вечерно преяждане

Като за начало пусни кръвни изследвания: TSH, FT3, FT4, TAT, MAT, прогестерон (на 21 ден от цикъла), кръвна захар и инсулин.
Ако са в норма - воля.
Ако не са - лечение, то ще регулира проблема.

Тези хормони съм ги пускала няколко пъти (но можеби не на 21ви ден) и винаги са били в норма. Следя ги, т.к. имам възли на щитовидната жлеза, които следя да не растат.. За волята, не е да нямам воля, спрях цигари след бая години много активно пушене..С всяко друго нещо се справям, но...с яденето не и не. Не става, ден след ден провали... Звучи вероятно нелепо , но е факт, че сме много на тоя огън дето се печем..

И аз нямам воля, или може би имам прекалено много емоционални проблеми. Пила съм и редуктил, когато още се продаваше, не става. Проблема с апетита не е в глада.
Хормони и инсулин също съм изследвала, има изменения, но не налагат медикаментозно лечение. От друга страна ако си ям, ще се стигне до лечение .
Най-добре е ако съм си заредила хладилника с нискокалорични неща за похапване- морков, целина, извара, пуканки и прочие. Дъвча си тях. По-добре е от шоколад, саламче и прочие....

Happy, това е вариант, но няма как изобщо да нямам никакъв колбас или кашкавал, или пък да няма хляб вкъщи..Като ги няма най-изкушаващите ме неща, свалям летвата и почвам да се тъпча с такива, дето даже не са ми любими. Но не е било да избера с моркови да се натъпча или с мандаринки..Все ще намеря нещо "по-добро", в краен случай хляб с масло..

Твоето ми звучи повече като навик, отколкото от глад. Ставаш ли през нощта да похапваш? Няма ли вариант като огладнееш просто да си легнеш? Навиците се изкореняват трудно, в първата седмица е ужасно, после вече става по-лесно с всеки изминал ден.

И моите на щитовидната уж бяха в норма, но се оказа грешно тълкуване на резултатите. Така че не пречи да се провери още веднъж.
За прогестерона, стойността му не е реална, ако не е направен на точния ден и да е след овулация.

Добре, ще пусна прогестерон на 21 ви ден. Ако той не е наред, по какъв начин би оказал влияние на храненето?

Никак. Бабите като са с нисък прогестерон да не би да ядат късно вечер?

Аз в такъв случай бих предложила да направиш нещата трудни за себе си. Например пазарувай веднъж седмично с план и си наложи да не стъпваш в магазин през останалото време. Щом нещата за сандвичи например те изкушават в неделя си приготви всичко за тях под брой и ако ти останат неща като хляб, кашкавал, салам, масло просто ги прибери в камерата. Така ако решиш, че искаш филия с масло ще трябва да си размеазиш всичко преди да я направиш, иначе ще трябва да изядеш сандвича на детето за училище, а наистина ли би го направила? Същото с останалата храна - направи я недостъпна и трудна за себе си, остави си нарязани плодове или зеленчуци, кисело мляко, здравословни неща. Така е много по-вероятно да изядеш тях вместо останалите изкушения. На първо време това е по-добрия вариант, след известно време може и здравословните неща да изключиш. Също нещо друго, което може и да помогне е да хапваш обилна вечеря по-късно, по-добре едно обилно хранене по-късно вечерта, отколкото едно обилно хранене рано + още едно хранене точно преди сън.

Знам, че авторката изключва възможността за спорт поради липса на време, но все пак ще си разкажа моята история, може пък да помогне на някого да намери мотивация.
Аз също съм чревоугодник. Нещото, което вкара нещата в норма при мен е спортът - разнообразни групови тренировки по 3-4 пъти седмично. Държи ми теглото в норма дори при преяждане. В момента, в който си надвия лакомията и започвам да свалям килограми. До момента съм свалила близо 22-23 кг, на периоди от по 1-2 кг на месец, като в някой месеци просто съм задържала тегло (ако не овладея храненето). Трябваше ми мотивация докато видя резултат в мерките, после вече е лесно , като с вкусната храна - искаш още и още. Влизам в дрехите си от преди 9 години, като заради спорта съм с 3-4кг. отгоре над килограмите, в които влизах в същите дрехи без него.  Чувството да вляза с размер S е чудесно, чувството да се погледна в огледалото и да не избягвам отражението си също. Жестоката истина е, че с оправдания не става. Търсих си ги доста време. Пак си ям сладко, не всеки ден обаче.
Килограми се свалят с отрицателен калориен баланс. Спортът сам по себе си не е достатъчен ако се тъпчеш, но помага за допълнително изгорени калории, оформя тялото, укрепва сърцето.
Някой хора успяват само с диета. Аз не мога, обичам да си хапвам и ми е трудно да се откажа от тортите, пастата и вкусната храна. Затова спортувам.

Колкото повече ядеш, толкова повече си разширяваш стомаха и идкаш да ядеш повече
И докато си с мислене ‘няма начин да...’, наистина няма да има начин
Постепено намали храната, няма кой да дойде и да ти заключи хладилника

Silverderam, Това не е лошо като идея. Разигравайки го в ума си как точно ще стане, обаче веднага ми се яви картината-в хладилника оставам 1 сандвич за понеделник и 4 слайса салам и 4 кашкавал и 4 филии и пр. за следващите 4 дни, другото замразявам. Да, но идва вечерта и аз се нахвърлям на каквото съм оставила за 4те дена, а междувременно вадя другото от фризера, за да се размрази та да има за детето на другия ден за сандвича. Това е много вероятно да се случи, защото съм забелязала, че се самосаботирам по всякакви възможни начини и ставам много изобретателна като идва реч за това да преям, когато съм решила, че ще ям..Редовно се случва да купя за някакъв празник някакво лакомство за подарък на някое дете (мое, чуждо, няма значение) и докато дойде празника, аз да съм го изяла и се налага да го купувам пак, че понякога и по няколко пъти. Но все пак има шанс да проработи твоята идея, можеби ако директно замразя 5 сандвича...пфф до къде се докарах...
Lilly, със сигурност бих свалила , ако спортувам, правила съм го преди с народни хора, на които се бях записала. Пак си се тъпчех, но  по-рядко и малко. Но по ред причини в момента единствено мога да ходя по обяд да кажем на разходки по-бързи и стегнати и да правя някакви домашни упражнения, което не е така зареждащо , както ако си с други хора..
Herzen, права си и отлично си давам сметка как изглежда темата. Оправдания винаги има. Но е факт, че не съм спряла да се опитвам от много години насам, всеки ден полагам усилия да реша проблема, понякога успявам да се вкарам в релси за седмица две. Почвам и кила да свалям. И неминуемо се стига до ситуация, в която дали, защото нещо ме е разтревожило, дали от силни емоции, дали от преумора ..минава ми мисълта да хапна нещо режимно, което само по себеси не е проблем, да кажем малко шунка или шепа печени ядки, направя ли го мисълта за храна вече ме обзема с голяма сила и край .. почва се едно неконтролируемо ядене. После вече даже не ми е и гузно. Толкова пъти се е случвало. Хранително разтройство е това, но все пак трябва да има и оправия...
п.п. ясно ми е, че няма кой друг да ми помогне , освен аз самата. Но може да има хора, минали през това и справили се.

Дали са ти добри съвети, аз бих добавила - а какво вечеряш? Пробвай нормална като количество, но нисковъглехидратна като съдържание вечеря.

На мен лично ми направи впечатление това, което пишеш за яденето пред телевизора - това е една от най-вредните практики, т.к. едва ли не ти се разсейваш от самото хранене и мозъкът ти приема информация, че вече си сита, чак след като си преяла. По - добре изключи телевизора и яж бавно. Другото - свикни с малки, но чести порции и последно хранене около 7ч. най-късно. Ако след това огладнееш в 10ч., изяж плод. При мен тази система действа най - добре, иначе и моите хранителни навици не винаги са били най - добрите.

Влиянието на ниският прогестерон (съответно висок естроген) е съществено за апетита и по-специално за глад за въглехидрати, както е и в нейния случай.

Хормоналните нива при бабите са различни, не може да се направи сравнение.

Има и друго, крайно радикално решение-няма да купуваш нещата,които най-много те изкушават.Аз също бях така, но т.к се оказах в преддиабетно състояние, а и детето ми е хиперактивно ,особено като яде сладко, просто спрях да взимам сладки неща, само плодове и черен шоколад.Колбаси у дома от години не влизат, бързи въглехидрати-също(ориз,захар,брашно...).Хлябът си го правя сама като си взимам черни брашна и забърквам разни миксове със семена, ако случайно купя сок(защото и това е много рядко) задължително го разреждам с вода, и най-важното-в 99% от времето не вечерям след 18:30(останалият 1% са изключения като Нова година ,Коледа и рожденните дни,но и тогава се опитвам след 20 да не се храня).А газираното е табу у дома.Също нямам време за спорт(а и желание),но с тези ограничения,които съм си наложила държа нещата под контрол.

Не мисля, че ще се справиш сама. Потърси специализирана помощ: психиатър, психолог. Пишеш, че си била при психолог и не ти е помогнал. Пробвай с друг, с опит с хранителните нарушения.

-не купувам и не държа на "склад" в къщи вредни храни
-ям стабилна вечеря
-правя си чай, ако ме "напъне" да ям след 21-22 ч.
-ако и това не помогне, лягам си, не виждам причина да стоя пред тв и да се мъча...

Апропо, това оправдание "...имам деца и за тях купувам/държа в къщи всякакви храни" никога не съм го разбирала.Нали тези храни и децата ще разболеят след време?Значи, за мен са вредни и непрепоръчителни, щото ме правят дебела и болна, обаче няма проблем да тровя детето си с тях?

Страхотни съвети са ти дали момичетата. Казваш, че имаш воля, но сама се саботираш. Когато не дършиш изкушения вкъщи шансът да ядеш още и още е много голям. Тук трябва много добра организация и контрол на всички вкъщи. При мен мъжа ми е голям дразнител за вредни храни, затова и на него не му давам да яде неща, които ме изкушават.

Не съм съгласна обаче със съветите на момичетата за ранна вечеря в този случай. Това е хубав и полезен навик, но няма да помогне да избегнеш хапването в 10 вечерта, просто защото късното преяждане на този етап е навик, който би бил подсилен от чувството за глад, особено ако не си свикнала на ранна вечеря. Затова според мен първата цел е от 2 вечерни хранения да минеш на едно, дори с цената на това то да е към 20:30 - 21:00ч. Така като стане 10 вечерта стомахът ще е още пълен и няма да има място за повече храна. Когато вечерята е богата и придружена от голяма салата това е лесно постижимо. След време като свикнеш само с едно хранене вечер можеш да работиш по въпроса да го изместиш по-рано през деня.

Съгласна съм, но щом можеш да се разхождаш по обед супер, прави го. Или пък домашните упражнения, намери видео с тренировка която ти допада и давай смело. Дори да е по-кратичка, има 20-30 минутни. Щом спорта преди ти е помагал в овладяването на храната, нищо не ти пречи да опиташ отново. Ключът е в постоянството, намери това което ти върши работа в ежедневието и не спирай, без значение дали ще е диета, спорт или катинар на хладилника.
Аз лично за себе си съм открила, че ако има нещо сладко у дома го мисля постоянно и не спирам докато не го изям. Простото решение е да не купувам или ако много ми се прияде да взимам нещо малко. Не кутия бисквити, а примерно малко десертче по 40-50гр. Така дори и да го изям няма да прекаля. Докато с кутия бисквити не е сигурно. Вероятността да не мирясам докато не я унищожа цялата е огромна.

Храната, която "разболява" мен не е изцяло вредна, както казах, като няма сладки и тестени, почвам да прекалявам с продукти , които са най-основни. Ок, колбасите са си вредни, но нали все пак трябва да има някакви продукти, които детето да използва за сандвичи..Тя носи и плод, и варено яйце, и ядки, моркови, краставици, но сандвича си остава основното. Ако съм правила да кажем баница или рядко мъфини, взема детето и от тях за училище. Мъжът ми също пречи, защото той умее да се контролира, за разлика от мен и зарежда с разни тип солети, зеленчукови чипсове и пр., не много и не сладко, но като вляза във фаза и на тях налитам. А не мисля, че той ще спре да купува всичко.
Относно часа и размера на основната вечеря мисля, че е все едно в крайна сметка, защото до преяждане се стига независимо колко съм се наяла преди това. Дори често, докато ям разни неща пред тв даже усещам, че физически ми идват в повече, но умът ми не се успокоява, докато не свършат или докато не ми стане наистина тежко.
За яденето пред тв, наистина е голяма грешка. Но ако реша да си легна (а често можеби наистина порива за храна всъщност прикрива порива за сън и умората), ще се чувствам прецакана. Все едно не съм имала и 1 час за себеси...И едва ли не зорлем седя, но не лягам.
Относно психолога, точно на такъв бях, който се занимава с хранителни разтройства. Помогна ми да навържа как се е почнало, какво го е провокирало и как се е създал този ужасен навик, който при това е вече повече срещу мен, отколкото да ми помага, но не ми помогна как да го спра. Почнахме някакви техники, прекалено абстрактни за мен, а аз съм доста рационална и загубих вяра, че ще се получи. За психиатър мисля, че не съм..Група за взаимопомощ, но на български би ми помогнала, но в бг интернет пространство нещо не намирам такава.
И последно, не споменах, но преди години правих натоварване с глюкоза и освен, че кръвната ми захар е висока винаги на всички изследвания, се оказа, че имам и ИР, но ми казаха, че с хранене ще се нормализирам. Както е видно не съм оправила яденето, даже съм го влошила...Нови изследвания не съм правила.

Ха,  дойдохме си на думата.  Не ми било прогестерона,  ми инсулина.

Ами тогава нещата са прости - минаваш сериозно на ниско въглехидратно хранене. Спираш всякакво тесто, паста, захар, ориз, картофи, царевица и т.н.
Хубавата новина е, че ще ти се яде по-малко.
И мен след вечеря ме избива, ама хапвам мазно сиренце, една ябълка и редче черен шоколад и си лягам.

До тук на всяко едно предложение и съвет намираш причина да не се получи и да не сработи. Не знам какво очакваш от темата, като отричаш всичко и категорично отказваш да излезеш от зоната си на комфорт. Според мен не искаш резултат, по-скоро си пуснала темата за да кажеш после "ето, опитах и това, ама не стана". Промяната трябва да стане в мисленето ти най-напред, после в навиците ти. Докато активно си намираш оправдания да не правиш нещо няма да спреш да преяждаш. Може би мотивацията ти не е подплатена от нещо значимо, като здравето ти, децата ти и пеимера който искаш да дадеш. До тук ти дадоха както радикални съвети, така и съвети, които искат от теб минимални усилия, но ти си категорична. Според мен първо си изясни за себе си защо искаш да спреш да преяждаш, после прецени дали причината е по-важна или комфорта който ти доставя храната. Ако е първото - супер, ако е второто - пак така. Но нито група за взаимопомощ няма да ти помогне, нито психолог или терапевт, защото оправданията са по-силни от всичко, когато мотивацията я няма. Знам, че не е готино да излезеш от зоната си на комфорт, ама без да го направиш нищичко няма да постигнеш, само ще се тъпчеш и после ще се чувстваш гузна, но доволна.

SilverDream, разбирам какво ми казваш. Мислила съм много по темата. Знам, че звуча и изглеждам точно както ме описваш. Разбрала съм някои от причините защо не искам да спра да преяждам, колкото и парадоксално да звучи. Но всяко саморазрушително поведение носи и ползи за човека, от които е явно трудно да се откажеш. Не казвам, че те са ми по-важни от причината да искам да спра с това поведение. Но докато на ниво здрав разум причините да искам да спра да се храня така са ми по-важни, на някакво ирационално ниво сякаш другите ползи са ми важни..Права си в коментара си. Иначе искам резултат и промяна-сутрин. Вечер ги оставям за другия ден...

nikitto,  инсулиновата резистентност ти пречи на волята ти вечер. Прочети първия пост на темата за НВ-ВМХ и се ориентирай към него.

Прекрасно знам за какво говприш. Когато аз преяждах вечер и реших, че трябва да се преборя със себе си си поврарях на глас "мога да ям всичко, което си поискам, но НЕ ИСКАМ" докато не си повярвах. Дългосрочните цели понякога са обезкуражаващи, но пък малките цели са лесни за изпълнение,като например да си поставиш за цел да не ядеш след вечеря само тази вечер. Една вечер не е толкова трудно, нали? Ако толкова не можеш да се удържиш си направи чай и го пий без подсладител, опитай да усетиш аромата и вкуса на билките или плодовете от които е направен, или си сипи газирана вода в красива чаша за вино с резен лимон, и се постарай да усещаш как балончетата гъделичкат небцето ти, намери си занимание, което да отвлече вниманието ти като например да си направиш маска на лицето или маникюр и педикюр, да почетеш книга. Само тази вечер.

На мен ендото ми препоръча да пробвам добавката хром
На някои хора им действа, убивал апетита, особено за сладко
На мен май по-скоро не, ама не го пия много редовно
Сега пак ще почна
Пробвай да пиеш един хром следобед и виж дали ще има разлика

Благодаря ви за съветите и мненията. Ще се заема да прочета повече за ИР и за ВМ-НВХ. Вероятно ще мина и през ендокринолог с резултати от ново натоварване с глюкоза. В тази връзка, можете ли да ми препоръчате някой в София? Съветите за психологическата страна на проблема също са ми от полза, благодаря.

Гладът за въглехидрати в диапазона късен следобяд-вечер е много типичен за ИР.
Убий го с по-високомазнинно хранене за сметка на въглехидратите. Мазни риби, кашкавал, домашна майонеза, сусамов тахан или хляб от него, мазни меса (не колбаси), моцарела, Бри/ Камембер, макадамия, тиквени и слънчогледови семки, авокадо, боровинки/ягоди/малини с маскарпоне и пр. ще ти помогнат да тушираш глада за сладко.
Най-критична е първата седмица, после свикваш и не се концентрираш толкова върху храната. Стомахът се свива и неусетно започваш да се храниш по-разумно, овладявайки неистовия глад.
И хром, хром хелат.

nikitto, в раздел Здравни специалисти има препоръки за ендокринолози. Чети, избирай и записвай час. Когато лечението започне нещата сами ще се нормализират и няма да ти е проблем да спазваш препоръките за хранене при ИР.
Свързани са, ИР води до понижен прогестерон, съответно до двойно влияние в/у апетита. Затова е добре да се направят всички изследвания, за да се види цялостната картина, понякога е едно, друг път друго, трети - всичко накуп.
При мен ИР разбута прогестерона и не ще да се вдигне, въпреки че инсулинът ми вече влезе в норма, затова го приемам отделно. А всъщост са ми придружаващи заболявания на проблем с щитовидната.
Затова съветът ми беше да пусне всички изредени, нещата често са навързани, не само един, изолиран проблем.

А какво означава нормално хранене през деня? В какво се състои то като количество и тип?

Значи от много време знаеш, че си с ИР и продължаваш да се тъпчеш 
Какво прави през това време? Не ти ли хрумна да седнеш да прочетеш малко за Ир?
Наистина може би трябва да посетиш някакъв терапевт ако не можеш сама да се справиш с тези пристъпи на преяждане. И аз съм ги имала. Няма да описвам тези "престъпления" 
Но в един момент осъзнах, че преяждането грам не ми помага за нервността и проблемите. Нито ми ги решават, нито ме правят по-спокойна. Даже обратното.
Като минах на НВ, нивата паднаха още и повече се успокоих. От тогава всъщност не съм преяждала. Година и половина.
Другото което ми помага за каляване на волята са водни дни. Лично аз ги правя с малко плодове, въпреки, че за ИР не е подходящо, но аз си го прецених и не ми пречи.
Правила съм изследване на кз и инсулин след ядене на много плодове и кафе с мед - екстра съм.
В момента в който разбрах за ИР, започнах плавно да изключвам бързите В. И си наложих да намаля плюскането след вечеря. За 2 седмици спрях. Заместих с плодове. Пак не е точно за ИР, ама по-добре това, отколкото тулумби, торти, колички, бисквитки, крекери и други простотии.
И воля трябва, и желание.

На мен като ми опря ножа до кокала и като разбрах какво ми има започнах да се променям.
Първите три години обаче пак бях на повече В, бавни В. Защото анатемосвах протеините. Не отричам, че за тези три години съм посягала доста пъти към забранените храни, но много по-рядко. Чак след НВ, още по-рядко стана. И даже в повечето случаи нямам желание за сладко. Освен малко преди цикъл.
Постепенно мисленето ми се промени за протеините и се реших. Не съжалявам.
Сега нещата са ми под контрол. И като вечерям рядко хапвам нещо сладко след вечеря. Парче плод ако приритам.

Да, пренебрегнала съм явно тази информация за ИР, т.к. това бяха някакви изследвания за нещо друго (не помня..) и покрай това сигурно чела недочела съм пуснала и обременяването, и най-вероятно никой лекар не ми е обяснил колко е сериозно, а и аз не съм се разровила. Още повече, че като цяло лекарите не дават режими за хранене, а в нета информацията е доста противоречива. Почвам да чета за високата пикочна киселина какво да не ям, после за захарта какво не и т.н. и накрая съвсем се заплитам. За някои неща е ясно, че не трябва да се ядат, но за други не толкова. Давам пример, сметаната (с висок процент) едни я препоръчват, други я отричат, но тя , както и разните сирена също са ми в "списъка" с много желани храни за вечер, и съвсем не става така-да хапна малко и да се спра заситена и с убит апетит..На въпроса какво ям през деня-закуската е често кисело мляко, нормален процент, може и някоя ябълка. Обяд е месо/риба/сирене със салата или манджа, може постна, може месна. Следобед гледам да хапна нещо малко-може плод, може ядки, но не много, може и някоя лъжица фъстъчено масло или тахан. И после вечерям нещо нормално по план и после вече писах какво става. Няма глад, за това до голяма степен вярвам, че е по-скоро много силен навик и механизъм за релакс и справяне с всичко. Казвате, че е от ИР липсата на воля, но как през другото време няма такова нещо. Всъщност, някой написа, че точно вечер е типично да има такова поведение при ИР. Ще си пусна пак изследване, този път няма да е между другото.

Е, от теб си зависи да се спреш с преяждането  
Хормоните може да имат значение, но все пак не си кукла на конци и само тях да обвиняваш.
Информацията наистина е много. За ИР, пикочна, щитовидна.
Ами сядаш и днес четеш за онова, после за това. И ще ти се избистрят нещата.
Киселото мляко е инсулиногенно. Не е препоръчително често да се яде.

Наистина трудно. Заради Ир всички ще ти кажат да ядеш безвъглехидратно. Но заради пикочната киселина пък много неща не може. Ако като мен ти се похапва и дъвче просто по навик, набави си някакви обемни неща, но малко калорични и според режима ти. Солети от моркови, краставица, пуканки и т.н. и си ги дъвчи. Аз си купих машина за пуканки,за да не са с оная мазньоч дето ги плескат.

Не пишеш количества, но ако си като 80%от жените, дето цял живот "контролират" храната, за да поддържат кг, напълно възможно е да ядеш малки количества и реално клетките ти да гладуват през деня. А вечер направо те "насилват" да ги нахраниш.

♥ HAPPY ♥, в заблуда си, не месото предизвиква хиперурекемия.  Ето тук kameloth се е постарала да събере инфо за хиперурекемията.

http://paskaleva6.blogspot.com/2014/07/normal-0-false-false-fals … a-x-none.html?m=1

По-скоро пуканките, `дет ги рупаш вечер, могат да ти я докарат.

Нормално да се случва само вечер, тогава е времето, когато имаш нужда нещо да ти донесе комфорт след дългия ден на ангажименти и здравословна храна. Това е времето дето се казва "даму отпуснеш края" и да нахраниш душата, ти сама каза, че го определяш като време за себе си и ако не се натъпчеш все едно си се прецакала и не си направила нищо за себе си. Затова ти предложих, да потърсиш начин да се глезиш а други неща, които не са храна.

Не ИР ти е разбутала прогестерона, ами това че не обичаш месото. Като няма полезни мазнини в менютото ти, как няма да ти се разбрицат всички хормони. Всички хормони в тялото, включително и половите, са изградени от мазнини.

http://www.budnaera.com/2010-03/2010-08-23_01_d.html

ИР е честа последица от проблеми с щитовидната жлеза. Авторката трябва да посети читав ендокринолог, който да й направи пълни изследвания, в читава лаборатория и след това правилно да се разчетат.
Неконтролируемият глад е свързан с ИР. Ако ИР е в по-напреднал етап, обикновено се изписва метформинов препарат в допълнение към диета. За жалост, метформинът си има странични ефекти и не е панацея, докато не се контролира храненето. Ако формата е по-лека, контролът става основно с диета, най-ефективна е НВВМ, защото най-ефективно тушира глада за въглехидрати.

Да, трябва да се съобразят няколко показателя едновременно-кръвна захар, пикочна киселина, холестероли, това с черния дроб, че е омазнен. Но поне кръвното ми е супер За количествата през деня попитахте , не са малки, съвсем нормални порции. От това, което съм слушала и прочела за ВМ-НВХ оставам с впечатление, че няма проблем да си ядеш сиренца ( не на корем, но са от позволените), сметани, и пр. Да, но при мен това провокира натъпкване. Също така ми влияят колбаси (солени), масло, хляб, сладки неща. Та, съдейки по това аз със сигурност трябва тези храни да ги изключа. Само млечни като извара и бяло сирене не ми влияят така разяждащо. За заниманията се опитвам да заместя филмите с нещо, което не се съчетава така добре с ядене т.е. нещо, в което ръцете са заети - можеби трябва да се пробвам я с плетене, я с гоблени...Не искам вечер да вися на компютъра. Иначе съм се опитвала да хапвам моркови, маслини, някакви такива уж по-приемливи неща, но в голяма част от случаите накрая се преминава към другите храни. Нищо де, не съм се отказала, не спирам да опитвам.

Не искам да споря с никой, нито тупам пуканки всеки ден. Дала съм ги като пример в конкретния случай с нужда от дъвчене и процес на ядене
Аз също съм пробвала и съм установила, че едно парче кашкавал или лъжица сметана при мен не става. Мога да изям едно кило сметана без никакви проблеми, или питка кашкавал. Просто са ми вкусни и не ми става тежко като на милионите ссф, които се кълнат в обратното и ще се изредят да ми го напишат.
Предложих да се приготвят някакви приемливи храни за рупане в количества за да се модифицира навика.
Знам колко е моден нисковъглехидратния режим в момента, едва ли някоя тема може да се развие без да е обсебена от него
Кашкавал помага да се убие глада за сладко. Да. Но като дойде проблем с количеството кашкавал, пак няма отслабване.

Ми, според мен, вечер ядеш от скука и по навик. Много хора са така. Имаш ли някакъв социален живот, който да е свързан със срещи с хора, ходене на кино, театър..изобщо позитивни емоции извън ходене на работа и прибиране вкъщи?

Да, имам. Често съм с приятели навън и по гостита и домашни партита. Емоциите са хубави. Животът ми е доста пълен. Това изобщо не ми пречи като се прибера, пак да се олея. Пфффф😐 А за млечните, както казах при мен са баш trigger, изключение са кисело мляко, извара, бяло сирене..

Прочетох само 1ва страница, извинявам се предварително, ако повтарям някого.

Аз никога не съм била "дебела", камо ли заради тъпчене на емоционална основа, но мога да дам мнение от гледната точка на здрав човек, да дам пример какво е различно при хора като мен и как примерно може да си вземеш поука от това.

Единственият път, в който съм напълнявала, е по време на държавен изпит. И то не с боклуци, ами с ядки и пълнозърнест хляб. Просто качих 10 кила, защото тъпчех ядки между храненията и уж са полезни за мозъка, уж хлябът и той е полезен... и станах на 170 см от 55 кг, стегнато и красиво тяло... 65-66 кила. През цялото време тренирах докато напълнявах и се чувствах като плондир, но не исках да се травмирам, исках да си уча на спокойствие и туширах стреса с ядки. :Д

Предистория: тогава бях на 25, а през целия ми съзнателен живот от пубертета до 25 годишна съм била 52-56 кг средно, единствено съм качвала умишлено като започнах на 18 да ходя на фитнес и исках да не съм клечка, а да съм секси ЖЕНА. От малка до 18 годишна тренирах непрестанно, не само танци, аеробика, спининг и фитнес по-късно. Хранех се много обрано, без да имам анорексия. Имала съм много стрес в живота и никога не съм хо изкарвала на храната.

Та...искам да те посъветвам: това всичко е до навик. Колкото по-дълги години упражняваш един навик, както и да е започнал той и каквато и основа да има, толкова повече той се задълбочава. Единствената причина, поради която 3-4 месеца след държавните бях даже по-слаба от преди да напълнея и по-стегната, защото ъпгрейднах тренировките си на такива с треньор е, че имах тренинга да.... не се тъпча. Да, погладувах яко макар и на около 1200 калории, но важното беше навика ми-да не се тъпча, тялото ми усещаше тъпченето като нещо грешно и умът ми също.

Ако искаш да прекратиш това самоунищожение, трябва да си готова да търпиш много неприятни моменти. А как ще стане това? Като започнеш с 1 неприятен момент. Започни с 1 вечер, в която променяш навика си. Приключи с вечеря от да кажем салата к пържола в 19 ч и това е. Най-много един чай по-късно. Постави начало на едно ново ТИ. След 10 години като се обърнеш назад към миналото, да си горда със себе си как си успяла да промениш себе си. Постави си цел за живот. Това НЯМА как да стане без болка, но ако си готова да изтърпиш и да поемеш здравословния стрес от справянето с проблемите ти вместо нездравословния да създаваш нови, постигане на здраве и красиво тяло, то цената няма вече да има значение за теб.

Много важно е според мен да не гладуваш. Това, което ти наричаш здравословно хранене през деня, а вечер тъпкане, може да е просто през деня недояждане, а вечер наваксване. Ако броиш калории, то не бива рациона ти за деня да има повече от 200 кал дефицит. Даже ако съм на твое място ще ям поддържащи калории 1 година-за теб това също би било предизвикателство, да поддържаш константно меню и да стабилизираш тялото си, да не го поставяш пред храносмилателна агония на 2 дена. Изчисли си менюто или си създай някакъв план с 5 хранения на ден примерно, който спазваш и започни някакви тренировки. Не може да ме убедиш, че нямаш 10 минути на ден. Не става дума за тренирането, ами за изграждането на нови навици, на сила и на контрол над тялото ти. Изграждане на самочувствие, че ти можеш. С всяко преяждане ти доказваш на себе си, че си неспособна да св справиш с нещата, които те бутат към самоунищожението и така ти твориш собственото си недоверие към себе си. Издръж само 1 седмица, после само 1 месец и се върни в темата да кажеш за промените в теб. Една от тях ще е новият ти поглед към себе си.


Обобщено: не стой гладна през деня и даже не се опитвай да отслабваш на първо време, това би било контрапродуктивно за човек, който първо трябва да се научи да поддържа тегло. Създавай си стрес за промяна, но на хапки, такъв, който можеш да изтърпиш. Един път взето решение-търпиш. Търпениеъо и волята ще те накарат отново да се влюбиш в себе си по един здравословен начин и да изградиш способността, която с всяко ореяждане заравяш все по-дълбоко и по-далече от себе си-способността за контрол и свързаност между ум  и тяло. Всичко е постижимо, е поне реалистичните цели. НЕ се изсилвай.

И последно- няма нужда всички хора да са умни, здрави и с красиви тела. Има и дебели, свръхдебели, болни. Колко хора пушат въпреки гнусотиите напечатани на кутиите. Бляк-за мен това са прости хора, да виждаш снимка на болен от рак и да запалиш цигара. Та... има графа "хора, които съществуват (щастливо) и не се справят с пагубната си зависимост". Това, което ще те раздели от тази група е само и единствено решителността ти. Даю клише е и всеки го знае. Но го прочети пак. В момента, в който започнеш да го практикуваш, ще усетиш, че докато не излезеш от дупката ще има моменти, в които ще трябва да издържиш, да ти е трудно и всяка секунда, в която устоиш на желанието си да се натъпчещ, ще те отдалечава все повече от това гадно чекмедже "зависими".

Извини ме за острите думи. 

Успех.

Ехааа..., bananadana, това беше страхотно вдъхновяващо!

Потърси психолог.Аз съм дебела, когато съм нещастна.
Два пъти през живота ми съм сваляла около 30 килограма с много воля. Важно е емоционалното ти състояние, повярвай ми.
Висока съм 1, 64. Била съм и 46 кг и 92 кг.
Може всичко, само душата да е здрава.

Bananadana, благодаря за отделено време (както и на всички останали ) Има логика в думите ти. Наистина имам крещяща нужда да си повярвам пак и да се зауважавам пак, и то заради това, че се справям, а не заради някаква визия за това как искам да изглеждам. Също все още помня по-добрата ми някогашна вътрешна хармония и връзка на тяло и ум. Опитвам се да тръгна по този път. Като казвам за спорта, че нямам време, нямам предвид, че нямам 10 мин. свободни на ден, имам даже много повече, но съм вързана с децата вечер и не мога да тръгна на спорт. Мога от вкъщи да правя тренировки някакви. И по обяд разходки, което се старая и да правя. За психолог, ходих близо година, имаше и полза до голяма степен, но по-скоро в разбирането на проблема, не и в решението. Трябва да предприема действия за промяна, а не просто да вникна в проблема, а в това няма кой да ми помогне, освен сама.
Днес (както всеки ден от доста време насам) пак почнах с промяната- на навиците, на реакциите, на ежедневието ми и на мен. Дано наистина след време вляза да напиша нещо вдъхновяващо и за други със същия проблем. Истината е, че сме много, но не всеки го осъзнава или пък е склонен да го обсъжда.

А да тренираш по обяд, когато имаш време? Фен съм на домашни тренировки, когато човек има предварителна двигателна култура и сериозна воля. В противен случай мисля, че зала и работа с инструктор е по-добрият и работещ избор. Все някъде около теб има място за тренировки и щом имаш време около обяд, едни 45 минути са напълно достатъчни.

Истината е, че все от някъде трябва да почнеш и едното води след себе си другото. Щом не можеш да спреш с преяждането вечер, почни да тренираш - това има доста силен психологически ефект. Но и ти сама си стигнала до извода, ако не се справиш сама, няма кой да ти помогне. А идва топло време, светлината става повече и въобще всичко е много по-мотивиращо и оптимистично. Успех.

Щом можеш вкъщи - прави нещо.
Аз имам кростренажор. Карам го. Не всеки ден. Защото редувам. Правя и силови упражнения. Гири, клекове, планк. Много дълго време съм се ровила за да намеря приятните за мен упражнения.

Здравей,
Нямам проблеми с теглото си, но съм от хората които цял живот внимават с какво се хранят, защото обичам храната и ако ям каквото ми се иска със сигурност няма да съм в нормални размери.
Видях темата случайно и се зачетох, защото преди няколко месеца, заради голям стрес в работата се улавях вечер да прескачам до кухнята - за ядки, плодове, бисквитки, черен шоколад.
 Не бях качила много на килограми (1,5 кг), но около талията ми се образуваха едни ясно видими паласки.
Успях да се справя с този вечерен глад, който наистина се превръща бързо в навик, като ограничих постепенно това, което хапвах. Например ако предната вечер съм взела шоколад и ядки, взимам само ядки. Следващата вечер вместо ядки, взимам плод. Следващата замених плода със зеленчук (морков). Зеленчука - с чай без добавки. От 2 месеца вечерния глад изчезна и мазнинките около талията ми също. Разбира се ако при теб гладът е изисквал по-големи количества, ще отнеме повече време.
Моят съвет е да не се откажеш от раз от това, което ядеш вечер, а постепенно. Отказването ще трае докато се разделиш с наднорменото тегло, и след това ще можеш да си позволяваш нещата, които обичаш, но в нормално количество.
Моят съвет е да не се отказваш от никоя хранителна група, а да спазваш балансиран режим. Отказването (или ограничаването до минимум) на група храни може да е от полза за процеса на отслабване, но в дългосрочен план тялото има нужда от въглехидрати, мазнини и протеини, и не се оставя да бъде лишавано, наваксвайки си всичките лишения.
Успех!

Прилича на емоционална зависимост от храната, може би имаш проблеми, някакви емоционални празнини. Излекувай душата си първо ако е така, след това проблемът с преяждането ще отпадне от само себе си.

Според мен, това което пише човек в самото начало, първия му пост, в голяма степен дава ключ към отговора. Ти nikitto, пишеш, "не ме интересуват причините, искам да знам, какво да правя". Само че мозъкът ни така е устроен, че докато не разбере, какво става, не възприема препоръки и дълбоко в тебе ще се крие саботирането на най-полезното, но неясно действие.
При теб има съвкупност от общи и частни причини. Общите ще ги напишем тук, а частните, които са само твои, трябва да разбереш сама.
Колко са ти наднормените килограми спрямо ръста ти? Имаш ли стресове, чувстваш ли самота, вина, обида? Всичко това е от значение. Чети статии по темата, самообразовай се. Трябва да стигнеш до извода "при мен, май, ето този случай, ето това е причината!"
От общите препоръки - пробвай не да хапваш, а да го замениш с течности. Например, огромна чаша топъл, не горещ, зелен чай с мляко и лъжица мед. Пий го със сламка. Или си намери друга заместваща напитка, айран, смути, по обем равна на обичайното ти преяждане

Това е хубав съвет според мен, аз бих добавила и следното - ако ти се хапва толкова много по скоро се опитай да го замениш с нещо много малко на калории като краставица, морков и тн. Така мозъкът ти получава сигнали, че яде нещо, но не са калорични буклуци.

точно така е с емоционалното тъпчене. другото са временни решения и често с обратен ефект. ако си мислите, че волята, спорта и тъпченето с краставици ще помогне генерално - няма.

Подкрепям, можеш и от вкъщи. Имам кростренажор, купих го съвсем наскоро - първо си бях поръчала гребен, но не ми беше удобен и го върнах.

За притъпяване на глада можеш да пробваш африканско манго. Не знам дали действа на всички, но при мен става. Иначе и аз обичам вечер да си хапвам, особено ако пия бира, лафя си с мъжа ми и прочие приятности

Така ли не разбрахте, че жената не желае наистина промяна, а само да си помрънка. Бас държа, че даже не е опитала да се справи с проблема си поне една вечер от момента в който създаде темата до сега. Първо трябва да си намери причината, която наистина я мотивира и после да търси начините да се справи.

В крайна сметка се присъединявам към последното мнение. Който иска промяна-действа. Който не-мрънка.

Авторке, ако си решила да си съсипеш здравето с преяждане - продължавай, но децата ти ще имат нужда от здрава майка, която да ги гледа. Очевидно е, че си имаш проблеми, но, ако те избие на агресия, депресия или каквото и да е, вместо да тичаш до хладилника, тичай по бягащата пътека.... Има начини да впрегнеш емоцията в нещо градивно и здравословно! Ти в момента се саморазрушаваш. Изпитваш някаква вина или не знам, не е моя работа, но се осъзнай и се вземи в ръце. На крачка си от разболяването - после кой ще ти гледа децата?

Някои от мненията са такива, че авторката ако не реши да си направи ритуално харакири, то поне ще я подтикнат да си похапне успокояващо.

nikitto, не си мисли, че си единственият чревоугодник на света. Предполагам повечето обичат да се наслаждават на храната точно вечер. И аз съм същата като тебе, с тази разлика, че нямам наднормено тегло. Това последното е генетично, нямам абсолютно никаква заслуга. Убедена съм, че има дълбок психологически корен - може би някъде в кърмаческия ми период. Точно за фройдистки психолог съм си. Ти можеш да се присъединиш, но вземи нещо за хапване, че ще ни стане скучно

Малко по-сериозно. Резултатите ти показват отклонения, които са свързани с наднорменото ти тегло. Т.е, ако се нормализира теглото, има вероятност всичко това да изчезне. Освен това, при ядене до късно вечер и вземане на проба рано сутрин, няма начин как да нямаш по-високи нива на захар и холестероли - в кръвта ти все още плуват всякакви вещества. За другите тестове не знам.

Така че, вместо да се косиш какво не ти е наред с психиката, намери начин да отслабнеш и тогава виж как ще са ти резултатите. Аз по-горе казах, че нямам проблем с теглото, но съм качвала на няколко пъти по 3-4-5 кг. Стигала съм до 65кг при ръст 175. Не е много на пръв поглед, но трупнато на корема (защото е от лакомия, а не от хормонални или генетични проблеми) не беше много гот. Свалих един път със Зоната, после няколко пъти по 2кг пак с нея, но накрая открих интервалното гладуване и се справих за последно с тях. За да не стане недоразумение с думата гладуване, ще подчертая, че става въпрос за 5:2 диетата. Другите интервални и безинтервални гладувания не съм ги пробвала и чисто теоретично не ми харесват (мисля, че ще доведат до неприятния ефект промяна на метаболизма). Както е видно от заглавието на темата ти, ти не си в калориен дефицит, и организмът ти ще реагира много добре на краткотрайно гладуване и ще си вземе от запасите, вместо да се стреми да съхранява. Опитай - отслабва се по 2кг на месец при общо 8 дни на 500ккал (аз успях да ги смъкна само до 600). И междувременно можеш да направиш и промени във вечерното хранене, което не е хубаво, колкото и да е приятно. Аз все още не съм успяла да се преборя с него - тръгнах от много големи хранителни ексцесии и трябваше да си променям тотално хранителния режим. Само вечерното преяждане ми остана.

Успех!

Относно похапването вечер - и аз обичам докато гледам филм да го правя. И за да не е чипс, сандвич, сладкиши и т.н. си правя чушка, морков, краставица на лентички за хрупане, няколко маслини, едно сварено яйце на 4 - получава се приятно плато с малко калории.

Отделно нещо, което работи при мен - гледам да хапвам повечко протеин като цяло през деня. Държи ме сита, което възпрепятства посягане към въглехидрати и междинни снакове, които са с висока калорийна плътност.

Здравейте и благодаря ви за отговорите и коментарите. Последните 2-3 бяха доста позитивни и полезни.
Относно въпроса с емоционалното хранене. Естествено, че от години съм наясно, че моето е такова. Изчела съм бая статии по нета, ровила съм се във форуми, наши и чужди, също съм чела в групи за взаимопощ, изгледала съм доста видеа по темата. Чуждите сайтове имат много информация, и хиперфагията е много спрягана даже доста повече от анорексия и булимия, т.к. явно никак не са малко и страдащите от нея. Освен, че бая съм чела съм се самоанализирала доста. Понеже писането ми помага, изписах 2 тетрадки с размисли и страсти за мен самата, къде са ми слабите страни, кое ме тревожи, кое ме провокира, как точно е почнало, с какво е било свързано, пък как и защо продължава и т.н. Какви са ми стресовете, страховете, вините,негативните емоции и т.н. В голяма степен изясних тези въпроси. Те са лични и за всеки индивидуални и не ми беше идеята да коментирам тази страна на проблема. Ясно е , че тя е в корена, но темата я пуснах с цел какво може да се направи за излизането от този затворен кръг, а не за да нищим защо, кога и как. Не сте ме разбрали явно. Освен това, близо година бях при психолог, специалист по хранителни разтройства и с нея добре поработихме по тези въпроси. Не и по решенията, обаче. Някой коментира как било ясно, че нямам желание за промяна, а само да си помрънкам. Не е вярно. Нещата не са толкова прости и черно-бели. Ако този някой е целил да ме нахъса, доста е повърхносто и смело да вярва, че ще стане. Де да ставаше Щях да ви помоля всички да ми теглите по една майна с по някой кофти коментар и айде, проблемът  решен. Хора, имам толкова по-силни стимули - деца, какъв пример им давам, пък колко красива ще стана, а пък колко здрава и активна и т.н. И при все това нещата не са никога толкова линейни. На ниво здрав разум е това,но на ниво печалби от саморазрушителното ми поведение, нещата седят другояче. Но стига и по този въпрос. Все пак, в отговор на коментара, опитала съм се естествено, но не бих тръгнала да се хваля след 1 ден успех, като се вземе предвид, че проблемът е от над 20 години..
Хубави съвети и идеи чета, благодаря ви. Сигурна съм, че ще са от полза и за други хора. Хубава вечер на всички.

А какво баправи тази вечер? Защо не започнеш да споделяш как минава всяка вечве и какви усилия полагаш за да се справиш всеки ден? То с анализи и размисли всички можем, но това няма да реши проблема ти. Ще го реши това, което всъщбоат правиш. Та похапва ли тази вечер?

nikitto, постовете на SilverDream,ляля, bananadana, макар и груби са истина и са си на място.
Едно е да си дебел, да ядеш и да не знаеш защо си дебел, ама друго е да имаш информацията и да продължаваш.
Такива хора ме натъжават много. Но това си е техния живот. Лятото се запознах с жена диабетичка, висока 160, а тежи 135 кила. Ужасна гледка. Минала е през ИР, сега е с диабет. И още като е била диагностицирана с ИР, в Германия за разлика от българските лекари са и казали какво да прави, как да се храни. Изчела е един тон литература. Но е продължила да се тъпче като прасе. Само десерта и беше 20 понички. С удоволствие бих дала съвет на такъв човек, да му помогна. Но нямаше смисъл. Защото тя знаеше нещата, които аз знам, че и повече. След това просто я съжалявам и то не в добрия смисъл.

15 години бях дебела. Ама много. И исках да съм слаба и здрава. Но не знаех как. Не знаех какво ми има, защо съм дебела, кое ми пречи. От какво съм болна /хипофункция, хашимото и Ир/. Дълга история. Хранителна неграмотност, лошо възпитание и кофти лекари.
Дойде момента и разбрах. Аз си нямах никаква идея що е то мазнина, що е то въглехидрат или протеин. Сега знам. Знам как влияят въглехидратите и защо така оплюваните от мен протеини години наред са полезни.
В момента в който попаднах на що годе читав лекар и разбрах, че имам ИР, почнах сама да чета.
Разбрах как да не съм гладна и дебела. И сега съм сита и слаба.
Съжалявам, но наистина изглеждаш сякаш мрънкаш.
Няма да е лошо да почнеш да мислиш за решението, а не за проблема.

Все още не съм успяла да се олея тази вечер. Но никога не  е късно, както нееднократно се е случвало и в по-късен час от сегашния. Мисля, че ще я запиша успешна тази вечер, но така или иначе не виждам смисъл да обръщам темата на еждневен отчет какво съм яла или съм успяла да не изям. Ако нацеля работеща схема за мен и успея да променя навиците, със сигурност ще споделя...

Свали си приложение, записвай всичко изядено и изпито. Качи си приложение, което мери крачки, разстояния, физическа активност.
От статистиката на двете приложения ще разбереш нагледно какво си причиняваш. И обърни внимание на ИР, не е безобидно състояние.

Мен пък не ми е жал и не съжалявам хората с хранителни разстройства. Едни ядат, други повръщат, трети взимат наркотици, четвърти пият, пети практикуват екстремни спортове, застрашаващи живота.... Всеки е с някакви отклонения - в крайна сметка изборът е винаги личен. Затова и съм склонна да се включа с моя гледна точка, идея какво работи при мен, но не съм от хората, които влизат в ролята на нечия патерица - патериците си ги намираме вътре в нас.

Поста на милинка ми напомни, на нещо което мен лично ме мотивираше. Приложението myfitnespal. В него записвах всичко което съм яла и пила през деня и целта ми беше да държа цифрите в зелената зона. Факта, че съм успяла и съм изкарала още един ден ми действаше супер мотивиращо, защото си лягах с усещането, че съм по-силна от храната. Също това ежедневно да споделям на някого как съм се справила ми действаше мотивиращо, защото беше доказателатво, че не съм се предала пред храната, а съм се погрижила за себе си. Та ако искаш споделяй успехите и неуспехите си, дори една вечер да е. Всичко започва от някъде, сега ще е една вечер, утре ще станат 2,после 3 и т. н. Предизвикай себе си да направиш нещои да си постоянна за ден, два, три.

На мен стриктен режим и отчет ми действат точно обратното. Чисто психически ако знам, че съм на диета и не трябва да ям нещо или определено време, просто край.

Елора, като казах, че доста съм чела -имах предвид за емоционалната част от нещата. Истината е, че с различните режими и болестни състояния не съм много наясно. Ето и факта, че покрай темата тук случайно ми изплува в главата този спомен как са ми казали преди врме, че съм с ИР и очевидно не съм се стреснала говори ясно, че всъщност не съм била запозната какво е точно това състояние. Помня, че за режим и как да се храня не са ми дали акъли, и аз не съм прочела. Друг пример е-казва ми доктор имаш омазнен черен дроб, питам добре де как да се храня точно-отговор прочети си в нета, супер просто...
Сега, искам да споделя, че покрай темата и много от вашите коментари се замислих как се храня, когато си мисля, че се справям добре и, че не прекалявам. Вярно е, има дни и даже поредици от дни, в които не прекалявам и нямам вечерно оливане, но даже в тези добри дни сега осъзнавам, че съм имала твърде много въглехидрати. Например, често за следобедна закуска в "добър" ден съм изяждала 1 банан, понякога и 2, и например ядки, ми доста ми се вижда неподходящ избора сега като се замисля...И в това отношение, наистина имам нужда да се ограмотя. А за това, че изглеждам мрънкаща, няма какво да направя по темата. Пиша си нещата, както ги усещам, съответно някой ще реши, че мрънкам, може и да е прав, друг ще се огледа в мен, и той ще е прав..какво да кажа, няма смисъл да си лепим етикетите. Нямам за цел да градя лице пред форума, че да трябва и за това да се притеснявам, нали така.
Относно килата-към 30 са в повече.
Имам крачкомер на телефона, 10000 успявам да ги направя общо взето.

Мне, бананът с ядки за следобедна закуска не ти е проблем - почти всеки ден ям такава закуска, 53 кг съм. Вземи отвори някое приложение за хранене и почни да си вкарваш всеки ден всичко което ядеш. Така ще имаш най-обективна представа за калориите, които изяждаш и от какви храни идват.

Мога да ти препоръчам тази книга:
https://www.amazon.com/Women-Food-God-Unexpected-Everything/dp/1416543082

с уговорката, че за (моя) радост заглавието е подвеждащо и в нея няма и едно изречение, свързано с религия.
Основно се говори за compusilve eating binging, справяне с емоционалните причини за тях и mindluf eating. Всичко е през опита (личен и професионален) на авторката, която според мен през повечето време налучква подходящ тон.
Щом се успокоих, че няма религиозен уклон, я четох в по-добро темпо, но не бих я нарекла книга, която се чете набързо.

Иначе - неспособността за засищане вечер е обичайно симтом за проблем с лептина в темата за ИР сме писали и за това, вкл. и в началния пост. Там има цитати от друга книга, подбрани във връзка с инсулина,  но също ти я препоръчвам за четене по основната тема:
https://www.amazon.com/Mastering-Leptin-Permanent-Weight-Optimum/dp/1933927259

Има един лаф - Има нещо психопатско в човек, който може да отвори шоколад, да отчупи парче и да го затвори внимателно 
А бях едно време точно обратното. Можех да изям 3 шоколада за пет минути. Половин торта за 15 минути.
Ама съм човек на крайностите.
Не става от раз.
И аз съм се анализирала. Всеки си има проблеми и тревоги. Просто яденето не ми помага за решаването.
Но не си мисли, че съм мега стриктна.
Сега след вечеря обичайно писах какво правя. Парче плод, парче морков. Понякога шепичка фъстъци или натурален шоколад.
Мислех, че съм много лакома и депресирана.  А то се оказа просто висок инсулин, който като успях да оправя и вече нямам такива проблеми. Сега не че нямам проблеми и не се депресирам. Просто не посягам към храната.
Аз съм като HAPPY. Или май бях. Отвращавам се ако трябва да се лиша от нещо. Ама го направих, нямах избор. Лиших се от торти, кексове, шоколади, фанти, сладоледи. Сега вместо да ям всеки ден по три вафли, две парчета торта, литър кола, просто в месеца на цикъла се почерпвам с парче торта.
Сега ти видях последния пост.
Да, такива са ни лекарите. Смотани. И на мен не ми казаха. Откриха ми хашимотото и хипофункцията - на ти хапче. Питам какво да ям. Ми яж си каквото искаш.
Откриха ми след време и ИР. И то ужасна. Почти диабет. На ти хапче. И пак питам какво е това и какво да ям.
Поне благоволи да ми обясни накратко, че клетките са ми резистентни към инсулина, бързите въглехидрати покачват кръвната захар, инсулина се вдига и оттам зверския глад. И на ти хапче. След няколко дни и се обаждам и казвам, че от хапчето ми се гади, лошо ми, подута съм, боли ме корема. Отговорът - ами пий го.
Ами не я послушах. Почнах да чета.
Изключително е лесно да напишеш в гуглето инсулинова резистентност и да почнеш да четеш.
Впрочем добър съвет са ти дали да четеш. Защо не ги послуша? Защо чакаш наготово?
Ето ти и темата тук за ИР
https://www.bg-mamma.com/?topic=1099164
Режими бол. И в темата се пише за тях.
И за омазнен черен дроб също се пише.
Почвай да четеш, ако си приключила с емоционалната част на нещата.

ама почнала съм, то да не става за 3 дена всичко да прочета, че и  все пак с другите неща, с които се занимавам да не назадна  Чета, надявам се да вляза постепенно в час. И изследване ще си направя пак специално за ИР.

ИР често е резултат от системно преяждане, а не причина за него. Затова и като се промени храненето, се повлиява и състоянието.

Обаче като каже някой как спрял газирано и хляб и бам, отслабнал веднага.  Ми не съм пила газирано от години, алкохол веднъж годишно и ъ.н. ама на...и не ям по 20 понички за десерт. Тренирам 3 пъти седмично.

♥ HAPPY ♥-  има такива и аз благородно завиждам. Просто трябва силна воля при мен и един постоянен режим, защото съм си склонна към по-закръглена фигура. Но сега точно съм му отпуснала края.

Съгласна съм с Мон, мозъчен ти е проблема, не е хранителен
Ти все пак избягваш да кажеш колко килограма си

хахах, ми никой не ме е питал колко килограма съм, а имаше въпрос колко над нормата съм, обаче на твоя супер груб коментар пък съвсем нямам намерение да отговарям Абе какво ви става бе момичета, някаква нападателност съвсем не на място...да почна освен и аз с етикирането?
Иначе, аз също не ям по 20 понички, нито по няколко шоколада и също не пия газирано.

Аз не съм казала веднага. Пет години ми отне да сваля 45 кг.
Бавно заради щитовидната и защото допусках грешки в режима си.
Ама то от тях съм се учила де, не е болка за умиране.

Никито, 30 кг отгоре са много. И след като не си взела мерки преди години за ИР, твърде вероятно положението да се е влошило. При висок инсулин нямаш почти никакъв шанс да наложи волята си и да надделееш над тялото си. "Лакомията" ти е провокирана от хомеостазата в тялото ти.

Защо да няма воля? Всеки има, стига да поиска.
Аз как успях?

Точно така е, Елора. Много се дразня, когато отвсякъде  чувам, много ти е лесно, имаш воля за хранене, имаш воля за спорт. Не, нямам воля за абсолютно  нищо, дисциплина имам, а тя се изгражда, не се раждаш с нея, никой не ти я дава наготово. Моят съвет към авторката вероятно преповтаря всички, но пак да кажа, че когато човек започва да вижда реални резултати от усилията си, така се мотивира и дисциплинира, че в един момент се чуди как и защо не е започнал много по-рано.

1.защото няма мотивация.Има имагинерни някакви там желания, но, реална и сериозна мотивация липсва.А тя е "тайното" ключе, което задвижва процеса.
2.в момента тялото й я саботира.тя иска да спре да преяжда, но в тялото й се извършват процеси, които не й "позволяват" да се храни нормално.Резултат-"лакомия".
В кавички е, защото това не е точно лакомия.Тя е провокирана от лоша хомеостаза.
Затова съветът ми е да си направи изследвания, да започне лечение, ако се налага.Тогава, "лакомията" сама ще изчезне и няма да се налага да прилага воля.

Аз съм най-безволевото същество, което познавам.      Няма сила, която да ме накара да правя нещо насила, неприятно, затормозяващо ме, натоварващо ме....За да се получи каквото и да е при мен/с мен, то трябва да е приятно, лесно, носещо ми удоволствие и радост.

Но за едно Паганне е права, видиш ли първите резултати и усетиш ли, че си на прав път, това дава невероятни криле да продължаваш.Затова и повече от три години вече с удоволствие и кеф продължавам с ВМ НВХ.Видях колко е лесно, какво може да направи за мен, как ми върна и здраве, и енергия, и визия, без нито ден да съм се насилвала да прилагам воля.
Когато си на правилната " писта", всеки вятър е попътен.

Франсоаз, колко кгма си и на каква височина, ако мога да попитам?

Освен темата да се закрие за 5 години, докато авторката бавно и славно отслабне с вашите съвети, които са доста отгоре отгоре. ...не разбирам какво толкова ви дразни, има хора без воля, да, и да, търсят съвети, какво чудно има. Дано всички да са се изредили вече да си кажат колко са възмутени и да се пише по същество.
Аз разбирам темата като искане за споделяне на някакви практически съвети, трикове и т.н. Предложих моя съвет с хрупане на краставица, морков, пуканки, за да се задоволи "гладът" за хрупане и да се модифицира навика- за пазаруване, за дъвчене и т.н. По това работя аз лично.
Иначе аз съм отслабвала и с ядене САМО на въглехидрати, поради здравословен проблем, та да взема да давам такъв съвет пък...

Не съм се възмущавала и нападала, напротив. Влизам й в положението защото аз съм си лакома от дете, особено налитам на пица и шоколад. Бира също пия, много обичам. Писах за кростренажора като човек, който мрази да виси във фитнеси зали и предпочита да спортува у дома. Плюс африканското манго, но не знам дали при всички действа.

това преяждане няма нищо общо с лакомията и волята. който не го е изпитал, въобще не знае за какво става въпрос. затова и повечето съвети са неподходящи. принципно - да, но в случая - не.

Happy, ако погледнеш първите страници ще видиш, че съветите изобщо не са отгоре отгоре, просто авторката си намери причина за абсолютно всеки един съвет да не проработи при нея, затова хората започнаха да ѝ дават като съвети по-простички неща. Също така, ще видите, че тя не един път спомена, че преяждането не е от глад, а "за да не се чувства прецакана, че не е направила нищо за себе си". Това е емоционално състояние, не физиологично.

Така е, а кой съвет беше за емоционалното състояние?

И аз посъветвах да се обърне внимание. Не с лоши чувства, а просто от личен опит. При мен поне е така.

166/62-63кг,52 години.

Има полза във всяка гледна точка. Аз си отсявам кое има шанс да успее при мен. И толкова лесно не се обиждам, но пък и ми е странно с колко лека ръка непознати хора решават как само си търся оправдания и пр. Такова заключение предполага да ме познавате доста добре, пък то..

Няколко човека й обърнахме внимание, че проблема е ментален, мен ме нарече супер груба, другите ги подмина

А тя знае, че проблема е ментален, това прочете ли Не търси диагноза, а решение.

Предполагам, не допускаш, че гадаем на кристално кълбо.....    Тези заключения са на база твоите постове.
Когато на всяко предложение реагираш с контра "Аа, това съм го пробвала, при мен не работи така...!", естествено е да приемем, че не търсиш решение,а просто самоуспокоение, че и други са като теб.
Ето, аз ти дадох и реално предположение защо преяждаш, и реален съвет какво да правиш.Предвид, че подмина поста ми, какво да мисля, освен че не желаеш решения, а просто си помрънкваш?
Аз не те познавам, не ми дреме ще промениш ли нещо в храната/живота/движението си, за да постигнеш резултат.
Имала съм време, прочела съм те, писала съм.От там насетне, и тялото си е твое, и здравето, и кг, и решенията.

Абсолютно съм съгласна с Франсоаз*.

Happy, за емоционален проблем никой не може да даде съвет, това не е нещо, което се решава на общо основание. 100 човека написаха, че тя сама трябва да се справи с емоциите си. Психолози не са успели да ѝ помогнат, какво точно смяташ, че трябва да я посъветва някой от форума? И как ние да ѝ решим проблемите? Сама трябва да се справи, защото е сама в главата си. И сама трябва да си наложи дисциплина, ако наистина го иска. ИР е само много удобно оправдание.

Не съм отговаряла поименно на всеки, но това не значи, че съм подминала някой отговор и не съм го прочела и взела предвид. И изследвания ще направя, и ще се ограмотя повече и не съм спряла да се старая да променя храненето си. Обаче, взех да се чувствам тук като на съд, нелепо е. А за това, че проблемът е емоционален, аз самата го казах, а най-вероятно е съвкупоност от физически и психологически фактори. Ментален и мозъчен за мен някак не е същото като емоционален или психологически, но може и въпрос на изразяване да е. Все едно. И за мен е по-важно да си хваня правилния път и начин, а не да споря и да се защитавам тук като на съд.

Никой не те напада Просто хората в темата имат дежа ву. Периодично се отваря подобен въпрос и почти едни и същи дами - мога със затворени очи и поименно да ги цитирам, влизат, за да дадат съвети. И аз знам, че са добри съвети, защото голяма част от тях години наред съм ги срещала в теми за хранене и спорт. И са хора, постигнали резултати.

Обаче всички такива питащи теми завършват по един и същ начин. Според мен авторите им ги отварят в емоционален пристъп и след като той отмине, нищо за тях не се променя. Виждали сме го много пъти и ще го виждаме още много. Аз също често се чудя, дали да се включа изобщо в дискусията.

В живия живот си имам една-две такива приятелки. От години им слушам репертоара с мрънкане, оправдания, как от понеделник това, от другия месец онова. Преди им влизах в разговора, сега изобщо не ги слушам даже, защото знам, че просто си търсят самоуспокоение, но никога няма да направят нищо реално като действия.

е, да...няма как да отрека, че съм този образ и тази приятелка в живота за някои хора. Но ...аз си знам, че искам да се променя и аз си усещам, че моментът е все по-назрял. Дано е сегашния. Няма как да го кажа сега, ще мога да го кажа постфактум дали е бил. И според мен бая съм напреднала в борбата спрямо преди години. Проблемът се е развил доста, но и моето усещане за него и реакции се променят. Ставам все по-осъзната например. И все по-малко удоволствие ми носят моите навици.
Иначе, искам да споделя, че последните три дена се храня по...-интуитивно. И се чувствам доста добре. Не съм си забранила нищо категорично освен захар и брашно, но гледам да премислям преди да изям нещо и се храня сякаш по-умерено, и не съм преяждала. Разбира се 3 дена са нищо, просто го споделям. И искам да попитам, ако някой иска и може да ми каже -  за обременяването с глюкоза има ли значение кой ден от цикъла е? не, нали? Благодаря. Лека нощ.

Изследвания, каквито и да е, по време на цикъл не е хубаво да се правят. Със сигурност ще даде неверни резултати.
Изчакай няколко дни.

Това хем е така, хем не съвсем... При вече налична ИР и постоянно висок инсулин, човек си е много по-склонен да преяжда и нещата се затварят в кръг. Промяната в храненето помага, разбира се.

Колкото и неприятно да звучи казано така, дано резултатите от обременяването да те стреснат достатъчно че да започнеш нещо да правиш по въпроса. (И напомняне че трябва да не си яла доста продължително време преди сутринта за изследването, едни към 12 часа без храна мисля да се искаха.)
Казваш че си започнала да преглеждаш темите за ИР, продължавай, всичките подред ако трябва. На мен ми помогнаха много да се настроя за определени промени. Казвам какво работи при мен де, аз съм типичен инженер - има ли проблем, трябва да разбера точно какъв е, как, защо и прочие. Най-много ме плашат неща дето не ги разбирам, та информацията е начинът за мен да започна да се справям с тях.
Няма човек дето да е болен и дебел и с разбалансирани хормони и да е и щастлив, обаче помага като видиш че много хора със сходни проблеми се преборват с тях.
По нещо малко започни да променяш ако трябва, не е казано че трябва всичко наведнъж. И за всеки успех се поздравявай, колкото и да е малък.
Бих предложила да си водиш дневник в някакъв вид - дали в приложение да си въвеждаш всичко изядено, ама наистина всичко, дали една тетрадка ще хванеш и ще пишеш, дали с телефона да снимаш храната - което ти е по-лесно. И се натискай сама да промениш по нещо, няма да стане без излизане от зоната на комфорт... обаче после като сравниш дневника от преди време, ще се потупаш сама по рамото и ще се мотивираш за още.
Успех