поддаваш ! Не се събирай с него, ще съжаляваш жестоко.

Извинявай, но някакви травми от детството и липсващ баща ли имаш, та си се вкопчила така в този дърт лузър? Сериозно ли сега ще треперукаш дали ще извади някой пръстен, след като нито един аспект от отношенията ви не работи? Да не разиграваш ситуацията на родителите си с надежда да я разиграеш правилно? Според мен и двамата не сте добре и е по-добре да не си подхранвате взаимно дефицитите. Защо търпиш такива отношения е въпросът и е хубаво да си отговориш - заради бъдещите си връзки.

Тогава му кажи да не идва, защото няма да можеш да си изразиш мислите както трябва. В последствие това ще рефлектира и върху начинът, по който той е възприел думите ти. Ще падне едно премисляне и успокояване, че това, което си казала - не е било това, което си казала.

Изчакай да ти поотмине още малко и му предложи да излезете да си поговорите ако все още има желание.
Ако няма желание - напиши му го някъде и това е.

Започвай да се лекуваш и да се връщаш към предишният си, по-здравословен начин на живот.

Моят съвет е да късаш без жива среща, сега е много по лесно със съобщения през вайбър, месинджър и много по-лесно ще може да изкажеш това което искаш. На живо и като се разсториш/ядосаш е трудно да говориш това което си намислила да кажеш.

При раздели няма никакъв смисъл от жива среща, все пак не говорим за случай с брак и деца и изнасяне от жилище.

Абе, уж нямам, ама.. въпросът ти е изключително добър
Може би първото гадже, 6 години връзка, ми се е отразило прекалено много. Той е с 5 години по-голям от мен, но беше с пренебрежително отношение ''моето момиче, ти ли ще ме учиш мен, ти ли ще ми обясняваш'' и т.н.
Следващият беше с 3 години по-малък, него аз учех... А този..(това ще прозвучи удивително тъпо) като че ме приемаше като равностойна. Не съм усетила това ''аз съм по-голям, ти нищо не разбираш'', нито пък ''ти си кака, кажи ми как''
Знам ли.. наистина ще помисля защо все си избирам неподходящ човек за мен. Жалко, че наоколо ми няма психолози..да ида при някой, да каже и той мнение :/

Точно защото е по-лесно не го прави правилно. Тия неща не се правят по телефон/вайбър/каквото и да е там. Виждате се, казваш каквото имаш да кажеш и си тръгваш, без да се обръщаш.
Има определен вид страхове, които се преодоляват само по този начин. Разстройване/ядосване показва само, че все още те интересува какво ще се случи с тази очевидно загубена кауза.
Проблема е, че жените като цяло (с малки изключения) робуват на емоциите си, а под влияние на емоции не очаквай да вземеш адекватно решение.

Ами то стана преди 2-3 дни окончателно..Естествено, че още ми пука и ме интересува.. Да, специално на яда си съм подвластна. Ако опитам да говоря спокойно, докато съм ядосана, толкова усилия ми коства, че цялата треперя, полива ме вода и какво ли още не