Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №3

Айде стига алабализми.
Иди доказвай в съда, че за половината деца е имало плодова закуска, а за другата не са останали ябълки. Иди доказвай, че отоплението е намалено до минимум и децата зъзнат. Иди доказвай, че дворът вместо за училищни занимания по физическо е отдаден под наем. И децата са набутани по три класа едновременно на малко игрище. Все реални случки.
Договорите на ЧУ са толкова постни и общи. Че и да искаш да съдиш, няма за какво да се хванеш.
В ЧУ родителските съвети, където изобщо са сформирани, са абсолютно проформа и се състоят от клакьори.

И защо да се сменя училището питам? Ако мнозинството от родители възразяват срещу нещо конкретно, какво е редно да бъде направено? В някои училища поне има анкети. Други си действат на принципа разделяй и владей. И всеки се спасява поединично.
А опцията да не ти подновят договора се използва ...

Отделно, че за да подпишеш договор ти вярваш на обещанията и рекламата. Подписваш и след това се сблъскваш с реалността. В някои случаи отговаря на обещанията, но често няма нищо общо. И ти казва: сменяй училището. А загубеното време? А нервите и стреса за детето, защото една смяна е стрес? Само защото някой продава лъжи. Ей това трябва да се контролира.

Защото (да предположим) не сте постигнали съгласие и не сте съгласни да приемете създалата се ситуация?


От кого? Училището е частна собственост и се управлява съгласно вижданията на собственика. Родителите не са акционери с решаващ глас, а клиенти. Ако искат приемат предложената услуга, ако не искат - търсят такава другаде. Съвсем елементарно е.

Хахахаха имам дежа вю.
Само, че този частен бизнес е приел преди това да се изживява като такъв в един сектор за който трябва разрешение и е задължително да спазва определени правила. Наложени от държавата. Като приел да получи лиценз и да осъществява такава дейност при тези условия, ще се наложи да се чуе мнението и на клиентите. Съвсем елементарно е. Кое не е ясно?

И този частен бизнес е съвсем очевидно, че не може да се саморегулира. Напротив. Цените се изравняват и нямат абсолютно никаква връзка с качеството. Ниско и високо качество струват еднакво. Обещания за качество на услугата не се спазват. И т.н.

А и теб всъщност какво те интересува? Ти съвсем скоро няма да имаш общо с образователната система.

Човек да не отиде на кръчма. Баш тогава ще подхванете теми, по които имам много да кажа.

Напълно съм съгласна с Блис - държавната регулация в обществено и социално значимите сектори е необходима. Тя е присъща за развитите държави и там действа като гарант за качеството и покриване на определените на национално ниво стандарти. А нали такава държава искаме да бъдем и към такива много хора масово насочват децата си?

А другото име на липсата на защита е анархия.

Един от проблемите е, че частните  училища не са на лицензионен, а на регистрационен режим. Регистрационният режим е с по-ниска степен на административно регулиране, контролът е само по законосъобразност /докато при лицензионния проверката обхваща и целесъобразност/, при него се следи за формално спазване на законовите изисквания и съответствието на документите. Лицензионният режим се прилага за дейности по използване на обекти, които са изключителна държавна собственост, за дейности, използващи ограничен ресурс /например за радио и телевизия - използва се ограничен радио-честотен ресурс/, за дейности с голяма национална и обществена значимост. Банковите и застрахователните дейности се считат за такива, но незнайно защо - образователните не са включени в тази група. В лицензията има редица лицензионни условия, които трябва да се спазват и неспазването на които води до отнемане на лицензията. При регистрационния режим е достатъчно да отговаряш на формалните законови изисквания. Като последица, който не е решил да отвори ЧУ - той не го е направил. Достатъчно е да регистрираш дружество с 2 лв. капитал, да наемеш къща, да приложиш дипломи на 3-4 учители и някакъв проект на договор, който никой няма да прочете - само ще отчете, че такъв е приложен. Пазарът ги отсява донякъде, ама не съвсем.
Другият проблем е в нивото на персоналния състав на администрациите, които следва да осъществяват регулацията, в конкретния случай - МОН и РУО. Практиката показва, че нивото е много ниско. В България се получават двете крайности - или твърде много регулация и намеса, некомпетентна такава /в държавните училища/ и точно където не трябва, или пълно отсъствие на регулация, обоснована с т.нар. "академична автономия" /при висшите учебни заведения/, което доведе до нарояването на огромно количество "университети", част от които не покриват и критериите за кръжоци, което от своя страна доведе до девалвиране на висшето образование и на цели професии. И се получава малко като проблема с яйцето и кокошката - първо да засилим регулацията, или първо да се убедим, че има мислещи хора, която да я осъществяват.
За договорите:
Това е като във вица за научния сътрудник - елементарно, но без каквато и да е практическа полза /за тези, които не са чували вица ще го сложа по-долу в скрит текст/.  Защото най-вероятно единственото положително качество на училището, което ще е съгласно да си промени договора, ще е ... че е съгласно да си промени договора. Понеже имам договор на АК, мога да кажа, че бих променила около 60% от него. Дали щеше да ми се получи ако бях решила да го направя, или щеше да ми се каже: "това е утвърденият ни договор и приетите ни вътрешни правила"? И въпреки това, ако дъщеря ми беше решила, че иска колежа, щях да го подпиша. Нямаше да я запиша в гимназия с 5 човека випуск, която изобщо не желае, защото ще са склонни да подпишат договор, който аз им представя. Та, практиката показва, че елементарните умозаключения са точно такива - елементарни.
Ето го и вица:

Необходима на кого? Искате с Блис държавна защита? Супер! Имате държавни гимназии със споменатата такава. Защо ви трябва да "защитавате" насила и другите? Заради някакъв неопределен "обществен интерес"? Какъв точно интерес има обществото да определя как да образовам децата си?
Моля за аргументи, не за лозунги.

Ако, както казваш, нивото на МОН и РУО е много ниско и не си убедена, че там има достатъчно мислещи хора, то проблемът не е, че частните училища са "само" на регистрационен режим. Проблемът е, че въобще се позволява намесата на МОН и РУО.
А да бъдат търпяни, докато поумнеят....Аре не, мерси! Още повече, че тенденцията е по-скоро обратната.

Според думите ти, АК се справя толкова по-добре от хипотетичната "демократична" гимназия, че ти би го предпочела, даже без да си променя договора. Защо тогава смяташ, че именно АК следва да си смени подхода?
Дали пък АК не е станал толкова предпочитан, именно защото не позволява на всеки срещнат да му сменя правилата, според както му изнася?

ПС Тази дискусия не е ли за местене в говорилника?

Санака, чудесен постинг!
Аз не плащам за липса на институционален контрол. Предполагам, че избралите АК също - иначе френски лицей, немско училище, британско. За по-малките експлораториуми, пътеки и пр. Да има контрол не означава липса на образование.
А най-лошото е, че ежовци има много и на очевиден булшит казват като не ти харесва, махни се. И при нас има.

Санака, благодаря! Не знаех, че всъщност режима не е лицензионен. Което наистина обяснява как всеки си отваря училище.

АК може и да се справя добре, но това съвсем не значи идеално. Всички знаем конкретните случаи. И Санака би го предпочела заради доброто образование, което не отменя възможността да има проблеми. При това не само технически в текста на договора. И ако едно училище е до толкова невслушващо се в мненията на другата (би следвало равнопоставена, но не) страна по договор, то това училище колкото и добро образование да дава не е най-добрия пример. . Защото двете страни при подписване на договор би следвало да го правят след информиран избор. Всички знаем колко неинформиран обаче е всъщност за потребителя.  

Колко лесно било...Не ти харесва, махаш детето. Опитни зайчета..

Ако става дума за ЧУ, все пак не опира ли до избор на родител? Училищата приемат по едно и също време горе-долу, вижда се договора на всяко и се преценява?
Поне аз като родител, така действах. С първото договорът беше нарушен, по-специално в графата абстрактни обещания за морал и възпитание. Трудно щеше да ми е да се разправям в съд за липсата им на такива, та просто смених  институцията.
Не стигнах до съд, но пък подадох жалби до институции за по-високите нарушения, та не е като да не съм си търсила правата. Фактът, че набързо разрешиха най-очевадния проблем, показва че административните мерки плашат всяко училище, пък било то и ЧУ. И не може да е другояче, когато пазиш име (училищата си държат на реномето). На никой, който си е позволил да бъде безпардонен и груб, няма да му се размине.

Но не виждам смисъл родител да се съди, ако можеш с думи да изложи пред ръководството проблема си. Да се обсъди, да се помисли за решение и така.
Ако човек има обективни възражения срещу едно ЧУ, може да го смени и това е един от големите плюсове на ЧУ. Да, смяната може да не е лесна и да коства усилия, но щом си стигнал до решение за смяна, то те явно си струват.
Голямото предлагане, което с всяка година расте, води до все по-разнообразен избор на системи на преподаване, ценни учители, база, среда и др. Фактът, че в темата влиза родител и пита измежду кои 5-6 набелязани от него ЧУ да избере, а не само между 2, както беше преди няколко години, говори за нарасналото предлагане.  Смятам, че всеки родител може да намери образователната институция, която отговаря най-точно на представите му за неговото дете - има артистични такива, академични, творчески, прогресивни и т.н. Успех на всички в техните битки!

Да. Аз постоянно това натяквам, но Ежко упорито само на тази част от писанията ми не обръща внимание и се прави, че ги няма.

Елица, какво предлагане, какви 5 лева? За какъв информиран избор говориш?

Практически пример. Обещават ти 4 пъти хранене на детето. Напрактика ти го получава, защото е изяло на обяд филия хляб, а след обяд остатък от ябълка от предишния клас.
Обещават ти 10 часа английски. В 4 клас от 10 стават 6. Нооооо това не ти е казано при кандидатстване, а договорите са година за година. Иска се цената да е отделна за образователна услуга и храна. Договорите да не са за една година. Но собственика ти казва - срокът за подпис ви е до.... какво обсъждане, какво вземане на решение?

Но какъв е изборът... или чакаш да се освободи на късмет случайно бройка в читаво училище според хорските приказки(което често се оказва същото като предното), или детето ти става експеримент на новопоявило се такова. Или ДУ.

Leika_moja, на Ежко вече му е широко около врата (децата му са големи и скоро съвсем ще излезе от системата на образованието ни, както каза Блисс), затова и му е лесно да говори на едро. Всъщност и неговите съждения могат да са верни, ама в един идеален свят Свят в който, когато си се разбрал за едно - то го получаваш, а не само да си останеш с рекламата и алабализмите. Постът за приема в Прогресивното го доказва. Защото ако си заявил официално, че даваш писмена обратна връзка срещу платена такса за кандидатстване, а не я предоставиш, то в останалите сектори, това спокойно може да мине и под името "измама". Все едно да отидеш в Икеа, да си поръчаш гардероб, а да ти изпратят само чекмедже. В този случай КЗП ще има какво да каже по въпроса. Но при образованието излиза, че може да те лъжат, а единственото което получаваш като "компенсация" е фразата "Имал пари - дал". А затова, че контролът на МОН и РУО-тата е безмислен дори и в ДУ, Ежко е прав. И там се проверяват единствено документи, но не и качество на преподаване по собствените им стандарти и методики. А както знаем, документите винаги са наред...Затова и в ДУ се води документация, та пушек се вдига, а учителите като се оплакват, че не им остава време за същинския учебен процес, никой не иска да чуе.
И ако гардероба лесно ще го прежалиш и замениш с друг, то при училищата става въпрос за човешко същество - стрес от премeстване, загубено време...Как се компенсира това? И друг въпрос има - Къде да се преместиш? Условията по договорите - навсякъде едни и същи, никъде нищо не гарантират, а само обещават. Лейка е много права за липсата на избор.

Но има надежда. Предният път когато водехме този спор с Таралежа не помня някой да ме подкрепи.
Истината е, че този сектор е в някакъв начален етап на развитие. И далеч не е съвършен. Но подходът не е като не ти харесва напускай. Все някой трябва да се намеси и да сложи общи рамки и правила. Пазарът както виждаме не успява. Или ако успява, го прави твърде бавно за конкретно дете. Промяната може да дойде години след неговото завършване. А това е недопустимо.

И наистина академичната автономия видяхме до къде докара университетите. Делегираните бюджети в средното също. Има сектори, в които умерен и смислен контрол биха донесли далеч повече ползи от пълната свобода. Защото гарантират някои права на по-слабата страна - потребителя на услугата.

Всъщност една от причините за  упадъка на така наречените свободни училища в Швеция е  именно липсата на регулации от държавата. Родителите са получават ваучери с определена сума и могат да запишат децата си където искат, включително и да основат училище.Тези частни училища се надпреварват да събират ученици,  рекламират всякакви интересни дейности, които имат малка връзка с повишаване на качеството на образованието, но звучат примамливо и иновативно, наемат нискоквалифицирани учители, за да пестят пари. В същото време няма централни изпити, където може да се провери нивото. Учителите завишават оценките, защото получават бонуси, ако учениците им са се представили най-добре. И най-скандалното, че педофил получава разрешение да отвори три училища в Стокхолм.

На Ежко голямото дете завършва, без да е имало много допирни точки със системата на държавното образование (слава богу!). И Ежко не е допирал до договори, за да получи това, което търси. Може би защото предпочита да вярва на очите, ушите и разума си, вместо на парче хартия или на резултати от НВО? И е бил готов да плати цената за избора си? Като това му е коствало твърде много, за да чете спокойно как някои хора искат да направят от частното образование държавно, само че платено такова.

Как къде? В ДУ, разбира се! Там не подписваш никакви договори, с които да те лъжат и контролът на МОН и РУО е на макс. Имаме родители, предприели тази стъпка и доволни от резултата дотолкова, че да предложат същото и за ЧУ - разпоредби на МОН вместо договори и по-строг контрол от РУО. Така на тях нямаше да им се налага да се местят. Да се чуди човек, защо направо не се бяха записали в ДУ?

От друга страна, да си признаем, стават грешки. Виж, когато всичко е уеднаквено, като дрехи на маоист, няма как да направиш грешен избор. Всъщност, не можеш да направиш НИКАКЪВ избор. И всичко ще е една огромна  грешка. Но пък отговорността за нея няма да е твоя!!!


Още по-лесно е: не слагаш детето си някъде, откъдето трябва после да го махаш.
Контра-практически пример:
Подписваш договор за с разписана учебна програма в АК. За 5 години, за да не вземат нещо да те излъжат негодниците.
На първата година МОН любезно решава, че е крайно време да даде възможност на многото деца в АК, които мечтаят за кариерата на пиколо, да прекъснат образованието си в 10-ти клас и да се отдадат на практическо овладяване на професията, стажувайки по хотелите (и плащайки за това удоволствие). Поради което, наблъсква каквото може от програмата за 4-те години в 2. А за останалия материал предлага на всички отсега да изберат коя 1/6 от него искат да учат, с оглед избраната бъдеща професия. И от договора остава само парчето хартия.

Разбира се, възниква въпросът, не е ли по-лесно веднага да попитат кой ще става пиколо след 10-ти клас и да предложат променената програма само на него? Но кой ли ги пита родителите и учителите...

Ще се изненадаш колко много от родителите в АК не желаят никога, ама никога да чуват пак за МОН и РУО.

А сега те подкрепят много повече? Наистина се радвам, че приключвам със системата на Българското образование!

Ако махнеш двойното отрицание, може и човек да се изненада..
"Ще се изненадаш колко много от родителите в АК не желаят никога, ама никога да не чуват за МОН и РУО."