Авторке, това, което ти се случва е най-горе в класацията на най-бруталните катаклизми в живота. Определено мога да разбера драмата ти. Но дори и това не оправдава това, което ще причиниш на детето ти. Да - на детето, не на бившия ти. И наистина те превръща в чудовище. Гадно е, но ти трябва да се стегнеш. Може вече да не си съпруга, но оставаш МАЙКА. Бъди му майка на това дете, пази сърцето му, милей над него! Не го използвай за патерица. Прости на бившия си за това, че вече не те обича. Сигурно иска да те обича, но любовта не е въпрос на желание. Той сигурно въобще не е лош човек, а просто човек, спрял да обича и да се чувства добре някъде. Обаче обича детето си - не му го вземай. Вземи му вместо това половината къща. Няма значение за какво си се женила - явно не е станало така. Обаче си дала в тази връзка твоята младост и вместо кариеристка, си станала майка. Полага ти се, както и на детето. Той да плати за свободата си е нормално - няма да умре, ако отиде в апартамент. Сега може да ти се струва неправилно, но след години ще разбереш, че това е било правилното решение.
- Публикувана: 7 март 2019, 19:58 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2020, 17:54 ч.
Детето ще порасне и ще го намрази.
Между другото, е почти невъзможно дете да намрази родител. То ще намрази първо себе си. Така стоят нещата в психологията.
Е защо тази злоба? Защо да ми взема детето, да не би аз да съм решила да разруша всичко..
"Старали сме се двамата, не се е получило. Не се притеснявай, това е между мама и татко, няма общо с теб, не си виновен, ние те обичаме." Това е, което детето трябва да чуе.
Кажи му твоята "истина" и освен мерзка постъпка ще извършиш психическо насилие над детето си. Не се шегувам. И това "татко ти не се е старал да запази семейството" e толкова вредно за детето ти, колкото и подло да се говори зад гърба на човека. Каквото и искаш да кажеш за него - да му го беше казала в очите. Тихо сега.
Не го казвам от лошо. Повярвай ми. Рязка съм, защото е важно.
Никой не е казал, че това което ти се случвае лесно. Но - факт - това е част от живота. Над 50% от браковете не оцеляват. Хората се обичат, после престават да се обичат и се разделят. Толкова е банално. Боли, но е банално. Това, което нямаш право да правиш е да се превърнеш в един алиениращ родител. Никое дете не го заслужава. Заради едно накърнено его. Така, че ще се повторя:
Взимай се в ръце и не съсипвай психиката на детето.
Взимай се в ръце и не съсипвай психиката на детето.
Сетих се още нещо!
Не е задължително да имам опит от развод. Баща ми мразеше майка си.
/Впрочем какво е детето? Ако е момче, те са много по-крехки от момичетата./
Та, от 7 до 19 ми набиваше в главата колко е ужасна баба ми, какво му е причинила и как аз съм като нея.
Я познайте намразих ли въпросната баба и то като не я виждах?
Ами не!
Но какво причиних на себе си, няма да разказвам. Оправих се де.
Не е задължително да имам опит от развод. Баща ми мразеше майка си.
/Впрочем какво е детето? Ако е момче, те са много по-крехки от момичетата./
Та, от 7 до 19 ми набиваше в главата колко е ужасна баба ми, какво му е причинила и как аз съм като нея.
Я познайте намразих ли въпросната баба и то като не я виждах?
Ами не!
Но какво причиних на себе си, няма да разказвам. Оправих се де.
И аз се сещам бях на около 10, когато майка ми реши да ми сподели колко злини й е причинила свекърва й. Никога няма да забравя шока който изживях и противоречивите чувства, които това ме накара да изпитвам към любимата си баба...
Разбира се, че не я намразих, но докато си отиде, съм се чудела истина ли е било казаното от майка ми или не и най-вече защо ми беше да знам "истината"...
Можеби това е заложено у всеки човек малко или много. Заслепени от болка и ненавист, не мислим как постъпките ни нараняват децата. Има обаче хора с нарцистично личностно разтройство, за които това поведение е начин на живот.
Разбира се, че не я намразих, но докато си отиде, съм се чудела истина ли е било казаното от майка ми или не и най-вече защо ми беше да знам "истината"...
Можеби това е заложено у всеки човек малко или много. Заслепени от болка и ненавист, не мислим как постъпките ни нараняват децата. Има обаче хора с нарцистично личностно разтройство, за които това поведение е начин на живот.
Аз бих си взела дяла от къщата квокато е обикновен човек, не за себе си а за детето си един ден, ми ако след време се ожени за друга жена, и даде къщата си по документи на нея, има и такива случаи тогава вече бих си казала "трябваше когато можеше", не за пари повярвай. Или да плаща добра издръжка ако не това.
Повече жени които са чужденки си взимат дяла, поне 50% ти се полагат.
Повече жени които са чужденки си взимат дяла, поне 50% ти се полагат.