Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №3

Това което знам за IB дипломата е:
Направена е за децата на родители, които сменят често държавата, в която работят. Така децата им ще могат да учат по единна система и получават диплома, която се признава международно. Покрила е определени стандарти и всички държави я приемат.
Аз лично не знам да дава някакви предимства. Международно призната диплома.

В нашето училище има деца, които получават IB диплома, съответно и такива с не IB диплома. Двама, за които знам, че са приети сега в Кембридж, са си с нормалната диплома.

IB дипломата има стойност в добрите университети, но само ако е взета с отлични резултати. Иначе не върши работа. А и дори когато върши не е достатъчно условие.
Но съвсем не е вярно, че без IB  диплома не те допускат в добро уни. И от АК, и от ЕГ, и от СМГ има сума ти деца в топ университети.

За IB дипломата:
За мен най-големият плюс беше фактът, че задължително се взима поне една наука (максимум 2 науки от общо 6 предмета). Изискват се определен брой часове лабораторни опити и собствено лабораторно изследване (20% от финалната оценка). Преди да отида в Златарски в 10-ти клас, съм учила в държавни училища, та в лаборатория не бях стъпвала. Опитът за мен беше безценен, понеже исках да се занимавам и се занимавам с наука.
Самите изпити са структурирани като изпитите в чуждестранните университети (поне на мен биологията и химията ми приличат на изпитите, които взимам сега в университета).Стимулира се мислене и анализиране, понеже всеки предмет изисква ученикът да прави някакво изследване (а хванат ли ви да преписвате без цитиране, забравяте за дипломата, затова донякъде е подготовка против плагиатство, което университетите в чужбина въобще не харесват).
За кандидтастване в университети: във Великобритания гледат на дипломата много добре от Оксфорд/Кеймбридж, понеже е стадартизирана и трудна (много голям плюс, ако не сте медалисти от състезания); другите университети също я харесват, но и с българска диплома се случват нещата. Когато кандидатствах там, никой университет не ме е питал за МОН диплома, всички оферти бяха за IB (но пък мои съученици получаваха и за двете дипломи). Българска диплома се изкарва с висока оценка с щракване с пръсти в сравнение с IB. Матурата е елементарна на фона на един IB изпит.

Аз лично уча в САЩ. От международните студенти в университета ми (Принстън), студентите, които не са състезатели, по мои наблюдения сме всички с IB дипломи (и вървим с 40+ точки от 45 възможни; тя не стига обаче, трябва да си правил и нещо друго голямо: дали научно изследване, дали интересен стаж). Явно се цени. Също така, оценка 7 на предмет високо ниво (3 от 6 предмета поне се изучават разширено с макс. оценка 7), може да ви даде credit и да не трябва да взимате някои въвеждащи курсове (аз си спестих три курса - 2 семестъра неорганична химия и една биология). Същото важи и за държавните им университети, в някои може и с оценка 6 (от 7) на разширено изучаван предмет да избегнете досадни курсове.
Другото, което на мен ми е било полезно, е анализът на непознати текстове и фигури (дали ще е статия по икономика/графика от експеримент/ първичен източник по история). Сега ми е много по-лесно, като ми дадат задача тип ‘сравни а и б по обща черта’, а аз тамън съм прочела/видяла а и б и не знам на кой свят съм.
На IB изпитите няма такова нещо, като ‘изпей всичко, което си назубкал’. Да, има част с ограждане на отговори, но тя е много малка, и пак голяма част от въпросите изискват да се мисли (ще има повече въпроси от рода на  “Какво ще се случи в синапса, ако освобождаванто на невротрансмитер се увеличи?”, а не неща от типа на “Колко вида неврони има?”). Другото, което на мен ми помогна, е математиката (правите, струвате в IB, математика взимате). Доколкото знам, по българската програма интеграли и производни не се изучават (мога да греша), а в чужбина това се разбира под математика (и се очаква да можеш да го разбираш графично).

П.с.
Може да не вземате диплома, а сертификати - само няколко от 6 предмета, без допълнителното изискване за 150 часа извънкласни, разширено изследване (не е част от оценките по предмета, върху който решите да го пишете. Златарски ви кара да е по български или английски). Така като гледам, никой добър университет не харесва това, ако знае, че сте могли да вземете цялата диплома, но вас ви е мързяло.

Силно ме притесняват експериментите, които възнамеряват да си правят некои ЧУ с децата...

Подкрепям Мецан, и аз точно за феномена при жилищата се сетих - и подобието на факторите и следствието, което някак се разминава с тях.

Че те и на ЧУ основно са те клиентите - къде ще им учат децата, когато в новите квартали няма училища или ако са в стари квартали с училища, те не се харесват на родителите. Особено сега с районирането това става още повече фактор. А образованието на децата често е преди дома като приоритет - познавам хора, които си продадоха жилищата и излязоха под наем, за да го финансират (те не са от идващите в София, очевидно, просто е пример за приоритетност на този разход). Или поне е наравно.  А и банките дават заеми за всичко - и за жилища, и потребителски.
Не казвам, че така трябва да бъде, а само че е така в действителност - споделям мнението на Мецан. За да ги плащат тези такси в ЧУ, значи, имат доходи отнякъде или вземат заеми, което пак е свързано с доходи.