Преди 2 години разбрах от най-добрата ми омъжена приятелка, че се вижда с друг мъж. Срещат се в семейното й жилище (докато той е в "командировка"), вечерят, правят секс, пишат си нон стоп по фейсбук, направо си имат паралелна връзка. Тук е моментът да вмъкна, че и той е женен с 3 деца. Жена му (на външен вид) е топ мацка, прилича на 25 годишна без деца. В началото, когато разбрах за връзката им бях много шокирана, даже ядосана. С мъжа на приятелката се познаваме много добре, излизаме в една компания, забавляваме се и т.н. Веднага прекарах нещата през призмата - как аз бих се почувствала, ако моят мъж ми изневерява и познат, който е наясно, не ми каже. Чудех се дали да кажа на мъжа на приятелката, бях в страшна дилема, през това време приятелката ми ми разказваше за любовника, коментирахме всичко за него. Естествено съм задавала въпроса, че и преди да го задам, знаех защо се е стигнало до изневярата, но нещо ме глождеше отвътре. Винаги съм смятала себе си за принципен човек, в живота ми се е случвало да стигам до не особено приятни, даже опасни ситуации, за да защитя принципите и вижданията си. Изведнъж се оказах в ситуация да пазя тайната на най-добрата ми приятелка и да си пия виното на една маса с мъжа й.
С приятелката сме били двете по доста дестинации, спа уикенди и почивки. Винаги сме си взимали една стая, делели сме стая, легло, баня и общо взето всичко без гащи и мъже (надявам се

Таааа четейки днес гореспоменатата тема се замислих за себе си, кога се превърнах от "много принципен човек" в "параван"?