ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
- Публикувана: 17 март 2019, 21:05 ч.
- Последно мнение: 4 май 2019, 15:01 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 195.
Во истину воскресе! Здраве и благоденствие за вас и семействата ви!
Готова съм и аз още вчера с козунаците, яйцата бяха в четвъртък. И ние с деди сме двамата, децата заминаха на разходки. Малкият вчера ми се обади да ме пита направила ли съм му козунака.
много го обича.
Със здраве!
Готова съм и аз още вчера с козунаците, яйцата бяха в четвъртък. И ние с деди сме двамата, децата заминаха на разходки. Малкият вчера ми се обади да ме пита направила ли съм му козунака.
много го обича.Със здраве!
Христос воскресе!
Да бъдем по-добри, да има обич в сърцата ни!
Мир и спокойствие!
Козунаците направени,яйцата боядисани.Сутринта станах в пет часа и сложих мръвките.
Готови са.Сега допивам кафето и мятам дроб сърмата.
Сестра ми,племеника,жена му е най-малкото човече -племеничката ще дойдат.
В късния следобяд тръгваме към Чирпан.И там ни чакат.
Лек и спокоен да е празничния ден!
Да бъдем по-добри, да има обич в сърцата ни!
Мир и спокойствие!
Козунаците направени,яйцата боядисани.Сутринта станах в пет часа и сложих мръвките.
Готови са.Сега допивам кафето и мятам дроб сърмата.
Сестра ми,племеника,жена му е най-малкото човече -племеничката ще дойдат.
В късния следобяд тръгваме към Чирпан.И там ни чакат.
Лек и спокоен да е празничния ден!
Во истину воскресе!
Честито Възкресение Христово, момичета! Светлина, хармония и обич в душите ни! Мир за всички ни!Благословени да са помислите и живота ни!
Flo - цветенце, да е жив и здрав Георги, засега малък мъж, но с красиво име! Благословен да бъде със здраве, буден ум, късмет и безброй сбъднати мечти и пожелания към него!
И Мамси,
! От здраве, много споделена обич и безброй поводи за усмивки и удовлетворение да не се отървеш!
Светли празници на всички вас и семействата ви!
Честито Възкресение Христово, момичета! Светлина, хармония и обич в душите ни! Мир за всички ни!Благословени да са помислите и живота ни!
Flo - цветенце, да е жив и здрав Георги, засега малък мъж, но с красиво име! Благословен да бъде със здраве, буден ум, късмет и безброй сбъднати мечти и пожелания към него!
И Мамси,
! От здраве, много споделена обич и безброй поводи за усмивки и удовлетворение да не се отървеш! Светли празници на всички вас и семействата ви!
Добрутро! Тия дни ставам късно, изле жалваме се е току-що си заредих разсънващото кафе.
Ще ходим днес на разходва из планината, но не много нагоре, че да не ни побхване дъждът. Готова съм със снаряжението и като гаврътнем черната течност потегляме.
За вас, любителки на четивото, ви нося текст.
Не мога да го скрия, от телефона пиша.
БОЙКА АСИОВА
ОЧИ
От книгата ПРИПИСКИ
Трева в парка. Подрязана. Стабилно зелена. Сериозна. Еднаква. Като че гледа навътре в себе си. Единствено с тези очички е погледнала към небето. Посипани ситни, бели, порозовели в средата цветенца. Чисти, невинни като детски очички. Напук на сериозната трева закачливо се усмихват на слънцето. То не бърза. Лятото е пред него, има време да си поиграва с цветята. Хората бързат. Затова и очичките не гледат към тях. Случайно само някоя закачка попадне в нечии очи, те погледнат към земята и открият, че наоколо е много хубаво.
Минават през парка очи. Дълбоки и черни, меко кафяви, ведро сини, изумрудено зелени, пъстри. Всякави. Носят в себе си смях и тревога, кремък и печал, празнота и...
Завиждам на човек с очила. Удобни са. Има зад какво да се скриеш. Ако те е парнал страх под лъжичката, очите не могат да те издадат. Лещите го пречупват, натрошават, стриват го на прах и става на нищо. През стъклата гледаш спокойно. Паренето си остава в тебе.
Ако не те е срам, безсрамието ти даже изглежда интелигентно в тънките рамки.
Не искаш ли да срещнеш нечий поглед, пак се скриваш за очилата. Другият и да се вглежда, не може да е сигурен, че не очите ти, а стъклата блестят.
А как безнаказано можеш да си ги шариш. Наляво, надясно. Вземаш си на прицел чифт студени или чифт сведени (май по-добре сведени) и ги гледаш. Просто ги гледаш неостпъно и обещаващо, докато те затрепкат безпосочно и... отминаваш. Ако искаш.
Чифт очи не ме оставят на мира. Преследват ме където и да съм. На сън или наяве. Резливи, проникват в мене. Смущават ме. Разбъркват душата ми. Накъсват ми съня. Събуждам се задъхана. Унасям се в нега. Замижавам, искам да се скрия от тях, но те ме преследват извън моята воля. Леко присвити, сякаш за да пропуснат истинската светлина в себе си.
Някой ме гали. Усещам го. По шията. Зад ухото, по рамото... Тръпка. Лещите са съсредоточили слънцето в една точка. Ще ми запалят кожата. Този някой... Гледам го право в очите, в човечетата. Хващам го за яката. Надвесвам го над себе си. Запращам го по дяволите. „Махни си очилата, за бога!“
Ще ходим днес на разходва из планината, но не много нагоре, че да не ни побхване дъждът. Готова съм със снаряжението и като гаврътнем черната течност потегляме.
За вас, любителки на четивото, ви нося текст.
Не мога да го скрия, от телефона пиша.
БОЙКА АСИОВА
ОЧИ
От книгата ПРИПИСКИ
Трева в парка. Подрязана. Стабилно зелена. Сериозна. Еднаква. Като че гледа навътре в себе си. Единствено с тези очички е погледнала към небето. Посипани ситни, бели, порозовели в средата цветенца. Чисти, невинни като детски очички. Напук на сериозната трева закачливо се усмихват на слънцето. То не бърза. Лятото е пред него, има време да си поиграва с цветята. Хората бързат. Затова и очичките не гледат към тях. Случайно само някоя закачка попадне в нечии очи, те погледнат към земята и открият, че наоколо е много хубаво.
Минават през парка очи. Дълбоки и черни, меко кафяви, ведро сини, изумрудено зелени, пъстри. Всякави. Носят в себе си смях и тревога, кремък и печал, празнота и...
Завиждам на човек с очила. Удобни са. Има зад какво да се скриеш. Ако те е парнал страх под лъжичката, очите не могат да те издадат. Лещите го пречупват, натрошават, стриват го на прах и става на нищо. През стъклата гледаш спокойно. Паренето си остава в тебе.
Ако не те е срам, безсрамието ти даже изглежда интелигентно в тънките рамки.
Не искаш ли да срещнеш нечий поглед, пак се скриваш за очилата. Другият и да се вглежда, не може да е сигурен, че не очите ти, а стъклата блестят.
А как безнаказано можеш да си ги шариш. Наляво, надясно. Вземаш си на прицел чифт студени или чифт сведени (май по-добре сведени) и ги гледаш. Просто ги гледаш неостпъно и обещаващо, докато те затрепкат безпосочно и... отминаваш. Ако искаш.
Чифт очи не ме оставят на мира. Преследват ме където и да съм. На сън или наяве. Резливи, проникват в мене. Смущават ме. Разбъркват душата ми. Накъсват ми съня. Събуждам се задъхана. Унасям се в нега. Замижавам, искам да се скрия от тях, но те ме преследват извън моята воля. Леко присвити, сякаш за да пропуснат истинската светлина в себе си.
Някой ме гали. Усещам го. По шията. Зад ухото, по рамото... Тръпка. Лещите са съсредоточили слънцето в една точка. Ще ми запалят кожата. Този някой... Гледам го право в очите, в човечетата. Хващам го за яката. Надвесвам го над себе си. Запращам го по дяволите. „Махни си очилата, за бога!“
Добър ден от мен.
Връщам се от среща
https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.15752-9/58460457_28657 … f&oe=5D67D570
Следобед пътуваме към Варна.
Връщам се от среща
https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.15752-9/58460457_28657 … f&oe=5D67D570
Следобед пътуваме към Варна.