Отказ от болничен/отпуск, за да си гледате детето

Ми дай от човещина да ти вършат работата. Хайде стига де, само вие имате деца... И все скачате, ама по форумите. Заместници, човещина, не знам си какво. Еми няма да върша работата на друг, щото проявявам разбиране. Ами вие проявете разбиране. 3 седмици болничен за едни сополи е нелепо.

Ами намери си свястна работа. Какво да ти кажа. Явно сегашната не те удовлетворява.

Много ми е интересно мъжете ви взимат ли болничен заради детето?

С ММ се редуваме.

Работата,която върша не ме замества никой и не я върши друг докато ме няма ,съответно няма и мрънкала.

На мен ми се е случвало да ми звъннат, за да замествам колега на Коледа, заради детето му. Не съм си и помисляла да откажа, защото е дете все пак...по-късно разбрах, че в къщата са били всички - 2 чифта баба и дядо, бащата също...изкарах си празника на работа, дори и мижав бонус не получих. Предполагам потребителката нагоре визираше точно такава ситуация и хора, които злоупотребяват, а не жени, с болни деца, които няма на кого да разчитат. Аз, разбираемо, вече доста се замислям преди да си отменя плановете на празници, заради чуждите такива.

Абе човещината е едно, да разполагаш с времето на другите си е наглост. Децата били растяли бързо. Ами 10 жени е един офис, с по две деца, общо 20 деца - години наред трябва някой да им влиза в положението. Време е да осъзнаем, че нашите деца не са задължение на другите хора. Ами хората без деца какво са виновни и защо трябва да работят вместо вас? Същото е и с пушачите - на ден работят по един час по-малко от непушачите... Заради “излизам да изпуша една” по 3-4-5 пъти на ден.

Това са въпроси, които следва да отправите, и се отправят към работодател. Не към колегите. Не към форума.

Сърденето отправете и насочете към работодателя, не към колегите.
След като имам право да ползвам отпуск за гледане на болно дете, го ползвам без угризения.
При трудовото или служебното правоотношение работникът/служителят има както задължения, така и права и последните са уредени законодателно.
Подхождам отговорно и към двете - и към задълженията си, и към правата си, и така трябва да, според мен.
Все пак не съм роб никому.

Не, аз самата бях болна. Взех един ден болничен, за да отида на лекар след каъо цял месец влачих вирусна инфекция.
Стана скандал , искаше директорката да ме уволнява . Е, не  се получи. Обаче много ми падна в очите и ще си търся нова работа.

Да, ползвам отпуск и болничен колкото ми се налага (имам 2 малки деца). Преди да забременя, умишлено започнах работа в държавната администрация и съответно-примирявам се с малката заплата и липсата на възможност за кариерно развитие. Но и за 2те си деца ползвах по 2 години майчинство, а след това мине-не мине време-и болнични (предполагам, всички са запознати с измеренията на яслените и градински вируси).

Ето едно честно мнение
Да, в държавната администрация няма проблем нито с отпуските, нито с болничните. И сте права -  понякога трябва да се примиряваме. Не можем в един и същи момент да поставяме акцент върху два или повече аспекта от живота си. Когато гоним кариера, по-добри финанси или професионално развитие, акцентът е върху работата и личният живот в една или друга степен отстъпва. Когато се посвещаваме на майчинството и отглеждането на малки деца, го правим с ясното съзнание, че професионалното развитие ще отстъпи, че финансите ще са по-малко и т.н.

А не да очакваме от всички пълно разбиране и съдействие, че и пълен бонус към заплатата даже (в едно от предишните мнения се споменаваше, че при болнични "орязвали" бонуса. А бонусът всъщност е добавка към заплатата за конкретни резултати, не е нещо, което ни се полага "по дифолт")

Един категоричен пример за това колко ограничено и ориенталско е мисленето в България. Жалко, тази страна никога няма да прогресира.

И винаги на топлите места ще бъдат предпочитани жени с нулева квалификация, минимални умения и никакви амбиции, едни обикновени мрънкала, които биха предпочели да пекат питки вкъщи и да гледат турски сериали. И за чиято липса на квалификация, умения, амбиции и неспособност да съвместят личния си живот с кариерата са виновни глобалното затопляне, кризата във Венецуела и шикалкавенето на Великобритания относно Брекзит. Винаги ще има неспособни жени във всичко и жени с противоположния профил, които могат да кажат, че искат, могат и умеят всичко. И наистина да го правят, без да се оправдават никога.

Един блестящ пример за категорични обобщения и гръмки изявления без реална обосновка

Да искаш е едно, да можеш  и да умееш - е друго, да имаш възможността да го направиш  - трето. Съвместяването на кариера и отглеждане на малки деца е възможно при наличие на помощ от родители или бавачки. Друг е въпросът дали това е оптималният вариант и дали едното или другото не страдат... Не става дума за ограничено и ориенталско мислене, а за обективна преценка на ситуацията и избор, направен с разум и любов. Неслучайно в "ориенталска" Дания, Холандия, че и Германия жените с деца масово работят по 4 часа.

Смешна е Вашата категоричност и лекотата, с която поставяте толкова много жени в групата на неспособните. Представете си, че не са неспособни, а отговорни. В даден момент отказват да поемат твърде изискващи работни ангажименти, защото им е важно да бъдат до децата си. Не до печката и телевизора, а до децата си!  Че не биха искали да поставят работодателя си в неприятни ситуации, когато им се наложи вместо да отидат в командировка, да останат у дома с болното си дете. Че не биха искали да са далече от болното си дете, даже да има кой да го гледа.

Нека уважаваме личния избор. Той е в основата на НЕограниченото и НЕориенталското мислене
Щом той не пречи на останалите, не би следвало дори да бъде коментиран, а какво остава да бъде осъждан.

А в Швейцария майките масово не работят, защото ангажиментите покрай децата са много, а целодневните градини са безбожно скъпи.

Vetrena, Вие сте категорична/ен Около мен има майки на 2+ деца с много добри професии и сериозни кариери. Помощ не всички имат. Имат обаче работодатели, които са ги оценили и се съобразяват с тях, защото и те са имали/имат деца и знаят какво е. А времето, което една майка има докато е млада, за да постигне някакво развитие в кариерата си, няма да се върне, когато стане на 45+ и е изпълнила дълга си да бъде близо до децата си. И да, в Дания, Норвегия и пр. е ОК да работиш на 4 часа, но в България опция за такава работа за сериозните професии (с гарантирани доходи, а не с някакви там 30-40 лв случайни, ако се случи да спечелиш месечно или невероятните професии "дистрибутор на козметика", пардон мениджър) няма, а "кариерата" на касиерка в супера, уви, не е никаква кариера. А на 45+ ми е интересно на каква длъжност ще бъде назначен мама-орлица, която неотлъчно е бдяла над децата си 15+ години. Може би на управленска? Нещо не ми се връзва.

На второ място, количеството време с децата не е критерий, а качеството му. Повечето подобни "квачки" имат количество, но нямат качество. Да не говорим какво се случва, когато пиленцата излетят от гнездото (естествен процес) и мама квачка остане сама в него (е, с там едно същество баща, ама той по дефолт не е особено интересен за нея). Такива свръх-ОТГОВОРНИ майки нанасят огромни вреди на децата си, лишавайки ги от възможността да се научат да се адаптират, оцеляват и справят сами.  Въпрос на гледна точка. Аз отглеждах с тези принципи децата си едно време и те израснаха хора, да, бях сурова и знам, че така е трябвало. Лигльовци не бих гледала, да се крият в полата ми до 40-годишни - също. Въпрос на гледна точка. Апропо, пиша това като родител, който за първите 18 години на децата си се е отделял сумарно от тях за около максимум 5 дни годишно. И пак казвам, времето не е критерий. Важно е присъствието, близостта, връзката, а това не се постига само с време. Както се казва - не става само с ядене, трябва и акъл. Простата и ограничена жена винаги ще си остане такава и това, че люпи семки и клюкарства, но е с детето си, няма да изгради контакта й с него. Там е нужно общуване на друго ниво. Някои жени го имат. Тези с ограничения умствен багаж, квалификация, стремежи, мечти и амбиции, няма как да постигнат такива отношения. Съжалявам.