Детето ще порасне и ще го намрази.

  • 17 706
  • 213
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 145
Зная, че много от вас ще кажат " не трябва", но само аз си знам какво ми е. Детето ще порасне и аз ще му разкажа всичко, абсолютно всичко, и то ще го намрази. Сега е на 4 и не разбира защо мама плаче, и се опитва милото да ме утешава и тогава аз започвам да плача още повече.
Развеждаме се, а аз го обичам. Преди малко му казах, че ако някога съжали за решението си, да ми се обади, аз ще го чакам, без значение колко години са минали. И наистина го мисля. Не си се представям с друг, не мога, обичам го него. Никога няма да ми мине.

Тези, които са преживели такава болка - минава ли изобщо някога? Как да продължа да живея? Всяко поемане на въздух ми причинява болка. Има ли карма? Надявам се да си плати с лихвите всичките ми сълзи. Не мога да спя, не ям, не мога да мисля. Жив труп съм. 💔😢😪

Ами минава болката, да. Точно от такива неща минава. Но животът е низ, поредица от болки с малко промеждутък между тях, колкото да оцеляваме явно. Има и по-големи болки, като при тежки болести на близък, загуба на близък. А в живота иначе хора се събират и разделят ежеминутно, та-ще мине, че и други хора ще имаш в живота си, това е.
Относно намразване, деца, истини  споделяния - ами хората са така устроени, че трябва да споделят. Когато насреща ти е само малкото дете, често не издържаш и на него му "пилиш" твойте си истини. Съвет-намери си отдушник. Приятелка, която би те изтърпяла да и мрънкаш на нея. Психолог, ако нямаш или не желаеш с приятели да изливаш болката си. Не е ок да я държиш в теб, но не е и ОК на детето да я преливаш, казали са ти вече.
А дали дете може да намрази-може, и то без да мрази себе си. И без да си му говорил, ако пък раздяла липсва, а то е вече голямо, вижда, чува и има собствени вече възгледи за това какво се случва. Не всеки подлежи на промиване на мозък, има и прилично устойчиви деца, които израстват със собствен поглед, дори различен от на двамата родители ако щеш.
Мда. Живот. От човешките взаимоотношения по-сложно няма.

# 106
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
Бащата на детето ти не е длъжен да те обича. Не е виновен, че не те обича вече. Просто е. Ако няма обич, ако иска да си тръгне, то няма по - здраво решение от това да го оставиш да си тръгне. Пусни го, пожали за него и започни да градиш отново живота си. Защо ти е чоек, който не те обича?
Какво ще разкажеш на детето? Че баща му е спрял да те обича и лош баща за това ли? Дори и да го считаш за виновен към теб, защо и към детето ви да е виновен?
Никога и за нищо не правете това с децата си! Никога не ги товарете с вашите размисли и страсти за вина и не си позволявайте да ги отдалечавате от другия родител по такива поводи. Удряте по най - милото си. Никое дете не го заслужава.

Последна редакция: пн, 11 мар 2019, 15:22 от MeMyselfI

# 107
  • Мнения: 7 005
Оф моля те, много телевизия Планета си гледала, животът не е чак такава чалга. Как така хем го обичаш, хем искаш да си отмъстиш, че те зарязва, хем смяташ да настроиш детето срещу него? Любовта е безкористна, а ти звучиш като влюбена в идеята за някого. Недей да драматизираш, дръж се като голям човек и като майка, не като 16 годишна фръцла.
Именно.

п.п.Горкото дете.Дано авторката не успее да отрови психиката му и то не само да обича баща си,но и никога да не се научи да мрази когото и да било.

# 108
  • Мнения: 9 115
Нашата народопсихология е силно подчинена на стиха
"Силно да люби и мрази"

# 109
  • Мнения: 7 005
Нашата народопсихология е силно подчинена на стиха
"Силно да люби и мрази"
Уви,да.

Но питам се,ако бе обратната ситуация?Ако авторката бе престанала да обича благоверния си,дали пак щеше след време да разкаже на детето си,че тя е била тази която е разрушила семейството ,с тайната надежда,то да я намрази?
Ако отговорът е " не",тогава да се замисли за двойния аршин с който мери и да не залъгва никого с думи като "любов,обичам го" и т.н.
Единственото което прозира зад тях,това е злоба и омраза както и пълен егоизъм към детето и чувствата му.


п.п.Нито едно дете не бива да бъде раздвоявано в чувствата към родителите му.И дори при раздяла,у детето да възникне "омраза" към някой от тях,то грижовните родители,(истински грижовните!) ще се погрижат да разсеят това чувство още в зародиш,а не да го подхранват,камоли да го подтикват и подстрекават умишлено! ooooh!

# 110
  • Мнения: 10 352
Е, тогава щеше да обясни на детето какъв некадърник е баща му, как би могла да обича такъв човек?! Пак тя щеше да е чиста и невинна.

# 111
  • Мнения: 902
Е, тогава щеше да обясни на детето какъв некадърник е баща му, как би могла да обича такъв човек?! Пак тя щеше да е чиста и невинна.

Ето затова казвам аз, че е една майка Е ДЛъжна,- просто е длъжна! - стриктно в главата си да дели мъжа като партньор и мъжа като баща един от друг. В твоите очи той може и да е некадърник, но ако имаш такова мненние за него, трябва да си още по -голям некадърник за да родиш дете от такъв! Това едно, друго- и най-големия некадърник в твоите очи може като баща да се окаже по-стойностен от други много кадърни, дето не могат 2 свестни думи на кръст да разменят с децата си, и само плащат и им купуват всичко, но нямат никакъв подход към тях и заместват детска обич с пари...И в крайна сметка - каква е ползата на детето от лошото мнение на майката за бащата??? Абсолютно никаква, защото няма нищо общо с неговите отношения с него. Само ще тъжи и ще се ядосва.
Затова казвам, не правете детето си жертва на егоизма и безсилието си да запазите една връзка. То не е длъжно да мрази вашия бивш партньор- вие за сметка на това сте длъжни да не се бъркате в неговите чувства към баща му. Повтарям,- не към бившият ВИ партньор, а към БАЩАТА на детето.

# 112
  • Мнения: 679
Ох, ужасни сте! Авторката сигурно се отказа да ни чете вече Wink

Дано са й помогнали всички мнения, колкото и да са трудни за приемане от човек в подобна ситуация. Мисля, че за нея е важно да изживее по-бързо и да надрасне първичната си реакция.

Ако тя не е имала много опит с връзките и отношенията и това е първото “предателство”, с което се сблъсква, е нормална първична реакция. Важното е как ще продължи.

Самият факт, че споделя и търси мнение мисля е добър знак. Кураж момиче, неочакваните обрати в живота се случват на всички ни. Някои се борят за мъж, други за дете...

# 113
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 282
Ок, за първи път да е. Тука обаче, когато става въпрос на дете, няма право на грешка. Затова сме директни.

# 114
  • Мнения: 4 145
Всъщност, ако детето е малко и още не отбира много-много, няма нищо страшно. Точно докато и мине мъката по изоставилия я мъж. Нито ще помни после, може и да не пита, а когато/ако попита, горчивината отдавна ще е отминала.

# 115
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 282
Идеално помнят децата драмите. Направо им се записва в главите като на плоча. Дори когато са били на 3, на 10 още говорят за това. Говоря за много по-малка драма от описаната. Много са крехки децата!

# 116
  • Мнения: 4 145
Хм, не знам. Както писах, някои са крехки. Има и достатъчно устойчиви. Личен опит. Аз самата не помня от 3 - та си годинка нищо. Може да е наследствено Simple Smile

# 117
  • Мнения: 902
Всъщност, ако детето е малко и още не отбира много-много, няма нищо страшно. Точно докато и мине мъката по изоставилия я мъж. Нито ще помни после, може и да не пита, а когато/ако попита, горчивината отдавна ще е отминала.

Дъщеря ми беше на 2 години когато баща й изби прозореца на къщата в която живеехме с юмрук от външната страна, а тя точно тогава гледаше в тази посока. Помнеше го и го разказваше месеци наред, после изведнъж го забрави. Като стана на 4 години и половина горе долу, започна да се плаши изневиделица и без да е имало никакъв повод за това от отворени или кипнати прозорци. И доста походихме на психолог.

Хайде да не се залъгваме с това "няма да помнят". Съзнанието не можеш да излъжеш. Те не са малоумни, те са просто още малки и крехки. Но възприемат света около тях пълноценно. А драми от какъвто и да било вид особено!

# 118
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 282
Децата на тази възраст са като празни дискове, на които се записва информация. Попиват всичко от света като гъби. Тотална заблуда е това с непомненето - то може да не помни точно какво и защо, но помни усещането завинаги и е просто увредено. Много деца си изграждат някакви защити и се правят, че не ги интересува, но отвътре изобщо не е така.

# 119
  • София
  • Мнения: 44 515
Това, че не говорят за това, не значи, че не помнят.

Общи условия

Активация на акаунт