Детето ще порасне и ще го намрази.

Ето така се провалят животи и така се пречупват деца от най-крехка възраст. Не помнели... това просто не е вярно.

Може да не помнят самата случка, може да не помнят нито една подробност, но психиката им помни всичко. Моделът на поведение е научен. Защитният механизъм е изграден, това може да звучи добре, но всъщност не е.

Целият ти живот може да се превърне в серия от грешки, нещастие, омраза към себе си, околните... заради една неправилно поднесена ситуация когато си бил на 2-3 години. Много трябва да се внимава с малките деца, какво им се говори, как се държите с тях или пред тях, как общувате с останалите в тяхно присъствие..

Има много книги на тема детска психология, всеки който иска да става родител е хубаво да ги прочете.

Може, но може и друго, както писах-има достатъчно устойчиви хора по света, а те са били деца, та има и устойчиви деца. Не е на всяка цена травмирането и предначертания път на омраза и грешка след грешка. Прекалено апокалиптично представяте елементарни човешки и житейски проблеми.

Т.е. ти би разчитала, че твоето дете може да е "устойчиво" и ще се държиш както ти дойде отвътре?

Настройването на дете срещу баща му нито е човешко нито пък е елементарна житейска случка, която няма да му се отрази.
Не познавам нито един човек, мразещ двамата или единият от родителите си, който да няма проблеми с доверието и любовта към себе си. А това е повече от достатъчно за да създава постоянни проблеми и във личните си връзки.

АБсолютно вярно. Познавам такива хора. Буквално са счупени.

Стига с тия устойчиви деца. Това за мен е успокоение, измислено от родители. Няма дете, което да е така устойчиво, че да не помни и да не преживява по някакъв начин родителски драми- освен да е напълно лишено от емоционални параметри, което вече изобщо не би било нормално. Има деца, които са достатъчно устойчиви, за да търсят сами как да се справят с това, на което са станали свидетел. Но все някакъв белег остава у тях, и си намира мястото в живота му.
Травмирано дете не означава винаги, че проявява някакви отклонения. Травма при "устойчиви деца" се изразява в това, че на пръв поглед всичко им е наред, но развиват качества в характера си, които после им пречат в живота.
Пример: дете с авто-агресивна майка. Която се самонаранява пред очите му, и то й помага, и си мълчи. В училище- супер. Весело и жизнерадостно. Никой нищо не подозира. докато в един момент пораства, и започва несъзнателнп да си избира партньори, които имат нужда от психическа помощ. И то остава до тях, защото си мисли, че е ДЛЪЖНО да помогне, пренебрегвайки собственият си инстинкт за самосъхранение, и това става тогава по някое време опасно. Това са механизми, които са закотвени просто в тях.

Даже да не е такъв драстичен пример: дете, чийто родители непрекъснато се джавкат. То се абстрахира от тях и включва на "глуха". Защото нали е устойчиво. След време в партньорството е неспособно да води нормален раз говор, без да повишава тон. Или просто излиза от стаята, защото не е научено да води обикновена дискусия- това е видяло, това прави.

Има много и много други примери. Травмите на "устойчивите" деца се проявяват чак когато пораснат.

Предлагаш да играе на руска рулетка с психиката на детето си като му каже всички онези неща, разчитайки, че то ще излезе устойчиво?

Какво значение има, какъв пол е детето? Според мен няма. Момиче е, след 2 месеца има рожден ден и ще го изкара в България. Билетите бяха купени още миналата година. Баща и няма нищо против.

Вече официално сме разведени от днес. След малко ще дойдат 2 приятелки да го отпразнуваме. Живота не свършва.

Получавам половината къща, издръжка за детето,  и издръжка за мен. За последното доста се чудих дали, но приятелките ми казаха, че щом си иска свободата, да си плаща. Прави са.

В понеделник съм на интервю за работа. Една от приятелките ми е говорила с шефа за мен.

Благодаря на всички, които писаха. Специални благодарности на тези от вас, които ми влязоха в положението и ме разбраха. ❤💐

Поздравления!

Харчи му парите, но не му взимай бащинството. Бъди добра майка.

Успех! Дано животът му върне всичко!
Вече ще знаеш, че не трябва да се предоверяваш на никого.

За какво кълнеш като дърта циганка? Откога е забранено да престанеш да обичаш някого, та било той и съпруг/а?

Не можем да контролираме чувствата си, само действията и начинът, по който се държим с останалите.

Не кълна!!!
Имах предвид уроци от живота.
Грешно е да дадеш дума на някого и след това ама аз не те обичкам вече.
Не ми е мъжко, не ми е човешко.

А, откога "обичам те" е равнозначно на доживотна присъда?

Никой не може да ти гарантира, че ще те обича цял живот. Ти също не можеш да гарантираш такова нещо.