Развеждаме се, а аз го обичам. Преди малко му казах, че ако някога съжали за решението си, да ми се обади, аз ще го чакам, без значение колко години са минали. И наистина го мисля. Не си се представям с друг, не мога, обичам го него. Никога няма да ми мине.
Тези, които са преживели такава болка - минава ли изобщо някога? Как да продължа да живея? Всяко поемане на въздух ми причинява болка. Има ли карма? Надявам се да си плати с лихвите всичките ми сълзи. Не мога да спя, не ям, не мога да мисля. Жив труп съм. 💔😢😪
Ами минава болката, да. Точно от такива неща минава. Но животът е низ, поредица от болки с малко промеждутък между тях, колкото да оцеляваме явно. Има и по-големи болки, като при тежки болести на близък, загуба на близък. А в живота иначе хора се събират и разделят ежеминутно, та-ще мине, че и други хора ще имаш в живота си, това е.
Относно намразване, деца, истини споделяния - ами хората са така устроени, че трябва да споделят. Когато насреща ти е само малкото дете, често не издържаш и на него му "пилиш" твойте си истини. Съвет-намери си отдушник. Приятелка, която би те изтърпяла да и мрънкаш на нея. Психолог, ако нямаш или не желаеш с приятели да изливаш болката си. Не е ок да я държиш в теб, но не е и ОК на детето да я преливаш, казали са ти вече.
А дали дете може да намрази-може, и то без да мрази себе си. И без да си му говорил, ако пък раздяла липсва, а то е вече голямо, вижда, чува и има собствени вече възгледи за това какво се случва. Не всеки подлежи на промиване на мозък, има и прилично устойчиви деца, които израстват със собствен поглед, дори различен от на двамата родители ако щеш.
Мда. Живот. От човешките взаимоотношения по-сложно няма.