Ако искаш да му отмъстиш - просто бъди щастлива без него.
Това е истината и така трябва да бъде, но авторката не го проумява в момента.
- Публикувана: 7 март 2019, 19:58 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2020, 17:54 ч.
Детето ще порасне и ще го намрази.
Това е истината и така трябва да бъде, но авторката не го проумява в момента.
Според мен авторката трябва да даде детето на майка/сестра докато се събере. Явно не може да подтисне емоциите, а няма нужда и то да минава през това. Със създателя на голямото ми дете минахме през изключително неприятна изневяра ( от негова страна ). Беше кошмарна една година от живота ми. Бях непълноценен човек и неадекватен родител и горкото ми дете изтърпя всичката тази тъпотия геройски. Цял живот ще съжалявам, че си позволих тази слабост, защото преди всичко съм родител и никакви мъже, изневери, емоции, ... не са по важни от детето ми.
Жени стига с това отмъщение. Татко ми е оставил майка ми, заради друга, когато съм била на 2 години и тя от отмъщение не ме пускаше при него. И като станах по-голяма не спираше да говори обиди за него. Ей така от отмъщение и по мен крещеше за всичко което не съм изчистила или за ниските ми оценки. Дори след години, когато вече си имаше гадже - лудост. Ама все пак понякога ходех при него. Виждали сме се и навън без майка ми да знае. И си плащаше издръжката. И всичкото това истерично викане и обясняване той какъв е всеки ден постигна обратен ефект и тя е човекът, който намразих, а с татко ми се разбираме добре(да не повярва човек). Ако само разкажеш на детето ти всичко няма проблем, ама само не се превръщай като мойта майка. Сигурно ако не се държеше така, а само ми беше разказала за изневярата и от колко време са били заедно с онази щеше да ме накара да го намразя. Ама нейната истеричност беше прекалена. И единственото за което я поздравявам е, че след като любовницата го е оставила той е опитал да се върне при нея, но тя му е затворила вратата.
Ти май обичаш бившия, повече от детето си? Иначе не би му причинала в тази крехка възраст в която още нищо не му е ясно, да се чуди горкото и да страда, защо майка му плаче. Стегни се, събери се, нищо фатално не се е случило.
А след време, ще съжаляваш и ще се срамуваш от себе си, че си се унизила с обещанието да го чакаш.
А след време, ще съжаляваш и ще се срамуваш от себе си, че си се унизила с обещанието да го чакаш.
И всичкото това истерично викане и обясняване той какъв е всеки ден постигна обратен ефект и тя е човекът, който намразих, а с татко ми се разбираме добре(да не повярва човек).
Обичаш го? Такъв, какъвто е сега, с всичко което ти причинява в момента? Или обичаш това, което е бил преди? Ясно е, че това "преди" го няма, така че... айде няма нужда да продължаваш с тази любов, да го чакаш цял живот и тем подобни!!!
Детето - там трябва да се съсредоточиш. Знам какво е сърцето ти да плаче, а пред детето да се усмихваш. Е, наистина за минутки - по време на свиждане в болницата, но пък там ситуацията беше друга.
Не знам до колко е добре детето да се остави за известно време при баба си. Да не приеме, че не е желано, че е някаква пречка. Ако често гостува на баба си, ще е добре за авторката. За него това да си е обичайното гостуване, да не се набляга на това защо ще е там и т.н. Децата са изключително сензитивни и усещат нещата. Ако задава въпроси, бъди откровена. Но давай "суха" информация, без да изпадаш в подробности, излизания, да използваш епитети и т.н. И не казвай: "тате не НИ обича и НИ остави". Да, може мъжа ти да е боклук и да не е добър баща. Ако е така, детето само ще стигне до този извод.
Не си сама, имаш безценен дар - детето си. Предполагам близките ти ще те подкрепят. Така че, стягай се и само напред! Знам, че можеш!
Детето - там трябва да се съсредоточиш. Знам какво е сърцето ти да плаче, а пред детето да се усмихваш. Е, наистина за минутки - по време на свиждане в болницата, но пък там ситуацията беше друга.
Не знам до колко е добре детето да се остави за известно време при баба си. Да не приеме, че не е желано, че е някаква пречка. Ако често гостува на баба си, ще е добре за авторката. За него това да си е обичайното гостуване, да не се набляга на това защо ще е там и т.н. Децата са изключително сензитивни и усещат нещата. Ако задава въпроси, бъди откровена. Но давай "суха" информация, без да изпадаш в подробности, излизания, да използваш епитети и т.н. И не казвай: "тате не НИ обича и НИ остави". Да, може мъжа ти да е боклук и да не е добър баща. Ако е така, детето само ще стигне до този извод.
Не си сама, имаш безценен дар - детето си. Предполагам близките ти ще те подкрепят. Така че, стягай се и само напред! Знам, че можеш!
Нареви се, покрещи и почни да излизаш от кашата на емоциите си. След седмица седни сама на чаша вино и помисли как обичаш някого, който те наранява. Разделете се, запазете относително нормални отношения и след време гледай да му простиш наистина. Не да се събирате, а да го пуснеш от сърцето си. Но не правете детето в оръжие на собствения си разбит брак. Омразата е ужасно подтискащо чувство, не съсипвайте живота му с насадени комплекси, съмнения и грешни примери.
Успех и кураж, ще се съвземеш!
Успех и кураж, ще се съвземеш!
Заглавието на темата, ме кара да мисля, че възнамеряваш да използваш детето в борбата срещу мъжа си. Така няма да му отмъстиш, няма да го накараш да съжалява, нито ти ще се почувстваш по-добре. Късно ще го разбереш, а дотогава ще си пожертвала психичното здраве на детето. Възможно най-грозния и лош сценарий е то да се окаже "жертвения агнец" на вашия развод. Сега си в сериозна криза, възможно е да не може да се справиш сама - потърси помощ, независимо в какъв аспект /финансов, психологочески/. Намери кой да подкрепи теб, за да не разрушиш психиката на детето.
Плюенето по бившия/бившата пред децата е изключително грозно нещо!
Гледала съм го отстрани. Оставя им едни "хубави" травми за цял живот, не стига развода, ами и това.
Гледала съм го отстрани. Оставя им едни "хубави" травми за цял живот, не стига развода, ами и това.
Има такива бащи, които не заслужават детето да бъде лъгано от майката, че тати е добър, когато тати е лош. И детето го е виждало. Защото то ще приеме , че човекът, на който безусловно вярва- майката , го лъготи. Когато едно дете около 5 години има правилно оформено разбиране за добро и зло, е изключително деликатно , а понякога и вредно, да му се спестяват истини. Пиша тук за истина, когато бащата наистина си заслужава намразването.
По темата- ами авторката е доста лаконична.
Защо детето ще го намрази ? защото ги изоставя, защото мама е нещастна и реве , или защото си заслужава омразата по други , неизложени в темата причини.
Авторке, спри да плачеш , никой мъж не заслужава реването. Ще го осъзнаеш по- късно. Как ще допуснеш детето да те утешава ? Ами че то расте - днас ще те утешава, утре ще започне да те покровителства.
Не губи авторитет и емоционална стабилност. Ти си целият му свят в момента , който се разпада. Пощади го. И себе си . Хващай се в ръце , осъзнай, че животът продължава и толкоз. Ега и мъката по мъж, който си тръгва
Никога не съм и не бих си позволявала да плача и да съм слаба пред детето си, дори след като и двамата ми родители починаха и вътрешно съм се разкъсвала от агония. За мъж и една сълза не бих проронила, особено за хванал пътя си ... Мисли за детето си, момиче, не го психирай!
С омраза не се постига нищо.
Остави на детето ти само да реши какво да чувства.
Това не е неговата емоция – това е твоето счупено его, че си изоставена.
Това си е между теб и мъжа ти.
Детето не е предмет – то може да чувства и разбира. В такава ситуация, най-доброто, което можеш да направиш е да не му вменяваш вина, а да му покажеш, че независимо от раздялата, го обичате и двамата.
Не е нужно да се криеш от детето, че си разстроена или да му градиш въздушни кули, че всичко е наред – то не е наред. Важното е да му дадеш време да приеме фактите, да си отработи реакция. Не му вменявай в никакъв случай вина, не се тръшкай пред него и не преигравай, а настройването срещу бащата ще се обърне срещу теб неминуемо.
Остави на детето ти само да реши какво да чувства.
Това не е неговата емоция – това е твоето счупено его, че си изоставена.
Това си е между теб и мъжа ти.
Детето не е предмет – то може да чувства и разбира. В такава ситуация, най-доброто, което можеш да направиш е да не му вменяваш вина, а да му покажеш, че независимо от раздялата, го обичате и двамата.
Не е нужно да се криеш от детето, че си разстроена или да му градиш въздушни кули, че всичко е наред – то не е наред. Важното е да му дадеш време да приеме фактите, да си отработи реакция. Не му вменявай в никакъв случай вина, не се тръшкай пред него и не преигравай, а настройването срещу бащата ще се обърне срещу теб неминуемо.