Излизах с едно момиче от дейтинг апликация (от близките ни съветски републики), която тук е нещо като студентка и живее на няколко преки от нас. Още от първата среща ми направи впечатление, че това момиче е много драматично, сменя си емоциите постоянно, говори как ще променя света, как иска да има пет деца и т.н. все едно е на някакъв наркотик, но без да е вземала нещо. Казах си, че има такива хора - мечтатели и неспасяеми романтици, но бях с едно на ум. Като цяло някои неща много ме впечатлиха в нея и реших да продължа със срещите.
След няколко вижданки преспахме у нас, като на сутринта се съгласихме, да сме просто приятелчета с "екстри". След това се започна всеки ден да ми иска някакви услуги - може ли да ми услужиш с това, може ли да дойдеш тук и там, може ли да ми преведеш това и т.н. дори в работно време, въобще никакъв такт и съобразяване. В началото бях окей, щото нали, момичето не е оттука, ама на третата седмица ме издразни, категорично й отказах поредното искане и реакцията й беше "И това ми го казва човека, който спа с мен. Боже, иди на психолог." Напрегна ме това нахалство и две седмици не й отговарях изобщо.
Както и да е, сдобрихме се и отидохме на море заедно, защото остана като неизпълнено обещание, но с уговорката от нейна страна, че ще отидем като платонични приятели и ще спим на отделни легла. Аз бях окей с това изискване, защото "есктрите" бяха много едностранни. Явно я държеше това, че я бях игнорирал две седмици и първите два дни се държа много зле - мръщене, крясъци, тряска врати, събира си багажа да си ходи, после се отказа от панаирите и се кротна, честно казано следващите 5 дни се държа много добре и си прекарахме отлично. В деня на заминаване тя се опита да ме съблазни в моето легло, но аз отказах сексуален контакт с нея, за да не повтаряме пак упражнението с "екстрите" и да съм пак момче за всичко. После я питах какво беше това, което инициира сутринта, а тя се разхили каза, че не иска да го обсъжда.
Върнахме се от морето с преповдигнат дух и аз й предложих да вечеряме заедно у нас, като сготвя нещо. Тя се съгласи, но така и не дойде, защото излязла с приятели и много се забавила. Такова тотално отмятане на уговорка й беше за трети път откакто се познаваме, което е тотално неуважение и аз спрях контакт с нея, защото вече това беше прекалено.
Една седмица по-късно ми звънна и ме помоли да й помогна с превод на едни документи, които й трябваха на български и аз се съгласих. После ме черпи кафе и ми разказа, че ще трябва да напусне апартамента, в който живее, защото собственикът е решил да го продава. Каза ми, че ако съм ценял приятелството ни, съм щял да я приютя за месец у нас, докато си намери нещо ново, защото е доста зле с парите и ще й отнеме време да потърси нещо по-евтино.
Аз й отговорих, че това е абсурд, ще ми крещи и ще ми тряска врати, а после ще иска да живее у нас, в никакъв случай няма да се съглася. Тя 1 час се опитва да ми промени мнението (без да се извини или намери вината си в случилото се), накрая се разфуча, каза че съм задник и си тръгна.
Предполагам се е оправила някак, красиво и социално момиче е, но не спира да поства във фейсбук някакви сърцераздирателни постове за предателства, колко й било трудно в България, как хората тук били коравосърдечни, как вече не била същата и т.н.
Винаги съм бил отзивчив с приятели, но когато й отказах, бях абсолютно сигурен, че не искам да вкарвам вкъщи психично нестабилен човек за цял месец - не бих искал да си имам потенциални проблеми с полиция или съседи. Аз не нося отговорност за ситуацията в която се е поставила (че е зле с парите и трябва да си търси жилище), но сега като ги чета тези постчета се замислям дали не бях наистина задник, като й помогнах.
Вие бихте ли постъпили на мое място така?
След няколко вижданки преспахме у нас, като на сутринта се съгласихме, да сме просто приятелчета с "екстри". След това се започна всеки ден да ми иска някакви услуги - може ли да ми услужиш с това, може ли да дойдеш тук и там, може ли да ми преведеш това и т.н. дори в работно време, въобще никакъв такт и съобразяване. В началото бях окей, щото нали, момичето не е оттука, ама на третата седмица ме издразни, категорично й отказах поредното искане и реакцията й беше "И това ми го казва човека, който спа с мен. Боже, иди на психолог." Напрегна ме това нахалство и две седмици не й отговарях изобщо.
Както и да е, сдобрихме се и отидохме на море заедно, защото остана като неизпълнено обещание, но с уговорката от нейна страна, че ще отидем като платонични приятели и ще спим на отделни легла. Аз бях окей с това изискване, защото "есктрите" бяха много едностранни. Явно я държеше това, че я бях игнорирал две седмици и първите два дни се държа много зле - мръщене, крясъци, тряска врати, събира си багажа да си ходи, после се отказа от панаирите и се кротна, честно казано следващите 5 дни се държа много добре и си прекарахме отлично. В деня на заминаване тя се опита да ме съблазни в моето легло, но аз отказах сексуален контакт с нея, за да не повтаряме пак упражнението с "екстрите" и да съм пак момче за всичко. После я питах какво беше това, което инициира сутринта, а тя се разхили каза, че не иска да го обсъжда.
Върнахме се от морето с преповдигнат дух и аз й предложих да вечеряме заедно у нас, като сготвя нещо. Тя се съгласи, но така и не дойде, защото излязла с приятели и много се забавила. Такова тотално отмятане на уговорка й беше за трети път откакто се познаваме, което е тотално неуважение и аз спрях контакт с нея, защото вече това беше прекалено.
Една седмица по-късно ми звънна и ме помоли да й помогна с превод на едни документи, които й трябваха на български и аз се съгласих. После ме черпи кафе и ми разказа, че ще трябва да напусне апартамента, в който живее, защото собственикът е решил да го продава. Каза ми, че ако съм ценял приятелството ни, съм щял да я приютя за месец у нас, докато си намери нещо ново, защото е доста зле с парите и ще й отнеме време да потърси нещо по-евтино.
Аз й отговорих, че това е абсурд, ще ми крещи и ще ми тряска врати, а после ще иска да живее у нас, в никакъв случай няма да се съглася. Тя 1 час се опитва да ми промени мнението (без да се извини или намери вината си в случилото се), накрая се разфуча, каза че съм задник и си тръгна.
Предполагам се е оправила някак, красиво и социално момиче е, но не спира да поства във фейсбук някакви сърцераздирателни постове за предателства, колко й било трудно в България, как хората тук били коравосърдечни, как вече не била същата и т.н.
Винаги съм бил отзивчив с приятели, но когато й отказах, бях абсолютно сигурен, че не искам да вкарвам вкъщи психично нестабилен човек за цял месец - не бих искал да си имам потенциални проблеми с полиция или съседи. Аз не нося отговорност за ситуацията в която се е поставила (че е зле с парите и трябва да си търси жилище), но сега като ги чета тези постчета се замислям дали не бях наистина задник, като й помогнах.
Вие бихте ли постъпили на мое място така?
Сега, ако всичко е както казва авторът, жената наистина звучи нестабилно. Но защо я търпи? И защо изобщо си е легнал с нея? И видно му е по-интересно да се дрънка със съфорумкита, отколкото да си коментира собсвения казус 
Ама той и миналата тема не искаше да се замисли за своята част в събития 
